№ 1372
гр. София, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Елена Св. Шипковенска
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Търговско дело №
20241100900075 по описа за 2024 година
Производството по делото е по предявени от „А.“ ЕООД против
ответника „Н.Б. 21” ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК *******, положителни
установителни искове с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ, за признаване
за установено, че „Н.Б. 21” ЕООД (в несъстоятелност) дължи на „А.“ ЕООД
сумата от 126 000,00 лева, представляваща главница по Споразумение от
20.09.2021 г., сумата от 30 385,50 лв., представляваща законна лихва за забава
върху главницата от 126 000,00 лв. за периода от 15.04.2021 г. до датата на
решението за откриване на производството по несъстоятелност – 27.07.2023 г.,
както и законната лихва върху главницата от 126 000,00 лева за периода от
датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност –
27.07.2023 г. до окончателното й плащане, и сумата от 3120,00 лв.,
произтичаща от Споразумение от 20.09.2021 г.
В исковата молба ищецът твърди, че с молба от 13.10.2023 г. е предявил
в производството по несъстоятелност на ответното дружество „Н.Б. 21” ЕООД
вземания в общ размер на 276 562,26 лв. Твърди, че на 08.11.2023 г. по
партидата на дружеството в Търговския регистър е обявен списък на
неприетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, в който са
включени част от предявените от него вземания в размер на 129 120,00 лв.
Твърди, че в срока по чл. 690 ТЗ е подал възражение срещу списъка на
1
неприетите вземания. С определение № 4537/28.12.2023 г., постановено по т.
дело № 1067/2023 г. по описа на Софийски градски съд, подаденото
възражение е оставено без уважение и списъкът на неприетите вземания е
одобрен без изменения в посочената част, като определението е било обявено
в Търговския регистър на 29.12.2023 г.
Ищецът твърди, че в молбата за предявяване на вземания подробно е
посочено, че процесните суми били дължими от ответника на основание
сключено Споразумение от 20.09.2021 г., с което несъстоятелният търговец
поръчителствал изплащането на задължения по образувано изпълнително
дело, като е гарантирал допълнително погасяване на задълженията по
изпълнителното дело. Целта на страните била въпреки спирането на
изпълнението по изп. дело № 841/2022 г. по описа на ЧСИ М.Ц., за да не
настъпят вреди за ищеца, да се добави гарант за добро изпълнение на
задължението.
Ищецът не е съгласен с мотивите на съда по несъстоятелността в
определението по чл. 692 ТЗ, тъй като страните не са целели авалиране на
процесния запис на заповед, а единствено поръчителство за добро изпълнение
по изпълнителен лист, издадена на 14.05.2021 г., на основание заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК от 14.05.2021 г. по гр. дело № 21622/2021 г. на
СРС, 176 състав, който е дължим по записа на заповед от 02.07.2018 г. Това
било очевидно освен от самия текст на споразумението, така и от размера на
задължението, което е очевидно по – голямо от посоченото в обсъждания
запис на заповед. В тази връзка ищецът твърди, че споразумението
представлявало различно по основание и размер вземане. Несъстоятелен бил
извода, че правопораждащият факт не е издадения изпълнителен лист, като
липсвала каквато й да било забрана, която да ограничава възможността на
кредиторите и длъжника да предвидят допълнителни гаранции, обезпечаващи
интересите на кредитора, произтичащи от изпълнителния лист.
В дадения срок ответникът „Н.Б. 21” ЕООД (в несъстоятелност), не е
депозирал отговор на исковата молба.
В дадения срок синдикът на „Н.Б. 21” ЕООД (в несъстоятелност) – В. П.
