Решение по дело №215/2018 на Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е  №  153

 

гр. Пловдив, 09.02.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

           

    ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІII гр. състав, в закрито съдебно заседание на девети февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА

                                                                                     НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА

разгледа докладваното от съдията Цветкова гр. д. № 215 по описа на съда за 2018г. и взе предвид следното:

 

     Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е жалба вх. № 2626/26.01.2018г. на Я.И.И., ЕГН ********** *** – длъжник по изп. дело № 20138240400378 по описа на ЧСИ Константин Павлов с рег. № 824 с район на действие – ПОС.Обжалват се извършените действия по изпълнителното дело – налагане на запор върху банковите сметки в „Алианц банк България“ АД, „Райфайзенбанк България“ ЕАД, „Банка ДСК“ ЕАД и „Юробанк България“ АД и принудителното събиране на парични средства по сметките  в тези банки на длъжника Я.И..

Жалбоподателят твърди, че извършените действия са незаконосъобразни, тъй като в период повече от три години от образуване на делото, взискателят не поискал от ЧСИ Павлов предприемането на изпълнителни действия срещу длъжника и изпълнителното производство било прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.Действията, които били извършени по изпълнителното дело, били единствено обезпечителни и не представлявали по своя характер действия по принудително изпълнение и събиране на парично задължение от длъжника.Иска се отмяна на обжалваните действия и прекратяване на изпълнителното производство.

  Ответната страна по жалбата – „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК ********** /взискател в изпълнителното производство/, не е подала възражение в предоставения 3-дневен срок.

   В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК ЧСИ Константин Павлов излага доводи за недопустимост на жалбата, а по същество за нейната неоснователност.

   Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и данните по делото, намира следното:

   По допустимостта на жалбата:

   По начало запорът като изпълнително действие, не подлежи на самостоятелно обжалване.Проверка за законосъобразността на запора като насочване на изпълнението върху определено имущество, законът допуска при оплакване за несъвместимост на изпълнението с несеквестируемостта.В случая оплакване за нарушаване на несеквестируемостта не се прави.Излагат се обаче оплаквания, че обжалваните изпълнителни действия са предприети при липса на процесуална предпоставка за допустимост на принудителното изпълнение изобщо, тъй като били налице условията за прекратяването му по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.Поради това съдът приема жалбата за допустима, тъй като се явява единствения възможен ред за защита на длъжника срещу процесуално недопустимо принудително изпълнение.

Жалбата следва да се приеме и за предявена в срок, тъй като по изпълнителното дело липсват данни да е съобщено надлежно на длъжника за наложените запори.

     При това положение жалбата следва да се разгледа по същество.

Изпълнително дело № 20138240400378 по описа на ЧСИ Константин Павлов с рег. № 824 с район на действие – ПОС е образувано по молба вх. № 04009/22.02.2013г. на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 чрез юрисконсулт И. П., въз основа на изпълнителен лист от 17.09.2012г., издаден по ч. гр. д. № 20961/2010г. по описа на РС Пловдив и изпълнителен лист от 14.11.2012г., издаден по гр. д. № 7494/2011г.  по описа на същия съд, двата в полза на кредитора „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК ********** против длъжника Я.И.И., ЕГН ********** *** – първият за сумата от 1395, 81 лева, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в гр. П., ***, за периода от 01.01.2010г. до 30.04.2010г.; сумата от 59, 12 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 01.03.2010г. до 08.12.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.12.2010г. до пълното й изплащане, както и сумата от 129, 10 лева, представляваща деловодни разноски, а вторият за сумата от 379, 10 лева разноски по делото.

С молбата за образуване на изпълнителното производство, на основание чл. 18 ЗЧСИ взискателят е възложил на съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество.В изпълнение на възложеното, след извършване на справки за имущественото състояние на длъжника, ЧСИ Константин Павлов е предприел следните принудителни действия по изпълнителното дело: на 15.05.2013г. е вписана възбрана върху недвижим имот на длъжника /л. 64 от материалите по изпълнителното дело/; на 26.06.2013г. е наложен запор върху трудовото и всяко друго възнаграждение на длъжника /л. 73/; на 04.05.2015г. е изпратено запорно съобщение до ОД на МВР – Пътна полиция за налагане на запор  върху МПС, собственост на длъжника - товарен автомобил м. „ИФА“, модел „В 50 Л“, с рег. № ***/л. 100/.На 20.07.2015г. е постъпила молба от взискателя да бъде изискана актуална справка от НАП относно трудовите правоотношения на длъжника и притежаваните от него недвижими имоти и ППС, да бъде наложена възбрана на собствените на длъжника недвижими имоти, да бъде наложен запор на трудовото възнаграждение и/или пенсията на длъжника, както и да бъдат предприети изпълнителни действия по изпълнителното дело с всички, предвидени в ГПК способи, вкл. и чрез изпълнение върху притежаваните недвижими имоти и движими вещи.

С разпореждане от 25.01.2017г. на ЧСИ Константин Павлов е насрочен за 08.03.2017г. от 10, 00 часа опис на собствените на длъжника Я.И.И., ЕГН ********** движими вещи, находящи се на адреса му в гр. П., *** /л. 125/.

На 17.08.2017г. са изпратени запорни съобщения до следните банки: „Първа инвестиционна банка“ АД, „Райфайзенбанк България“ ЕАД, „Банка ДСК“ ЕАД и „Юробанк България“ АД /л. 151-154/.Именно тези изпълнителни действия се обжалват от длъжника с оплакване, че към датата на извършването им изпълнителното производство вече е било прекратено по право, породи бездействие на взискателя.

По изпълнителното дело не са постъпвали суми от наложените запори на банковите сметки на длъжника Я.И.И., ЕГН ********** и насрочените описи на движими вещи на адреса на длъжника не са извършвани, поради липса на авансово платена пропорционална такса по т. 20 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ и чл. 78-83  от ЗЧСИ.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.Съгласно задължителните разяснения в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК, прекратяването на изпълнителното производство на това основание настъпва по право, като нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ има прекъсващо давността действие, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

Съгласно разясненията в т. 5 на ТР № 3/10.07.2017г., постановено по т. д. № 3 по описа за 2015г. на ОСГТК, изпращането на запорно съобщение до банка представлява действие по налагането на запор, дори и в случаите, в които е върнато уведомление по чл. 508 от ГПК, че длъжникът не разполага със сметка в банката.От значение за определяне на вида на действието е материализираното в него изявление на съдебния изпълнител, а не дали са   настъпили  свързаните с това изявление правни последици.

В настоящия случай от материалите по изпълнителното дело се установи, че регулярно са предприемани изпълнителни действия на посочените по-горе дати чрез отделни изпълнителни способи през периоди, по-кратки от две години и давността е прекъсвана многократно.

 При тези данни възражението на жалбоподателя, че обжалваните запори са наложени след като вече изпълнителното производство е било прекратено по силата на закона, поради бездействието на взискателя, е неоснователно.

     Предвид гореизложеното жалбата следва да се остави без уважение като неоснователна.

По изложените съображения съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 2626/26.01.2018г. на Я.И.И., ЕГН ********** *** – длъжник по изп. дело № 20138240400378 по описа на ЧСИ Константин Павлов с рег. № 824 с район на действие – ПОС против извършените действия по изпълнителното дело – налагане на запор върху банковите сметки в „Алианц банк България“ АД, „Райфайзенбанк България“ ЕАД, „Банка ДСК“ ЕАД и „Юробанк България“ АД и принудителното събиране на парични средства по сметките  в тези банки на длъжника Я.И..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                              

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: