№ 3867
гр. София, 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело
№ 20241110145554 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по подадена от Е. А. С., искова молба,с
която против Столична дирекция на вътрешните работи е предявен осъдителен иск ,с
правно основание чл. 181, ал.2 вр. ал. 4 ЗМВР, с искане да се постанови решение, с което
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1 696 лева, представляваща
левова равностойност на неусвоен лимит за униформено облекло за периода от 2017 г. до
2021 г., ведно със законната лихва от 01.08.2024год., до окончателно изплащане.
Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че заемал при
ответника длъжността „старши инспектор“ ,началник група „ТП“ в сектор „Охранителна
полиция“. 06 РУ при СДВР до прекратяването на служебното му правоотношение на
08.03.2023год.Сочи, че длъжността, която изпълнява изисква изпълнението на служебните
задължения да е в униформено облекло. Излага, че безплатно униформено облекло за
служителите, се осигурява със заповед на Министъра на вътрешните работи, като
последният определял лимит на база на който се осигурявало униформеното облекло.
Поддържа, че за претендирания период са издадени следните заповеди: Заповед с рег. №
8121з-167/18.02.2019 г., с която бил определен лимит в размер на 400,00 лева; заповед с рег.
№ 8121з-250/18.02.2020 г., с която бил определен лимит в размер на 400,00 лева; заповед с
рег. № 8121з- 129/02.02.2021 г., с която бил определен лимит в размер на 400,00 лева и
заповед с рег. № 8121з-389/01.04.2022 г., с която бил определен лимит в размер на 800,00
лева. Твърди, че в края на всяка календарна година служителите са длъжни да представят
вещева заявка, която да съдържа необходимите за следващата година дрехи от униформеното
облекло, като същите не трябва да надвишават определения лимит. Аргументира, че в края
на всяка година е представял вещева заявка, но въпреки това не му били предоставени
елементи от униформеното облекло. В заключение сочи, че доколкото ответникът не е
изпълнил задължението си да му предостави за периода от 2017 г. до 2021 г. униформено
облекло, то същият му дължи паричната равностойност на неусвоения лимит за униформено
облекло. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.В с.з. се явява лично и
поддържа претенцията.Подробни съображения излага в писмени бележки.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът не оспорва факта, че ищецът
1
заемал при него длъжността , както и обстоятелството, че през периода от 2017 г. до 2023 г.
са издадени заповеди от Министъра на вътрешните работи, с които е определен лимитът за
униформено облекло в сочените от ищеца размери. Ответникът излага, че в случая не са
налице предпоставки за изплащане на паричната равностойност на униформено облекло в
размер на лимита за съответната година, т.к. съгласно действаща нормативна уредба само
при прекратяване на служебното правоотношение, на служителя се изплащала стойността на
униформеното облекло за предходната и текущата календарна година, какъвто обаче не бил
настоящият случай, доколкото служебното правоотношение с ищеца не било прекратено.
Твърди, че през процесния период на ищеца са отпускани средства за униформено облекло,
но същият не бил усвоил лимитите. Аргументира, че полагащите се суми за униформено
облекло не се отпускат в брой, а под формата на лимити, които служителят може да
използва като се яви във вещево звено към съответната дирекция и се снабди с
необходимото облекло.Направено е и възражение за погасяване на иска ,поради давност
съгласно чл.111,б.“а“ от ЗЗД. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С оглед становищата на страните ,с доклада на съда са обявени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че през процесния период, между
страните е съществувало служебно правоотношение, по силата на което ищецът заемал
длъжността „старши инспектор“ ,началник група „ТП“ в сектор „Охранителна полиция“. 06
РУ при СДВР ; че длъжността, която изпълнява ищецът изисква изпълнението на
служебните задължения да е в униформено облекло; че през периода от 2017 г. до 2023 г. са
издадени заповеди от Министъра на вътрешните работи, с които е определен лимитът за
униформено облекло, както следва: Заповед с рег. № 8121з 167/18.02.2019 г., с която бил
определен лимит в размер на 400,00 лева; Заповед с рег. № 8121з- 250/18.02.2020 г., с която
бил определен лимит в размер на 400,00 лева; Заповед с рег. № 8121з-129/02.02.2021 г., с
която бил определен лимит в размер на 400,00 лева и Заповед с рег. № 8121з-389/01.04.2022
г., с която бил определен лимит в размер на 800,00 лева; че евентуално дължимата се на
ищеца парична равностойност за униформено облекло за процесния период възлиза на
сумата от 1696 лева, както и че от страна на ответника не му е изплащано обезщетение,
равняващо се на левовата равностойност на облеклото за процесния период.
