№ 158
гр. Шумен, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Таня Й. Кавърджикова
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20223600500116 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Гаранционен фонд – гр. С., чрез
юрисконсулт Й. Ш. срещу решение № 260006/14.01.2022 г. по гр.д. № 1716/2019 г. по описа
на ШРС.
Жалбоподателят намира решението за неправилно по съображения, подробно
изложени в жалбата му, поради което моли въззивният съд да го отмени и постанови друго,
с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани, поради наличието
на валидно сключена застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите за
увреждащия автомобил и липсата на трайни и дълбоки емоционални връзки между
загиналия и неговата баба, които да обуславят основанието на претендираното обезщетение.
Алтернативно, моли въззивният съд да отмени решението и вместо него постанови друго, с
което да намали драстично присъденото обезщетение, както поради наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия, така и поради завишеният и
несправедлив размер на същото. Моли да му бъдат присъдени и извършените по делото
разноски за две инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите Н. Т. П., А. Т. П., М. В. Х. и Д. В. Х.,
действащи чрез пълномощника адв. С С. от ВАК са депозирали отговор на въззивната
жалба, в който признават становището на жалбоподателя, че за процесното МПС е имало
задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ по договор, сключен с ответника ЗК
1
„ Лев Инс „ АД, с оглед на което молят въззивният съд да отмени решението на ШРС в
частта, в която е осъден евентуалният ответник и да осъди ЗК „ Лев Инс „ АД да им заплати
полагащото им се обезщетение, ведно със законната лихва и разноските по делото.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор и от въззиваемия ЗК „ Лев Инс „
АД, представляван от юрисконсулт М. В., в който заявява, че оспорва въззивната жалба в
частта, в която се твърди, че към датата на ПТП има сключен договор за застраховка „
Гражданска отговорност „ по отношение на процесния
автомобил. Моли за присъждане на разноски в настоящото производство.
Въззиваемата С. Т. П., действаща чрез своята майка и законен представител К.В. К. и
третото лице помагач Б. А.А. не са изпратили отговори.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, поради следното:
Гр.д. № 1716/2019 г. на ШРС е образувано по искова молба на М.Н.М. срещу ЗК „
Лев Инс „ АД и Гаранционен фонд, с която ищцата е поискала съда да осъди ЗК „ Лев Инс „
АД да й заплати, по застрахователна полица № BG/22/116002600835/06.10.2016 г.,
обезщетение за неимуществени вреди, в резултат от смъртта на внука й Т.Н. П., починал при
ПТП, настъпило на 26.11.2016 г., в размер на 5 000.00 лева - частичен иск за сума от 100
000.00 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното плащане на главницата, а в условията на евентуалност, ако бъде отхвърлен
иска срещу първия ответник – за претендираното обезщетение да бъде осъден ответникът
Гаранционен фонд – гр. С. и й бъдат присъдени извършените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът ЗК „ Лев Инс „ АД е оспорил иска като изцяло
неоснователен, с възражения, че за ищцата липсва материално право за обезвреда на
претендираните от нея неимуществени вреди; че не е налице валидно застрахователно
правоотношение по застрахователната полица с лицето, сочено за водач увреждащия лек
автомобил; че процесното ПТП не е осъществено по вина на водача на л.а. „ Форд Мондео „,
а единствено по вина на водача на л.а. „ ВАЗ * „; че причина за настъпване на
произшествието е и собственото поведение на пострадалия Т. П. / същият не е бил със
светлоотразителна жилетка и е стоял на пътното платно без обозначителен знак и без да
пресича /, както и, че претендираният размер на обезщетението е завишен и не е съобразен
с критерия на чл.52 от ЗЗД.
В срока по чл.131 от ГПк ГПК ответникът Гаранционен фонд е оспорил иска като
неоснователен, поради факта, че за увреждащия лек автомобил е имало сключена
застраховка „ Гражданска отговорност „ със ЗК „ Лев Инс „, валидна към датата на ПТП,
както и поради съпричиняване на вредоносния резултат от загиналия, който не е предприел
действия за обозначаване на мястото на авариралия автомобил със светлоотразителен
триъгълник на 150 м. от мястото на ПТП и е предприел аварийни действия по извеждането
му от канавката в тъмната част на денонощието и при неподходящи метеорологични
2
условия.
