РЕШЕНИЕ
№347/10.2.2020г.
гр. Пловдив, 10.02.2020
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXV състав в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 3817 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.226, вр. с чл.145
и сл. от АПК
във връзка с чл.186, ал.4
от ЗДДС.
Жалбоподателят „АЛПИ 2010“ ООД, гр.Стамболийски, ЕИК *********, оспорва
Заповед за налагане на ПАМ № ФК-С205-0395299/ 09.12.2019 г., издадена от Началника
на отдел „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „ФК“ при ЦУ на НАП. В жалбата
са изложени възражения срещу законосъобразността на заповедта и се моли за
нейната отмяна. Представя писмени доказателства. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата Началника
на отдел „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „ФК“ при ЦУ на НАП, редовно призован не се явява и не дава становище по жалбата.
Съдът,като разгледа
становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по
делото доказателства,намери за установено следното:
За
допустимостта :
Жалбата е подадена в
рамките на предвидения за това срок след провеждане на производство и по
административно обжалване на акта, при наличието на правен интерес, поради
което същата е ДОПУСТИМА
По
същество:
Установява се от приложената административна
преписка,че при оперативна проверка от страна на органите по приходите при
ЦУ на НАП - на 05.12.2019г.
в 16.55
часа в търговски обект – бензиностанция в
гр.София, ул.“**“
№ **, стопанисван
от „АЛПИ-2010“,
се осъществява продажба на стоки
без издаване на фискален бон
от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ.
Нарушението е
установено и документирано с ПИП № 0395299
от 05.09.19г.
В същия са отразени и други констатации,а именно при отпечатан дневен отчет е
установена разлика между разчетена касова наличност и фактическа наличност в
касата в размер на отрицателна разлика от
3167,46лв.,която разлика не е отразена на фискалното устройство.
Прието е, че е
осъществен състава на чл.3, ал.1
от Наредба Н - 18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства на МФ
и във връзка с чл.118,ал.1 от ЗДДС.
Посоченото нарушение е
послужило като основание за издаване на процесната
Заповед за налагане на ПАМ, видно от приложените доказателства към
административната преписка.
Спори се от
жалбоподателя за това, че е била налице техническа пречка за издаване на
фискален бон, тъй като устройството не работело. За установяване на горното по
делото бяха събрани гласни доказателствени средства.
С оглед на така
наведените възражения, съдът намира,че дори и действително да
е била налице техническа причина,
препятстваща издаването на касов бон, за извършеното плащане, е следвало да
бъде издадена касова бележка от кочан, съгласно изискванията на чл. 36, ал. 1
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., в която изрично е предвидено, че продажбите
се документират с касови бележки от кочан в подробно
изброените случаи
на препятстване функционирането на ФУ.
Ето защо, след като в
случая за извършеното плащане не са издадени нито фискален бон от фискално
устройство, нито касова бележка от кочан,
като за последното дори и не се твърди от страна
на жалбоподателя, правилно е прието, че
е налице посоченото нарушение на нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" от ЗДДС.
Извършването на
констатираното нарушение, представлява законоустановена предпоставка за налагане на принудителната
административна мярка по чл.186, ал.1
от ЗДДС
(запечатване на обекта, където е установено нарушението), което от своя страна
е основание за налагане на забраната възведена в чл. 187, ал.1
от ЗДДС.
Принудителната
административна мярка е израз на административната държавна принуда, поради
което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че
да не ограничава правата на субектите в степен надхвърляща тази произтичаща от
преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на
закона следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка една от
хипотезите на чл. 186, ал. 1 ЗДДС. По отношение хипотезата на чл. 186, ал. 1 б.
"а" ЗДДС, мярката запечатване на търговски обект има превантивно
действие, а именно да се предотврати извършването на друго противоправно
поведение от страна на нарушителя. Следва да се има предвид, че във всички
случаи изводът, че съществува такава възможност трябва да е мотивиран и
фактически обоснован от конкретни обективни дадености, от които може да се
изведе обоснован извод, че нарушителят може да извърши друго административно
нарушение. Това е така, тъй като заповедта за налагане на ПАМ е индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и като такъв следва да
отговаря на изискванията за форма установени с АПК. Съгласно разпоредбата на
чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, в административният акт следва да се съдържат
фактическите и правните основания за издаване на същия. Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС, ПАМ се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице, което означава, че заповедта в
качеството й на индивидуален административен акт следва да отговаря на всички
законови изисквания. По аргумент от разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК,
необходимостта от налагане на ПАМ следва да е обоснована от АНО съобразно
преследваната от закона цел.
В конкретният случай с процесната заповед е определен срок на запечатването на
обекта - 14 дни, като от страна на административният орган са изложени
достатъчно мотиви относно упражняването на правомощието на органа по приходите
по целесъобразност да определи именно този срок за действие на мярката. Срока е
обоснован с вида на нарушението, последствията от него, реда и организацията по
отчитане на оборотите в търговския обект, която позволява да се допуска
отклонение от данъчно облагане, както и необходимостта от защита на обществения
интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения.
Следва в случая да се
посочи, че принудителната административна мярка - запечатване на търговски
обект, се налага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции (така
чл.186, ал.1
от ЗДДС).
Тоест, принудителната административна мярка по чл. 186, ал.1
от ЗДДС,
респективно забраната по чл. 187, ал.1 от същия закон, имат самостоятелен
характер, и могат да бъдат прилагани самостоятелно, независимо от налаганите
административни наказания, при констатирано нарушение на фискалната дисциплина.
Във връзка с
разрешаването на административноправния спор, релевантните за разрешаването му факти и
обстоятелства са установени от материално компетентни органи на приходната
администрация по смисъла на чл.186, ал.3
от ЗДДС.
Обжалваната заповед е издадена на основание чл. 186, ал.1, т.1, б.
"б" от ЗЗДДС в изискваната от закона форма.
Не се констатират
нарушения на процесуалните правила при осъществяване на действията от страна на
приходната администрация.
Съвкупната преценка на
приобщените по делото доказателства, налага извод, че фактическите констатации,
на органите по приходите са истинни, а направените въз основа на тях правни
изводи, са съответни на материалния закон.
В пълнота е спазена и
целта, която преследва закона с издаването на актове от категорията на процесния такъв.
В хода на съдебното
производство не се опровергаха фактическите обстоятелства, при наличие на които
е издадена заповедта за налагане на ПАМ.
Според разпоредбата на чл.186, ал.1,
т.1 б."а" от Закона за
данък върху добавената стойност, принудителната административна
мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените
глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или
начина за издаване на съответен
документ за продажба, като принудителната административна мярка по ал. 1 се
прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или на оправомощено
от него длъжностно лице.
Настоящият случай е
именно такъв, като няма никакво съмнение, че е извършено нарушение от страна на
жалбоподателя, изразяващо се в
извършване на продажба без издаване
на фискална касова бележка. Обосновано и съобразно приложимата правна норма на чл. 186,
ал.1, т.1, б."а", във вр.
с ал.3
от ЗДДС,
е издадена оспорената в настоящото производство заповед.
Преценката за
съответствие на принудителната мярка с целта на закона следва да се извършва в
съответствие с характера й във всяка една от хипотезите на чл.186, ал.1
от ЗДДС.
Конкретно, по отношение на хипотезата визирана в нормата на чл.186, ал.1,
б."а" от ЗДДС,
мярката запечатване на търговски обект има превантивно действие, а именно - да
се предотврати извършването на друго противоправно
поведение от страна на нарушителя. В този смисъл, възражението за
несъразмерност на мярката спрямо тежестта на извършеното нарушение, е
неоснователно.
Изложените до тук
съображения налагат да се приеме, че обжалваната заповед е постановена
съобразно изискванията на закона. Това има за последица неоснователност на
жалбата. Тя ще следва да бъде отхвърлена.
За разноските:
Разноски не се
присъждат на ответната администрация,
тъй като такива не са претендирани, нито са представени доказателства за
осъществено процесуално представителство.
Водим от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на
„АЛПИ 2010“ ООД, гр.Стамболийски,
ЕИК *********, против Заповед за налагане на ПАМ № ФК-С205-0395299/ 09.12.2019
г., издадена от Началника на отдел „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „ФК“
при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна
административна мярка – запечатване
на търговски обект – бензиностанция в
гр.София, ул.“**“
№ **, стопанисван
от „АЛПИ -2010“
ООД и забрана за достъп до него за срок от
14
дни, на основание чл.186,ал.1, т.1,б.
„а“ и чл.187 от ЗДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: