РЕШЕНИЕ
№ 1798
гр. София, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:М. П. Л.
при участието на секретаря В. Д. К.
като разгледа докладваното от М. П. Л. Административно наказателно дело
№ 20221110211506 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „У. Е.” ООД, представлявано от управителя
му К. Д. срещу наказателно постановление /НП/ № ...............г., издадено от
Директора на РИОСВ, с което на жалбоподателя е наложено имуществена
санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 14, ал. 4 вр. чл. 166, т. 3 от
Закона за опазване на околната среда.
Оплакванията в жалбата са, че даденото на дружеството предписание
противоречи на закона, тъй като съгласно изменението на разпоредбата на чл.
22, ал. 4 от Наредба 1 за реда и образците по които се предоставя информация
за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри,
действащо след 01.10.2021г. уведомление за превоз се дължи не по-късно от
един ден деня на натоварването и съответно законово предвидения срок не
съответства на този в предписанието и съответно то не е задължително за
дружеството към този момент и неизпълнението им не може да се приеме за
нарушение. На следващо място се посочва нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН като в НП липсва конкретно описание на нарушението, на
обстоятелствата при които е извършено и посочване на датата на която е
извършено. Според жалбоподателят в АУАН датата на извършване на
1
нарушението е една, в НП друга, а съгл. действащата редакция на чл. 22, ал. 4
от Наредба 1 се явява трета, което означава, че датата на извършване на
нарушението е неправилно определена и това представлява самостоятелно
основани за отмяна на НП. Оспорва се и извършването на нарушението, като
се посочва, че за периода 01.12.2021-31.12.2021г. дружеството е извършило
общо 38 бр. превоза, като за всеки от тях е подало нужното уведомление.
Твърди се, че дружеството е уведомило РУОСВ за процесния превоз от Р С.
М., което е станало на 18.12.2021г. – два дни преди осъществяването на
самия превоз, който се е осъществил на 20.12.2021г. Посочва се, че АНО не е
изпълнил задължението си по чл. 52, ал. 2 от ЗАНН да прецени обективно
възраженията на жалбоподателя и събраните доказателства. Твърди се, че
дадената от АНО правна квалификация на нарушението е неправилна,
непълна и неточна, тъй като чл.14, ал. 4 от Наредба 1 не въвежда правило за
поведение, както и чл. 166, т. 3. което нарушава правото на защита на
дружеството. Според жалбоподателя АНО се е произнесъл бланкетно по
възражението и относно възможността за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Иска
се отмяна нa НП и присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателя се представлява от адв. Т., която
пледира за отмяна на НП по доводите от жалбата. Иска се присъждане на
разноските направени от жалбоподателя за процесуално представителство в
размер на 500лв. съгласно представения договор за правна помощ.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 27.09.2021г. било получено от „У. Е.” ООД предписание при
извършван ена трансграничен превоз на отпадъци не по-късно от деня ан
натоварването да се изпраща уведомление на електронния адрес на посочен
електронен адрес попълнен гормуляр по Приложение 7 на Регламент
1013/2006, подписан в поле 12, със срок постоянен.
На 11.10.2021г. в РИОСВ-София била получена информация от дирекция
„Национален координационен цемтър” към МОСВ, отнасяща се до
осъществен трансграничен превоз на отпадъци през м. 12.2021г. от не я АНО
установил, че на 20.12.2021г. дружеството жалбоподател е извършило такъв
2
превоз с код 15 012 07 – стъклени опаковки, количество 25 300кг., с изпращач
фирма от С. М.. Допълнително била извършена справка и на постъпилите
уведомления по електронната поща на РИОСВ-София, като АНО приел, че
такава информация не е постъпила от дружеството, с което то е нарушило
даденото му предписание.
При така установените факти св. М. приела, че дружеството е извършило
нарушение на чл. 14, ал. 4 вр. чл. 166, т. 3 от Закона за опазване на околната
среда.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното НП, като
била коригирана датата на извършване на нариушението.
Горната фактическа обстановка се установи от събраните в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства, а именно: показанията
на св. М. и К., както и събраните по делото писмени доказателства,
приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 НПК.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи, но при допуснати множество съществени процесуални
нарушения.
На първо място основателно се явява възражението на жалбоподателя,
че даденото на дружеството предписание противоречи на закона, тъй като
съгласно изменението на разпоредбата на чл. 22, ал. 4 от Наредба 1 за реда и
образците по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците,
както и реда за водене на публични регистри, действащо след 01.10.2021г.,
уведомление за превоз се дължи не по-късно от един ден деня на
натоварването и съответно законово предвидения срок не съответства на този
в предписанието, като неизпълнението му не може да се приеме за
нарушение, доколкото в подзаконов нормативен акт е посочен срок, различен
3
от този на предписанието.