С определение № 1863/17.06.2020 г. като трето лице помагач на страната на
ответниците е бил конституиран Б. А.А., който е оспорил предявения иск като недопустим и
неоснователен, с твърдения, че той не е виновен за настъпване на ПТП, че ищцата не е
легитимирана да иска обезщетение и, че претендираното е в прекомерен размер.
В хода на делото, на 28.10.2020 г. е настъпила смъртта на ищцата, с оглед на което и
на основание чл.227 от ГПК, с определение № 261362/17.08.2021 г. тя е била заличена като
страна и на нейно място, в същото процесуално качество са били конституирани
наследниците й по закон Н. Т. П., А. Т. П., М. В. Х., Д. В. Х. и С. Т. П., чрез нейната майка
и законен представител К.В. К..
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран със субективно съединени, при
условията на евентуалност искове по чл.496, ал.2, т.1 от КЗ и чл. 557, ал.1, т.2, б.“б“, вр.
чл.519, ал.1, т.1 от КЗ, като с решението си е отхвърлил като неоснователен предявения от
Н. Т. П., А. Т. П., М. В. Х., Д. В. Х. и С. Т. П., в качеството им на правоприемници на
М.Н.М., срещу ЗК „ Лев Инс „ АД, гр. С. осъдителен иск за заплащане на сумата от 5 000.00
лева, част от претенция, цялата в размер на 100 000.00 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, настъпили в резултат от смъртта на внука на починалата
в хода на делото ищца Т.Н. П., починал при ПТП, настъпило на 26.11.2016 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата и е осъдил Гаранционен фонд, гр. С. да заплати на Н. Т. П., А. Т. П., М. В. Х., Д. В.
Х. и С. Т. П., в качеството им на правоприемници на М.Н.М., сумата от 5 000.00 лева, част
от претенция, цялата в размер на 100 000.00 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, настъпили в резултат от смъртта на внука на починалата
в хода на делото ищца Т.Н. П., починал при ПТП, настъпило на 26.11.2016 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 07.01.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и 600.00 лева – деловодни разноски. Със същото решение е
осъдил Гаранционен фонд да заплати на АД „ Г. и партньори „, гр. С., на основание чл.38,
ал.2, вр. ал.1, т.2 от ЗА, сумата от 580.00 лева – адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по делото, както и Н. Т. П., А. Т. П., М. В. Х., Д. В. Х. и С. Т. П. да
заплатят на ЗК „ Лев Инс „ АД сумата от 690.00 лева – деловодни разноски, като е посочил,
че решението е постановено с участието на третото лице помагач на двамата ответници Б.
А.А..
Решението се обжалва изцяло от Гаранционен фонд, гр. С..
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че
обжалваното решение е валидно.
По същество, от приложените акт за смърт и удостоверения за наследници се
установява, че първоначалната ищца е баба по майчина линия на Т.Н. П., ЕГН **********,
починал на 26.11.2016 г..
От приложените по делото материали се установява, че с присъда № 72/12.07.2019 г.
3
по НОХД № 324/2017 г. по описа на ОС – Велико Търново третото лице помагач Б. А.А. е
бил признат за виновен в това, че на 26.11.2016 г., около 01.30 часа, на път VTR 1182, на км.
3+770, с посока на движение от гр. Д.О. към гр. Л., при управление на лек автомобил „ Форд
Мондео „ с временен регистрационен № *, негова собственост, нарушил правилата за
движение по пътищата: чл.21, ал.1 ЗДвП – при избиране на скоростта си на движение извън
населеното място се движел със скорост 110.7 км./ч., като нарушил забраната да превишава
скоростта от 90 км./ч. и допуснал ПТП със спрелия в неговата пътна лента лек автомобил „
ВАЗ * „, рег. № **, собственост на П.Д.Д. от гр. Д.О., в резултат на което, по
непредпазливост причинил смъртта на намиращите се на пътното платно зад лекия
автомобил „ ВАЗ * „, рег. № *** М.К.Н., Н.Т.П. и Т. Н. П., и тримата от гр. Д.О. и средна
телесна повреда на Д.Н.К. от гр. Г.О., както и средна телесна повреда на пътуващия в л.а. „
Форд Мондео „, с временен регистрационен № *, Т.Г.К. от с. Г.Д.Т., като деянието е
извършено в пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта 1.28 на хиляда и
случаят е особено тежък, поради което и на основание чл.343, ал.4, вр. ал.3, пр.1 и пр. 3,
б.“б“, пр.2, вр. ал.1, б. „б“ и б. „в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, вр чл.21, ал.1 от ЗдвП, вр.
чл.36 и чл.54 от НК му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 12 години
и, на основание чл.343г от НК - лишаване от правото да управлява МПС за срок от 12
години. С решение № 66/23.04.2020 г. по ВНОХД № 398/2019 г. по описа на АС – Велико
Търново присъдата е била изменена като е прието да е в причинна връзка с вредоносния
резултат допуснато от Б.А. нарушение на правилото за движение по чл.20, ал.2 от ЗДвП,
вместо такова по чл.21, ал.1 от ЗДвП и е било коригирано цифровото изражение на
квалификацията на деянието на А. като престъпление по чл.343, ал.3, пр.1 и пр. 3, б.“б“,
пр.2, вр. ал.4, вр. ал.1, б. „б“ и „в“, вр. чл.342, ал.1 от НК, вр. чл.20, ал.2 от ЗДвП. Решението
на АС – Велико Търново е било обжалвано и оставено в сила с решение № 135/25.05.2021 г.
по НД № 501/2020 г. на ВКС. На основание чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъдата се
ползва със задължителна за съда и страните сила по отношение извършване на описаното
деяние, неговата противоправност и виновността на дееца.
От заключението на вещото лице по САТЕ се установява, че към момента на ПТП
лек автомобил „ ВАЗ * „, бил спрян на пътното платно с включени къси светлини и леви
гуми на левия край на насрещната лента на движение / спрямо своята посока /, като десните
му колела били на около1.4 метра от платното за движение. Пътуващите в него три лица
били излезли от автомобила с цел извличането на лек автомобил „ Опел Корса „, управляван
от пострадалия П., който бил претърпял ПТП. Докато четиримата се намирали зад лекия
автомобил „ ВАЗ * „ същият бил ударен челно с висока скорост и без спирачен път от
управлявания от А. лек автомобил „ Форд Мондео „. След достигане на фазата на
максимални деформации от удара и изравняване на скоростите на двата автомобила те се
придвижили в южна посока, като задната част на л.а. „ ВАЗ * „ е ударила намиращите се до
него лица. В процеса на движение на двата автомобила телата на ударените пешеходци
биват отхвърлени и падат. В края на движението на двете МПС л.а. „ ВАЗ * „ се завърта на
около 90 градуса със задната част и остава в канавката със задните колела напречно на оста
на платното на движение.
4
От заключението на допуснатата по делото СМЕ по писмени данни се установява, че
при ПТП Т. П. е получил съчетана травма на глава / контузии в областта на челото /, гръден
кош / счупване на пет поредни ребра в лявата гръдна половина, травматично разкъсване на
гръдната аорта и левостранен хемоторакс /, корем / травматично разкъсване на черния дроб
и далака, кръвонасядане на опоръците на тънкото и дебелото черво и хемаскос / и крайници
/ охлузване на дясно бедро /, като причината за смъртта му се дължи на остра масивна
кръвозагуба в резултат на травматичното разкъсване на аортата и паренхимни органи в
коремната кухина / черен дроб и далак /.
От представените по делото застрахователен договор и полица се установява, че към
момента на настъпване на описаното ПТП е имало сключен договор за задължителна
застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите на фирми, извършващи внос и
продажба на превозни средства за предоставените им временни регистрационни табели, по
застрахователна полица № BG/22/116002600835/06.10.2016 г., със застрахован „ М. – Й. „
ЕООД, гр. Л. и застраховател ответникът ЗК „ Лев Инс „ АД, валидна от 06.10.2016 г. до
06.10.2017 г.. Съгласно договора, обект на застраховане е била задължителна застраховка "
Гражданска отговорност „ на автомобилистите за причинени имуществени и
неимуществени вреди на трети лица, в резултат на експлоатация на МПС с временни
регистрационни табели, издадени в съответствие с Наредба № І-45, чл.30, а предмет на
застраховане – „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите по чл.249, ал.1 от КЗ на
неограничен брой МПС с оформен временен или постоянен внос, придвижвани на собствен
ход с монтирана временна регистрационна табела *, с условие, при използване на превозни
средства с временните регистрационни табели, в превозното средство задължително да
присъства представител на търговеца, на когото са предоставени табелите. Видно от
извлечение от регистъра на ГФ и КП за ПТП с пострадали лица № 516/26.11.2016 г.
