№ 2373
гр. София, 27.10.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
Членове:Антон Н. Урумов
Бетина Б. Бошнакова
като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Въззивно частно
наказателно дело № 20221100602785 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и ал. 8 от НПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от пострадалия В. А. Д., чрез неговия
процесуален представител – адв. Г.Г. – от САК, срещу определение № 20194723 от
06.10.2021 г. на Софийския районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 4-ти състав,
постановено по НЧД № 15675/2020 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено
постановление на прокурор при Софийската районна прокуратура (СРП) от 21.09.2020 г. за
прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № ЗМ
11398/2019 г. по описа на СРТП – Отдел Разследване /ОР/ – СДВР, пр. пр. № 51456/2019 г.
по описа на СРП, водено за осъществен състав на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр.
2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.
В така подадения сезиращ съда документ се твърди, че атакуваният съдебен акт е
незаконосъобразен, постановен при неправилно приложение на материалния закон, при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е немотивиран.
По-конкретно в жалбата се развиват аргументи, че при проверка на постановлението
на прокурора при СРП, първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила – на императивната законова разпоредба на чл. 13, ал. 1 от НПК,
като не е съобразил, че по делото не са били разпитани всички свидетели – очевидци на
процесния инцидент и в частност – съпругата на св. М.Н., която е пътувала в управлявания
от него автомобил. Излага се, че и представителя на държавното обвинение, и първият съд,
са се позовали едностранчиво и избирателно на събраните по делото доказателствени
източници, сред които са показанията на св. Н., който е заинтересован от изхода на делото, и
протокола за ПТП, като не са дали отговор на въпроса – дали заключението на
Автотехническата експертиза съответства на доказателствената съвкупност. На това
основание жалбоподателят излага, че атакуваният съдебен акт е необоснован и
немотивиран, а по делото не са събрани всички релевантни доказателствени източници.
Жалбоподателят прави собствен прочит на доказателствената съвкупност, в резултат
на което формулира извод, че мотоциклетът, управляван от св. Д., се е движел със скорост
1
на движение под 50 км/ч. в района на местопроизшествието, а причина за ПТП се е явило
поведението на водача на л. а. „Нисан Алмера Тино“ с рег. № ****** – св. Н., който е
предприел забранена маневра навлизане от крайна дясна пътна лента в средна пътна лента и
оттам в крайна лява лента, с цел преминаване през мястото на прекъсване на разделителния
остров и оттам – в платното за насрещно движение, което в процесния участък е забранено.
Акцентира, че в района на произшествието разделителният остров на булеварда е прекъснат,
но оттам е разрешено преминаването на автомобили само в посоката от пл. „Руски
паметник“ към бул. „Ал. Стамболийски“, не и в посоката, в която е предприел маневра
водачът Н.. Сочи, че прегледът на иззетите видеозаписи безспорно доказва, че в момента на
произшествието водачът на лекия автомобил се е намирал перпендикулярно на посоката на
движение на мотоциклета и това сочи, че намеренията му са били да навлезе в процепа на
мантинелата, а не да избегне идващия по посока на движението му мотоциклет.
В жалбата се излага още, че показанията на св. Н. са вътрешно противоречиви и
нелогични, поради което се предлага да не бъдат кредитирани с доверие. В тази връзка се
сочи, че в представения снимков материал не се виждат паркирани автомобили в крайна
дясна лента, които, както твърди този свидетел, да са били паркирани там и да са
предизвикали започването на маневрата престояване вляво. Развиват се аргументи, че
предвид разположението на автомобила непосредствено преди произшествието, водачът Н.
не е могъл да възприеме мотора в огледалото за обратно виждане, както той твърди, поради
което и не намират логика показанията му в насока, че е предприел маневра завиване наляво
към мястото, на което мантинелата е била прекъсната, за да избегне удара с мотоциклета.
Отправя се искане за отмяна на атакуваното определение на СРС, НО, 4-ти състав и
на постановлението на прокурора при СРП за прекратяване на наказателното производство,
и за връщане на делото на досъдебна фаза с указание да бъдат назначени допълнителна и
повторна Видео и Автотехническа експертиза, доколкото вещите лица, изготвили
назначената до момента такава, не са анализирали поведението на св. Н. в момента на
произшествието, и не са изследвали другите възможни причини за произшествието.
Софийският градски съд, като съобрази изложените в жалбата доводи и след като
провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на
чл. 313 НПК, намира за установено следното:
Наказателното производство по досъдебно производство № ЗМ 11398/2019 г. по
описа на СРТП – ОР – СДВР, пр. пр. № 51456/2019 г. по описа на СРП, е започнато на
04.11.2019 г., по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК – с извършването на първото действие по
разследването – оглед на местопроизшествие, за това, че на 04.11.2019 г., около 14,30 часа, в
гр. София, мотоциклет „Ямаха РЖ 02“, с рег. № СА **** К, управляван от В. А. Д., ЕГН
**********, се е движил по бул. „Генерал М. Скобелев“, с посока от бул. „Ал.
Стамболийски“ към пл. „Руски паметник“, и в района на № 79 реализира ПТП, като
самокатастрофира на пътното платно, като същият е бил засечен от л. а. марка „Нисан
Алмера Тино“ с рег. № ******, управляван от М.Н. Н., ЕГН **********, но
съприкосновение между двете МПС не е имало и в резултат на ПТП са причинени телесни
повреди по непредпазливост на В. А. Д. – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342,
ал. 1, пр. 3 от НК.
В хода на досъдебното производство са разпитани, в процесуалното качество на
свидетели, лицата М.Н. Н. (л. 24 – 26 от досъдебното производство); В. А. Д. (л. 27 – 30 от
досъдебното производство) и М.Л.Г. (л. 31 – 32 от досъдебното производство); извършен е
оглед на местопроизшествие, резултатите от който са обективирани в едноименен протокол
от 04.11.2019 г., скица и фотоалбум към него (л. 18 – 23 от досъдебното производство);
приобщени са, в качеството им на писмени доказателствени средства, констативен протокол
2
№ К – 659/04.11.2019 г. (л. 16 – 17 от досъдебното производство), лист за преглед на
пациента В. А. Д. (л. 41 от досъдебното производство), протокол за доброволно предаване от
07.11.2019 г. (л. 59 от досъдебното производство); приобщени са, в качеството им на
веществени доказателствени средства, 2 бр. оптични носители на информация (л. 60 и л. 63
от досъдебното производство); назначени и изготвени са Съдебномедицинска експертиза по
писмени данни (л. 36 – 40 от досъдебното производство) и комплексна Видео и
Автотехническа експертиза (л. 43 – 56 от досъдебното производство).
По делото няма обвиняеми лица.
Разследването по досъдебното производство е приключило и материалите по делото
са изпратени на СРП, по компетентност, с изразено мнение на водещия разследването от
18.08.2020 г. за прекратяване на наказателното производство, на основание чл. 24, ал. 1, т. 1
от НПК.
С постановление на прокурор при СРП от 21.09.2021 г., изведено от канцеларията й
на същата дата, наказателното производство по досъдебно производство № ЗМ 11398/2019 г.
по описа на СРТП – ОР – СДВР, пр. пр. № 51456/2019 г. по описа на СРП, водено за
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, е прекратено, на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 1 от НПК.
За да се произнесе в посочения по-горе смисъл, прокурорът при СРП е съобразил
заключението на назначената и изготвена Автотехническа експертиза, въз основа на която е
приел за установено, че причина за настъпване на пътно – транспортното произшествие
(ПТП) в конкретния случай, са субективните действия на водача на мотоциклет „Ямаха“ със
системите за управление на мотоциклета, който се е движил със скорост по-висока от
максимално допустимата за района от ПТП от 50 км/ч. и това е станало причина да не може
да спре преди динамичния коридор на автомобила. Приел е, че ако мотоциклетистът се е
движил с максимално разрешената скорост за района от 50 км/ч. или по-ниска, той е щял да
има възможност да намали скоростта си до мястото на преминаване на автомобила пред
него с по-малко отрицателно ускорение, при което е нямало да настъпи загуба на
управление на мотоциклета, съответно падането му върху платното и реализиране на
телесни увреждания за водача. Прокурорът при СРП е приел, че движейки се със скорост от
60 км/ч., опасната зона за спиране на мотоциклета е била 46 м., а отстоянието му до мястото
на началото на отклоняване на автомобила наляво е било 60 м., т.е. мотоциклета се е
намирал в този момент извън опасната си зона за спиране и е имал техническа възможност
да спре преди мястото, откъдето автомобилът се е включил в пътното платно. Приел е, че
няма реализиран удар (съприкосновение) между мотоциклета и лекия автомобил.
При така приетата фактическа обстановка по делото, прокурорът при СРП е направил
извод, от правна страна, че телесните увреждания, претърпени от Д., са в следствие на
неговите субективни действия по управлението на мотоциклета, т.е. са причинени от него
самия.
Постановлението на прокурора при СРП от 21.09.2020 г. е обжалвано пред СРС в
законоустановения срок от посочения като пострадал В. А. Д.. По повод така депозираната
жалба е образувано НЧД № 15675/2020 г. по описа на СРС, НО, 4-ти състав.
Със свое определение № 20194723 от 06.10.2021 г., СРС, НО, 4-ти състав е потвърдил
постановлението на прокурора при СРП от 21.09.2020 г., с което, на основание чл. 243, ал. 1,
т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, е прекратено наказателното производство по досъдебно
производство № ЗМ 11398/2019 г. по описа на СРТП – ОР – СДВР, пр. пр. № 51456/2019 г.
по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от
3
НК.
За да се произнесе в посочения по-горе смисъл, СРС, НО, 4-ти състав е приел за
установено, от фактическа страна, че на 04.11.2019 г., в интервала 14,00 – 14,30 часа, т.е. в
светлата част на денонощието, при ясно време и добра видимост, В. Д. управлявал моторно
превозно средство – мотоциклет, марка „Ямаха“, с рег. № СА **** К, технически изправен,
в гр. София, по бул. „Генерал М. Скобелев“, с посока на движение от бул. „Александър
Стамболийски“ към пл. „Руски паметник“. В района на № 79 участъкът от пътя в очертаната
посока бил прав, без неравности и наклони; платното за движение било с асфалтова
настилка, суха, с повече от една пътни ленти, по-точно три, а Д. управлявал мотоциклета в
крайна лява лента със скорост на движение от 60 км/ч. В същия участък от пътя и в
очертаната посока имало и светофарна уредба, регулираща преминаването на моторните
превозни средства, която работела в автоматичен режим и подавала зелен разрешителен
режим за преминаване на приближаващия към нея мотоциклет. В един момент, малко преди
да премине от лявата му страна, от крайната дясна лента на платното за движение на бул.
„Генерал Скобелев“, в посоката към пл. „Руски паметник“, от паркирано положение, в
движението предприел включване лек автомобил марка „Нисан“, с рег. № ******, също
технически изправен, като водачът М.Н., независимо от наличието на единична
непрекъсната линия, разделяща пътните ленти, последователно преминал през средната и
навлязъл в крайната лява пътна лента, фактически пред движещия се мотоциклет. Д.
реагирал с аварийно спиране, като скоростта на управлявания от него мотоциклет в този
момент „паднала“ до 38 км/ч., но още преди да е достигнал мястото на навлизане на
автомобила в лявата лента и независимо от предприетото аварийно спиране, Д. изгубил
контрол върху управлението на мотоциклета, паднал на дясната си страна и се плъзнал на 4
м., при което десният му крак останал затиснат между управляваната от него машина и
пътната настилка, предизвиквайки счупването, от своя страна обусловило трайното
затрудняване на движението на десния долен крайник на пострадалия, без да е настъпило
каквото и да било съприкосновение между мотоциклета и автомобила.
СРС е приел, че по делото е безспорно установено преминаването на автомобила,
управляван от св. Н., от крайна дясна в крайна лява лента, с последователно пресичане от
страна на водача на единична непрекъсната линия като надлъжна пътна маркировка,
разделяща пътните ленти, но съприкосновение между автомобила и мотоциклета не е било
реализирано, а причинно – следствена връзка между падането на Д. на пътя и получаването
на телесно увреждане от същия, покриващо признаците на средна телесна повреда, от
техническа гледна точка не е била обусловена от нищо друго, освен от поведението на самия
Д., който, като водач на мотоциклета и движейки се със скорост над 50 км/ч. до
предприетото аварийно спиране – максимално допустима за населено място и за
местопроизшествието, не е могъл да намали скоростта до мястото на преминаване на
автомобила пред него в крайната лява лента по начин, че да не загуби управление на
мотоциклета, съответно да не падне и при тези обстоятелства да си причини релевантното
телесно увреждане. Приел е, че произшествието не би било реализирано, ако Д. е
управлявал мотоциклета със скорост по-ниска или равна на максимално разрешената от 50
км/ч., когато би имал техническа възможност да намали скоростта си на придвижване до
мястото на преминаване на автомобила пред мотоциклета без загуба на контрол върху
самото управление, което е довело до падането му на платното за движение.
