Р Е Ш Е Н И Е
№ 122 05.10.2021 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Търговище
на седми септември две хиляди двадесет и първа година
в публично съдебно заседание, в
следния касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Цветкова
ЧЛЕНОВЕ: Албена Стефанова
Иванка Иванова
Секретар- С. И.
Прокурор- Васил Ангелов
като разгледа докладваното от съдия-докладчика Албена Стефанова КНАХД № 103 по описа за 2021 година на
съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК на основанията, предвидени в чл. 348
от НПК, съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
на „Цанков транс“ ООД, ЕИК *********, гр.Търговище, представлявано от
управителя Д. М. Ц., подадена чрез адвокат Р. Е. Р. *** с посочен по делото
съдебен адрес:*** против Решение №161/01.06.2021г. на Районен съд-Търговище по
АНХД № 291/2021г., с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно
постановление /НП/ № 38-0000788/25.03.2021г. на Директора
на РД“АА“ гр.Русе. С посоченото НП на „Цанков транс“ ООД гр.Търговище, ЕИК *********
за нарушение на чл.7а,ал.2,пр.3 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ на
основание чл.96г, ал.1, от ЗАвП е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 3000 лева.
В касационната
жалба като основание се навежда необоснованост и явна несправедливост на
наложеното наказание. Излага се твърдение, че в НП не са посочени датата и
мястото на извършване на нарушението. Излага се становище, че приложимата
санкционна разпоредва следва да е тази по чл.178в, ал.5 от ЗДвП. Излагат се
подробни доводи, обосноваващи наличието на предпоставките за приложение на
чл.28 „а“ от ЗАНН. Моли се оспореното въззивно решение да бъде отменено като
незаконосъобразно и да се постанови ново, с което НП да се отмени.
В съдебно заседание
касаторът не изпраща представител.
Ответникът по
касационната жалба – Директора на РД“АА“ гр.Русе в съдебно заседание не изпраща
представител и не ангажира писмено становище.
Представителят
на Окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице
пороци, които да водят до отмяна на оспореното решение и следва същото да бъде
оставено в сила като законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като
установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на
правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол
приема същата за допустима.
След
проверка на делото настоящата инстанция констатира, че Районният съд е приел
следната фактическа обстановка:
На
08.02.2021г. около 14.00ч. в гр.Търговище, ул. „Н.Маринов“ №5, в
административната сграда на ОО „АА“-Търговище контролни органи по ЗАвП приключили комплексна
проверка на дружество „Цанков транс“ ООД гр.Търговище, притежаващо лиценз
№21616 за товарни превози в Общността. При проверката е установено, че
превозвачът е допуснал лицето Димитър Мариянов Цанков като водач на МПС да
извърши обществен превоз на дърва-бор на 26.07.2020г., съгласно пътен лист с ВА
№582241 от 26.07.2020г. и с товарителница серия М №696799 с товарен автомобил
влекач Скания Р420 ЛА 4х4 МНА с рег.№….., видно от карта на водача за дигитален
тахограф, без водача да е притежавал валидно удостоверение за психологическа
годност в периода 26.06.2020г. до 30.08.2020г. Последното обстоятелство е
установено при извършена справка в информационната система на ИА „АА“. За
констатираното на дружество „Цанков транс“
ООД гр.Търговище като превозвач бил съставен АУАН №286374/08.02.2021г. за
нарушение на чл.7а,ал.2,пр.3 от ЗАвП. Актът е предявен и подписан от М. Ц. А.,
носещ качеството на управител и самостоятелно представляващ като орган дружеството. АУАН е подписан без възражения
като такива не са подадени и в срока по чл.40 от ЗАНН. Въз основа на така
съставения АУАН Директорът на РД“АА“ гр.Русе е издал НП №
38-0000788/25.03.2021г., с което на дружество „Цанков транс“ ООД гр.Търговище в
качеството му на превозвач за нарушение
на чл.7а,ал.2,пр.3 от ЗАвП на основание чл.96г, ал.1, от ЗАвП е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 лева.
При
така приетото за установено от фактическа страна Районният съд е приел, че
АУАН и НП са издадени от компетентни лица и при
спазване на процесуалните правила. Съдът е приел, че НП съдържа изискуемите в
чл.57 от ЗАНН реквизити, като е посочена дата на извършване на
административното нарушение-26.07.2020г., както и мястото на извършване на
нарушението, като последното следва да се приеме, че е адреса на дружеството.
Съдът е приел, че при така събраните писмени и
гласни доказателства безспорно по делото се доказва описаната в НП фактическа
обстановка. Въззивният съд е приел за доказани по делото елементите на
описаното в НП административно нарушение. Приел е, че деянието е правилно
правно квалифицирано и че така наложения размер на наказанието е справедливо
определен.
На
основание така направените фактически констатации и правни изводи Районният съд
е потвърдил като законосъобразно
обжалваното НП.