Видно от Заповед № 28.02.2023год. на Министъра на вътрешните работи е
прекратено служебното правоотношение на ищеца ,заемащ длъжността „старши инспектор“
,началник група „ТП“ в сектор „Охранителна полиция“. 06 РУ при СДВР,като не е спорно
,че датата на прекратяването му е 08.03.2023год.
С докладна записка от 16.02.2023год. и Заявление от 15.02.2023год. ,Е. А. С. е
посочил ,че за периода 2017год. – 2023год. ,вещевите заявки за униформено облекло не били
изпълнени като размера на неусвоените лимити възлизал на 3296лв.,като е поискал
заплащането на сумите за 2017-2022год.
Съгласно справка за получено униформено облекло за периода 2017год. – 2021год.
От Е. А. С.,ЕГН : **********,издадена от Дирекция „Управление на собствеността и
социалните дейности“ при МВР ,се установява ,че същия е получил вещи на
01.12.2020год.,отпуснати от лимита за 2016 и 2017год. ,както и е получи вещи на
14.06.2022год.,отпуснати от лимита за 2017год.Посочено е че общо усвоения лимит за
2017год. Възлиза на 303,71лв.
От писмо от 09.09.2023год. до Директора на СДВР от Дирекция „Управление на
собствеността и социалните дейности“ при МВР се установява ,че на ищеца следва да бъдат
заплатени неусвоените лимити за лично вещество доволствие за 2022год. и за текущата
2023год.,пропорционално на отработеното време.
От платежна бележка ,месец на обработка 01.03.2023год. – 31.03.2023год. се
установява ,че на ищеца са платени суми ,между които и 933,33лв.,с основание „униформено
облекло“.
По делото са разпитани и свидетели , В. Т. К. и С. М. М.,колеги на ищеца. От
2
показанията им се установява, че ищецът, както и останалите му колеги не са получавали
дължимото по закон облекло за периода 2017-2022 г. Свидетелите описват процедурата за
получаване на работно облекло като сочат, че са посещавали вещевата служба по 4-5 пъти
минимум в годината, правели и много обаждания за да проверавят дали има дрехи.Сочат ,че
повечето пъти им казвали, че няма дрехи или че има малко като асортимент . Свидетелите
заявяват, че в случаите, в които са ходили в склада и не е имало облекло, каквото са
заявили, сами са си поръчвали на частни фирми тениски и якета, за които сами си плащали и
впоследствие никой не им ги е изплащал.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Предявен е осъдителен иск ,с правно основание чл. 181, ал.2 вр. ал. 4 ЗМВР.
Безспорно между страните по делото е обстоятелството, че за процесния период
същите са били обвързани от служебно правоотношение, по силата на което ищецът е заемал
длъжността „старши инспектор“ ,началник група „ТП“ в сектор „Охранителна полиция“.
06 РУ при СДВР ,която той е изпълнявал в униформено облекло,както и че служебното му
правоотношение е прекратено ,считано от 08.03.2023год.
Спорен по делото е въпросът дали през процесния период 2017-2021год. на ищеца
се е дължало заплащане на левова равностойност на вещево доволствие – униформено
облекло.
Предвид характера на изпълняваната длъжност, съобразно разпоредбата на чл. 181,
ал. 2 ЗМВР на държавните служители се осигуряват работно и униформено облекло и друго
вещево имущество и снаряжение, а на неносещите униформа се изплаща ежегодно парична
сума за облекло, като съгласно ал. 4 на същия член размерът на сумите и доволствията по
ал. 1 – 3 се определя ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи.
Видно от представените по делото Заповеди на министъра на вътрешните работи, в
периода 2017 г. - 2023 г. е определен лимит за униформено облекло за държавните
служители, изпълняващи служебните си задължения в униформено облекло, в размер на 400
лева, респективно за 2022 г. и 2023 г., същият възлиза в размер на 800 лв.
В настоящия случай приложение намира Наредба № 8121з-1175 от 29.09.2015 г. за
условията и реда за осигуряване на държавните служители в Министерството на вътрешните
работи на работно и униформено облекло, друго вещево имущество и снаряжение и
ежегодно парична сума за облекло на неносещите униформа държавни служители, издадена
на основание чл. 181, ал. 5 ЗМВР. Чл. 19, ал. 2 от същата предвижда, че при прекратяване на
служебното правоотношение на държавен служител, изпълняващ служебните си задължения
в униформено облекло, в случай че на служителя не е предоставено униформено облекло за
предходната и текущата календарна година, на същия се изплащат стойностите на
униформеното облекло за предходната и пропорционално за текущата година след
приспадане на усвоените суми от размера, определен със заповедта за текущата година
по чл. 181, ал. 4 ЗМВР. Анализът на приложимата нормативна уредба налага извода, че не е
налице законово уредено задължение на ответника, в случай че не е осигурил униформено
облекло, да заплати паричната му равностойност в размер на лимита за такова за съответната
година на тези служители, които изпълняват служебните си задължения в униформа, докато
трае служебното им правоотношение.
Съдът приема, че правото на същите да бъдат компенсирани парично възниква след
прекратяването му и то за предходната календарна година и пропорционално за текущата
такава, а в случая служебното правоотношение на ищеца е прекратено на 08.03.2023год.. В
този смисъл е предвидено правно основание за изплащане на стойността на вещево
имущество за текущата 2023год.,в която ищеца е полагал труд и предходната 2022год.,което
е изпълнено от ответника с плащането на сумата от 933,33лв.
Анализът на горепосочените разпоредби води до извода, че на служителите, които
изпълняват задълженията си в униформено облекло, се дължи материално осигуряване в
натура, като посочените в заповедите на министъра, лимити имат за цел единствено да
определят левовата равностойност на имуществото, което следва да им бъде предоставено,
3
включително и с оглед изплащането й при прекратяване на служебните им правоотношения.
Следва да се отбележи, че в т. 1. 1. на горепосочените заповеди за процесния период,
изрично е посочено за кои ръководни служители по ЗМВР лимитът за униформено облекло
се предоставя като пари за облекло, какъвто извод по аргумент за противното не може да се
изведе автоматично и спрямо останалите служители.
На следващо място, няма изрична разпоредба в ЗМВР, както и в наредбите по
прилагането му - Наредба № 8121з-1010/16.12.2014 г. (отм.); и последващата Наредба №
8121з-10101/24.08.2015 г., която да регламентира изплащането на сумите съобразно лимита и
в случаите, в които униформеното облекло не е осигурено на униформените служители за
съответните години, както е предвидено за стойността на предпазната храна, осигурена на
служителите на МВР, като алтернативна възможност по смисъла на чл. 181, ал. 1 ЗМВР.
Следователно, по аргумент за противното, щом не е изрично предвидено
заместването на неполученото от униформения държавен служител вещево доволствие с
левовата му равностойност, то такава парична престация не му се дължи.
По изложените мотиви съдът намира, че за ответника не съществува нормативно
задължение да заплати на ищеца парична сума в размер на левовата равностойност на
неосигуреното и непредоставено униформено облекло за съответните години - 2017-
2021год., поради което предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
С оглед изхода на спора и на основание чл78, ал. 3 от ГПК, право на присъждане на
разноски в негова полза има ответникът, поради което следва да му бъде присъдена сума в
размер на 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл. 78, ал. 8
ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. А. С. , ЕГН: **********, град София, кв. „............... 2,
срещу Столична дирекция на вътрешните работи,с адрес в гр.София,ул.“Антим I“,№5
осъдителен иск ,с правно основание чл. 181, ал.2 вр. ал. 4 ЗМВР за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 1 696 лева, представляваща левова равностойност на неусвоен
лимит за униформено облекло за периода от 2017 г. до 2021 г., ведно със законната лихва от
01.08.2024год., до окончателно изплащане като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Е. А. С. , ЕГН: **********, град София, кв. „............... 2, да заплати на
Столична дирекция на вътрешните работи,с адрес в гр.София,ул.“Антим I“,№5 ,на
основание чл.78,ал.3 от ГПК сумата от 100 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС, в двуседмичен срок от връчване на
препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4