Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Татяна Събева | |
С решение № /22.6.2010 г. по гр.д. № /2009 г. на Еленски районен съд е отхвърлен иска на Г. М. Г. против Ц. М. М. за осъждане на последната да отстъпи собствеността и предаде владението на Г. М. Г. на недвижим имот, находящ се в с. В., общ.Елена, обл.В.Търново-лятна кухня от 25 кв.м построена в североизточната част на ПИ № с площ 1638 кв.м по кадастрална скица № /9.9.2009 г. на СГКК В.Търново с подробно описани граници, като неоснователен и недоказан. Отхвърлен е и иска Г. М. Г. против Ц. М. М. за заплащане на сумата 5500 лв., заедно със законната лихва, като неоснователен и недоказан. Осъден е ищеца да заплати на ответницата 925 лв. разноски по делото. Недоволен от решението е останал Г. М. Г., който го обжалва и моли да бъде отменено изцяло и да бъде постановено друго, с което да се уважат исковете и да се присъдят разноските по делото. Основното оплакване в жалбата е ,че съдът е кредитирал единствено гласните доказателства, като не е кредитирал официалните документи, като описва същите. Твърди се, че вещото лице е установило ,че строежа е извършен в съответствие със строителните документи, което доказва начина и момента на построяване на процесната лятна кухня. Твърди се ,че неправилно съдът е изключил от доказателствата и заключението на съдебно-графическата експертиза, както и неправилно не се кредитира и нот. акт № /2008 г. По жалбата е постъпил отговор от ответницата М., в който се твърди ,че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение, като се претендират разноски по делото. Твърди се ,че съдът правилно е установил фактическото положение, че правилно е приел ,че строителството на пристройката е извършено 10 години преди издаване на строителното разрешение, в каквато насока са показанията на свидетелите ,включително и на сина на ищеца, както и в тази насока е и допълнителното заключение на вещото лице. Освен това се твърди ,че от констативния нот. акт за собственост на бащата на страните е ясно ,че в площта на къщата е включена и пристройка. Моли въззивния съд да съобрази и това ,че лятната кухня не е самостоятелен обект и не може да бъде придобивана отделно от имота , който обслужва. Освен това се твърди, че бащата е придобил по давност и къщата и пристройката ,тъй като децата му никога не са живели трайно при него. Обръща се внимание на това ,че има несъответствие в поредността на издаване на документите по представеното строително разрешение-декларацията- съгласие е издадена след издаване на строителното разрешение и даването на строителна линия, а би следвало да ги предхожда и е предпоставка за тяхното издаване. Освен това се твърди ,че жалбоподателят не е декларирал тази сграда и не е плащал данъци за нея, а това е сторил след констативния нот. акт. Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното: Обжалваното решение е постановено по повод исковата на Г. М. Г. против Ц. М. М. за осъждане на последната да отстъпи собствеността и предаде владението на ищеца върху недвижим имот, находящ се в с. В., общ.Елена, обл.В.Търново-лятна кухня от 25 кв.м построена в североизточната част на ПИ № с площ 1638 кв.м по кадастрална скица № /9.9.2009 г. на СГКК В.Търново с подробно описани граници. Твърди се ,че той е собственик на тази лятна кухня като се позовава на нот. акт № /97 г. и на НА № /2008 г. Твърди се ,че М. Г. М. без да е собственик на лятната кухня е продал същата на ответницата с нот. актове № /2006 г. и № /2006 г. Твърди се, че за периода 1.7.2006 г. -31.7.2009 г. е лишен от полдване на собствеността върху този свой имот и иска ответницата да бъде осъдена да му заплати обезщетение общо 5599 лв., по 150 лв. месечно. В отговора си по исковата молба ответницата е оспорила изцяло предявените искания, като са оспорени нот. актове, на които ищецът основава исканията си, както и представените строителни книжа По част от исканията съдът е открил производство по чл. 193 ГПК, а други искания е оставил без разглеждане. Ответната страна е заявила ,че не ползва процесната сграда, както и че ищецът никога не я ползвал и ответницата не е препятствала той да ползва същата. Твърди се ,че отношенията между ищеца, ответницата и баща им са влошени от повече от 10 години, като по-късно уточнява че влошените отношения са от смъртта на майката на страните-преди пет години. Съдията в мотивите на решението подробно е описал исканията на страните, процесуалните действия на съда във връзка с тези искания. Подробно са описани нотариалните актове, представени по делото от страните , както и всички писмени доказателства, приложени по делото, включително и заключенията на вещите лица. Съдията подробно е описал и показанията на всеки от изслушаните по делото свидетели. В резултат на това е приел, че бащата на страните М. Г.М. е бил собственик на недвижимия имот - ПИ № с площ 1638 кв.м по кадастрална скица № /9.9.2009 г. на СГКК В.Търново с подробно описани граници, заедно с построените в него сгради, което се установява от нот. акт № /1990 г. на ЕРС. Прието е също ,че процесният имот-лятната кухня е изградена през 1988 г. със собствени средства от М. Г.М. и закупени от него материали, на същото място, където преди това е съборил съществуващата пристройка/една стая/ от кирпич, която е останала от неговия баща Г. М.Г./поч. през 1962 г./. Съдът е приел ,че след изграждане на тази сграда бащата на страните по делото е започнал да я обитава, Прието е също на основание НА № /1997 г. на ЕРС М. Г.М. е продал на сина си-ищец по делото 1/ 3 ид. част от дворното място. Прието е също ,че М. е дал съгласие/декларация от 17.4.1998 г./ на ищеца да построи лятна кухня в съсобствения им имот. Прието е също и не се спори , че от 2005 г. бащата и синът са влошили отношенията си и от тогава ищецът не е посещавал имота. Съдът е приел ,че М. е продал на ответницата с нот. актове № /2006 г. и № /2006 г. собствения си недвижим имот, като и след това е продължил да живее в имота и да ползва процесната сграда. Прието е също ,че ответницата от 2005 г. не контактува с ищеца и му е пречила по никакъв начин да посещава и ползва имота. ВТОС напълно споделя така установената фактическа обстановка от районния съд и препраща към мотивите на същия на основание чл. 272 ГПК. В мотивите си съдията е приел анализирайки разрешението за строеж, протокола за строителна линия и ниво и декларацията, че те по никакъв начин не установяват, че ищецът се легитимира като собственик на процесния имот,отразен в НА /2008 г. В тази връзка съдията се позовава на свидетелските показания, които безспорно установяват, че бащата на ищеца е извършил строителството. В подкрепа на това е и допълнителното заключение на СТЕ. ВТОС напълно споделя това становище на районния съд. В тази връзка са неоснователни оплакванията в жалбата ,тъй като съдът по реда на косвения административен контрол няма пречка са изрази това си становище по този нот. акт. Следва да се добави още, че освен разминаването в датите на цитираните строителни книжа следва да се отбележи и това ,че правното основание- чл. 483 ал.1 ГПКотм., което е вписано в нот. акт е собствено строителство. В посоченото правно основание, което към този момент би следвало да бъде по чл. 5887 ал.1 от действащия вече ГПК, е предвидено ищецът да установи с надлежни писмени доказателства своето право на собственост. Правилно съдията е приел, че представените такива ищецът не е установил, че е собственик, още повече, че е построил сградата. Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, че построеното отговаря на строителните книжа и това доказва момента на построяване. По делото не се установи по никакъв начин ищецът да е строил лятната кухня, а се установява безспорно, че това е станало от неговия баща през 1988 г. В тази връзка ВТОС напълно споделя становището на ЕРС. Следва да се добави и това ,че по делото безспорно е установено , включително и от заключението на СТЕ/л.100/, че лятната кухня е второстепенна постройка към сградата на основното застрояване-жилищната сграда. Във връзка с това тази постройка не може да бъде отделен обект на придобиване, отделно от обслужваната сграда, включително и по давностно владение. С оглед изложеното въззивният съд споделя крайния извод на ЕРС относно това ,че ищецът не се легитимира за собственик на лятната кухня, с което се установява ,че не е налице първата от предпоставките предвидени в чл. 108 ЗС, които следва да са налице, за да бъде уважен този иск. Относно втората предпоставка ВТОС счита ,че също не е налице ,тъй като от събраните по делото гласни доказателства безспорно се ,установява , че ответницата не живее в имота, не го ползва, както и не пречи на ищеца да го ползва. Относно третата предпоставка –наличие на правно основание за държане или владение на имота, също не е налице, тъй като ответницата се легитимира като собственик на тази лятна кухня чрез посочените по-горе два нот. акта. И дори тя да ползва таþи сграда, то това ще бъде при наличие на правно основание, като между съсобствениците, еветуално биха възникнали облигационни отношения във връзка със съсобствеността на дворното място. ВТОС напълно споделя и становището на съдията относно неоснователността на претенцията по чл. 73 ЗС. Въззивният съд напълно споделя изложените мотиви на районния съд относно неоснователността на претенциите на ищеца и основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна и недоказана, а обжалваното решение е законосъобразно, обосновано и правилно и като такова следва да бъде потвърдено. При този изход на делото право на разноски има ответникът по жабата, като следва да бъдат присъдени на М. 750 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение. Водим от изложеното съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № /22.6.2010 г. по гр.д. № /2009 г. на Еленски районен съд. ОСЪЖДА Г. М. Г. ЕГН * от гр.Г.О., ул.”Т.”3 да заплати на Ц. М. М. ЕГН * от гр.Л., ул.”С. К.” 17, В.Б .4 А. сумата 750 лв., представляваща платено адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция. Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |