Решение по дело №51/2023 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 156
Дата: 4 април 2023 г.
Съдия: Ивелина Димитрова Велчева
Дело: 20237100700051
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 23 януари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

                         04.04.2023 г., гр. Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Добрич, в открито съдебно заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА

при секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа докладваното от председателя адм. д. № 51/2023 г. по описа на Административен съд - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 от ЗДС.

Образувано по жалба на М.П.К. ЕГН ********** *** срещу Заповед № РД-15-001/03.01.2023  г. на главния секретар на ДНСК, с която е прекратено служебното му положение, на основание чл. 12, ал.1 от ЗДСл.

В жалбата и в съдебно заседание се иска отмяна на оспорената заповед, като се навежда, че същата е издадена от некомпетентен орган.

Твърди се, че главният секретар не може да изпълнява функциите на Орган по назначаването, предвид регулацията на глава Втора от Устройствения правилник на ДНСК, където са регламентирани правомощията на началника на ДНСК и е определено, че същият е единствено натоварен с функциите за прекратяване на служебни правоотношения.

Излага се, че атакуваната заповед е издадена в противоречие с целта на закона, с липса на преценка за ефективността на работата на служителя, която е изключително добра.

Ответникът по жалбата – Главният секретар на ДНСК оспорва основателността на жалбата и моли съда да потвърди атакуваната заповед.

Административен съд - Добрич, като прецени събраните по делото доказателства и изложените от страните доводи, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна и в законоустановения 14-дневен срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Със Заповед № РД-15-13/30.12.2021 г. на началника на ДНСК жалбоподателят М.П.К. е назначен за държавен служител на длъжността "инспектор"  в РДНСК Добрич, считано от 04.01.2022 г., В заповедта за назначаване като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, съгласно която когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба, в едногодишен срок, считано от датата на встъпване в длъжност, Органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие.

Между страните по делото няма спор, че атакуваният акт е издаден в едногодишния срок по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. В този смисъл е и представената служебна бележка за ползвани от жалбоподателя платен годишен отпуск и отпуск по болест в размер общо на 50 дни, ведно със справка – л. 46-47 по делото.

Контроверсният въпрос в това производство е компетентен ли е главният секретар на ДНСК да прекрати служебното правоотношение на жалбоподателя.

По силата на чл. 108 от ЗДСл, служебното правоотношение се прекратява от Органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване.

Съобразно чл. 6, ал.2 от ЗДСл, Органът по назначаването може да възложи своите правомощия или отделни свои правомощия по служебното правоотношение с лицата от администрацията на главния секретар, съответно на постоянния секретар на отбраната, на административния секретар на Министерството на вътрешните работи (МВР) и на постоянния секретар на Министерството на външните работи, съответно на секретаря на общината, освен в случаите, когато в закон е предвидено друго.

Със заповед № РД-13-376/24.10.2022 г. и на основание чл. 10, ал. 2, т. 17 от Устройствения правилник на ДНСК, началникът на ДНСК е предоставил на Стефка Кирилова Колчакова – Денева, на длъжност главен секретар на ДНСК правомощия да издава актове за възникване, изменение и прекратяване на служебните правоотношения с държавните служители в ДНСК, по реда предвиден в ЗДСл.

Заповед № РД-13-376/24.10.2022 г. на началника на ДНСК е издадена от органа по чл. 108, ал.1 от ЗДСл и във формата предписана в чл. 59, ал. 2 от АПК.

По делото се възразява, че главният секретар не е сред лицата, които могат да бъдат оправомощени по закон да издават заповеди за прекратяване на служебни правоотношения, поради регламентацията на чл. 6, ал. 1 т. 7 и ал. 3 от Устройствения правилник на ДНСК, където изрично е посочено, че началникът на ДНСК провежда държавната политика в областта на националния строителен контрол, като издава актове за възникване, изменяне и прекратяване на служебните правоотношения с държавните служители в ДНСК и в ал. 3 са лимитирани лицата, които при отсъствие на началника на ДНСК могат да го заместват – определените от него със заповед заместник-началници на ДНСК.

Компетентността на определен административен орган представлява система от правомощия по осъществяване на държавновластнически функции и представлява кръгът от въпроси, които той е оправомощен да решава, обхватът и видът на юридическите актове, които има право да издава. Един от начините на възлагане на компетентност от орган, притежаващ първоначалната компетентност, е делегирането ѝ от по-горестоящ административен орган.

Делегирането представлява възможност, предвидена в закона, временно  за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. Подчиненият орган издава административни актове въз основа на това специално овластяване от органа, в чиято компетентност поначало е решаването на съответния проблем. Възможността за делегиране на административни правомощия се характеризира с няколко принципни ограничения: никой не може да делегира правомощия, които не притежава; не могат да бъдат делегирани правомощия, които законът определя като изрична компетентност на съответния орган; органът, на когото са делегирани правомощия, не може да ги предоставя другиму.

След анализ на доктрината и нормата на чл. 108, ал.1 от ЗДСл във вр. с нормата на чл. 10, ал. 2, т. 17 от Устройствения правилник на ДНСК, следва да се приеме, че на главния секретар законосъобразно и правилно е делегирана компетентността на Органа по назначаването да прекратява служебните правоотношения с държавните служители. В този смисъл, съдът намира направеното възражение за несъстоятелно.

В случаите на прекратяване на служебните правоотношение на основание чл. 12, ал.1 от ЗДСл не се изисква мотивиране на акта от Органа по назначаването или от лицето с делегирана компетентност.

При така изложените съображения, следва да се приеме, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган, при спазване на установената форма и материалноправните и процесуалноправните разпоредби, предписани в закона.

Недоказани по делото са възраженията относно превратното упражняване на власт при постановяване на оспорения акт.

Оспорената заповед съдържа правното основание за прекратяване на служебното правоотношение, а именно: Органът по назначаване е упражнил правото си да прекрати служебното правоотношение без предизвестие с жалбоподателя, който е бил назначен на тази държавна служба за първи път, което правомощие е упражнено в законовия срок за изпитване. Атакувана заповед се явява валидна и законосъобразна.

При изложените мотиви подадената жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода на делото основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което жалбоподателят ще следва да бъде осъден да заплати такова в размер на 100 лв., съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК.

Воден от гореизложеното, Административен съд - Добрич

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.П.К. ЕГН ********** *** срещу Заповед № РД-15-001/03.01.2023  г. на главния секретар на ДНСК, с която е прекратено служебното му положение, на основание чл. 12, ал.1 от ЗДСл.

ОСЪЖДА М.П.К. ЕГН **********  да заплати в полза на Главния секретар на ДНСК, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

СЪДИЯ: ….

 

.