Настоящият съд, в рамките на
касационната проверка съгласно чл.218 от АПК намира следното:
В НП съвсем ясно е
посочено датата, на която органа приема, че е извършено нарушението, а именно -
26.07.2020г. Описаното
в НП нарушение се осъществява от
задълженото лице /превозвачът/ в неговото седалище, защото от там то ръководи
своята оперативна дейност по извършване на превози. Ето защо там е и мястото на
конкретното нарушение – допускане до извършване на превоз на водач, който не
притежава валидно удостоверение за психологическа годност, като не се споделя
довода, че мястото на нарушението в НП не е ясно. В НП конкретно е посочено, че
дружество „Цанков транс“ ООД гр.Търговище е с адрес: гр.Антоново,
обл.Търговище, ул. „Никола Новков“ № 10, който адрес изцяло съвпада със
седалището и адреса на дружеството, вписани в търговския регистър, установени
при извършената служебна проверка.
При това описание в
НП на деянието от обективна страна налице е
яснота относно административното нарушение, което се вменява на
санкционираното лице с НП. Правото на
защита на последното по никакъв начин не е нарушено и не е налице такова процесуално
нарушение, което да да се квалифицира като съществено.
Посочената в НП
като нарушена норма на чл. 7а,
ал.2, пр.3 от ЗАвП изрично регламентира изискване към лицензираните
превозвачи, че същите могат да
осъществяват превоз само с водачи, които отговарят на определени законови
изисквания, в т.ч. и на изискванията за психологическа годност. Психологическата
годност на водача се удостоверява с документ- удостоверение съгласно чл.8, ал.1
от Наредба №36/15.05.2006г. за изискванията за психологическа годност и
условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за
придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на
председатели на изпитни коми, която е издадена на основание чл.152, ал.1,т.2 ЗДвП и към която чл. 7а, ал.2,
пр.3 от
ЗАвП също
препраща.
В конкретния случай
субект на реализираната АНО е дружеството като превозвач, а не водача на
процесното МПС, като отговорността на превозвача за допустителство по чл.96г,
ал.1 от ЗАвП е отделна, самостоятелна и
независима от личната отговорност на водача на МПС по чл.178в, ал.5 от ЗДвП.
Отговорноста на
дружеството като превозвач е обективна и безвиновна. Описаното от обективна
страна деяние е правилно квалифицирано и подведено под
административнонаказателната разпоредба на чл.96г, ал.1, от ЗАвП.
Изводите на
въззивния съд, че от така събраните по делото писмени и гласни доказателства по
безспорен начин по делото се доказва описаното в НП административно нарушение,
изцяло се споделят от настоящата инстанция, като мотивите на въззивния съд не
следва да се преповтарят, по аргумент на чл.221, ал.2 от АПК.
Сроковете по чл.34 от ЗАНН са спазени. НП е издадено от компетентен орган съгласно приложената
към делото Заповед № РД-08-30/24.01.2020г. на Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщения.
В случая
установеното нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на
опасност в сравнение с други нарушения от този вид. Касационният съд намира, че
водачите на МПС следва да отговарят на повишени изисквания, гарантиращи живота
и здравето на участниците на пътя, като едно от съществените изисквания е
същите да отговарят на нормативните изисквания за психологическа годност.
Периодът от време в който Д. М. Ц. като водач на процесното МПС е бил без актуално удостоверение за
психологическа гадност е малко повече от два месеца, който период не е толкова
незначителен, за да обоснове по-ниска обществена опасност. Само по себе си обстоятелството, че дружеството не е било санкционирано
преди това за друго нарушение на ЗАвП с влязло в сила НП не е достатъчно,
конкретното нарушение да бъде определено като „маловажен случай“ по смисъла на
чл.93,т.3 от ДР на НК, във връзка с чл.11 от ЗАНН, което да обуслови
приложението на чл.28“а“ от ЗАНН. Предвид
това и с оглед значимостта на обществените отношения, обект на защита на нормите
на ЗАвП настоящият съд намира, че в случая не са налице предпоставки за приложение
на чл.28 „а“ от ЗАНН.
На санкционираното лице е наложен предвидения в
приложимата административнонаказателна разпоредба -чл.96г ал.1 от ЗАвП, размер на наказанието „имуществена
санкция“ от 3000 лева, който е фиксиран и под него не може
да се слиза.
На основание всичко
гореизложено, касационният съд намира въззивното решение за постановено при
правилно приложение на закона.
В хода на
въззивното производство не са допуснати такива съществени нарушения на
съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 348, ал.3 от НПК, които да
обосноват касационно основание по чл.348 ал.1,т.2 от НПК. Наведената в
касационната жалба необоснованост на въззивното решение не съставлява касационно
основание по чл.348 от НПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
При извършената служебна проверка, съгласно
чл.218 ал.2 от АПК не бяха констатирани допуснати от въззивният съд нарушения,
които да водят до невалидност или недопустимост на оспореното решение.
Предвид изложено
настоящият съд счита, че не е налице касационно основание по чл. 348 от НПК за
отмяна на оспореното въззивно решение и следва същото да бъде оставено в сила
като законосъобразно.
С оглед на това, че
по делото не се претендират разноски от страна на ответника по касационната
жалба съдът намира, че не следва да се произнася по въпроса за разноските.
Воден от горното и
на основание чл.221 ал.2, пр.1 от АПК,
във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН, /ДВ бр.94/2019г./, касационният съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №161/01.06.2021г. на Районен
съд-Търговище по АНХД № 291/2021г.по описа на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване на
основание чл.223 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.