застрахователната полица не е била прекратявана предсрочно и е била посочена от водача
на А. като покриваща щетите от инцидента пред органите на РУ на ОД на МВР – гр. Г.О..
Между страните не се спори, че процесният автомобил е бил собственост на А., както
и, че временната регистрационна табела с № * му е била предоставена от собственика на „
М. - Й. „ ЕООД, гр. Л., който е притежавал две временни регистрационни табели с този
номер, с цел придвижване на автомобила до работна площадка по седалището на
дружеството, с оглед на бъдещо закупуване.
По делото са приложени молба вх. № 12445/05.09.2018 г. от М.Н.М. до ЗК „ Лев Инс
„ АД, , както и молба вх. № 24-01-700/ 05.09.2018 г. от М.Н.М. до Гаранционен фонд, и двете
с искане за образуване на щета по повод претърпени от нея неимуществени вреди
вследствие смъртта на внука й Т.Н. П., като между страните не се спори, че до датата на
завеждане на исковата молба на първоначалната ищца не е било изплатено застрахователно
обезщетение от нито един от двамата ответници.
От показанията на разпитаните по делото свидетели М. В. Х. и В. Х. И. се
установява, че след раздялата с баща му, Т. П. и майка му се преместват от гр. Д.О. в гр. Ш.
5
и заживяват в едно домакинство с баба му по майчина линия - първоначалната ищца
М.Н.М.. Съжителството им продължило повече от 10 години, през които между ищцата и
внука й се създали изключително близки и топли отношения. Когато майка му се разболяла
от рак на белия дроб, възрастната жена се грижела за внука си, а от друга страна разчитала
на него за мъжката работа. След като П. сключил граждански брак и със съпругата му се
преместили в гр. Д.О., М. им гостувала често и оставала да се грижи за децата им за по
месец, тъй като и двамата ходели на работа. П. посещавал майка си и баба си всяка седмица,
а през останалото време се чувал с М. по телефон. Когато преди пет години последната си
счупила крака и се наложило да й бъде поставен пирон, той теглил заем, за да й го осигури.
М. преживяла изключително тежко новината за смъртта на внука си, както и погребението
му и продължила да тъгува за него и след това. Наложило й се и сама да се грижи и за
болната му майка, която особено се влошила след смъртта му и също починала.
При така установените факти, съдът достига до следните изводи от правна страна:
Съгласно чл. 429 от КЗ, с договора за застраховка „ Гражданска отговорност “
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния
договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие.
Съгласно чл.432 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „ Гражданска
отговорност „ при спазване на изискванията на чл.380.
При иск на застрахованото лице срещу застрахователя по застраховка „ Гражданска
отговорност „ същият може да прави възраженията, които произтичат от застрахователния
договор и от гражданската отговорност на застрахования, с изключение на възраженията по
чл.395, ал.6 и 7 и чл.430, ал.1, т. 1 – 4 и ал. 2. По задължителната застраховка „ Гражданска
отговорност „ на автомобилистите застрахователят не може да прави и възраженията по
чл.363, ал.4, чл.364, ал.4 и чл.365, ал.2.
Съгласно чл.477 от КЗ, обект на застраховане по задължителната застраховка „
Гражданска отговорност „ на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на
моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското
законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. По
задължителната застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите застраховани
са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е
налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва
фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на
законно основание. За трети лица се смятат всички увредени лица с изключение на лицето,
което отговаря за причинените вреди, както и всички правоимащи лица в резултат на
неговата смърт. Правоимащите лица имат право на обезщетение за вредите, които
6
произтичат само от качеството им на пострадали лица.
Съгласно чл.478 от КЗ, пострадало е лице, на което е причинена смърт или което е
претърпяло телесно увреждане от моторно превозно средство. Увредено е лицето,
включително пострадалото лице, което има право на обезщетение за вреди, причинени от
моторно превозно средство.
Съгласно чл.493 и чл.439а от КЗ, застрахователят по задължителна застраховка „
Гражданска отговорност „ на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за
неимуществените и имуществени вреди, причинени на трети лица от телесно увреждане или
смърт, вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по
време на движение или престой, както и лихвите по чл.429, ал. 2, т.2.
Съгласно чл. 496, ал.1 от КЗ, срокът за окончателно произнасяне по претенцията по
задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя,
сключил застраховката или пред неговия представител за уреждане на претенции.
Съгласно чл.498, ал.1 от КЗ, увреденото лице, което желае да получи застрахователно
обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция
по реда на чл. 380, освен в случаите, когато застрахователят по имуществена застраховка на
увреденото лице е встъпил в неговите права и той предявява претенция на основание на чл.
411. Увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако
застрахователят не е платил в срока по чл.496, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
Правно релевантните факти при иск по чл.432 от КЗ на увреденото лице срещу
застрахователя на деликвента са установяване на договорно правоотношение по договор за
застраховка, покриващ риска „ Гражданска отговорност „, сключен между деликвента и
ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което са настъпили вредни
последици за ищеца, причинно-следствена връзка между деянието и претърпените от ищеца
вреди и техният вид и размер. Съобразно правилата за разпределяне на доказателствената
тежест тези факти подлежат на установяване от ищеца. В тежест на ответника е да обори
законоустановената презумпция за виновност на извършителя на непозволеното увреждане,
залегнала в нормата на чл.45, ал.2 от ЗЗД, респ. да докаже съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалото лице.
Разпоредбата на чл.557, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ предвижда възможност Гаранционният
фонд да изплати обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на смърт, причинена при
ПТП, което е настъпило на територията на Република България от МПС, което се намира
обичайно на територията на страната и, за което към датата на ПТП няма сключена
задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите.
Съгласно чл.558, ал.5 от КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за
плащане пред съда, ако Гаранционният фонд не е платил в срока по чл.496, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение,
7
като се прилага и чл.380. От текста на правната норма следва, че абсолютна положителна
процесуална предпоставка за упражняване правото на увредения на защита по исков ред е
той да е поискал заплащане на обезщетение пред Гаранционния фонд с изрична писмена
претенция, отговаряща на изискванията на чл.380 от КЗ и да е получил отказ, да не е
получил плащане в тримесечния срок по чл.496 от КЗ, считано от депозиране на
претенцията си, или да не е съгласен с размера на определеното му обезщетение.
Основателността на иска е обусловена от наличието на предпоставките от фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД – противоправно действие или бездействие, вреди и причинна връзка
между тях, както и вина на дееца за причиняването им, които факти и обстоятелства
подлежат на доказване от страна на ищеца.
Съгласно тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК
на ВКС, материално-правно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961
г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка
връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Съгласно цитираното
постановление, възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в
Постановление № 4/61 г. и Постановление на 5/69 г., следва да се допусне като изключение -
само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между
починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на
обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на
починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт).
Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и
сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни
отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-
близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич,
морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек
преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна
степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на
обезщетение имат само най-близките на починалия. Наличието на особено близка житейска
връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт,
следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и
8
доказателствата по делото. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от
доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира
обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни
(като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Връзка с посоченото
съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална
подкрепа и доверие, а нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди,
подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Съгласно нормата на чл.52 от ЗЗД, обезщетението за претърпени от пострадалия от
непозволено увреждане неимуществени вреди се определя по справедливост. Според
трайната и непротиворечива съдебна практика, справедливостта, като критерии за
определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди от непозволено увреждане не е
абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят
обективни характеристики – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при
които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на
увредения. Като база за определяне паричния еквивалент на обезщетението следва да служи
още икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за
доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането, без размерът
му да бъде източник за обогатяване на пострадалия.
Съгласно чл.483, ал.5 от КЗ, вносител на МПС с цел продажба на територията на РБ е
длъжен да заяви за получаване временни табели с регистрационен номер, както и да сключи
договор за задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите.
Застраховката се сключва само по регистрационния номер на временните табели за срока на
тяхната валидност, но не повече от една година, т.е предмет на застрахователното покритие
не са вредите, причинени от водач на конкретно МПС, а от водач, който е управлявал МПС
със съответните временни табели, обект на застраховката „ Гражданска отговорност „.
В конкретния случай, се доказва, че смъртта на Т.Н. П. е причинена по
непредпазливост от третото лице помагач Б. А.А. при ПТП, по време на което същият е
управлявал собствения си л.а. „ Форд Мондео „ с прикачена временна регистрационна
табела, както и, че към датата на инцидента за тази регистрационната табела е имало
сключена валидна застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите, по договор
за застраховка между ответника ЗК „ Лев Инс „ АД и „ М. – Й. „ ЕООД.
Спорът между страните е дали предизвиканото от А. увреждане представлява покрит
риск по посочения договор за застраховка или не.
Досежно спорните обстоятелства, съдът намира, че същественото в случая е, че
увреждащият автомобил се е движел с прикачена временна регистрационна табела, за която
е била сключена застраховката, като е без значение, че страна по застрахователния договор е
било „ М. – Й. „ ЕООД, а не водачът на л.а. „ Форд Мондео „, предвид липсата на спор, че
дружеството е било с предмет на дейност търговия с автомобили и, че въпросната
9
регистрационна табела е била предоставена на А. от собственика му, с цел придвижване на
автомобила до работна площадка на търговеца за бъдещата му продажба. Предвид горното,
че в констативния протокол за ПТП е посочена изрично застрахователната полица,
оформена между ЗК „ Лев Инс „ и „ М. – Й. „ ЕООД и по аргумент от чл.493, ал.2 от ГПК,
следва, че щом като застрахованият е предоставил доброволно регистрационната табела на
водача, а от друга страна не се установяват визираните в разпоредбата обстоятелства,
изключващи имуществената отговорност на застрахователя, фактът, че А. не е бил
упълномощен да управлява МПС с табелата към моментна на настъпване на ПТП е
ирелевантен за възникването на покрит от застрахователния договор риск. Още повече, че
застрахователят не ангажира доказателства, че при настъпване на инцидента водачът не се
придвижвал към площадката на търговеца, а по друго направление. Не може да бъде
споделено и възражението на ответника, че застраховката не покрива деликтната
отговорност на водача, понеже е само за вреди, които са произтекли при тестване,
придвижване до органите на администрацията, до сервиз, от един търговски обект до друг и
до официално изложение, тъй като сочените изключения не са предвидени нито в цитирания
от него чл.30 от Наредба І-45/24.03.2000 г., нито в други нормативни актове. Що са касае до
обстоятелството, че А. се е отклонил от задълженията си, това обстоятелство не може да
освободи нито него, нито застрахователя му от отговорност и би могло да се обсъжда
единствено във връзка с предявен от последния регресен иск срещу деликвента.
Поради горното, приема, че в случая е налице валидно застрахователно
правоотношение между застрахования и застрахователя, по силата на което за последния
възниква обезпечително – гаранционна отговорност за причинените виновно от
застрахования вреди при ПТП, при което е настъпила смъртта на Т.Н. П..
Следващият спорен въпрос между страните е дали първоначалната ищца е
материално правно легитимирана да претендира обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на своя внук.
По този въпрос, съдът приема, че на база съвкупната преценка на събраните гласни
доказателства се установява по категоричен начин, че между баба и внук е била изградена
през годините и поддържана до смъртта на П. житейска връзка, базираща се не само и
единствено на присъщите за родствените им отношения връзка, а такава, която се изразява в
установяване на силна физическа и емоционална привързаност, взаимна грижа и
съпричастност, безусловно доверие и духовна близост, с оглед на което са налице основания
първоначалната ищца да бъде включена в кръга на лицата, имащи право на обезвреда за
претърпените от смъртта на П. вреди. На следващо място се установи, че М. е приела
изключително тежко новината за трагичната, внезапна и нелепа смърт на внука си и е
изпитвала до смъртта си силна болка и мъка от загубата му, съпроводени и с чувството за
липса на човека, който й бил опора при обгрижването на тежко болната й дъщеря, починала
малко по-късно, което безспорно доказва, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди от
смъртта на П., чието репариране се дължи.
Досежно конкретния размер на дължимото обезщетение, съобрази възрастта на
10
ищцата, съществувалите между нея и П. отношения, обстоятелствата, при които е настъпила
смъртта на последния, обема на изживените от М. болки и страдания от загубата му, както и
икономическите условия в страната към датата на увреждането, с оглед на които
обстоятелства намира, че претендираното обезщетение в размер на 5 000.00 лева е
справедливо и следва да се присъди.
Що се отнася до възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалия П., съдът счита, че е изцяло недоказано, поради което следва да се отхвърли.
Според трайната практика на ВКС, нарушението на правилата за движение по
пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия, тъй като е необходимо нарушението да е в пряка причинно следствена връзка с
настъпилия вредоносен резултат. Приносът на увредения може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване
на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. В този случай следва да бъде
направено разграничение между допринасяне на пострадалия за настъпване на самото ПТП
и приноса му за настъпване на вредата спрямо самия него. Дали поведението на пострадалия
е допринесло за увреждането подлежи на установяване във всеки конкретен случай като
тежестта на доказване е на позоваващата се на съпричиняване страна.
С оглед на изложеното и съвкупната преценка на доказателствата по делото относно
механизма на настъпване на ПТП, съдът приема, че ответниците не установяват по
категоричен начин, че пострадалият е допуснал нарушение на правилата за движение по
ЗДвП и правилника за приложението му, поради което да се стигнало до смъртта му, респ.,
обстоятелството, че е бил без светлоотразителна жилетка и се е намирал на пътното платно
да е допринесло за настъпването й. Напротив, от заключението на вещото лице по САТЕ се
установи, че е налице хипотеза, при която П. е могъл да се спаси от удара, но само при
определени предпоставки, чието наличие не се доказва с категоричност. Ето защо, достига
до извод за липса на основания за приложение на чл.51, ал.2 от ЗЗД и намаляване размера на
дължимото обезщетение.
Съобразно изложените фактически и правни доводи, настоящата инстнация приема,
че в частта, в която е отхвърлен предявения срещу ЗК „ Лев Инс „ частичен иск и в частта за
разноските обжалваното е решение неправилно и следва да се отмени, като вместо него бъде
постановено друго, с което ЗК „ Лев Инс „ АД да бъде осъдено да заплати на законните
наследници на ищцата М.Н.М. сумата от 5 000.00 лева, представляваща част от иск за сумата
от 100 000.00 лева – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на внука й Т.Н. П.,
настъпила на 26.11.2016 г., ведно със законната лихва за забава от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното й плащане и 600.00 лева – деловодни разноски, както и,
на основание чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от ЗА, да заплати на АД „ Г. и партньори „ сумата от
580.00 лева – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на четирима от
ищците по делото.
Поради уважаване на главния иск и липсата на положителна процесуална
предпоставка за произнасяне по евентуалния иск срещу Гаранционен фонд – гр. С., в частта,
11
в която същият е уважен първоинстанционното решение се явява недопустимо, поради което
следва да се обезсили.
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, въззиваемият ЗК „ Лев
инс „ АД следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя Гаранционен фонд – гр. С.
деловодни разноски във въззивното производство в размер на 100.00 лева – за платена
държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260006/14.01.2022 г. по гр.д. № 1716/2019 г. по описа на
Районен съд – Шумен, в ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявения от Н. Т. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. Г.О., ул. ..., А. Т. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Г.О., ул. ..., М. В.
Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Ш.,, ул. ..., Д. В. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Ш... и С.
Т. П., ЕГН *, с адрес: гр. Д.О., ул. . / правоприемници на починалата в хода на делото ищца
М.Н.М., ЕГН **********/, срещу ЗК „ Лев Инс “ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., р-н ..., представлявано от М. С.а М. – Г. и П.В.Д. – изпълнителни
директори, осъдителен иск за заплащане на сумата от 5 000.00 лева, представляваща част от
претенция, цялата в размер на 100 000.00 лева – обезщетение за причинени неимуществени
вреди, настъпили в резултат от смъртта на внука на починалата в хода на делото ищца Т.Н.
П., починал при ПТП, настъпило на 26.11.2016 г., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата и в ЧАСТТА за разноските изцяло,
като вместо него постановява:
ОСЪЖДА ЗК „ Лев Инс “ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., р-н ..., представлявано от М. С.а М. – Г. и П.В.Д. – изпълнителни директори да
заплати на Н. Т. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Г.О., ул. ..., А. Т. П., ЕГН **********, с
адрес: гр. Г.О., ул. ..., М. В. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Ш.,, ул. ..., Д. В. Х., ЕГН
**********, с адрес: гр. Ш... и С. Т. П., ЕГН *, действаща чрез своята майка и законен
представител: К.В. К., ЕГН **********, двете с адрес: гр. Д.О., ул. ., в качеството им на
наследници по закон на М.Н.М., ЕГН **********, починала на 29.10.2020 г., сумата от
5 000.00 лева, представляваща част от претенция, цялата в размер на 100 000.00 лева –
застрахователно обезщетение по застрахователна полица № BG/22/116002600835/06.10.2016
г., със страни ЗК „ Лев Инс „ АД и „ М. и Й. „ ЕООД, гр. Л., за претърпените от М.Н.М.,
ЕГН ********** неимуществени вреди от смъртта на внука й Т.Н. П., настъпила на
26.11.2016 г. при ПТП, причинено виновно от водач на л.а. „ Форд Мондео „, с временна
регистрационна табела № *, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
завеждане на исковата молба – 07.01.2019 г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА ЗК „ Лев Инс “ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., р-н ..., представлявано от М. С.а М. – Г. и П.В.Д. – изпълнителни директори да
заплати на Н. Т. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Г.О., ул. ..., А. Т. П., ЕГН **********, с
12
адрес: гр. Г.О., ул. ..., М. В. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Ш.,, ул. ..., Д. В. Х., ЕГН
**********, с адрес: гр. Ш... и С. Т. П., ЕГН *, действаща чрез своята майка и законен
представител: К.В. К., ЕГН **********, двете с адрес: гр. Д.О., ул. . деловодни разноски в
размер на 600.00 лева.
ОСЪЖДА ЗК „ Лев Инс “ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., р-н ..., представлявано от М. С.а М. – Г. и П.В.Д. – изпълнителни директори да
заплати на
АД „ Г. и партньори „, Булстат *********, с адрес: гр. С., .., представлявано от С.Е. С. –
управител сумата от 580.00 лева – възнаграждение за процесуално представителство на
ищците Н. Т. П., А. Т. П., М. В. Х. и Д. В. Х..
ОБЕЗСИЛВА решение № 260006/14.01.2022 г. по гр.д. № 1716/2019 г. по описа на
Районен съд – Шумен, в ЧАСТТА, в която Гаранционен фонд, Булстат **********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., .., представлявано от Б.М. и С.С. – изпълнителни
директори е осъден да заплати на Н. Т. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Г.О., ул. ..., А. Т. П.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Г.О., ул. ..., М. В. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Ш.,, ул. ...,
Д. В. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Ш... и С. Т. П., ЕГН *, с адрес: гр. Д.О., ул. . /
правоприемници на починалата в хода на делото ищца М.Н.М., ЕГН **********/ сумата от
5 000.00 лева, представляваща част от претенция, цялата в размер на 100 000.00 лева –
обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили в резултат от смъртта на внука
на починалата в хода на делото ищца Т.Н. П., починал при ПТП, настъпило на 26.11.2016 г.,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 07.01.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗК „ Лев Инс “ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., р-н ..., представлявано от М. С.а М. – Г. и П.В.Д. – изпълнителни директори да
заплати на Гаранционен фонд, Булстат **********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., .., представлявано от Б.М. и С.С. – изпълнителни директори деловодни разноски във
въззивното производство в размер на 100.00 лева, както и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100.00 лева.
Решението е постановено с участието на третото лице помагач на страната на
ответниците – Б. А.А., ЕГН **********.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13
14