Решение по дело №28/2020 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 93
Дата: 17 юли 2020 г. (в сила от 17 юли 2020 г.)
Съдия: Анелия Маринова Йорданова
Дело: 20203300500028
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 

Гр. Разград, 17. 07. 2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия Йорданова

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ:  1. Ирина Ганева

                                                                                                       2. Атанас Христов

 

при секретаря Д. Георгиева разгледа докладваното от съдията Анелия Йорданова в. гр. дело № 28 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от И.Д.М. *** чрез пълномощник против Решение  № 488/ 11. 11. 2019 г. по гр. д. № 1427/ 19 г. по описа на РРС , с което е отхвърлен предявения от него иск да бъде прието за установено, че  не дължи на „Енерго – Про Продажби” АД начислена сума по фактура № **********/ 15. 07. 2019 г. в размер на 1 417, 85  лв. В жалбата се излагат доводи, че решението е необосновано и незаконосъобразно, тъй като изложените от съда правни изводи не се подкрепят от събраните по делото доказателства и противоречат на закона.

Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор на жалбата, излагайки съображения за нейната неоснователност.

                        В съдебно заседание жалбоподателят чрез пълномощника си поддържа изложените доводи. Пълномощникът на въззиваемия излага съображения, че жалбата е неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество е неоснователна.

Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:

Безспорно е, че ищецът е абонат на ответника и потребител на електрическа енергия с клиентски № **********, абонатен № **********. За възникване на облигационната връзка между страните не е необходимо сключването на писмен договор, доколкото съгласно чл. 98а, ал. 1 от ЗЕ, в редакцията действаща към исковия период, крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, които по аргумент от чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ влизат в сила за клиентите, без изрично писмено съгласие. Същевременно липсват твърдения и доказателства за възражение и приети специални условия по отношение на ищеца съгласно чл. 98а, ал. 5 от ЗЕ, поради което настоящият състав приема, че за уреждане на отношението между страните приложение намират Общите условия на „Енерго-Про Продажби“ АД

От приложения  Констативен протокол №1801302/ 24. 04. 2019  г. е видно, че на обект, находящ се в гр. Разград, ул. „Пирин“ № 16 е извършена проверка на СТИ в присъствието на ищеца и е извършена подмяна на СТИ № 1114021262430053 при конкретно посочени показания, като в протокола е записано, че електромерът ще бъде предаден в БИМ за експертиза..

                        В Констативния протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 1277/ 03. 07. 2019 г. на БИМ е посочено, че че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера, наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3 – 007251,349 квтч, която не е визуализирана на дисплея. Посочено е, че електромерът съответства на метрологични характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на електрическата енергия, но не съответства на технически характеристики.

Според заключението на приетата и неоспорена от страните СТЕ, процесният електромер е преминал първоначална метрологична проверка в метрологична лаборатория в периода на  неговото производство до 29. 03. 2018 г. , когато е монтиран на обекта на ищеца. Тогава е отговарял на нормативите за метрологична и техническа годност. При монтирането му електромера е настроен да регистрира цялото количество консумирана електрическа енергия в регистри 1.8.1 – нощна тарифа, 1.8.2 -  дневна тарифа. Данните от тях се отчитат ежемесечно. След външна намеса в тарифната схема на електромера, част от консумираната от обекта на ищеца електрическа енергия започва да се отчита в регистър 1.8.3. Информацията от този регистър не се визуализира и не може да бъде отчетена без еталонна проверка.  В резултат на това в регистър 1.8.0 е отчетена общата консумирана в процесния имот електроенергия – 12743 квтч., която се равнява на сумата на регистрираните количества в трите регистъра. Ниличието на данни, записани в регистър 1.8.3 се дължи на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на СТИ. Електрическата енергия, която е натрупана в невизуализирания регистър 1.8. 3 е реално консумирана в търговския обект  до  демонтирането на СТИ на 24. 04. 2019 г.

Въз основа на аналогично възприетата фактическа обстановка от районния съд, въззивната инстанция приема, че жалбата е неоснователна. Към момента на съставяне на Констативен протокол №1801302/ 24. 04. 2019  г. вследствие на отменителните решения на ВАС, постановени по адм. дела с № 2385/2016 г., в сила от 14.02.1017 г. и № 3879/2017 г., в сила от 23.11.2018 г., липсва приложим специален материален закон за установяване на случаи на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, а липсващата нормативна уредба не може да бъде замествана по аналогия с правни норми от други източници на правото. При отсъствие на специална нормативна уредба приложение следва да намерят общите правила на чл. 183 ЗЗД, според които при неизпълнение на задължението за заплащане цената на доставената стока, купувачът по договора за продажба следва да понесе своята договорна отговорност. По настоящото дело е установено както количеството на реално потребената, но останала незаплатена поради неправомерното софтуерно въздействие върху СТИ /7251,349 kwh/, електрическа енергия по процесния договор за продажба, така и противоправното виновно поведение на купувача /ищеца/, изразяващо се в неправомерна софтуерна намеса в паметта на електромера. Остойностяването на консумираната електрическа енергия, отчетена в скрития регистър 1.8.3 на процесното СТИ е правилно извършено според вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза. По отношение на продължителността на софтуерното въздействие, поради невъзможността да се установи началния му момент, релевантен пределен начален момент е датата на монтиране на СТИ в съответния обект – обстоятелство, съобразено от ответника по процесното правоотношение. Аргумент в подкрепа на този извод е и нормата на чл. 55, ал. 1 от сега действащите Правила за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от Комисията за енергийно и водно регулиране, обн. ДВ. бр. 35 от 30.04.2019 г., според която "при измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на СТИ, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на СТИ количество електрическа енергия в тези регистри".

Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че оплакването за неправилна преценка на събраните по делото доказателства, което според жалбоподателя е довело районния съд до неправилни изводи, е необосновано, поради което в това отношение не е налице порок на обжалваното решение. Районният съд е извършил подробно обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, въз основа, на което е стигнал до законосъобразни правни изводи, поради това постановеното от него решение в обжалваната част,  като обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

На осн. чл. 78, ал. 2 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия разноските по делото пред въззивната инстанция в размер на 396 лв.

 Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 ГПК

 

                                                    Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение 488/ 11. 11. 2019 г. по гр. д. № 1427/ 19 г. по описа на РС Разград.

ОСЪЖДА  И.Д.М., ЕГН ********** да заплати на „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК ********* гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258 сумата 396 лева разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

           

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ:    1.  

      ДГ

                                                                                                    2.