За да формира изводите си по фактите в посочения по-горе смисъл, СРС се е доверил
изцяло на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства, и способи за
доказване – експертизи, чиято кредитируемост подробно е обосновал, като е приел, че по
делото са извършени всички необходими и възможни действия по разследването, с оглед
обективното, всестранно и пълно изясняване на фактите и обстоятелствата, включени в
предмета на доказване.
4
При така приетото от фактическа страна, решаващият първоинстанционен съд е
споделил изводите на прокурора при СРП, постановил контролирания прокурорски акт, че
вредоносният резултат – получените от Д. телесни увреждания, които по своята медико –
биологична характеристика съответстват на средна телесна повреда, се дължи само и
единствено на поведението на Д., като водач на МПС, изразяващо се в управлението на
мотоциклета в нарушение на правилата за движение по пътищата и по-конкретно на тези,
установяващи максимално разрешената скорост за движение в населено място. Приел е, че
липсват предпоставки да се обсъжда поведение, съставомерно по възведения престъпен
състав, от което Д. да се явява пострадал. Ето защо е преценил, че атакуваният прокурорски
акт следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.
По жалба, депозирана от процесуалния представител на посочения като пострадал В.
А. Д. срещу определението на СРС – НО, 4-ти състав от 06.10.2021 г., е образувано
настоящото производство за проверка на законосъобразността и правилността на така
постановения съдебен акт.
Настоящият съдебен състав, след като се запозна с подадения протест и след като
извърши преценката по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК, установи, че частната жалба е
депозирана в законоустановения 7-дневен срок от получаване на определението на СРС, от
надлежно легитимиран да инициира въззивна проверка субект, поради което е и
процесуално допустима.
След извършване на проверката от страна на настоящия въззивен състав, по
отношение на редовността (допустимостта) на частната жалба, съдът пристъпи и към
преценка по обосноваността и законосъобразността на протестирания
първоинстанционен съдебен акт, както и на контролираното от Районния съд
постановление за прекратяване на наказателното производство на СРП.
Преценката по обосноваността на първоинстанционния съдебен акт и на
контролираното от районния съд постановление за прекратяване на наказателното
производство, включва в себе си извършването на анализ и произнасяне по въпросите: (1)
извършено ли е пълно, всеобхватно и обективно разследване, съгласно стандарта на чл. 14,
ал. 1 от НПК, т. е. съдържа ли се в делото потенциал за събиране на нови доказателства или
всички възможни и необходими за конкретния случай вече са събрани и проверени; (2) от
установените доказателства изведени ли са верните фактически изводи, т. е. съответства ли
приетата от органа на досъдебното производство и потвърдена от първия съд фактическа
обстановка на събрания и проверен по делото доказателствен материал, или е допусната
логическа грешка при анализа и оценката на същата (изопачаване, пренебрегване, превратно
интерпретиране), довела до грешка в извода за фактите на държавното обвинение и на
контролирания съд; (3) допуснато ли е съществено процесуално нарушение при оценката (не
при събирането и проверката) на доказателствата – игнориране на част от тях,
неконстатиране, респективно необсъждане, на съществуващи противоречия между
определени доказателствени източници, позоваване на доказателствени материали, които не
са налични в делото или не са установени по предвидения в НПК съответен ред и т. н.
Съдът, обаче, е ограничен при изпълнение на тези си правомощия от пределите на
компетентността на прокурора. В рамките на тези ограничения, съответният произнасящ се
съдебен състав не може да установява нова, своя фактическа обстановка, чрез собствена
интерпретация на събраните и проверени в хода на досъдебното производство доказателства
(в този смисъл и Решение № 60/2003 г. на І н. о. на ВКС). Правомощията на съда в
процедурата по чл. 243, ал. 6 – 8 от НПК, не са в същия обем, както в съдебната фаза на
наказателния процес, при решаване на въпросите по чл. 301 от НПК. Регулираните
правоотношения са от различен порядък, тъй като в единия случай се касае до съдебен
контрол върху досъдебната дейност, когато делото е прекратено преди да е стигнало до
5
съдебната фаза, а в другия – за преценка на съда, осъществяваща се в съдебната фаза, при
повдигнато с внесен обвинителен акт обвинение. Изложеният извод произтича и от
самостоятелните правомощия на прокурора, както и от господстващото му, главно
процесуално значение, респективно правомощия, в досъдебната фаза на наказателния
процес, където той се явява dominus litis (господар на процеса). Ако съдът прецени, че
изложената в постановлението за прекратяване на наказателното производство фактическа
обстановка е формирана въз основа на грешни фактологични изводи, като грешката е
резултат от някоя или някои от по-горе посочените причини, той не може самостоятелно да
я изменя, като излага свой прочит на доказателствените материали, а следва да
отмени/измени контролирания акт, като посочи в какво се състои констатираното
нарушение/я при оценката на събрания доказателствен материал (например непълнота на
разследването, допусната логическа грешка, превратно интерпретиране на доказателство/а и
пр.).
От своя страна, преценката за законосъобразност обхваща обстоятелството
съответстват ли актовете на първоинстанционния съд и на Прокуратурата, на нормите на
материалния и процесуалния закон. В рамките на тази преценка съдът преценява дали е
допуснато съществено процесуално нарушение, което е отстранимо и което е довело по
някакъв начин до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на неговия
защитник или на пострадалото лице. Като такива могат да се очертаят неправилно
приложена разпоредба на процесуалния закон или изобщо неприложена такава; нарушение
при събирането и проверката на доказателствата по делото; нарушение при самото
изготвяне на постановлението на прокурора за прекратяването на наказателното
производство или на първоинстанционния съдебен акт (непосочени правни или фактически
основания за прекратяването, липса на фактически констатации, липса на мотиви или
противоречивост на същите и пр.).
При така очертаните предели на правомощията на въззивния съд в процедурата по
чл. 243, ал. 7 от НПК, относими към настоящия казус, настоящият съдебен състав намери, че
разгледана по същество, частната жалба се явява основателна.
Извършвайки собствен анализ на събраните и проверени в хода на досъдебното
производство гласни, писмени и веществени доказателствени средства, настоящата
инстанция намира, че са налице предпоставки за отмяна на атакувания пред настоящата
инстанция съдебен акт – определение № 20194723 от 06.10.2021 г., постановено по НЧД №
15675/2020 г. по описа на СРС, НО, 4-ти състав, както и за отмяна на контролирания от
СРС прокурорски акт – постановление на прокурор при СРП от 21.09.2020 г. за
прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № ЗМ 11398/2019
г. по описа на СРТП – ОР – СДВР, пр. пр. № 51456/2019 г. по описа на СРП, по
съображения, че така постановеният прокурорски акт се явява необоснован, като
постановен без да са извършени всички необходими и възможни действия по разследването,
с оглед обективното, всестранно и пълно изясняване на фактите и обстоятелствата,
включени в предмета на доказване.
Действително, настоящата инстанция не може да не сподели изводите на прокурора
при СРП, а и на първоинстанционния съдебен състав по отношение на местонахождението и
насочеността на движение на св. В. А. Д. с управлявания от него мотоциклет марка „Ямаха“
с рег. № СА **** К, към инкриминираната дата – 04.11.2019 г., а именно – в гр. София, на
бул. „Генерал М. Скобелев“, с посока на движение от кръстовището с бул. „Александър
Стамболийски“ към пл. „Руски паметник“. Тези изводи са формирани въз основа на
правилния и задълбочен анализ на гласните доказателствени средства и в частност – на
показанията на св. Д. и Н., и на заключението на назначената и изготвена комплексна Видео
и Автотехническа експертиза (КВАТЕ), които по отношение на обсъжданите факти и
6
обстоятелства са напълно единни, еднопосочни, взаимно допълващи се и непротиворечиви,
поради което и няма пречка да бъдат поставени в основата на изводите на съдилищата по
фактите.
Обстоятелството, че преди произшествието мотоциклетът, управляван от св. Д., е бил
технически изправен, се установява по несъмнен и категоричен начин от заключението на
КВАТЕ – вж. л. 44 от досъдебното производство, което, в обсъжданата му част,
кореспондира по небудещ съмнение начин с отразеното в протокола за оглед на
местопроизшествие от 04.11.2019 г.
Не се нуждаят от ревизия изводите на първия съд по отношение на скоростта на
движение на управлявания от Д. мотоциклет в района на местопроизшествието – пред № 79
на бул. „Генерал М. Скобелев“, доколкото същата е изчислена на база на обективните
находки в района на местопроизшествието и видеозаписите, приобщени в качеството им на
веществени доказателствени средства, от вещите лица, изготвили КВАТЕ. Въз основа на
същото безспорно се установява, че скоростта на мотоциклета, управляван от Д., при
движението му на около 40 м. от мястото на ПТП, е била 60 км/ч. – вж. л. 49 от досъдебното
производство, а тази, непосредствено преди да задейства аварийно спирачната система –
около 38 км/ч. – вж. л. 51 от досъдебното производство.
Обстановката в района на местопроизшествието настоящият съдебен състав, също
както и решаващият първоинстанционен съд, установи по нужния несъмнен и категоричен
начин въз основа на показанията на св. Д. и Н., които по отношение на обсъжданите факти и
обстоятелства са напълно единни и взаимно допълващи се, поради което и за съда не
възниква съмнение, че са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно, и като
такива следва да бъдат кредитирани, както и въз основа на отразеното в протокола за оглед
на местопроизшествие от 04.11.2019 г., скицата и фотоалбума към същия.
Правилно решаващият първоинстанционен съд е приел за установено, че докато св.
Д. е осъществявал движение с управлявания от него мотоциклет марка „Ямаха“ с рег. № СА
**** К по бул. „Генерал М. Скобелев“, като е наближавал района пред № 79, от крайна
дясна лента, считано по посока на движението му, е предприел навлизане в средна лента, а
след това – и в крайна лява лента, прекосявайки единична непрекъсната линия, разделяща
пътните ленти, водачът М.Н., с управлявания от него лек автомобил марка „Нисан Алмера
Тино“, с рег. № ******. В тази насока са както показанията на Д. и Н., така и заключенията
на вещите лица, изготвили КВАТЕ по отношение насочеността на движение на пътните
превозни средства, участвали в произшествието.
Предприетите от водача Д. действия със системите за управление на мотоциклета, с
цел избягване на удар с лекия автомобил, управляван от св. Н., и механизма на причиняване
на телесните увреждания на мотоциклетиста, а именно – в резултат на загуба контрол върху
управлението на мотоциклета при предприетото аварийно спиране, падането на мотоциклета
на дясната му страна с приплъзване по платното за движение на разстояние от 4 м, при
което десният крак на водача Д. останал затиснат между управляваната от него машина и
пътната настилка, предизвиквайки счупването, се установяват по категоричен начин от
показанията на св. Д. и заключението на назначените и изготвени СМЕ и КВАТЕ, които в
обсъжданата част са напълно единни, еднопосочни, взаимнодопълващи се и необорени от
останалите, събрани по делото, доказателствени източници.
Полученото от Д. телесно увреждане – счупване на външния глезен на
малкопищялната кост на десния крак без разместване на фрагменти и без наличие на
външна рана, и неговата медико – биологична характеристика, се установяват безспорно въз
основа на заключението на Съдебномедицинската експертиза, назначена и изготвена по
досъдебното производство, което настоящият съдебен състав, също както и решаващият
първоинстанционен съд, изцяло кредитира, като прецени, че е обективно, компетентно,
пълно, ясно и точно и относимо към предмета на доказване по делото.
7
Посочените по-горе факти и обстоятелства са правилно установени, на база на
анализа на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства, предвид което
и настоящата инстанция няма основание да ревизира изводите на районния съд по тези
факти.
Същевременно, въпреки така установените факти и обстоятелства, изводите на
прокурора при СРП и на решаващия първоинстанционен съд, от правна страна, се явяват
необосновани и формирани при непълнота на доказателствената съвкупност. Така
установената фактическа обстановка не обуславя единствено възможния и категоричен
извод, че полученото от водача Д. телесно увреждане, реализирало трайно затруднение
на движенията на десния долен крайник, което по своята медико – биологична
характеристика съответства на средна телесна повреда, се дължи само и единствено на
действията на водача Д. със системите за управление на мотоциклета и на
движението му с превишена скорост преди района на произшествието.
И това е така, тъй като по досъдебното производство е останало напълно неизяснено
поведението на водача Н. непосредствено преди настъпване на ПТП, респективно – не са
събрани релевантните доказателствени източници, които да позволят на представителя на
държавното обвинение да извърши преценка и да даде обоснован отговор на съществения
за делото въпрос – дали поведението на Н. като водач на МПС, което иначе безусловно
е в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпване на произшествието, е било
правомерно, или се е явило в нарушение на правилата за движение по пътищата.
Действително, вярно е, че между мотоциклета, управляван от Д., и лекия автомобил,
управляван от Н., не е настъпило съприкосновение, но това не изключва причинната връзка
между поведението на Н. и настъпването на общественоопасния резултат. Това
обстоятелство, само по себе си налага да бъдат събрани всички необходими и възможни
доказателствени източници, които да позволят на наблюдаващия прокурор, а и на
контролиращите съдебни инстанции, да формират еднозначни фактически и правни изводи
относно поведението на водача на автомобила и съответствието на същото с
установените правила за движение.
Събраните до момента доказателствени източници не са достатъчни, за да позволят
формиране на еднозначен извод относно насочеността на движение на автомобила,
управляван от Н., непосредствено преди произшествието, респективно – причините за
преминаването му от крайна дясна в крайна лява лента по посока на движение на
мотоциклета, въпреки наличието на единична непрекъсната пътна маркировка в
района на произшествието. По отношение на посочените факти и обстоятелства е налице
доказателствена празнота. Посочената непълнота на доказателствата не е била констатирана
от наблюдаващия прокурор и вместо да укаже извършването на допълнителни действия по
разследването, същият е упражнил правомощията си по чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т.
1 от НПК, като е постановил необоснован прокурорски акт. Тази непълнота, обаче, е
възможно и следва да бъде отстранена посредством събиране на релевантни гласни
доказателствени средства – допълнителен разпит на св. Н. и разпит на съпругата на същия,
за която е установено, че е пътувала на предна дясна седалка в автомобила, управляван от
свидетеля, които прокурорът при СРП следва да съпостави с останалите доказателствени
източници – записи от видеокамери в района и отразеното в протокола за оглед на
местопроизшествие, за да прецени, дали движението на Н. в района е било съобразено с
пътните правила.
Не е извършена проверка на показанията на св. Н. в насока, че не е възприел
приближаването на превозното средство, управлявано от Д., към момента, в който е
предприел маневра да излезе от реда на паркираните превозни средства и да премине
последователно в средна и в крайна лява лента, по посоката му на движение.
8
Същевременно, изясняването на този въпрос е от съществена важност, с оглед
преценка, дали водачът Н. е изпълнил задълженията си, произтичащи от
императивната законова разпоредба на чл. 25 от ЗДвП. За изясняването му безспорно е
необходимо назначаването на допълнителна КВАТЕ, която да даде отговор на въпроса – от
кой момент движението на мотоциклета, управляван от Д., е могло да бъде възприето от
водача Н. и на какво разстояние се е намирал Д. от мястото на удара към момента, в
който Н. е предприел извършването на маневри.
Необходимо е, също така, по експертен път да се изясни на какво разстояние от
мястото на произшествието се е намирал водачът Д. с управлявания от него мотоциклет
към момента, в който е могъл да възприеме предприетата от св. Н. маневра; с каква
скорост се е движел мотоциклета към този момент и каква е била опасната му зона за
спиране. Изложеното е необходимо предвид констатираното противоречие в
заключението на КВАТЕ, изразяващо се в това, че на л. 11 от същото (л. 53 от досъдебното
производство) се прави извод, че към момента на заснемане на кадър К1F1 водачът на
мотоциклета вече е бил предприел намаляване на скоростта си, докато на с. 12 от
заключението (л. 54 от досъдебното производство), при изчисляване на опасната зона за
спиране на мотоциклета, вещите лица отново залагат скорост на движение от 60 км/ч.
Не са събрани всички необходими и възможни доказателствени източници, с оглед
установяване и на хоризонталната и вертикална пътна маркировка в района на
произшествието, респективно – евентуалните ограничения в скоростта на движение на
превозните средства в района под 50 км/ч. Изложеното е необходимо, с оглед преценката,
дали водачът Д. е управлявал превозното средство с неразрешена скорост, респективно –
дали водачът Н. е управлявал превозното средство в нарушение на забраните, произтичащи
от установената пътна маркировка.
В обобщение, настоящата инстанция не споделя изводите на решаващия
първоинстанционен състав, мотивирали постановяването на атакувания пред СГС съдебен
акт, че по делото е обезпечено обективно и всестранно разследване. Напротив, по делото
не е проведено всестранно и задълбочено разследване, респ. не са събрани необходимите
и възможни доказателствени източници с оглед обективното, всестранно и пълно
изясняване на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване.
Налице е непълнота на доказателствената съвкупност, която следва да бъде
преодоляна посредством извършване на допълнителни действия по разследването. При това,
като е формирал изводите си по същество, без да е изчерпал възможността за събиране на
релевантните доказателствени източници и без да е изяснил в цялост и пълнота фактите и
обстоятелствата, включени в предмета на доказване, прокурорът при СРП е постановил
необоснован и незаконосъобразен прокурорски акт. Именно на това основание
прекратителният прокурорски акт следва да бъде отменен изцяло и делото – върнато на СРП
за изпълнение на задължителните указания по приложението на закона.
Неконстатирането от първоинстанционния съд, при осъществяването на съдебния
контрол по реда на чл. 243, ал. 6 от НПК върху прекратителното постановление на СРП, на
гореизложеното съществено процесуално нарушение при изготвянето на крайния за изхода
на досъдебното производство прокурорски акт, от своя страна е опорочило и определението
на първоинстанционния съд.
Предвид изложеното следва да се приеме, че като е потвърдил постановлението на
Софийската районна прокуратура от 21.09.2020 г. (изведено от канцеларията й с изх. №
51456/2019/21.09.2020 г.) досъдебно производство № ЗМ 11398/2019 г. по описа на СРТП –
ОР – СДВР, пр. пр. № 51456/2019 г. по описа на СРП, водено за осъществен състав на
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, на основание чл. 243, ал.
9
1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, СРС, НО, 4-ти състав е постановил неправилен и
незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен.
От своя страна, като се е произнесъл по реда на чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т.
1, пр. 2 от НПК и е прекратил наказателното производство по досъдебно производство №
ЗМ 11398/2019 г. по описа на СРТП – ОР – СДВР, пр. пр. № 51456/2019 г. по описа на СРП,
водено за осъществен състав на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3
от НК, без да е изчерпал доказателствените способи за събиране и проверка на
доказателства, необходими за установяване на всички факти и обстоятелства, включени в
предмета на доказване, по смисъла на чл. 102 от НПК, прокурорът при СРП е постановил
необоснован и поради това незаконосъобразен прокурорски акт, който също следва да бъде
отменен.
Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 8 НПК, Съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 20194723 от 06.10.2021 г. на Софийския районен съд,
Наказателно отделение, 4-ти състав, постановено по НЧД № 15675/2020 г. по описа на
същия съд, с което е потвърдено постановление на прокурор при Софийската районна
прокуратура от 21.09.2020 г. за прекратяване на наказателното производство по
досъдебно производство № ЗМ 11398/2019 г. по описа на СРТП – ОР – СДВР, пр. пр. №
51456/2019 г. по описа на СРП, водено за осъществен състав на престъпление по чл. 343, ал.
1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1
от НПК.
ОТМЕНЯ постановление на прокурор при Софийската районна прокуратура от
21.09.2020 г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно
производство № ЗМ 11398/2019 г. по описа на СРТП – ОР – СДВР, пр. пр. № 51456/2019 г.
по описа на СРП, водено за осъществен състав на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр.
чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.
ВРЪЩА досъдебно производство № ЗМ 11398/2019 г. по описа на СРТП – ОР –
СДВР, пр. пр. № 51456/2019 г. по описа на СРП – на Софийската Районна Прокуратура, за
продължаване на разследването, в хода на което да бъдат изпълнени указанията, дадени в
мотивната част на настоящото определение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10