О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Русе, 04 декември 2015 год.
Административен съд Русе, ІІІ-и
състав, в закрито съдебно заседание на 04 декември през две хиляди и петнадесета
година в състав:
Съдия:
Диан Василев
След като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 500 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано след постъпила
жалба от С.И. и Р.Б., действащи лично и като законни представители на С.Б.
против Заповед №ЗД- 218/30.10.2015г. на директора на Дирекция „Социално
подпомагане” гр. Русе. С оспорения акт детето С.Б. е настанено в професионално
приемно семейство, до произнасяне на РРС с решение по чл.28 от ЗЗД(Закон за
закрила на детето).
Делото
е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.12.2015г.
На 09.11.2015г.
постъпва искане до съда от директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр.
Русе, за спиране на настоящото съдебно производство, до произнасяне на Русенски
окръжен съд по гр. дело №212/2015г., с предмет оспорване на припознаването,
направено от бащата Р. Б. на детето С. Б., по съдебен ред чрез иск, депозиран
от прокуратурата.
Административният
орган счита, че е налице преюдициалност на производството пред гражданския съд
спрямо настоящото административно производство и това налага спиране на
последното, до влизането в сила на съдебен акт по гр. дело №212/2015г. на РОС.
Настоящият съдебен състав намира
искането за спиране по реда на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, гласящ „Съдът спира
производството: 4. когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението
по което ще има значение за правилното решаване на спора“ за допустимо, но
неоснователно.
Предмет на настоящото дело е Заповед
№ЗД- 218/30.10.2015г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Русе.
С оспорения акт детето С.Б. е настанено в професионално приемно семейство, до
произнасяне на РРС с решение по чл.28 от ЗЗД.
Безспорно този акт е административен
и подлежи на контрол за законосъобразност пред съответния административен съд.
От друга страна, служебно известно
на съда е, както от адм. дело №449/2015г. по описа на РАС, така и от
материалите по настоящото дело, че АО е предприел първоначалната мярка детето С.Б.
да ползва социална услуга „Спешен прием“, предоставяна в център за обществена
подкрепа към Комплекс за социални услуги за деца и семейства Русе, по причина,
че пред РОС е образувано дело за оспорване на припознаването, както и поради
това, че по извършена ДНК експертиза по предварителна проверка на ОД на МВР
Русе било установено, че Р. Б. не може да е биологичен баща на детето С.Б..
След тази мярка, следващата
предприета от АО, поради същите причини мярка е тази по Заповед №ЗД- 218/30.10.2015г. на директора на
Дирекция „Социално подпомагане” гр. Русе, с която детето С.Б. е настанено в
професионално приемно семейство, до произнасяне на РРС с решение по чл.28 от ЗЗД.
Изложените факти са дали основание за директора на
ДСП Русе да приеме, че воденото пред РОС дело, свързано с оспорване на
припознаването, направено от бащата Р. Б. на детето С. Б., е преюдициално пред
съдебния спор по адм. дело №500/2015г. по описа на РАС, заради което се иска
спиране на настоящото производство.
Русенски административен съд, 3-ти съдебен състав не
споделя становището на АО за преюдициалност на производството по гр. дело пред
РОС по оспорване
на припознаването, направено от бащата Р. Б. на детето С. Б..
Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗДет,
настаняването на дете в специализирана институция се извършва от съда. До
произнасянето на последния Дирекция "Социално подпомагане" извършва
временно настаняване. Районният съд разглежда незабавно искането по чл. 28, ал.
1 ЗЗДет в открито заседание с участието на органите или лицата, направили
искането, и с участието на детето при спазване на разпоредбата на чл. 15 - чл.
28, ал. 3 ЗЗДет.
В производството по чл. 28 ЗЗДет съдът
задължително преценява налице ли са условия за отглеждането на детето в семейна
среда, изчерпани ли са възможностите в това отношение, дали мярката за закрила
отговаря на интересите на детето, с оглед неговото правилно физическо и
психическо отглеждане и развитие и др.
Административното производство по чл. 24 - чл.
27 ЗЗДет, включително и съдебната му фаза, регламентирана в чл. 145 и сл. АПК
във връзка с чл. 27, ал. 6 ЗЗДет, е
самостоятелно и различно от това по чл. 28 ЗЗДет, но решението по последното
производство несъмнено има значение за правилното решаване на спора по
административното дело. В тази връзка се преценява също така, че не следва да
се допуска постановяване на две противоречиви решения относно правилността на
мярката за закрила "настаняване в специализирана институция", до което
несъмнено ще стигне при хипотеза, в която районният съд приеме, че не са налице
условията за настаняване на детето специализирана институция, а
административният съд - че временната мярка е правилна и законосъобразна.
От друга страна, независимо от оспорването
пред РОС на извършеното припознаване, в правния мир все още е налице и
съществува валиден акт по ЗГР(Закон за гражданската регистрация), акт за
раждане на С.Б., който е официален писмен документ. В този документ като баща
на детето е записан Р. Б., по силата на
извършеното припознаване и по реда на чл.49 от ЗГР „При припознаване, извършено преди съставяне на акта за раждане, в същия
акт се вписват данните на бащата, както и документът, удостоверяващ
припознаването при наличие на съгласие на майката“.
На следващо място, Чл. 64, ал. 1 СК
определя правото на всеки родител да припознае своето дете. Според чл. 65, ал.
1 СК припознаването се извършва лично от родителя с писмено заявление пред
длъжностното лице по гражданското състояние или с декларация с нотариално
заверен подпис, подадена до длъжностното лице по гражданското състояние.
Законодателят урежда припознаването
като личен, едностранен, формален, декларативен акт на едно лице, че посоченото
като припознато дете произхожда от него, при осъществяване на който се спазват
нормативно регламентирани производствени правила с цел постигане на максимална
гаранция при охрана интересите на засегнатите лица. По смисъла на СК
припознаването представлява нормативно признат способ за установяване на
произход без участието на съда, при който волеизявлението на припознаващия не
подлежи на контрол от страна на административния орган от гледна точка на
неговата вярност.
До обявяването на припознаването за
недействително, т.е. до постановяване на влязъл в сила съдебен акт по съществото
на искането и заличаване на припознаването, Р. Б. си остава вписан в графата на
акта за раждане на детето С.Б. по чл.45, ал.1, т.9 от ЗГР- „данни за родителите
- имена, дата на раждане, ЕГН, гражданство“, като негов баща.
Ето защо, не е и няма как да се
приеме, че е налице преюдициалност на производството пред гражданския съд
спрямо настоящото административно производство и това да налага спиране на
делото пред РАС, по реда на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл.229,
ал.1, т.1 и т.2 от АПК, настоящото определение е окончателно.
Мотивиран така, на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК,
вр. с чл.144 АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя без уважение искането на директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Русе за спиране на
съдебното производство по адм. дело №500/2015г.
по описа на Административен съд Русе, до произнасяне на Русенски окръжен
съд по гр. дело №212/2015г.
Определението не подлежи на оспорване.
Съдия :