Р Е Ш Е Н И Е
№ 46
гр. Русе, 07.10.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Русе, в
публично съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Съдия:
Галена Дякова
при
секретаря Диана Михайлова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 479 по описа
за 2021г., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.197, ал.2 от ДОПК .
Образувано
е по постъпила с вх.№28106-2/16.07.2021г. жалба от „Лоджистик сентеър груп“
ЕООД с ЕИК ********* с адрес гр.Русе, ул.“Капитан-лейтенант Евстати Винаров“
№10, ет.2, офис 83, представлявано от управителя К.-Н. Е., действащ чрез
пълномощник адв.Г.В.Д. *** срещу Решение № 122 от 24.06.2021г. на Директора на
ТД НАП Варна, с което е потвърдено Постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки изх.№ С
210018-023-0001586 от 04.06.2021г. на публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД НАП Варна.
Изложени са съображения
за материална незаконосъобразност на оспореното решение, издадено в нарушение
на разпоредби от ДОПК. Твърди се, че не е налице основанието на чл.195, ал.2 от ДОПК , а именно наличието на опасност да
бъде несъбираемо или трудно събираемо евентуалното публично вземате.
Иска се отмяна на оспореното решение и потвърдения с решението
отказ за отмяна на наложени
обезпечителни мерки с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни
мерки / ПНПОМ/ с изх. № С 210018-023-0001586 от
04.06.2021г., постановен от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – гр. Варна.
Ответникът -
директорът на ТД на НАП – Варна, чрез процесуалния представител - главен
юрисконсулт Миланова счита жалбата за неоснователна. Претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер по чл. 24 от Наредбата за правната помощ.
Съдът, като взе предвид
доказателствата по делото, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед за
възлагане на ревизия №Р-03001821001244-020-001 от 02.03.2021г. срещу „Лоджистик
сентеър груп“ ЕООД с ЕИК ********* е
образувано ревизионно производство, като е определен срок за извършването му до
11.06.2021г.
С Постановление за
налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. №С210018-023-0001586 от
04.06.2021г./л.7пр./- ПНПОМ , са наложени
следните обезпечителни мерки спрямо жалбоподателя – Запор върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в запори,
включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за
доверително управление, находящи се в
Инвестбанк АД за сумата от 90454,00лв. По електронен път
постановлението е връчено на 09.06.2021г.
Постановлението, с
което е наложена обезпечителната мярка е издадено във връзка с постъпило
мотивирано искане №Р-03001821001244 -039-001
от 02.06.2021г./л.12пр./ от Анна Василева на длъжност гл. инспектор по
приходите и ръководител на извършваната ревизия. Съгласно мотивите в
отправеното искане ревизионното производство е във връзка с установени и очаквани
задължения за ДДС и лихви, вследствие на отказан данъчен кредит. Предвид размера на очакваните задължения, органът по приходите, извършващ
ревизията, е стигнал до извод, че събирането на бъдещото задължение значително
ще се затрудни, а от страна на публичния
изпълнител е констатирано, че е постъпило мотивирано искане от компетентен
орган по приходите, поради което е налице хипотезата на чл. 121, ал. 1 от ДОПК
и е наложил предварителни обезпечителни мерки с Постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки с изх. №С210018-023-0001586 от 04.06.2021г./л.7пр./.
Впоследствие,
с постъпило мотивирано искане №Р-03001821001244
-039-002 от 04.06.2021г./л.14пр./ от Анна Василева на длъжност гл.
инспектор по приходите и ръководител на извършваната ревизия е отправено искане
за намаляване на наложеното обезпечение до размера на очакваното задължение –
сумата от 19537,81лв. С Постановление за частична отмяна , изх.№
С210018-193-0000452/07.06.2021г. /л.9/, запорът е отменен за сумата от
70916,19лв, като остава в сила само за
сумата в размер от 19537,81лв.
Дружеството жалбоподател е подало жалба с вх.№28/06 от 18.06.2021г. /л.4
пр./ за отмяна на наложени обезпечителни мерки на основание чл.197, ал.1 oт ДОПК. След преглед на редовността на жалбата същата
с решение №122 от 24.06.2021г./л.1 пр./ на Директора на ТД на НАП Варна е
оставена без уважение, а ПНОМ е потвърдено.
В с.з. от приходния орган са представени справка от НАП за общите
задължения на жалбоподателя. Видно от нея жалбоподателят дължи общо 511 799,23лв, от които 323348, 33лв
остатък главница и 188 450,90лв остатък от лихви. От представения в с.з.
Протокол № П-03001820199783-973-001 от 02.03.2021г., съставен от ст.инспектор
по приходите при ТД НАП се установява, че дружеството –жалбоподател не
разполага с налични стоки и парични
средства на територията на РБългария.
С жалбата е представен Протокол № 18183211023 от 05.07.2021г., съставен
от ст.инспектор по приходите при ТД НАП. От него се установява, че дружеството
–жалбоподател има изискуеми задължения, събирани от НАП в размер на 510 964,75лв/общо
лихви и главница/ по ревизионен акт по
ЗДДС. Срещу дружеството е образувано по принудително изпълнение с изп.д. №
*********/2019г., като е наложен запор на банкова сметка ***. Има отправено искане по реда на ЦЗВ за
обезпечаване и събиране от румънската
администрация на дълга от сметка на дружеството в Райфайзенбанк Букурещ, но към
настоящия момент няма постъпили
плащания. От извършената проверка по
представените от дружеството счетоводни документи е установено, е към 31.05.2021г. дружеството
разполага с активи в общ размер на
19 391 518,62лв, в това число стоки, вземания от доставчици и
клиенти, депозити. Установени са задълженията на дружеството в размер на
2 708 016,83лв, които включват получени аванси и др. задължения.
Стойността на активите на жалбоподателя, намалени с неговите задължения, които
не включват данъчни и осигурителни е в размер на 16 713 035,35лв.
При така установените
факти, съдът намира следното от правна страна:
Жалбата е подадена от
надлежна страна – адресат на акта, имаща правен интерес от оспорването. Данните
сочат, че решението електронно е връчено на
дружеството 09.07.2021г./л.3 пр./, а жалбата е подадена на 16.07-2021г. в
преклузивния 7 - дневен срок по от ДОПК, както и при спазване на принципа за
задължително оспорване на действията на публичния изпълнител по административен
ред. Горното налага извода за нейната допустимост.
Разгледана по същество
същата е неоснователна.
След служебно извършена
проверка съдът установи, че оспорваното решение представлява валиден
административен акт, издаден от компетентен орган и в кръга на
законоустановените му правомощия в ДОПК. Решението е издадено след проведено
задължително производство по обжалване на действията на публичния изпълнител, в
писмена форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за
постановяването му.
От своя страна и акта за
налагане на обезпечителни мерки е издаден от компетентен орган - публичен изпълнител
в ТД на НАП – Варна, съгласно правомощията му, определени в чл. 167 от ДОПК, в предвидената в чл. 59, ал. 2 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК писмена форма и съдържа
посочените в същата норма задължителни реквизити.
Съгласно чл. 121, ал. 1
от ДОПК, в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по
приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагане на
предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки
и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на
задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно
или значително ще се затрудни. Първата предпоставка е установяване висящност на
ревизионно производство– такова се доказва да е налице към датата на издаване
на постановление за налагане на ПОМ от публичен изпълнител при ТД на НАП Варна.
Конкретното ревизионното производство срещу „Лоджистик сентеър груп“ ЕООД с ЕИК
********* е образувано с издаването на
Заповед за възлагане на ревизия № Р-03001821001244-020-001 от 02.03.2021г. и
следователно, по аргумент от чл. 112, ал. 1 ДОПК, от тази дата е в ход
ревизионно производство.
Спазена е и нормата на
чл. 121, ал. 3 от ДОПК, според която предварителните обезпечителни мерки се
налагат върху активи, обезпечаването върху които не води до сериозно възпрепятстване
на дейността на лицето. Ако това не е възможно, обезпечителните мерки следва да
не спират извършваната от ревизираното лице дейност. В обжалваното решение са
изложени мотиви относно налагане на обезпечителната мярка, а именно, че целта е
да се съхрани имуществото в патримониума на длъжника и да му се отнеме
възможността на се разпореди с активите си, преди да е започнала процедура по
принудителното им събиране. Налагането на обезпечение се мотивира и с
опасността удовлетворението на публичното вземане да бъде невъзможно или да
бъде значително затруднено.
Предварителните
обезпечителни мерки се налагат по реда на чл. 195 от ДОПК с постановление на
публичния изпълнител. Обезпечение се извършва, когато без него ще бъде
невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително
когато е разсрочено или отсрочено. Постановлението подлежи на обжалване по реда
на чл. 197, ал. 1 от ДОПК.
Съгласно чл. 197, ал. 3 от ДОПК, съдът отменя
наложената обезпечителна мярка, ако: длъжникът представи обезпечение в пари,
безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа; не
съществува изпълнително основание; или ако не са спазени изискванията за
налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 от ДОПК и чл.
195, ал. 5 от ДОПК. Така очертаната правна регламентация предопределя и обхвата
на съдебната проверка.
Според първата хипотеза
на чл. 197, ал. 3 от ДОПК, съдът отменя
наложената обезпечителна мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари,
безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа. Данни и
доказателства за изпълнението на тази предпоставка за отмяна на наложената
обезпечителна мярка не са представени от жалбоподателя, въпреки дадените от
съда указания с определението за насрочване на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание.
На следващо място,
доколкото в конкретния случай не са налице хипотезите на чл. 195, ал. 5 от ДОПК, а обезпечителните мерки са предварителни, тоест не се предприемат за
обезпечаване на вече установени и изискуеми публични вземания и следователно не
е приложимо изискването за съществуване на изпълнително основание, преценката
на съда се свежда до това дали при издаването на ПНПОМ са спазени изискванията
по чл. 121, ал. 1 от ДОПК. В процесния случай, безспорно се установява, че е
налице мотивирано искане от органа по приходите, в което е изложено
съображение, че без налагането на предварително обезпечение ще се затрудни
събирането на публичното задължение. Безспорно установено е също, че е спазена
и разпоредбата на чл. 121, ал. 3 от ДОПК, тъй като процесните обезпечителни
мерки не спират и не възпрепятстват дейността на ревизираното лице.
Задължение на публичния
изпълнител е да избере най-целесъобразните обезпечителни мерки, т. е. тези,
които спрямо конкретната обезпечителна нужда, не засягат права и законни
интереси на субектите в по-голяма степен от необходимото за събиране на
задълженията. Императивното изискване на нормата е пряко проявление на принципа
на съразмерност по чл.6, ал. 2 от АПК, за който администрацията следва да следи
винаги, когато законът й дава възможност да избере дали да упражни или не,
дадено свое правомощие. Съдът намира, че е изпълнено посоченото законово
изискване в настоящия казус.
Неоснователни са
твърденията на жалбоподателя за необоснованост на постановлението за налагане
на обезпечителните мерки и потвърждаващото го решение на директора на ТД на
НАП- град Варна. Предприемането на предварителните обезпечителни мерки законът
свързва с наличието на определен риск за събиране на бъдещото вземане. Въз
основа на този риск е дефинирана и целта на мерките – за предотвратяване
извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които
събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде
невъзможно или значително ще се затрудни. Налагането на предварителни обезпечителни
мерки е въпрос на оперативна самостоятелност както на ревизиращия орган, който
въз основа на събраните факти и данни в хода на ревизията преценява дали да
отправи искане за налагането им, така и на публичния изпълнител, който от своя
страна не е длъжен да уважи отправеното искане, а следва да извърши
самостоятелна преценка дали без налагането на мерките събирането на
задълженията за данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.
Изводът на публичния изпълнител следва да се основава на анализ на конкретно
посочени факти и данни, така че да може да бъде извършена преценка дали са
изпълнени изискванията на закона (чл. 169 от АПК) и спазен ли е принципът на
съразмерност по чл. 6 от АПК. В процесния случай съдът намира, че в
постановлението са изложени конкретни мотиви, които правят обоснован извода, че
без налагането на предварителните обезпечителни мерки ще се затрудни събирането
на предполагаемото публично задължение. Безспорно е, че по отношение размера на
предполагаемите задължения публичният изпълнител действа при условията на
обвързана компетентност и се ползва от преценката на ревизиращия орган.
Настоящият съдебен
състав споделя извода за невъзможност или затруднено събиране на публичните
вземания, който се подкрепя от факти и доказателства и се извличат от
естеството и характера извършваната ревизия и липсата на представени от
ревизираното лице доказателства и документи, опровергаващи установените от
данъчните органи обстоятелства. Конкретни факти и данни в случая са посочени в
искането на ревизиращия орган, в ПНПОМ, както и в решението на директора на ТД
на НАП- град Варна.
Всичко изложено по-горе
води до извод, че обжалваното решение на директора на ТД на НАП- град Варна, с
което е потвърдено постановление за налагане на предварителни обезпечителни
мерки изх. № С210018-023-0001586 от
04.06.2021г. издадено от старши публичен изпълнител в дирекция
„Събиране“ при ТД на НАП Варна, ИРМ Русе, е законосъобразно, поради което
жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
С оглед изхода от спора
и поради своевременното искане за присъждане на разноски, направено от
ответната страна чрез процесуален представител, жалбоподателят дължи заплащане
на разноските по делото. В полза на Национална агенция за приходите, следва да
се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на
100 лева.
Предвид изричната правна
регламентация в чл. 197, ал. 4 от ДОПК, приложим във връзка с разпоредбата на
чл. 121, ал. 2 от ДОПК, настоящото решение е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Воден от горното, на
основание чл. 197, ал. 2 и ал. 4 от ДОПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Лоджистик
сентеър груп“ ЕООД с ЕИК ********* с адрес гр.Русе, ул.“Капитан-лейтенант
Евстати Винаров“ №10, ет.2, офис 83, представлявано от управителя К.-Н. Е.,
действащ чрез пълномощник адв.Г.В.Д. *** срещу Решение № 122 от 24.06.2021г. на Директора на
ТД НАП Варна, с което е оставена без уважение жалбата срещу Постановление за налагане
на предварителни обезпечителни мерки изх. № С210018-023-0001586 от 04.06.2021г.
на старши публичен изпълнител в Дирекция
„Събиране“ при ТД НАП Варна, ИРМ Русе.
Осъжда „Лоджистик
сентеър груп“ ЕООД с ЕИК ********* с адрес гр.Русе, ул.“Капитан-лейтенант
Евстати Винаров“ №10, ет.2, офис 83, представлявано от управителя К.-Н. Е., да
заплати на Национална агенция за приходите сумата от 100 /сто/ лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: