Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №  588

 

                                   гр. Пловдив, 15.06.2020г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Пловдивският  окръжен съд, осми  граждански  състав, в публично заседание  на  двадесети май, през  две  хиляди и двадесета година в състав:

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА

                                                                              НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА

 

при секретаря Елена Димова,  като разгледа  докладваното от председателя гр.д.№470  по  описа на ПОС за  2020г., за  да се произнесе, взе  предвид  следното:

 

Производството  е   по   реда  на  чл.258  и   сл.ГПК.

Обжалвано е Решение №86 от 07.01.2020г. постановено по гр.д.№12309/2019г., по  описа  на  ПРС, първи гр.с.,  с което  се признава за установено в отношенията между Й.З.З. с ЕГН ********** *** с БУЛСТАТ ********* съществуването на безсрочно трудово правоотношение на длъжността ***, възникнало на основание трудов договор № 5133 от 15.04.2009г; ПРИЗНАВА уволнението на Й.З.З. с ЕГН **********, извършено със Заповед № 5532 от 17.05.2019г. на ректора на Аграрен университет град Пловдив, с която ТПО между страните е прекратено на осн. чл. 325, т. 3 от КТ, считано от 18.06.2019г. ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ; ВЪЗСТАНОВЯВА Й.З.З. с ЕГН ********** на заеманата преди уволнението работа като *** в  Аграрен университет град Пловдив с БУЛСТАТ ********* с място на работа – факултет по ***, катедра ***; ОСЪЖДА Аграрен университет град Пловдив с БУЛСТАТ ********* да заплати на адв. К.Д.Г. сумата от 760 лева, представляващо адв. възнаграждение по член 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗАдв. И ОСЪЖДА Аграрен университет град Пловдив, с БУЛСТАТ *********, да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 240 лева  – държавна такса върху уважените искове.

     Жалбоподателят  „Аграрен университет“ град Пловдив с БУЛСТАТ *********, чрез процесуалния  представител  адв.  Д.Б. обжалва изцяло решението на първоинстанционният съд, като в частта относно иска  по чл.124 ал.1 ГПК във вр. с чл.67 КТ, изразява становище за недопустимост, доколкото  ищцата няма правен интерес от водене на същия с  оглед приетия за разглеждане иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ, в рамките на който  подлежи установяване  наличието на валидно трудово правоотношение между страните. По отношение на останалите искове, изразява становище, за  неправилност и  незаконосъобразност, на постановеният съдебен акт, по съображения подробно изложени в жалбата.. Моли  настоящата  инстанция,  решението  в частта , в която е разгледан иска по чл.124 ал.1 ГПК във вр. с чл.67 КТ, да обезсили  първоинстанционния акт като постановен по недопустим иск, а в останалата част  да  отмени решението, като вместо това постанови друго, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира разноски пред двете съдебни инстанции, съгласно представения списък с направени такива.

Въззиваемата страна Й.З.З. с ЕГН **********, чрез процесуалния и представител адв. К.Г.,  оспорва жалбата и наведeните с нея твърдения, като изцяло неоснователни, моли  решението на първоинстанционния  съд да  се потвърди като  правилно и законосъобразно, по  съображения изложени в отговора. Претендира  направени по делото разноски по реда на чл.38 ал.2 ЗА.

Съдът е сезиран и  с частна въззивна жалба от Й.З.З., чрез процесуалния и представител адв. К.Г. против Определение №1265/28.01.2020г. постановено по гр.д.№12309/2019г., по  описа  на  ПРС, първи  гр.с, с  което е  оставено  без уважение искането на З. за изменение на решението,  в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38 ал.2 ЗА, като незаконосъобразно. Иска се отмяната му, като вместо това въззивният съд постанови друго, с което  да присъди на процесуалния представител на ищцата адв. К.Д. още 440лв към присъдените с първоинстанционното решение 760лв или общо сумата от 1200лв разноски по делото пред първата инстанция на основание чл.38 ал.2 ЗА, за оказана безплатна помощ на близък приятел.

В срок е постъпил отговор на частната жалба от „Аграрен университет“ град Пловдив с БУЛСТАТ *********, чрез процесуалния  представител  адв.  Д.Б., в който е взето становище относно нейната неоснователност. Моли се частната жалба да бъде оставена без уважение.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД  след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните,  намира  въззивната жалба за процесуално допустима, доколкото  е  депозирана  в законоизискуемия  срок и  от   страна  имаща правен интерес  да  обжалва, а  разгледана по същество  за   частично основателна  по   следните  съображения:

Предмет на разглеждане от въззивния съд са обективно съединени искове са с правно основание член 124 от ГПК вр. с чл. 67 от КТ и чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Кодекса на труда за признаване за установено между страните, че ТПО между тях е сключено за неопределено време, за незаконно уволнението на ищцата, извършено със Заповед № 5532/17.05.2019г. на Ректора на АУ, с която трудовоправното отношение между страните е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ, считано от 18.06.2019г., и като такова да бъде отменено, както и да бъде възстановена ищцата на заеманата преди уволнението длъжност – „***“ в АУ – гр. Пловдив.

Пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства, поради което съдът постановява акта си на база събраните такива пред първоинстанционния съд. След  преценка им, настоящият съдебен състав приема за установено следното:

По отношение на иска  по чл.124 ал.1 ГПК във вр. с чл.67 КТ, за  признаване за установено между страните, че трудовото правоотношение  между тях е сключено за неопределено време: Доколкото  иска по чл.124 ГПК е предявен едновременно с иска по чл.344 ал.1 т.1 КТ, по който съдът е длъжен да даде отговор на въпроса за характера на трудовото правоотношение между страните, то предметът на установителния иск се поглъща  от предмета на  иска по чл.344 ал.1 т.1 КТ. Това обстоятелство само по себе си обуславя извода, че ищцата няма правен интерес от търсената защита на иска по чл.124 ГПК, поради което същият се явява недопустим. Ето защо в тази част решението на първата инстанция следва да бъде обезсилено, а  производството по иска по чл.124 ГПК във вр. с члцл.67 КТ за признаване за установено между страните, че  трудовото правоотношение между тях е сключено за неопределено време,  прекратено.

По отношение на иска по чл.344 ал.1 т.1 КТ.

Няма спор, че трудовото правоотношение между страните по делото е възникнало на основание трудов договор № 5133 от 15.04.2009г., като ищцата е заемала  длъжността ***  за неопределено време.

С влизане в  сила на Закона за развитието на академичния състав в Република България /Обн., ДВ, бр. 38 от 21.05.2010 г.; изм. с Решение № 11 на Конституционния съд на РБ от 5.10.2010 г. - бр. 81 от 15.10.2010 г.; изм. и доп., бр. 101 от 28.12.2010 г., изм., бр. 68 от 2.08.2013 г., в сила от 2.08.2013 г./ и конкретно на нормата на §5, ал. 4 от ПЗР на ЗРАСРБ /ДВ, бр. 101 от 2010 г./ трудовите правоотношения на лицата по ал. 2, които към влизането в сила на този закон заемат научно-преподавателска или научна длъжност, но не притежават научна степен, получена съгласно отменения Закон за научните степени и научните звания, се запазват на следните академични длъжности: за "***", съответно "научен сътрудник" III степен - на академичната длъжност "***"; за "старши ***" и "главен ***", съответно "научен сътрудник" II и I степен - на академичната длъжност "главен ***"; за "доцент", съответно "старши научен сътрудник II степен" - на академичната длъжност "доцент"; за "професор", съответно "старши научен сътрудник I степен" - на академичната длъжност "професор".

Съгласно нормата на  чл. 17 от ЗРАСРБ,  висшите училища и научните организации назначават лица на длъжност "***" на срочен трудов договор. В случаят обаче, законодателят не е придал изрично обратно действие на нормата на чл. 17 от ЗРАСРБ /изм., ДВ, бр. 101 от 2010 г. от 28.12.2010 г./ по отношение на заварените трудовите правоотношения с лицата, заемащи длъжността "***". Освен това, в нормата на § 5, ал. 5 от ПЗР на ЗРАСРБ не е предвидено, че при несбъдване на условието, обективирано в нея, преназначаването /трансформирането/ в длъжността "***" обхваща и изменение на трудовия договор от такъв за неопределено време в срочен трудов договор. Ето защо, за правоотношения, възникнали преди 01.01.2011 г. /датата на влизане в сила на нормата на чл. 17 от закона/ изискването за сключване на срочен трудов договор за заемане на длъжността "***" не се прилага. Аргумент за обратното не може да се черпи и от нормите на чл. 48, ал. 3 и чл. 54, ал. 1и ал. 3 от Закона за висшето образование/изм. ДВ, бр. 101 от 2010 г./, тъй като и в тези разпоредби не е придадено изрично обратно действие на нормите.

С оглед изложеното не би могло да се приеме, че по силата на закона трудовото правоотношение с ищцата, се е транформирало в такова за определен срок по чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ.

Ето защо спорът между страните се свежда до това,  дали същите са постигнали изрична уговорка за изменение на трудовия договор от такъв за неопределен срок в срочен договор.

Съгласието на работника или служителя за изменение на трудовия му договор от безсрочен в срочен, следва да е  изразено писмено и недвусмислено. Този ред и начин е  уреден в императивната норма на            чл. 67, ал. 3 от КТ, съгласно която трудовият договор за неопределено време,  не може да се  превръща в договор за определен срок,  освен  при изричното желание на работника или служителя, изразено  писмено.

В конкретният случай спорът по-конкретно са свежда до това, дали изразеното от ищцата съгласие  обективирано в  Декларация от 18.06.2015г. /л.59 от делото на ПРС/, предхожда по време сключеното между страните  допълнително  споразумение  №3015/10.06.2015г..

Видно от съдържанието на представеното по делото Допълнително  споразумение №3015/10.06.2015г., са налице извършени поправки по същото. Отбелязано е, че  измененията в трудовия договор следва да се считат от  18.06.2015г., като не е изрично посочено  кога и от кого е извършена поправката. В тази връзка пред първата инстанция е  разпитана свидетелката Л. К., изпълняваща длъжността  *** в ***  в Аграрен Университет  Пловдив, която сочи,             че споразумението е изготвено на 10.06.2015г., но е подписано на 18.06.2015г., тъй като ищцата е поискала допълнителен срок за консултация с адвокат и това наложило при повторното и идване, свидетелката да е  принудена да коригира датата на допълнителното споразумение, а именно на 18.06.2015г., от която дата е  подписана и декларацията от ищцата.

Пред настоящата инстанция по реда на чл.176 ГПК, ищцата даде обяснения, в които категорично посочва, че към момента в който е подписала допълнителното  споразумение,  не  е  имало поправки  в същото, като споразумението е от  10.06.2015. Декларацията е  подписана  от  нея  на  дата 18.06.2015г.

Настоящият съдебен състав не кредитира показанията на свидетелката Л. К., доколкото от една страна същата като изпълняваща длъжността *** *** при Аграрен Университет,  е заинтересована от изхода на делото, а от друга  - доколкото със свидетелски показания, не може да се опровергава съдържанието на документ, подписан от страната. Ето защо и доколкото  липсва  отбелязване кога и от кого са извършени поправките върху документа, то  същите  не биха могли да обвържат другата страна по договора, предвид на това  че за тях няма изразено съгласие от нея.

Гореизложеното обосновава извода, че волеизявлението на ищцата, обективирано в Декларация от 18.06.2015г.,  не  предхожда по време сключването на споразумението по чл. 119 КТ, поради което следва да се приеме, че представеното по делото Допълнително  споразумение №3015/10.06.2015г., с което ищцата е преназначена на срочен трудов договор, не  обективира  нейно  изрично желание.

Що се касае до наведения в жалбата довод, че с  всяко следващо допълнително споразумение сключвано с ищцата, трудовото и правоотношение  се  е трансформирало във срочно, тъй като за  тях има дадено предварително съгласие от нея с процесната декларация от 18.06.2015г., то следва да бъде отбелязано, следното: 

Прилагането   на  ограничението  за  превръщането на  безсрочния  в срочен трудов договор за определено време, изисква  писмено изразено волеизявление на  работника или служителя, отправено до  работодателя, което  ясно и  безусловно  да  изразява  волята  му за превръщане на безсрочния в срочен трудов договор за определено време, като искането трябва да е направено доброволно и свободно, а не под въздействието на работодателя. В конкретният случай е вярно, че съгласието обективирано в  декларация от 18.06.2015г., предхожда всяко последващо допълнително споразумение, сключвано с  ищцата, но  съгласието дадено в  декларацията касае конкретен период  за  сключване на  временен трудов договор  и  то считано от 15.06.2015г., а не принципно. Ето защо  и доколкото изразената воля е ясна  и недвусмислена, то това волеизявление не би могло да се приеме, че касае сключените последващи допълнителни  споразумения.

