Решение по дело №5273/2022 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 133
Дата: 21 февруари 2023 г.
Съдия: Мария Димитрова Каранашева
Дело: 20222230105273
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 133
гр. Сливен, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Д. КарА.шева
при участието на секретаря Албена Г. Василева
като разгледа докладваното от Мария Д. КарА.шева Гражданско дело №
20222230105273 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:


В исковата молба ищецът твърди, че е ответното дружество се е снабдило с
изпълнителен лист на 16.10.2017г. срещу ищеца. Сочи се, че с изпълнителния лист ищецът
е осъден да заплати на ответното дружество 1551.07лв, представляваща главница за ползвА.
питейна вода периода от 1.01.2009г. до 31.07.2017г. и мораторна лихва в размер на 630.81лв,
натрупА. към 14.09.2017г. Твърди се, че въз основа на издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.
№4478/2017г на СлРС ответното дружество е образувало изпълнително дело №1367/2020г.
на ЧСИ М.М.. Сочи се, че вземанията на ответника за главница и мораторна лихва са
погасени по давност, тъй като правото на иск е погасено по давност.
Поискано е да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответното
дружество сумата от 1551.07лв, представляваща главница за ползвА. питейна вода периода
от 1.01.2009г. до 31.07.2017г. и мораторна лихва в размер на 630.81лв, натрупА. към
14.09.2017г.,поради погасяването по давност на правото на иск и правото на принудително
изпълнение. Направена е претенция за присъждане на разноските по делото.
Съдът е квалифицирал така предявения главен отрицателен установителен иск, като
такъв с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК.
Съдът е квалифицирал така предявения акцесорния отрицателен установителен иск,
като такъв с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК
Указано е на ищеца, че доказателствената тежест по отношение на факта, че
ответното дружество с поведението си е стА.ло причина за завеждане на отрицателен
1
установителен иск, е негова.
Указано е на ответното дружество, че доказателствената тежест по отношение на
спиране и прекъсване на давността, е тяхна.
В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника е постъпил.
В отговора е заявено, че предявения иск е допустим и неоснователен и вземанията на
ответното дружество не са погасени по давност и не е изтекла предвидената в закона
давност. Поискано е исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В съдебно заседание адвокат пълномощника на ищеца С., моли да бъдат уважени
предявените отрицателни установителни искове и да бъдат присъдени на доверителя му
направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответното дружество редовно призовано, чрез процесуалния си
представител адв.К. моли да бъде отхвърлени предявените искове, като неоснователни.
Съдът след като обсъди направените доводи от страните и доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа стрА. следното:
На 18.09.2017 е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от
„Водоснабдяване и кА.лизация” ООД, гр. Сливен срещу Т. Г. Й. за сумата 1551.07 лева,
представляваща стойността на доставена и консумирА. питейна вода, за периода от
1.01.2009г. до 31.07.2017г., за имот находящ се в ***** както и мораторна лихва в размер на
630.81лева, начислена към 14.09.2017 г., законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението до окончателното й плащане, както и направените
разноски в заповедното производство.
На 20.09.2017г. е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№4478/2017г. на СлРС по
силата, на която Т. Г. Й. следва да заплати на „Водоснабдяване и кА.лизация” ООД, гр.
Сливен сумата от 1551.07 лева, представляваща стойността на доставена и консумирА.
питейна вода, за периода от 1.01.2009г. до 31.07.2017г., за имот находящ се в ***** както и
мораторна лихва в размер на 630.81лева, начислена към 14.09.2017 г., законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й плащане,
както и направените разноски в заповедното производство в размер на 44.64 лв
Заповедта е връчена на майка на Й. 26.09.2017г.
На 16.10.2017г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№4478/2017г. на СлРС, по
силата на който е осъден Т. Г. Й. да заплати на “Водоснабдяване и кА.лизация” ООД сумата
от 1551.07 лева, представляваща стойността на доставена и консумирА. питейна вода, за
периода от 1.01.2009г. до 31.07.2017г., за имот находящ се в ***** както и мораторна лихва
в размер на 630.81лева, начислена към 14.09.2017 г., законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й плащане, законна лихва
считано от 18.09.2017г. и 44.64лв, представляваща заплатена такса по ч.гр.д.
На 30.10.2020г. е образувано по молба на “Водоснабдяване и кА.лизация” ООД
изпълнителното дело№1367/2020г. на ЧСИ М.М., образувано въз основа на издадения
2
изпълнителен
На 19.11.2020г. е наложен запор върху банковата сметка на Т. Г. Й. в Юробанк и в
Райфайзенбанк АД.
На 19.11.2020г. е наложен запор върху пътните превозни средства притежавани от
Т. Г. Й..
ПокА.та за доброволно изпълнение е връчена длъжника на 19.11.2022г.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
писмените доказателства, които са ясни и непротиворечиви, кореспондират помежду си,
поради което съдът ги кредитира.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
По допустимостта на предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК съдът
намира ,че ищецът Т. Г. Й. има правен интерес от предявяването на отрицателен
установителен иск, че не дължи определени суми на ответното дружество за процесния
периода, тъй като е изтекла погасителната давност за реализирането на вземането.
Доколкото ответното дружество може да претендира принудително изпълнение по
отношение на тези вземания спрямо длъжника, за последният е налице правен интерес от
предявяването на отрицателен установителен иск за признаване, че вземанията не се дължат,
поради изтекла погасителната давност за правото на иск и правото на принудително
изпълнение спрямо тези вземания. С иска предмет на настоящото производство, се твърди
отпадане на правото на иск и на правото на принудително изпълнение на ответното
дружество за тези вземания.
По основателността предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК -
отрицателен установителен иск за признаване на установено, че ищеца не дължи на
ответното дружество сумата от 1551.07 лева, представляваща стойността на доставена и
консумирА. питейна вода, за периода от 1.01.2009г. до 31.07.2017г., за имот находящ се в
***** поради погасяването по давност на правото на иск и правото на принудително
изпълнение.
Предявения иск е основателен за вземанията за главница и законна лихва. За този
период е изтекла напълно тригодишната погасителна давност за предявяването на иск,
искането на изпълнителен лист, както и правото на принудително изпълнение. Съгласно
разпоредбата на чл. 111, б. В от ЗЗД с изтичането на тригодишна давност се погасяват
вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. Вземанията на ответното
дружество срещу ищеца са вземания за периодични плащания, които се дължат въз основа
на периодично доставяне на стоки и услуги - ВиК и съответно абоната – потребител дължи
ежемесечно плащане на фактурите на ответното дружество. Престациите от стрА. на
ответното дружество са еднородни, ежедневни, периода на фактуриране е месечен,
съответно и периода за плащане, т.е. налице е визирА.та в чл. 111 б.В от ЗЗД хипотеза за
периодични плащания. Това е визирано и в ОУ на ВиК, одобрени от ДКЕВР, а именно, че
3
плащането се извършва месечно. В тълкувателно решение №2/2013 от 26.06.2015г. на
ОСГТК на ВКС по ТД №2/2013г. в т.10 е предвидено: Изпълнителното производство от
“Водоснабдяване и кА.лизация” ООД е образувано през 2020г.За част от вземанията
погасителната давност е била напълно изтекла към момента на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, а именно за главница в размер на
1123.39лв за периода 1.01.2009г. до 31.07.2014г.С прекъсването на заповедта след
издаването на изпълнителния лист в заповедното производство, започва да тече нова три
годишна погасителна давност. Изпълнителният лист е издаден на 16.10.2017г., а
изпълнителното производство е образувано на 30.10.2020г. и към момента на образуването
му е изтекла погасителната давност и за вземанията за периода 1.08.2014г. до 31.07.2017г.С
оглед изложеното предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде уважен.
Ще следва да бъде уважен и предявения отрицателен установителен иск за
мораторна лихва в размер на 630.81лева, начислена към 14.09.2017 г.Мораторната лихва е
акцесорна задължение спрямо главницата, установи се по делото, че главницата е погасена
по давност, а съгласно разпоредбата на чл.111, б. в от ЗЗД с изтичането на тригодишна
давност се погасяват вземанията за наем за лихви и за други периодични плащания,а
разпоредбата на чл.119 от ЗЗД:Давност за акцесорни вземания: „ С погасяването на главното
вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за
тях да не е изтекла.”
На основание чл.78,ал.1 от ГПК, и предвид на направеното искане от стрА. на
процесуалния представител на ищеца за присъждане на направените по делото разноски,
съдът намира, че същото е основателно и ще следва да бъде уважено, съразмерно на
уважената част от иска в размер на 526.96 лв., представляващи заплатени държавни такси и
адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.
Мотивиран от горното и на основание чл.235,ал.1 от ГПК, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК, че Т. Г. Й.,
ЕГН **********, от ***** НЕ ДЪЛЖИ на “Водоснабдяване и кА.лизация” ООД, със
седалище и адрес на управление гр.Сливен,ул.”Шести септември”№27, Булстат *********
сумата 1551.07 лева, представляваща стойността на доставена и консумирА. питейна вода,
за периода от 1.01.2009г. до 31.07.2017г., за имот находящ се в ***** законната лихва върху
главницата,считано от 18.09.2017г. до окончателното й плащане и 44.64лв разноски по
ч.гр.д.№4478/2017г.на СлРС , поради погасяването на правото на иск и правото на
принудително изпълнение на ответното дружество.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК, че Т. Г. Й.,
ЕГН **********, от ***** НЕ ДЪЛЖИ на “Водоснабдяване и кА.лизация” ООД, със
седалище и адрес на управление гр.Сливен,ул.”Шести септември”№27, Булстат *********
4
сумата от мораторна лихва в размер на 630.81лева, начислена към 14.09.2017 г., поради
погасяването на правото на иск и правото на принудително изпълнение на ответното
дружество.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване и кА.лизация” ООД,със седалище и адрес на
управление гр.Сливен,ул.”Шести септември”№27,Булстат ********* , на основание чл.78,
ал.1 от ГПК да заплати на Т. Г. Й., ЕГН **********, от ****, **** направените по делото
разноски в размер на 526.96 лв., съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване с въззивна жалба пред Сливенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5