Р Е
Ш Е Н
И Е № 366
гр.Пловдив, 22. 03.
2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, въззивно отделение – V с.,
в закритото заседание на единадесети февруари през две хиляди и деветнадесета
година, в състав :
Председател : Светлана Изева
Членове :
Радостина Стефанова
Анна Дъбова
Секретар Петя
Цонкова
като разгледа Докладваното от съдия Радостина
Стефанова
гр.д. № 2753/2018г.
И за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. 49 във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Образувано
е по въззивна жалба на И.В.С., ЕГН - **********,
лично и в качеството му на ЕТ с фирма „Ивис – И.С.“***, ЕИК - *********, чрез адв.
С.Х., със съдебен адрес-***, офис 1, против Решение № 3288/11.09.2018г. на ПдРС – VIII гр.с. по гр.д.№ 11914/2017г., с което са отхвърлени предявените от него искове против „Дончев Ауто“ ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК *********, представлявано от Управителя
Т. Д. Д., по чл.45 във вр. с чл.49 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД – за осъждане да му
заплати сумата 6 000 лв., представляваща обезщетение за причинените
му имуществени вреди, изразяващи се в повреждането следствие ремонт, извършено
от ответника, на собствения на ищеца като едноличен търговец с фирма „Ивис – И.С.“
лек автомобил „Мерцедес“, модел „Е 220 ЦДИ“, двигател дизелов, с рама *********,
с регистрационен номер № ********, цвят -тъмносин, заедно със законната лихва
върху тази сума; както и затова, че е осъден да му заплати общо сумата 1 705 лв.
за направени разноски по делото. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да се уважат изцяло предявените
искове, ведно със законните последици.
Въззиваемата страна „Дончев Ауто“ ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК - *********, представлявано от Управителя Т. Д. Д., със съдебен
адрес:***, адв. Р.И., депозира писмен отговор, че жалбата е
неоснователна.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните
предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във
връзка с доводите на страните, прие за установено следното:
Пред Районен съд – Пловдив от И.В.С., ЕГН - **********, лично и в качеството му на ЕТ с
фирма „Ивис – И.С.“***, против „Дончев Ауто“ ЕООД – гр. Пловдив, е заведена искова молба, ведно с
допълнително уточнение към нея неразделна част /на л.24/, с която посочва, че на
15.07.2017г. е закарал процесния автомобил за ремонт в сервиза на фирма „Дончев
Ауто“ ЕООД. Управителката приела автомобила и направила записване в приемната
книга на сервиза. Ремонтът, за който закарал автомобила бил – диагностика,
демонтаж и монтаж на стартер, като за гореописаните операции заплатил сумата 45 лв. с ДДС, а на следващия ден му
била издадена фактура с № **********/16.06.2017г. Оставил автомобила в сервиза
с уговорката да му се обадят, когато е готов. На 16.06.2017г. след обяд на
същия на ден около 16 часа го уведомили да отиде да си го прибере. Към 16, 25
часа отново му се обадили, като му заявили, че автомобилът е изгорял на
паркинга пред сервиза. Впоследствие разбрал, че на място е идвал противопожарен
автомобил, за което било издадено и Удостоверение с рег.№ 574/22.06.2017г. /на
л.7/. Ищецът е изтъкнал, че процесният автомобил
е със средна пазарна стойност 6 000лв., съгласно Удостоверение изх.№
651/14.07.2017г., изд. от ЗК „Олимпик“. Допълнително е конкретизирал, че закараният
за ремонт автомобил преди това е бил в пълна техническа изправност. Застъпва,
че при монтажа на стартера се работи със силнотоковата уредба, която е свързана
директно с акумулатора и при неспазване на технологичния процес, биха могли да
настъпят процесните вреди. Поддържа, че са настъпили тези вреди по вина на
ответника, защото същият е възложил работа на свой служител, като същият при
извършването й е причинил вреда със своето действие – извършвайки некачествен
монтаж на стартер, което и е довело до запалването му. Противоправните действия
се изразяват в наемането на некомпетентен служител и неосъществяване на
качествена услуга. Уточнява, че след вдигането на автомобила с пътна помощ,
същият не подлежи вече на ремонт. Претендира да бъде осъден ответника да му
заплати сумата 6 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му
имуществени вреди, ведно със законната лихва, начиная от датата на завеждане на
исковата молба.
Прилага Удостоверение от
ЗК „Олимпик“ с изх.№ 651/14.07.2017г., фактура № с № **********/16.06.2017г., изд. от „Дончев
Ауто“ ЕООД на стойност 45 лв.
Ответникът „Дончев Ауто“ ЕООД депозира Писмен отговор по чл.131 от ГПК /на л.31 и
сл./, с който оспорва изцяло иска. Поддържа, че описаната в исковата молба фактическа
обстановка е изложена в непълнота. Посочва, че ищецът действително е докарал в
сервиза автомобила за ремонт на стартера. След като служителят направил
проверка, констатирал е, че стартерът е за смяна и че същият ще струва около
150 лв. Тогава ищецът заявил, че тази цена му се вижда висока. Затова щял да
заплати само сумите за демонтаж на стария стартер по диагностика, както и за
замерване и монтиране на новия стартер, който обаче той самият щял да донесе. Малко
по –късно през деня на 15.06.2017г. И.С.
дошъл в сервиза, носейки стартер, за който казал, че го е закупил втора
употреба. Тъй като това бил част, донесена от клиента и не е нова, я замерили, и понеже се установило, че е годна за употреба се уговорили да остави
колата. След като били извършени уговорените услуги, автомобилът бил преместен
на собствен ход на паркинга пред сервиза. Обадили се на И.С. да дойде да си я
вземе. Малко време, след като приключил разговора, автомобилът, паркиран на
паркинга се самозапалил. Веднага сигнализирали пожарната служба, която се
отзовала и потушила пожара. Колата обгоряла доста поради наличния вятър същия
ден. Обадили се повторно на клиента и му съобщили за случилото се. В тази
насока дружеството поддържа, че никой от служителите не е виновен за станалото.
Не са извършени неправомерни действия от тяхна страна, нито е налице някаква
причинна връзка. Счита, че това е едно напълно случайно събитие, което не е
могло да се предвиди и затова не може да се носи отговорност. Оспорва се и
стойността на заявената от ищеца имуществена вреда в размер на 6 000 лв.,
тъй като автомобилът бил доста стар, в експлоатация е от м.декември, 1998г.
Към делото са
приложени Удостоверение с рег.№ 574/22.06.2017г., изд. от Втора Районна служба
Пожарна безопасност и защита на населението –Пловдив /на л.7/ и Телефонограма №
349/15.06.2017г. /на л.91- 92/, от която се чете във Втора РСПБЗН – Пловдив е
получен сигнал за пожар на 15.06.2017г., 16,22 часа; пристигането на място е в
16,25 часа, пожарогасенето е локализирано в 16,28 часа и е ликвидирано в 16,45
часа.
В съдебно
заседание на 15.11.2017г. /протокол – на л.51/52/ по реда на чл.176 от ГПК
ищецът И.С. е заявил, че не е получавал застрахователни обезщетения за
автомобила. Преди да го остави в сервиза, са били извършвани обичайни ремонти
за поддръжка. Верно било, че в сервиза на ответника е занесъл стартер – втора употреба,
който закупил от автоморга при автосалон. Самият автомобил бил закупен от него
през 2008- 2009г. за 2 800 евро.
По делото е
бил разпитан и св. Т. П., без родство, монтьор в автосервиза, извършил
подмяната на стартера. Посочил е, че пред тях клиентът не е заявявал претенции за некачествено свършена
работа. Когато си взел колата не казал
нищо. Колата била вдигната с помощта на кран.
В хода на
производството са допуснати и приети експертизи. Със заключение на съдебно- автотехническа
експертиза с в.л. инж. С. М. е
констатирано, че средната пазарна стойност на автомобила в размер на 3 188
лв.
Със ССЕ с в.л.
С. К. е констатирано, след проверка в счетоводството на ЕТ „Ивис –И.С.“, че
процесният автомобил е заведен като ДМА по с/ка 205 „Транспортни средства“.
Заприходен бил на 30.09.2009г. с начална стойност 5 928,32 лв.; срок на
изхабяване 48 месеца, начислена амортизация към 30.09.2013г. в размер на
5 928,32 лв. Или, към датата на събитието 16.06.2017г. автомобилът е с остатъчна
/балансова/ стойност 0,00 /нулева
стойност/ лв.
Назначени са и
две експертизи – основна и повторна, за даване на заключение за вероятната
причина за настъпилото запалване и пожар на този автомобил. Основната е
изпълнена от в.л. Г. Г., а повторната от
в.л. инж. Н. П.
ПдРС
с обжалваното решение е отхвърлил изцяло предявения иск.
С въззивната жалба на И.В.С.
-лично и в качеството му на ЕТ с фирма „Ивис – И.С.“***, излага възражения за
неправилност на решението.
Въззиваемата страна „Дончев
Ауто“ ЕООД – гр. Пловдив поддържа доводите от първата
инстанция.
ПдОС – V гр.с., въззивна
инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
Първото основно възражение на жалбоподателя е, че Районният е възприел неправилно,
че пожарът не бил възникнал следствие на виновно поведение на ответната страна
след извършване на ремонта. В тази връзка счита, че е следвало да се кредитира
експертизата, изготвена от в.л.Г.Г., което не е било сторено. Съдът намира, че
оплакването следва да се остави без уважение. Законосъобразно първата инстанция
е достигнала до правните изводи, че липсва причинна връзка между извършения от
сервиза ремонт на автомобила и неговото запалване на паркинга. По делото следва
да се кредитира експертизата, изготвена от в.л. инж.Н. П., доколкото същият в
Списък на вещите лица е записан, че е със специалност „инженер - пожарна
техника и безопасност“, тоест експерт, разполагащ изцяло с компетентност да
изготвя такъв тип експертизи. Докато
вещото лице Г. Г. притежава компетентност за съдебна
авто-техническа експертиза; оценки на строително-монтажни машини, автомобили и
съоръжения. В съдебно заседание на 01.03.2018г. /протокол – на л.97/ в.л. Г. Г.