Основателно е и възражението на жалбоподателят, че е допуснато
нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като в НП липсва конкретно
описание на нарушението, на обстоятелствата при които е извършено и
посочване на датата на която е извършено. Доколкото към датата на
констатиране на нарушението е била действаща изменената разпоредба на чл.
22, ал. 4 от Наредба 1, то определено датата на извършване на нарушението е
неправилно определена и това представлява самостоятелно основани за
отмяна на НП. Това не е датата нито посочена в акта, нито в НП.
Не се доказва и извършването на нарушението, вменено на
жалбоподателя. Видно от доказателствата по делото, а именно номер на
фактура 654-XS/2021,, записана и в ЧМР, датата, записана в оригиналния
ЧМР – 19.12.2021г., номера на камиона, превозващ товара -
SK216TS/SK1861AB и не на последно място количеството на товара –
25300кг. визирания в АУАН през от 20.12.2021г. е идентичен с превоза за
който дружеството е дало уведомление на 18.12.2021г., като този превоз е
следвало да се осъществи на 18.12.2021г, но поради независещи от
дружеството жалбоподател обстоятелства превозът е бил извършен едва на
20.12.2021г. Това се потвърждава и от представеното в съдебно заседание и в
заверен превод уверение от дружеството износител, че се касае за един и
същи товар и транспорт по фактура .............. От приложените към преписката
документи, удостоверяващи превозите на дружеството жалбоподател за
м.12.2021г. има превоз на 18.12.2021г., който е по същата фактура, номер на
камион и количество на товара, но не и на 20.12.2021г. Не са представени
каквито и да е доказателства, които да оборват този извод. Дружеството
жалбоподател е уведомило РУОСВ за процесния превоз от Р Северна
Македония, което е станало на 18.12.2021г. – два дни преди осъществяването
на самия превоз, който се е осъществил на 20.12.2021г.
Основателно се явява възражението на жалбоподателя, че АНО не е
изпълнил задължението си по чл. 52, ал. 2 от ЗАНН да прецени обективно
възраженията на жалбоподателя и събраните доказателства. АНО не е
направил анализ на наличните документи по преписката, нито е събрал
такива, които да оборват възраженията на жалбоподателя.
Възражението на жалбоподателя, че дадената от АНО правна
4
квалификация на нарушението е неправилна, непълна и неточна, е
основателно. Чл.14, ал. 4 от Наредба 1 не въвежда правило за поведение, а
посочва, че директорите на РИОСВ могат да издават предписания. Нормата
на чл. 166, т. 3 от ЗООС е санкционна относно лицата, които не спазват
предписанията. Нито една от посочените разпоредби не съдържа състава на
вмененото на жалбоподателя нарушение, което нарушава правото на защита
на дружеството и съставлява нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗАНН по
отношение на акта и на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН относно НП.
Основателно е възражението на жалбоподателя, че АНО се е
произнесъл бланкетно по възражението и относно възможността за прилагане
на чл. 28 от ЗАНН. Доводите във възражението са били обсъдени от АНО
изключително общо и незадълбочено,а произнасянето по възможността за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН е бланкетно и лишено от мотивация.
С оглед гореизложеното настоящият състав приема, че жалбата е
основателна и наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло
като незаконосъобразно.
Съобразно чл. 63, ал. 3 ЗАНН /Нова – ДВ, бр. 94 от 2019г./ в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на АПК. Чл. 143, ал. 1 АПК предвижда, че когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. С оглед на това настоящият съд
следва да осъди РИОСВ-София да заплати на жалбоподателя „Унитрейд Еко”
ООД сумата от 500 лева/съобразно приобщения по делото договор за правна
защита и съдействие/, представляващи възнаграждение за един адвокат, както
и 5 лева държавна такса по сметка на СРС за служебно издаване на
изпълнителен лист съобразно чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 190, ал. 2 НПК, вр. чл. 11
от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 от ЗАНН, Софийски
районен съд:
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ наказателно постановление /НП/ № .................г., издадено от
Директора на РИОСВ, с което на „У. Е.” ООД е наложено имуществена
санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 14, ал. 4 вр. чл. 166, т. 3 от
Закона за опазване на околната среда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните,
че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6