Гореизложеното налага извода, че трудовото правоотношение между страните съществува като такова за неопределен срок по отношение на длъжността  "***". Прекратителното основание, на което се е позовал работодателят - изтичане на уговорения срок, е неприложимо в процесния случай. Последица от това незаконосъобразно упражняване на потестативното право на работодателя е  уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ. Като обусловен от уважаването на главния иск следва да се уважи и иска за възстановяване на предишната работа.Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен акт, който в тази обжалвана част следва да бъде потвърден.

По основателността  на частната жалба:

С Определение №1265/28.01.2020г. постановено по гр.д.№12309/2019г., по  описа  на  ПРС, първи  гр.с,  е  оставено  без уважение искането на ищцата  за изменение на решението,  в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38 ал.2 ЗА, в размер на 760лв, като се претендира увеличаването им с още 440лв. Настоящият съдебен състав като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, включително и обстоятелството че са проведени две съдебни заседания, и е  направено възражение от ответника за прекомерност на заявеното  адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА, намира че законосъобразно и справедливо е определен размер на възнаграждението за адвокат  по чл.38 ал.2 ЗА.  В размер на 760лв. В този смисъл частната жалба се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

С оглед изхода на спора на жалбоподателят се дължат разноски – държавна такса в размер на 40лв и адвокатско възнаграждение  пред двете инстанции в размер 440лв.

Предвид частичната неоснователност на въззивната жалба и неоснователността на частната жалба,  адв. Г. следва  се присъди адв. възнаграждение от общо 350 лева, съгласно чл.9 ал.1 във вр. с  член 7, ал. 1, т. 1  от Наредба № 4 от 9.07.2014г. за минималните адв. възнаграждения, платими от ответника.

Мотивиран от  горното Пловдивският окръжен съд

 

                                           

                                               Р  Е  Ш  И :

 

 ОБЕЗСИЛВА Решение №86 от 07.01.2020г. постановено по гр.д.№12309/2019г., по  описа  на  ПРС, първи гр.с.,  В ЧАСТТА  с която   се признава за установено в отношенията между Й.З.З. с ЕГН ********** *** с БУЛСТАТ ********* съществуването на безсрочно трудово правоотношение на длъжността ***, възникнало на основание трудов договор № 5133 от 15.04.2009г,

 като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРЕКРАТЯВА  производството по предявеният от Й.З.З. с ЕГН ********** срещу Аграрен университет град Пловдив с БУЛСТАТ ********* иск по чл.124 ГПК във вр. с чл.67 КТ, за признава за установено в отношенията между страните, съществуването на безсрочно трудово правоотношение на длъжността ***, възникнало на основание трудов договор № 5133 от 15.04.2009г

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №86 от 07.01.2020г. постановено по гр.д.№12309/2019г., по  описа  на  ПРС, първи гр.с.,   В ЧАСТТА С КОЯТО  СЕ ПРИЗНАВА уволнението на Й.З.З. с ЕГН **********, извършено със Заповед № 5532 от 17.05.2019г. на ректора на Аграрен университет град Пловдив, с която ТПО между страните е прекратено на основание чл. 325, т. 3 от КТ, считано от 18.06.2019г. ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ; ВЪЗСТАНОВЯВА Й.З.З. с ЕГН ********** на заеманата преди уволнението работа като *** в  Аграрен университет град Пловдив с БУЛСТАТ ********* с място на работа – факултет по ***, катедра ***; както и в частта за разноските.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна  жалба  депозирана от Й.З.З., чрез процесуалния и представител адв. К.Г. против Определение №1265/28.01.2020г. постановено по гр.д.№12309/2019г., по  описа  на  ПРС, първи  гр

 

ОСЪЖДА Аграрен университет град Пловдив с БУЛСТАТ ********* гр.Пловдив, ул.“Менделеев“№12  да заплати на адв. К.Д.Г. ***  сумата от 350.00лв/ триста и петдесет лева/ , представляващо адвокатско възнаграждение по член 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗАдв.  

 

ОСЪЖДА Й.З.З. с ЕГН **********,***  да заплати на Аграрен университет гр.Пловдив с БУЛСТАТ *********, гр.Пловдив, ул.“Менделеев“№12 направени по делото разноски общо в размер на 480.00лв/ четиристотин и осемдесет лева/

 

Решението   подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, а в частта  която има характер на определение, подлежи на обжалване с частна жалба пред ПАС в едноседмичен срок от връчването му..

 

 

            

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 

 

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

.