РЕШЕНИЕ
№ 5121
гр. София, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Д. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно
наказателно дело № 20241110212792 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на „И. п. „И. М.“ АД с ЕИК ***********,
представлявано заедно от Н. В. М. и Н. В. А. срещу наказателно
постановление /НП/ № ************ г., издадено от и.д. заместник-
председател на Комисията за финансов надзор /КФН/ и ръководещ управление
„Надзор на инвестиционната дейност”, с което на основание чл. 116, ал. 1, т. 3
от Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/ на жалбоподателя е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 10
000 лв. (десет хиляди лева) за нарушение на чл. 72, ал. 2 от ЗМИП.
С жалбата е изразено несъгласие с изводите на наказващия орган за
осъществен състав на административно нарушение. Сочи се, че
инвестиционният посредник не е имал задължение да докладва процесните
сделки по реда на чл. 72, ал. 2 от ЗМИП, доколкото не е възниквало съмнение
или знание за пране на пари или за наличие на средства с престъпен произход.
Наличието на критериите за пораждане на съмнение в тези сделки не
пораждало автоматично задължението за тяхното докладване, тъй като
следвало да се отчете и субективният елемент при преценката за такава
необходимост. Твърди се, че посредникът не е установил съмнителни
операции и сделки при извършването на дейността си, съответно и не е бил
длъжен да документира съществуването на такова съмнение с уведомяването
на КФН. Възразява се срещу едностранчивото тълкуване на произволни
критерии за разпознаване на съмнителни сделки, което било довело до
1
формиране на изводи, неподплатени с никакви законови аргументи и
противоречащи на основните принципи при изпълнението на сделките на
финансови пазари. На следващо място се извежда, че оспореното наказателно
постановление било издадено в противоречие със ЗАНН, поради грешното
описанието на нарушението, което ограничавало правото на защита на
наказаното лице и го поставяло в невъзможност да разбере какво деяние му е
вменено, че е извършил. По тези си съображения жалбоподателят моли за
цялостна отмяна на атакуваното НП, което смята за необосновано и издадено
при съществени нарушения на закона. Алтернативно на това е предявено
искане за приложение на чл. 28 от ЗАНН поради характеризиране на случая
като маловажен.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от упълномощения си защитник – адв. М., която поддържа
жалбата по изложените в нея съображения. В допълнение изтъква, че
задължението за известяване на контролната институция възниква само
доколкото е породено основателно съмнение или знание за пране на пари.
Счита за недопустимо санкционирането на инвестиционния посредник, за
който такова подозрение не е било налице. На отделно основание моли
подзащитният субект да не бъде наказван поради маловажност на случая
или пък да бъде намалена наложената му санкция. Не претендира разноски,
но моли – в случай на неблагоприятен за доверителя изход от делото,
отговорността му за разноски да бъде в минимален размер.
Адв. М. мотивира позицията си по същество на спора и в писмена
защита, в която отново засяга идентични основания, заложени в депозираната
жалба, с която съдът е сезиран.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. Г., който моли
наказателното постановление да бъде потвърдено. Поддържа доводите си,
изложени в представени по делото писмени бележки, с които изразява
съображенията си за неоснователност на възраженията на жалбоподателя. За
да обоснове тезата си се позовава на ясните обективни критерии, които
законодателят е въвел за разпознаване на съмнителни операции и сделки.
Отделно от тях изброява и множество други обстоятелства, които по негово
мнение е следвало да бъдат съобразени от посредника, и които сами по себе си
пораждали съмнение за изпиране на пари. Намира за несъстоятелни и другите
защитните аргументи на жалбоподателя и в заключение на обстойното им
анализиране моли жалбата да бъде оставена без уважение.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и
след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят „ИП „И. М.““ АД с ЕИК ********** е инвестиционен
посредник, притежаващ лиценз за предоставяне на инвестиционни услуги и
извършване на инвестиционна дейност, издаден от КФН с Решение
№************ г., и вписан във водения от Комисията за финансов надзор
регистър на инвестиционните посредници.
Със Заповед № ********** г. заместник-председателят на КФН
2
разпоредил извършването на пълна проверка на „ИП „И. М.““ АД, която
следвало да обхване периода от 01.01.2022 г. до 31.03.2023 г. и имала за
предмет прилагането на законодателството в областта на мерките срещу
изпирането на пари и тези срещу финансирането на тероризма.
Осъществяването на проверката било възложено на свидетеля Димитър
Зимбилев – главен експерт в отдел „Специализиран надзор на мерките за
превенция на изпирането на пари и финансирането на тероризма“, дирекция
„Надзор на инвестиционната дейност“ на КФН. Препис от издадената заповед
бил връчен на упълномощен представител на проверяваното дружество на
04.04.2023 г.
На същата дата пълномощникът на инвестиционния посредник Д. Р.
получил лично искане № 1, по силата на което от дружеството са изискани
данни и сведения по повод на провежданата инспекция, както и писмени
документи, сред които Вътрешни правила на инвестиционния посредник по
чл. 101 от ЗМИП, включително всички техни актуализации, приети и
действащи през проверявания период, както и всички писмени актове за
приемането им, извлечение от водения от ИП дневник за съмнителни
операции, сделки и клиенти, извлечение от водените от ИП регистри,
съдържащи всички приети нареждания за сделки с финансови инструменти за
проверявания период и други.
С писмо с вх. № *************** г. от името на „ИП „И. М.““ АД са
представени така изисканите документи, като от депозирания писмен отговор
е видно, че с протокол от заседание на Съвета на директорите на посредника
от 22.12.2021 г. са били приети нови Вътрешни правила за контрол и
предотвратяване изпирането на пари и финансиране на тероризма, в които
неизчерпателно са изброени критериите за разпознаване на съмнителни
операции и сделки с клиенти при предоставяне на инвестиционни услуги
и/или допълнителни услуги.
Същевременно е представено нужното извлечение от водения от
дружеството дневник за съмнителни операции, сделки и клиенти по реда на
чл. 52 от ППЗМИП, от което е видно, че за периода от 01.01.2022 г. до
31.03.2023 г. не са налице записи за възникнали съмнения за изпиране на пари
или за наличие на средства с престъпен произход, ведно със заключение
относно необходимостта от уведомяване за възникналото съмнение по реда на
чл. 72 от ЗМИП. Наред с това, от приложеното извлечение от водените
регистри, съдържащо приетите нареждания за сделки с финансови
инструменти за същия период, контролните органи на КФН са се снабдили с
относими към предмета на проверката данни, разкриващи извършването на
финансови операции с продажба на емитирани облигации с посредничеството
на инвестиционния посредник. Така е разкрит сключеният с ******** договор
за брокерски услуги, чието клиентско досие е представено в КФН ведно с
данни за движението на паричните средства и финансовите инструменти по
партидата на посоченото дружество за периода от встъпване в делови
отношения с клиента до датата на предоставяне на информацията.
Инспекторите са установили, че ************* е дружество, учредено и
съществуващо съгласно законите на Обединените арабски емирства,
3
еднолична собственост на лицето Artur Soghomonyan, който е и негов законен
представител.
Въз основа на последващо изисканите от проверявания субект
документи длъжностните лица от КФН са установили, че на 16.11.2022 г.
*********** е закупило на негулиран пазар от *********** (имащо договор
за брокерски услуги с жалбоподателя) 525 броя корпоративни облигации на
********* от емисия с *****************, с единична цена 942,10 евро на
обща стойност в размер на 494 602,50 евро. Към момента на покупката на
финансови инструменти сметката за търговия на ***********при „ИП „И.
М.““ АД не е била захранена с парични средства. Същевременна, след
покупката на облигациите ********* е продало на нерегулирания пазар 521
броя корпоративни облигации на ********* от емисия с ******************,
за сума на обща стойност в размер на 510 778,30 долара. От получените
парични средства в резултат на осъществената продажба BRONT FZE LLC е
трансферирало 510 000 долара към друга сметка за търговия с финансови
инструменти в „ИП „И. М.““, която е с титуляр украинският гражданин
************, сключил договор за брокерски услуги с „ИП „И. М.““ АД.
В хода на проверката проверяващият екип се е снабдил с копия от
документите, свързани с изпълнението на сделките и операциите по партидата
на ***********, от които е установено основанието за извършване на
сделката, пълно клиентско досие на Rostyslav Iakobson, ведно със справка,
съдържаща на аналитично ниво движението на паричните средства и
финансовите инструменти по партидата на посоченото физическо лице за
проверявания период, копие от всички документи, свързани с изпълнението на
сделките и операциите по партидата на Ro************, сключени в периода
от встъпване в делови отношения до датата на предоставяне на информацията.
Въз основа на анализираната доказателствена съвкупност експертите от КФН
са установили, че на 16.11.2022 г. Artur Soghomonyan, в качеството си на
законен представител на ***********, е подал нареждане по електронната
поща до жалбоподателя за покупка на 525 броя корпоративни облигации на
*********, с единична цена 942,10 евро. Сделката е извършена на основание
представен пред жалбоподателя договор, сключен между ************
(купувач) и ************** (продавач), съгласно който продавачът продава на
купувача 525 броя корпоративни облигации на ************* с единична
цена 942,10 евро на обща стойност 494 602,50 евро. В договора било
уговорено купувачът в срок до 31.12.2022 г. да преведе по банковата сметка на
продавача уговорената покупната цена по сделката, като е допустимо
задължението да бъде изплащано разсрочено.
Вследствие на подадените от законния представител на *************
нареждания до жалбоподателя „ИП „И. М.““ АД, последният е осъществил
две сделки, както следва:
извършена продажба в 12:53:14 ч. на 16.11.2022 г. на 105 броя
корпоративни облигации на *********** с купувач, клиент на ИП „М.Б.“
АД и единична цена в размер на 980,70 долара на обща стойност в размер
на 102 973,5 долара;
4
извършена продажба в 13:15:56 ч. на 17.11.2022 г. на 416 броя
корпоративни облигации на ************ с купувач „Е.“ ЕООД и
единична цена в размер на 980,30 долара на обща стойност в размер на
407 804,8 долара.
В резултат на така описаната продажба на общо 521 броя корпоративни
облигации на *********** на нерегулирания пазар по сметката за парични
средства на ************ при Посредника е постъпила сума в размер на 510
778,30 долара. Установено е още, че на 17.11.2022 г. от сметката за парични
средства на *************** са наредени 510 000 долара, които са постъпили
по сметката на физическото лице ************на основание сключени между
тях договор и допълнително споразумение, в които е уговорено продавачът да
продаде на купувача 100 % дружествени дялове от капитала на еднолично
притежаваното от него дружество с ограничена отговорност **********,
регистрирано в У.. Съгласно договореното, плащането между страните ще се
извърши в евро или щатски долари по сметка на продавача при инвестиционен
посредник „ИП „И. М.““ АД. Още на същата дата лицето **********
*********** е подал нареждане до жалбоподателя, постъпилата сума в размер
на 509 490 долара да бъде наредена от сметката за парични средства на
клиента към собствена сметка на лицето, открита в търговска банка,
регистрирана на територията на Кралство Монако.
В основата на преценката на експертите от КФН е залегнало
обстоятелството, че в добитите извлечения от водения от дружеството-
жалбоподател дневник за съмнителни операции, сделки и клиенти за
проверявания период, не се съдържат записи, следователно инвестиционният
посредник не е установил съмнителни операции, сделки и клиенти при
извършване на своята дейност в посочения период и не е извършвал
уведомяване по реда на чл. 72, ал. 1 или ал. 2 от ЗМИП. За установяване
причините за това бездействие на проверявания субект, с искане № 8 от
последния са изискани писмени обяснения по повод идентифицирането на
съмнителни операции или поведение на клиенти, свързани с гореописаните
сделки, сключени на нерегулирания пазар, както и причините за обосноваване
на извода, че същите не пораждат съмнения от изпиране на пари. В отговора
си посредникът е заявил, че въпреки наличието на част от характеристиките
на съмнителни сделки съгласно критериите, посочени в Раздел III на
Вътрешните правила на дружеството, нито един от критериите не го е навел
до директен извод, че е налице изпиране на пари или финансиране на
тероризъм. Наличието на съвпадение с описаните критерии не било само по
себе си достатъчно, за да се приеме, че съществува риск от изпиране на пари
във връзка с една или друга операция.
Въз основа на така събраните фактически данни проверяващите органи
са приели, че описаните покупко-продажби на корпоративни облигации на
***********, извършени на нерегулирания пазар, отговарят на следните
критерии за разпознаване съмнителни операции, сделки и клиенти от
Вътрешните правила на инвестиционния посредник:
„По-големи или необичайни прехвърляния на финансови инструменти,
5
както и други обстоятелства, пораждащи съмнение за
съществуването на риск от изпиране на пари и финансиране на
тероризъм“;
„Закупуване и продажба на големи пакети финансови инструменти при
обстоятелства, преценени като необичайни от отговорния служител
на дружеството (преценено въз основа на всички обстоятелства по
случая) и пораждащи съмнение за съществуването на риск от изпиране
на пари и/или финансиране на тероризъм“;
„Поредица от необичайни операции по покупко-продажба на едни и
същи финансови инструменти, извършвани от различни клиенти за
кратко време, пораждащи съмнение за съществуването на риск от
изпиране на пари и финансиране на тероризъм“;
„Честа покупка на финансови инструменти, извършвани от един и същи
клиент, когато общата сума за кратко време надхвърля 1 млн. лева, при
която са налице и други обстоятелства, пораждащи съмнение за
съществуването на риск от изпиране на пари и финансиране на
тероризъм“.
Експертите са възприели наличието на сделки с едни и същи финансови
инструменти, извършени в рамките на един ден, с участието на четири
клиента на инвестиционния посредник, в размер на левовата равностойност на
приблизително 1 милион лева. Вследствие на това е изведено заключение за
направата на обоснован извод, че „ИП „И. М.““ АД е било длъжно да уведоми
Дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална
сигурност“ за съмнение за изпиране на пари при сделките по покупко-
продажби на корпоративни облигации на ************, извършени на
нерегулирания пазар, последвани от плащане на *********** по договор за
покупко-продажба на 100 % от дружествените дялове от капитала на
*********** в полза на ************* и превод към собствена сметка на
лицето в К. М., незабавно след извършването им в периода от 16.11.2022 г. до
17.11.2022 г. Фактическата обстановка, механизмът на проявление в
обективната действителност, целта, резултатът и причинно-следствената
връзка между тях чрез последователно осъществяване на сделките и
операциите в кратък период от време е следвало да породи в жалбоподателя
основателно съмнение за изпиране на пари, като осъществяването на всяка от
сделките и операциите е било обективно невъзможно да бъде забавено, тъй
като Законът за пазарите на финансови инструменти не предвиждал срок за
това. При тези констатации е формиран извод, че в резултат на своето
бездействие, на 17.11.2022 г. в гр. София дружеството-жалбоподател е
нарушило императивните изисквания на чл. 72, ал. 2 от ЗМИП.
Въз основа на установеното в хода на проверката, свидетелят Д. З.
съставила АУАН № *************г., в който описал фактическите си изводи и
квалифицирал извършеното от дружеството-жалбоподател деяние като
нарушение на чл. 72, ал. 2 от ЗМИП. Актът бил връчен на упълномощен
представител на „ИП „И. М.““ АД.
Впоследствие било издадено процесното наказателно постановление №
*************г., с което на основание чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗМИП на
6
инвестиционния посредник е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 10 000 лв. (десет хиляди лева).
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на показанията на свидетеля З. и събраните по делото писмени доказателства,
приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК.
Събраните по делото гласни и писмени доказателства са
непротиворечиви и единно изграждат възприетата от съда фактическа
обстановка. Показанията на свидетеля са хронологични и последователни,
като в пълнота описват възприетото от него при извършената проверка и
констатираното нарушение. Свидетелят описва подробно установените в хода
на проверката обстоятелства, които са намерили отражението си в съставения
от него акт. Подробни са сведенията му относно сключването на сделки на
нерегулирания пазар (с уточнението, че това става при пряко договаряне
между страните), броя на емитираните облигации и техните парични
стойности, страните по сделките и реда на тяхното осъществяване.
Разказаното от свид. З. се потвърждава от писмените доказателства по делото.
Обсъжданият доказателствен източник е обективен, изчерпателен и
достоверен, в което съдът намери основание да му се довери.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбата
е процесуално допустима, тъй като изхожда от процесуално легитимирано
лице, подадена е в предвидения от закона срок, пред компетентен да я разгледа
съд и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, но разгледана по същество тя
е неоснователна.
При служебната проверка за законосъобразност от процесуалноправна
страна съдът не констатира наличие на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган,
наказателното постановление е издадено от компетентен орган, спазени за
специалните давностни срокове по чл. 34, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН, с оглед на
което съдът счита, че не са налице формални основания за отмяна на
наказателното постановление и спорът следва да бъде разгледан по същество.
Даденото в двата процесуални акта описание на обстоятелствата,
очертаващи твърдяното нарушение, е ясно и прецизно откъм фактология, а
също и достатъчно изчерпателно, за да осигури на санкционирания субект
възможността му да разбере за неизпълнението на кое дължимо от него
правило за поведение е ангажирана отговорността му, респективно - срещу
какви фактически положения следва да организира своята защита.
Контролният орган е посочил изчерпателно датата и мястото на извършване
на деянието, в хронологичен аспект са проследени отделните етапи от
осъществената проверка, изяснени са специфичните параметри на всяка от
сключените сделки и извършените финансови операции, които са изпълнили
обективните критерии за пораждане на съмнение за изпиране на пари.
Механизмът на извършване на нарушението също е изяснен, като обстойно е
обрисувано бездействието на инвестиционния посредник по деклариране на
съответните обстоятелства пред Държавна агенция „Национална сигурност“,
който факт проличава от съдържанието на дневника за съмнителни операции
7
и същевременно не се оспорва от въззивника. В обстоятелствените части на
АУАН и НП е посочена и относимата нормативна разпоредба на чл. 72, ал. 2 от
ЗМИП, което предполага правилното квалифициране на изследваното деяние.
Отклонението от общото задължение за известяване по чл. 72, ал. 1 от ЗМИП е
обосновано с обективната невъзможност за забавяне на процесните
финансови операции, произтичаща от липсата на законоустановен срок за
това. Наведените от страна на защитата аргументи, свързани с грешното
описание на нарушението, не са основателни, тъй като броят на клиентите, с
които жалбоподателят е сключил процесните сделки, е ясно изводим от
съдържанието на АУАН и НП. В тях поотделно са индивидуализирани всички
финансови операции на нерегулирания пазар, обвързани с продажбата на
корпоративни облигации, като обстойно са описани покупко-продажбите с
участието или посредничеството на ************, ***********, „МК Б.“ АД
и „Е.“ ЕООД. Доколкото съпричастността на всеки от тези субекти към
сключването на процесните сделки, будещи съмнение в дейността по изпиране
на пари, е обстойно изяснена, така описаната неточност в посочването на броя
на клиентите, с които жалбоподателят е имал търговски взаимоотношения, не
може да повлияе на законосъобразността на обжалвания акт. По тези си
съображения съдът намери, че за субекта на отговорността са ясно очертани
фактическите параметри на соченото нарушение. С връчването на акта на
овластено за целта лице е обезпечена възможността на жалбоподателя да
реализира правото си на защита в образуваното административнонаказателно
производство.
От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че
жалбоподателят е осъществил от обективна страна административното
нарушение по чл. 72, ал. 2 от ЗМИП.
Разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ЗМИП вменява в задължение на лицата
по чл. 4 от същия законов акт, при съмнение и/или узнаване за изпиране на
пари и/или за наличие на средства с престъпен произход, да уведомят
незабавно дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция
„Национална сигурност“ преди извършването на операцията или сделката,
като забавят нейното осъществяване в рамките на допустимия срок съгласно
нормативните актове, уреждащи съответния вид дейност. В уведомлението
лицата следва да посочат максималния срок, в който операцията или сделката
може да се отложат. При узнаване за изпиране на пари или за наличие на
средства с престъпен произход се дължи още и уведомяване на компетентните
органи съгласно Наказателно-процесуалния кодекс, Закона за Министерството
на вътрешните работи и Закона за Държавна агенция „Национална
сигурност“.
Според нормата на чл. 72, ал. 2 от ЗМИП, когато забавянето на
операцията или сделката по ал. 1 е обективно невъзможно или има вероятност
това да осуети действията по преследване на бенефициерите на съмнителна
сделка или операция, лицата по чл. 4 уведомяват дирекция „Финансово
разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ незабавно след
извършването , като посочват причините, поради които забавянето е било
невъзможно. В процесния случай дружеството-жалбоподател е действало като
инвестиционен посредник, притежаващ издаден при условията и по реда на
8
Закона за пазарите на финансови инструменти лиценз, в което си качество се
явява годен субект на отговорност, тъй като попада в обхвата на чл. 4, т. 8 от
ЗМИП и следва да прилага мерките за превенция на използването на
финансовата система за изпиране на пари. Правилно наказващият орган е
приел, че дружеството е било изправено пред обективна невъзможност да
забави осъществяването на процесните сделки и операции, с оглед
отсъствието на нормативна регламентация на допустим срок за съответната
дейност.
Видно е от доказателствата по делото, че инвестиционният посредник не
е квалифицирал като съмнителни извършените операции, въпреки че същите
са съответствали на обективните критерии, заложени в утвърдените му
Вътрешни правила. Изводът си за съмнителността на операциите съдът
извлече от значителния размер на прехвърлените финансови инструменти,
поредицата от взаимно обусловени сделки, настъпила в изключително кратък
период от време, последователното придобиване и освобождаване от
имуществените активи, участието на един и същ субект в операциите и други,
които неизменно отговарят на заложените във Вътрешните правила на
посредника критерии. Въз основа на наличната по делото доказателствена
съвкупност съдът формира извода си, че дружеството-жалбоподател не е
уведомило дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция
„Национална сигурност“ незабавно след извършването на съответните
съмнителни сделки и операции, с което е осъществило фактическия състав на
административното нарушение по чл. 72, ал. 2 от ЗМИП. Неизпълнението на
това му задължение е правнорелевантният факт, пораждащ неговата
отговорност и съставляващ основанието за налагането на административно
наказание. Извършеното административно нарушение е формално и съставът
му е осъществен с бездействието, при изискуемо от закона активно поведение.
Задължението за известяване според законодателната формулировка следва
непосредствено извършването на съответната сделка, като с оглед взаимната
връзка между разглежданите операции, същите е следвало да бъдат обявени
веднага след реализирането им. Следователно, на 17.11.2022 г. – така, както е
отразено в наказателното постановление, административното нарушението е
било извършено.
Тъй като се касае за отговорност на юридическо лице, тя е обективна и
безвиновна и субективната страна на нарушението не подлежи на обсъждане.
Определената имуществена санкция е адекватна на вида и тежестта на
нарушението, поради което не следва да бъде редуцирана. Наказващият орган
е отчел многообразието на наличните отегчаващи отговорността
обстоятелства, които подробно е описал, и в съответствие с това е
индивидуализирал имуществена санкция в размер, съответстващ на целите на
закона и на конкретната обществена опасност на деянието и неговия
извършител.
Доводите за маловажност на случая и за наличие на предпоставки за
приложение на чл. 28 ЗАНН не се споделят от настоящия съдебен състав.
Нарушението не разкрива по-ниска степен на засягане на обществените
9
отношения при извършване на деяния от съответния вид, отколкото в други
хипотези, за да се приеме, че случаят следва да се окачестви като маловажен.
С регламентацията на нарушената разпоредба се цели гарантирането на
регулаторен механизъм, който да противодейства на използването на
финансовата система за целите на изпирането на пари. Последното понятие
визира дейност по преобразуване или прехвърляне на имущество, придобито
от престъпна дейност или активно участие в такава дейност, за да бъде укрит
или прикрит незаконният произход на имуществото, или да се подпомогне
лице, което участва в извършването на такова действие, с цел да избегне
правните последици от деянието си. С оглед изключително високата
значимост на обществените отношения, на които се дава закрила с
разпоредбата на чл. 72, ал. 2 от ЗМИП, съдът намира, че процесното деяние не
следва да бъде окачествявано като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Отделно от това, същото разкрива поредица от обстоятелства, предполагащи
завишена степен на обществена опасност както на конкретната проява, така и
на нейния извършител, което налага ефективното наказване на нарушителя с
цел осигуряване на бъдеща превенция от извършване на сходни негови
прояви.
По изложените мотиви наказателното постановление следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото, дружеството-жалбоподател „ИП „И. М.““ АД
следва да бъде осъдено да заплати в полза на КФН сумата от 100 /сто/ лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ************* г.,
издадено от и.д. заместник-председател на Комисията за финансов надзор,
ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, с което на
основание чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗМИП, на жалбоподателя „ИП „И. М.““ АД с
ЕИК *********** е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 10 000 лв. (десет хиляди лева) за нарушение на чл. 72, ал.
2 от ЗМИП.
ОСЪЖДА жалбоподателя „ИП „И. М.““ АД с ЕИК *************,
представлявано заедно от Н. В. М. и Н. В. А., да заплати на Комисията за
финансов надзор юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв. (сто
лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от
АПК.
10
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11