е заявил, че има специалност „двигатели с вътрешно горене“, не е специалист по
пожарно- техническа безопасност, запознат е с ремонтите по автомобилите. Ето
защо, неговото заключение в частта по
т.1 не следва да се кредитира.
Съгласно заключението на в.л. инж. П. съществуват
различни възможни причини за възникването на запалването и пожара на автомобила на
паркинга – 1/.късо съединение в ел. инсталацията - в електрическите проводници,
захранващи стартера и бендикса на автомобила, 2/. неизгасени цигари, гориво,
3/. гориво, горивоподаваща система, херметичност и 4/. палеж. От тези причини
най- вероятната е първата, като за останалите три няма достатъчни данни. Инж. П.
подчертава, че е извършил огледа на
автомобила на 12.06.2018г.
Вещото лице Г. Г., от своя страна, с т.2 от
заключението си посочва, че е извършил проверка в РСПБЗН
– Пловдив и е установил, че не е бил осъществен оглед на автомобила за
причините, допринесли за възникването на пожара, а само за времето на
възникване на пожара и неговото потушаване. От огледа, който е извършил лично
той на 07.02.2018г. е констатирал, че лекият автомобил е погинал.
При това положение, въззивната инстанция намира, че
като се отчетат обстоятелствата, че непосредствено след събитието не е
отправено искане от ищеца за извършване на оглед на автомобила към компетентните
лица, служители на РСПБЗН – Пловдив и за даване от
тяхна страна на отговор за конкретните причини за пожара, а така също и като се
вземе предвид, че по делото няма събрани доказателства за каквато и да била пряка причинна връзка между
възникването на този пожар и налично противоправно действие или бездействие на
ответника, следва да се наложи извод, че не може в такъв случай да се ангажира
отговорността на дружеството. Двете вещи лица Г. Г. и инж. Н. П. са осъществили
огледите за целите на експертизите съответно на 07.02.2018г. и на 12.06.2018г., тоест почти една година
по-късно, поради което е нормално да дадат заключения само за вероятност на
евентуални причини.
Следващото основно възражение на жалбоподателя се
отнася до изводите на Районния съд относно стойността на автомобила, но същото
не следва да се разглежда, тъй като
исковата претенция не е доказано по основание.
Обжалваното решение се явява законосъобразно и
подлежи на потвърждаване изцяло.
ПдОС посочва,
че с въззивната жалба е направено ново доказателствено искане за допускане на
допълнителна тройна съдебно автотехническа експертиза, което искане обаче не е
било поддържано в открито съдебно заседание, поради което и не е налице изрично
произнасяне от съдебния състав. Все пак за пълнота на изложението се посочва,
че за събиране на доказателството е налице процесуална преклузия по чл.266 от ГПК, тъй като приетите експертизи по делото не са били оспорени от ищеца пред
първата инстанция, нито е било направено искане за нова експертиза.
Разноски.
Въззивната инстанция изтъква, че уважава възражението
на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна, поради което и го намалява от 1 000 лв. на 630 лв. размер за
процесуално представителство, защита и съдействие, включително и за изготвянето
на писмения отговор, като част от процесуалното представителство, на осн. 7 ал.2
т.3 от Наредба №1/09.07.2004г. Съдът не споделя довода на въззиваемата страна, че
следва да се присъдят допълнително и още 300 лв. за изготвяне на писмения отговор, тъй
като нормата на чл. 9 ал.1 пр.4 от Наредба №1/09.07.2004г. е приложима,
само в случая на самостоятелно изготвяне на писмен отговор по въззивната жалба,
без процесуално представителство, каквато хипотеза не е налице по делото. В
същия смисъл са и всички останали алинеи на чл.9 и регламентират случаите, когато
пълномощникът извършва само определено процесуално действие по делото, без да е
налице процесуално представителство, защита и съдействие.
По
мотивите, Пловдивският окръжен съд – V
възз. гр.с.
Р Е Ш
И :
Потвърждава Решение №
3288/11.09.2018г. на ПдРС – VIII гр.с. по гр.д.№ 11914/2017г.
Осъжда И.В.С., ЕГН - **********, лично и в качеството му
на ЕТ с фирма „Ивис – И.С.“***, ЕИК - *********, с пълномощник адв. С.Х., със
съдебен адрес-***, офис 1, да заплати на „Дончев Ауто“ ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК - *********, представлявано от
Управителя Т. Д. Д., със съдебен адрес-***, с пълномощник адв. Р.И., сумата 630 лв. за направени разноски във въззивна инстанция.
Решението може да се обжалва с
касационна жлба пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването на страните.
Председател :
Членове :