М. е представил становище, с което оспорва предявените положителни
установителни искове като неоснователни. Сочи, че процесното вземане на
ищеца е включено в списък на неприетите вземания по чл. 686, ал. 1, т. 3 ТЗ,
2
тъй като към молбата за предявяване на вземането не е представен като
доказателство препис от запис на заповед от 02.07.2018 г., въз основа на който
е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 14.05.2021 г., както
и не е спазена специално предвидената в ТЗ форма за менителнично
поръчителство по запис на заповед – авал /чл. 484 ТЗ/, поради което
представеното към молбата за предявяване на вземанията споразумение за
поръчителство от 20.09.2021 г. се явява нищожно поради липса на форма. В
тази връзка поддържа, че съгласно трайната съдебна практика на ВКС
„поемането на авала върху отделен лист, а не върху лицевата част на
менителницата, е нарушение на императивното изискване за форма, имащо за
последица невалидност на същия“. Неоснователно ищецът твърди, че
споразумението за поръчителство от 20.09.2021 г. обезпечава дълга по
изпълнителния лист от 14.05.2021 г., а не по издадения запис на заповед. В
споразумението от 20.09.2021 г. ясно е записано, че „поръчителят се
задължавал пред кредитора да отговаря солидарно… за изпълнение на дълга,
произтичащ от сключен запис на заповед от 02.07.2018 г.“. По същия начин
това било посочено и в молбата за предявяване на вземания. Изпълнителния
лист не е първичното основание, от което е породен дългът, а това основание
бил записът на заповед. По изложените съображения синдикът поддържа
становище, че не е спазена изискуемата по закон форма за авал, поради което
споразумението от 20.09.2021 г. не е породило нито главни, нито акцесорни
задължения за ответното дружество. Ето защо синдикът моли исковете да
бъдат отхвърлени.
В становище от 23.05.2024 г. синдикът сочи, че не е било възможно
учредяване на поръчителството като авал върху самия запис на заповед, тъй
като вече е бил издаден изпълнителен лист, и оригинала на документа по чл.
417 ГПК се е намирал по заповедното дело. Това обстоятелство е
възпрепятствало обективиране на авала върху записа на заповед, и довело до
сключването на процесното споразумение от 20.09.2021 г., като по този начин
се заобикалял закона и е налице нищожност на основание чл. 26, ал. 1, предл.
2 ЗЗД.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда
на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното от фактическа
страна:
3
От служебно извършена справка в Търговския регистър се установява,
че с решение № 969/27.07.2023 г. по търговско дело № 1064/2023 г. по описа
на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-16 състав, на основание
чл. 632, ал. 1 ТЗ е обявена неплатежоспособността на „Н.Б. 21” ЕООД, ЕИК
*******, определена е началната й дата, открито е производство по
несъстоятелност на дружеството, постановено е прекратяване на дейността на
предприятието на длъжника, обявено е дружеството в несъстоятелност и
производството по делото е спряно. Решението е вписано в Търговския
регистър на 01.08.2023 г.
С решение № 1103/18.09.2023 г. по търговско дело № 1064/2023 г. по
описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-16 състав, на
основание чл. 632, ал. 2 ТЗ производството по несъстоятелност е възобновено.
Решението е вписано в Търговския регистър на 19.09.2023 г.
По делото не се спори и се установява от събраните писмени
доказателства, че в срока по чл. 685, ал. 1, вр. чл. 632, ал. 3 ТЗ с молба с вх. №
93166/13.10.2023 г. настоящият ищец „А.“ ЕООД е предявил вземанията си в
производството по несъстоятелност на длъжника „Н.Б. 21” ЕООД(в
несъстоятелност).
Видно от събраните по делото писмени доказателства и служебно
извършена справка в Търговския регистър, в списък на неприетите вземания
на кредиторите на „Н.Б. 21” ЕООД, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, са
включени вземания на ищеца за главница в размер на 126 000,00 лева,
представляваща задължение за плащане по запис на заповед, издаден от трети
лица длъжници в полза на „А.“ ЕООД, като дългът по записа на заповед е
обезпечен с поръчителство от страна на длъжника „Н.Б. 21“ ЕООД, ведно със
законна лихва върху главницата от 15.04.2021 г. до изплащане на вземането и
съдебни разноски в размер на 3120,00 лв. Списъкът е обявен в Търговския
регистър на 08.11.2023 г.
Срещу списъка на неприетите вземания в частта по процесните
предявени вземания на ищеца, е подадено възражение от кредитора с вх. №
104874/13.11.2023 г.
С определение № 4537/28.12.2023 г. по т. д. № 1064/2023 г. по описа на
Софийски градски съд, ТО, VI-16 състав, е оставено без уважение
възражението на кредитора срещу включване в списъка на неприети вземания
4
на вземания в размер на 129120 лв., представляващи главница в размер на 126
000,00 лв., произтичаща от запис на заповед, издаден от трети лица, но
обезпечен с поръчителство от „Н.Б. 21“ ЕООД /н/, заедно със законна лихва
върху главницата от 15.04.2021 г. и съдебни разноски в размер на 3120,00 лв.,
направени в производството по частно гр. дело № 21622/2021 г. на СРС, 176
състав. Определението на съда е обявено в Търговския регистър на 29.12.2023
г.
Установява се, че на 15.04.2021 г. ищецът депозирал в СРС заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжниците
„А.Д.Е.Л.“ ЕООД, А.А.Щ., „И.Г.“ ЕООД, „А.Д.Е.Б.“ ЕООД и „А.Д.Е.Б.“ ООД
въз основа на запис на заповед, издаден от 02.07.2018 г., предявен на
27.09.2018 г. за сумата от 126 000,00 лв., ведно със законната лихва, считано от
15.04.2021 г. до изплащане на вземането и 3120 лв. разноски по делото. В тази
връзка било образувано ч. гр. дело №21622/2021 г. по описа на СРС, 176 с-в,
като на 14.05.2021 г. в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен
лист за претендираната сума, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението, както и за направените разноски за държавна такса и за
адвокатско възнаграждение.
По делото е представено удостоверение изх. № 19244/27.09.2023 г.,
издадено от ЧСИ М.Ц., рег. № 840 на КЧСИ, с район на действие СГС, от
което се установява, че на 10.08.2022 г. е образувано изпълнително дело №
20228400400841/2022 г. с взискател – ищеца по делото срещу солидарните
длъжници „Н.Б. 21“ ЕООД, И.Ц.А., „И.Р.Е. М.“ ЕООД, „А.Д.Е.Б.“ ЕООД,
А.А.Щ. и „И.Г.“ ЕООД, въз основа на Изпълнителен лист от 01.12.2021 г. на
СРС, 87 състав по ч. гр. дело № 50571/2021 г., като общото вземане на
взискателя възлиза на сумата от 147 443,26 лв.
По делото са представени заповед № 20745/01.12.2021 г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
Изпълнителен лист от 01.12.2021 г., издадени по ч. гр. дело № 50571/2021 г. по
описа на СРС, 87 състав. Представена е и ценна книга на заповед, издадена на
03.07.2019 г. от „Н.Б. 21“ ООД, въз основа на която е издадена заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 01.12.2021 г. по
ч. гр. дело № 50571/2021 г. по описа на СРС, 87 състав.
5
Видно от събраните по делото доказателства и служебно извършена
справка в Търговския регистър, в списъка на приетите вземания на
кредиторите на „Н.Б. 21“ ЕООД /в несъстоятелност/, предявени в срока по чл.
685 ТЗ, под т. 1 са включени вземанията на кредитора „А.“ ЕООД в общ
размер на 147433,26 лева, с основание: запис на заповед, издаден от „Н.Б. 21“
ООД на 03.07.2019 г., заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист,
издадени по ч. гр. дело № 50571/2021 г. по описа на СРС, 87 състав и
удостоверение изх. № 19244/27.09.2023 г. на ЧСИ М.Ц., рег. № 840 на КЧСИ, с
район на действие СГС. Списъкът на приетите вземания в посочената част е
одобрен с определение № 4537/28.12.2023 г. по т. д. № 1064/2023 г. по описа на
Софийски градски съд, ТО, VI-16 състав, обявено в Търговски регистър на
29.12.2023 г.
По делото е представено Споразумение от 20.09.2021 г., на което ищецът
основава вземанията, предмет на предявените положителни установителни
искове. В титулната част на споразумението е посочено, че страните по него
са, както следва: „А.“ ЕООД, в качеството на „кредитор“, А.А.Щ.,
представляващ главните длъжници „А.Д.Е.Л.“ ЕООД, „А.Д.Е.Б.“ ООД „И.Г.“
ЕООД, и лично в качеството си на физическо лице, наричани „длъжник“, а
„Н.Б. 21“ ЕООД, в качеството му на „поръчител“.
С преамбюла на Споразумението от 20.09.2021 г. страните са
констатирали, че кредиторът има изискуемо вземане към длъжника,
произтичащо от запис на заповед от 02.07.2019 г., въз основа на който е
издаден изпълнителен лист от 14.05.2021 г., издаден на основание заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК от 14.05.2021 г. по гражданско дело № 21622/2021
г. на Софийски районен съд, 176 състав в размер на 126000,00 лв., ведно със
законната лихва от 15.04.2021 г. до изплащане на вземането и 3120, 00 лв.
разноски, наричан „дългът“. Съгласно чл. 1 от Споразумението от 20.09.2021
г. поръчителят „Н.Б. 21“ ЕООД се задължава пред кредитора да отговаря
солидарно и по начин, идентичен с длъжника „А.Д.Е.Л.“ ЕООД, длъжника
А.А.Щ., длъжника „И.Г.“ ЕООД и длъжника „А.Д.Е.Б.“ ЕООД за
изпълнението на дълга към кредитора, произтичащ от сключен запис на
заповед от 02.07.2018 г., въз основа на който е издаден изпълнителен лист от
14.05.2021 г., издаден на основание заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от
14.05.2021 г., издаден по гражданско дело № 21622/2021 г. на Софийски
6
районен съд, 176 състав. В споразумението страните са декларирали своето
намерение и са посочили, че се споразумяват да обезпечат изпълнението на
описания дълг, като на основание чл. 138 и следващите ЗЗД, дружеството
„Н.Б. 21“ ЕООД се съгласява да встъпи до размера на описания дълг, в
качеството си на поръчител. Според чл. 1.1 от споразумението кредиторът се
съгласява да предостави на длъжника срок до 01.06.2023 г., в който да изпълни
в цялост описаните в споразумението задължения, в който период кредиторът
се задължава да не насочва изпълнение спрямо поръчителя. В чл. 2 е
уговорено поръчителството да се простира върху всички последици от
неизпълнението на задълженията на длъжника, изброени подробно в чл. 1 от
споразумението, произтичащи от дълга. Съгласно чл. 6 от споразумението, с
подписването на споразумението поръчителят декларира предварително
неотменимото си съгласие пред кредитора, същият да удовлетвори вземанията
си спрямо длъжника, произтичащи от дълга, от което и да е имущество на
поръчителя, до размера на задълженията на длъжника спрямо кредитора.
Другите събрани по делото доказателства съдът намира за неотносими,
поради което не обсъжда.
При така приетата за установена фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Производството по чл. 694 ТЗ има характер на съпътстващо
производството по несъстоятелност. Установителните искове, предявени на
посоченото основание, се разглеждат от друг състав на съда по
несъстоятелност при наличието на специфични процесуално правни
предпоставки и преклузивен срок.
Предмет на настоящото производство са положителни установителни
искове с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ за признаване за установено,
че в полза на кредитора на несъстоятелността - „А.“ ЕООД, съществуват
вземания към длъжника „Н.Б. 21“ ЕООД – в несъстоятелност, които са
предявени в производството по несъстоятелност на търговеца, включени са в
изготвения от синдика списък на неприети вземания, обявен в търговския
регистър, срещу който кредиторът е подал възражение по реда на чл. 690, ал. 1
ГПК, което е оставено без уважение от съда по несъстоятелността с
определение, постановено по чл. 692, ал. 4 ГПК.
Абсолютни процесуални предпоставки за надлежно упражняване на
7
правото на специалния положителен установителен иск, предвиден в чл. 694,
ал. 2, т. 1 ТЗ, който се предявява от кредитор, за наличието на които съдът
следи служебно, са следните: 1/ ищецът по предявения иск да е предявил
вземането си пред синдика по реда и в сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688,
ал. 1 ТЗ, 2/ синдикът да се е произнесъл по приемането на това вземане, като
го е включил в списъка на неприетите вземания, 3/ кредиторът да е депозирал
в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ възражение срещу неприемане на вземането, 4/ да
е налице произнасяне от съда по несъстоятелността по направеното
възражение с определение по чл. 692, ал. 4 ТЗ, с което то да е оставено без
уважение; 4/ установителният иск да е предявен в преклузивния срок за това,
предвиден в чл. 694, ал. 6 ТЗ.
От представените по делото доказателства и от извършената служебна
справка за актовете, обявени в търговския регистър по партидата на „Н.Б. 21“
ЕООД – в несъстоятелност, се установява, че по отношение на търговеца е
открито производство по несъстоятелност с решение № 969/27.07.2023 г. по
търговско дело № 1064/2023 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско
отделение, VІ-16 състав. Установено е, че в срока по чл. 685, ал. 1, вр. чл. 632,
ал. 3 ТЗ ищецът е предявил своите вземания, които са предмет на предявените
положителни установителни искове, както и че те са включени в изготвения
от синдика списък на неприети вземания, срещу който списък в срока по чл.
690, ал. 1 ТЗ е подадено възражение от ищеца- кредитор. Съдът по
несъстоятелността е разгледал това възражение с определение, постановено
по реда на чл. 692, ал. 4 ТЗ, с което го е счел за неоснователно. Исковете са
предявени пред съда на 11.01.2024 г., което настоящият съдебен състав счита,
че е в рамките на преклузивния срок, предвиден в чл. 694, ал. 6 ТЗ, който е 14-
дневен, считано от датата на обявяване в търговския регистър на
определението на съда по чл. 692, ал. 4 ТЗ - 29.12.2023 г.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявените искове се явяват
допустими, поради което съдът дължи да се произнесе по тяхната
основателност.
Съгласно правилата на чл. 154 ГПК при предявен положителен
установителен иск тежестта за доказване възникването на вземането, което е
предмет на този иск е на ищеца. Ето защо и в случая в тежест на ищеца „А.“
ЕООД, което е лицето, което твърди, че в негова полза са възникнали
8
предявените в процеса вземания срещу „Н.Б. 21“ ЕООД, е да докаже в
настоящия процес при условията на пълно и главно доказване, че тези
вземания са възникнали, както и че съществуват към настоящия момент.
Ищецът твърди, че вземанията му произтичат от Споразумение от
20.09.2021 г., имащо характер на договор за поръчителство, с което ответното
дружество се е задължило в качеството си на поръчител да отговаря солидарно
с главните длъжници за доброто изпълнение по изпълнителен лист от
14.05.2021 г., издаден на основание заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от
14.05.2021 г. по гр. дело № 21622/2021 г. по описа на СРС, 176 състав.
Настоящият съдебен състав, при извършено логическо, лексикално и
систематическо тълкуване на клаузите, уговорени в Споразумението от
20.09.2021 г., и въз основа на нормативните правила, уредени в чл. 20 ЗЗД,
достига до правния извод, че по силата на това споразумение ответното
дружество „Н.Б. 21“ ЕООД поема задължение да изпълни менителнично
задължение на други лица - длъжници, породено от издаден на 02.07.2018 г.
запис на заповед. След анализ на съдържанието на уговорените в
споразумението права и задължения на страните по него, предмета, уговорен в
чл. 1 от същото и подписването му от ответника в качеството на поръчител, се
налага несъмнен извод, че намерението на страните е било ответникът да
обезпечи главно менителнично задължение, произтичащо от запис на заповед,
издаден на 02.07.2018 г., който впоследствие е послужил за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от
14.05.2021 г. по гр. дело № 21622/2021 г. на Софийски районен съд, 176
състав.
Съгласно действащото законодателство плащането на записа на заповед
се обезпечава чрез менителничното поръчителство /авал/, чиято уредба е
предвидена в разпоредбите на чл. 483-485 ТЗ. Менителничното
поръчителство /авал/ е едностранна, абстрактна и формална сделка, по силата
на която авалистът поема да отговаря солидарно с издателя, спрямо
поемателя, за заплащане на вземането по ефекта. Менителничното
поръчителство се учредява с едностранното волеизявление на авалиста, което
трябва да бъде изразено върху менителничния документ, евентуално върху
алонж чрез употребата на формалния израз „като поръчител“ или друг
равнозначен израз и подпис от поръчителя /чл. 484, ал. 1 ТЗ/. Съгласно чл.
9
468, ал. 1 ТЗ, алонжът представлява прикрепен към менителницата лист, т.е.
част /продължение/ на самия ефект. Едностранното волеизявление на авалиста
задължително трябва да бъде обективирано върху менителничния ефект или
върху прекрепен върху него лист /алонж/. /в този смисъл решение №
133/12.07.2010 г. по т. д. № 946/2009 г., на ВКС, ІІ т.о., решение № 11 от
11.03.2013 г. по т. д. № 234/2012 г., на ВКС, I т. о., решение № 96 от
28.07.2015 г. по т. д. № 2980/2013 г., на ВКС, I т. о./.
Задължителната съдебна практика на ВКС по приложението на
уреденото в Търговския закон менителнично поръчителство /авал/ приема
неговия самостоятелен и неакцесорен характер спрямо главното задължение,
което обезпечава. Авалът има обезпечителна функция и цели да създаде по-
голяма сигурност за изпълнение на задължението на лицето, за което се дава,
тъй като авалистът е солидарно отговорен с издателя на ефекта.
Отговорността на издателя и на поръчителя към поемателя като длъжници по
записа на заповед, е солидарна /чл. 513, ал. 1 ТЗ/. Авалът и поръчителството
по гражданското и търговско право имат обща обезпечителна функция, но
между тях съществуват различия, които обособяват авала като самостоятелен
вид сделка. За разлика от договора за поръчителство, авалът се различава от
него по начина на учредяване. Той се поражда от едностранното
волеизявление на авалиста, което задължително трябва да е обективирано
върху менителничния ефект или върху прикрепен към него лист /алонж/. Ето
защо при авала един и същ документ материализира волеизявленията, които
пораждат обезпеченото /главното/ задължение по менителничния ефект и
задължението на авалиста, което го обезпечава. Това изискване за формата на
авала е предвидено с оглед неговата действителност. Поръчителството е
договор, който предполага съгласие на кредитора /арг. от чл. 138, ал. 1 ЗЗД/.
Кредиторът трябва да приеме обезпечението, докато при авала не е
необходимо съгласие на кредитора. Авалът се поражда от едностранното
волеизявление на авалиста и нищо друго не е необходимо за пораждане на
правните му последици. Поръчителството е договор, при който не е
необходимо да бъде съставен на същия документ като главния договор, докато
авалът трябва да бъде материализиран върху ценната книга. Всички
произтичащи от ценната книга права следва да са инкорпорирани в самата
нея, а именно всички волеизявления на задължени лица – издател,
поръчители, джиранти следва да се изпишат върху самата ценна книга.
10
Същевременно задължението на авалиста, макар и да обезпечава
изпълнението на издателя на записа на заповед, представлява самостоятелно
задължение с различен правопораждащ юридически факт, а именно отделната
едностранна правна сделка – авал. Менителничният поръчител не може да
противопостави на приносителя на ефекта възраженията, които би могъл да
му противопостави хонората: както абсолютните възражения за
недействителност на ефекта /с изключение възражението за недостатък във
формата му/, така и личните му /относителни/ възражения, произтичащи от
каузалното правоотношение. Този извод следва от чл. 485, ал. 2 ТЗ, според
която разпоредба задължението на поръчителя е действително и когато
задължението, за което е дадено, е недействително, поради каквато и да било
причина, освен поради недостатък във формата. Записът на заповед от своя
страна е също абстрактна правна сделка, по силата на която издателят
безусловно се задължава заплати на приносителя посочената в книгата сума.
Основание за издаване на записа на заповед може да бъде и каузално
правоотношение и в този случай същият служи за обезпечение на неговото
изпълнение. Следователно задълженията на издателя на менителничния ефект
и на авалиста произтичат от самостоятелни правни сделки с абстрактен
характер като същевременно поръчителят /авалист/ отговаря както лицето, за
което е поръчителствал. Инкорпорирането на авала в документа, с който се
поражда менителничното задължение не обуславя извод за едно и също
задължение, съответно за една и съща сделка. Авалът също така обезпечава
менителничното вземане, а не каузалното вземане, по повод на което е издаден
записът на заповед. Каузалното вземане може да се обезпечи с договор за
поръчителство, но правилата за поръчителството по ЗЗД са изцяло
неприложими към авала, чиято правна уредба /чл. 483 и сл. ТЗ/ е
изчерпателна и не препраща към тези правила.
В случая процесната едностранна формална правна сделка – запис на
заповед, издаден на 02 юли 2018 г. представлява правопораждащия
менителничното парично вземане юридически факт, а не издадения
изпълнителен лист. Изпълнителният лист е съдебен акт, който удостоверява
правото за принудително изпълнение и разрешава то да бъде упражнено като
задължава и овластява изпълнителния орган да пристъпи по молба на
кредитора към принудително изпълнение на притезанието. Заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 14.05.2021 г. по
11
гр. дело № 21622/2021 г. по описа на СРС, 176 състав са издадени на
основание именно на записа на заповед, издаден на 02.07.2018 г.
Обстоятелството, че валидно възникнало от записа на заповед задължение е
удостоверено в изпълнителен лист в заповедно производство, образувано по
заявление на поемателя срещу длъжниците по менителницата, не променя
източника на това задължение, нито дерогира приложимите за
менителничното поръчителство изисквания за форма, които са предведени в
чл. 484 ТЗ.
Съгласно разрешението, дадено от ВКС в Тълкувателно решение № 1 от
27.04.2022 г. по т. д. № 1/2020 г., ОСГТК, когато недействителността на
сделката произтича пряко от самата нея или от събраните по делото
доказателства, каквито са случаите на неспазена форма за действителност,
съдът е длъжен да се произнесе по нищожността в мотивите на решението си
и без да е било направено възражение от заинтересованата страна. Порокът на
сделката поради противоречие със закона се състои в нарушаване на
императивна правна норма и е установим при съпоставката на съдържанието
на сделката с правилото на закона. Неспазването на разпоредбите,
установяващи форма за действителност, се установява от самата сделка и
съдът е длъжен да ги констатира като не зачете нейните правни последици.
С оглед спазване на принципа на състезателното начало в процеса, с
определение № 1131 от 21.03.2024 г. страните по делото са били информирани
преди устните състезания, че съдът ще разгледа въпроса за нищожността на
споразумение от 20.09.2021 г., въз основа на което ищеца претендира
вземанията и им е предоставена възможност да изразят становище по този
въпрос, както и да посочат доказателства.
С оглед разрешението, дадено в ТР № 1/2020 г. на ВКС, ОСГТК, когато
нищожността произтича от формата или съдържанието на договора, съдът е
длъжен да я констатира служебно. В случая записа на заповед, издаден на
02.07.2018 г., за изпълнение на задълженията по който е поета солидарна
отговорност със споразумението от 20.09.2021 г., не е представен по
настоящото дело, нито той е представен в производството по чл. 692 ТЗ.
Поемането на менителнично поръчителство /авал/ върху отделен документ, а
именно Споразумението от 20.09.2021 г., а не върху лицевата част на
менителницата, е в нарушение на императивното изискване за форма /чл. 484,
12
ал. 1 ТЗ/, което има за последица неговата недействителност. За процесното
споразумение от 20.09.2021 г. не е спазена изискуемата от закона форма за
менителнично поръчителство, поради което същото е недействително и не е
породило за ответника „Н.Б. 21“ ЕООД задължения, нито във връзка с
издадения запис на заповед, нито във връзка с извършени разноски.
Представените от ищеца удостоверение изх. № 19244/27.09.2023 г.,
издадено от ЧСИ М.Ц., рег. № 840 на КЧСИ по изпълнително дело №
20228400400841/2022 г., запис на заповед, издаден от ответното дружество на
03.07.2019 г., заповед № 20745/01.12.2021 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от
01.12.2021 г., издадени по ч. гр. дело № 50571/2021 г. по описа на СРС, 87
състав, са неотносими към правния спор, предмет на настоящото
производство. Тези документи са относими към вземанията на кредитора „А.“
ЕООД, които не са предмет на предявените установителни искове по чл. 694
ТЗ. Тези вземания на ищеца са включени в одобрения от съда списък на
приетите вземания по чл. 692 ТЗ и приети по смисъла на чл. 693 ТЗ в
производството по несъстоятелност на ответното дружество „Н.Б. 21“ ЕООД.
В тази връзка не могат да бъдат споделени и доводите на ищеца, че
несъстоятелният търговец е поръчителствал изплащането на задължения по
изпълнително дело № 841/2022 г. по описа на ЧСИ М.Ц., доколкото длъжник
по цитираното изпълнително дело е именно несъстоятелния търговец „Н.Б.
21“ ЕООД, срещу когото е бил издаден изпълнителен лист от 01.12.2021 г. по
ч. гр. дело № 50571/2021 г. по описа на СРС, 87 състав.
По изложените съображения съдът намира, че предявените
положителни установителни искове с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
На основание чл. 694, ал. 7 ТЗ ищецът следва да бъде осъден да заплати
по сметката на СГС сума в размер на 1595,06 лв., представляваща държавна
такса, дължима за разглеждане на предявените искове, която не се внася
предварително, както и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист
държавна такса в размер на 5 лева, съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Ответникът не претендира разноски по делото и не представя
доказателства за извършването на такива, поради което не му се присъжда
13
разноски в настоящото производство.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р- н Красно село, бул. „******* против
ответника „Н.Б. 21” ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, бул. ******* положителни
установителни искове с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ, за признаване
за установено, че „А.“ ЕООД има вземания към „Н.Б. 21” ЕООД (в
несъстоятелност) в размер на 126 000,00 лева /сто двадесет и шест хиляди
лева/, представляваща главница по Споразумение от 20.09.2021 г., законната
лихва върху главницата от 126 000,00 лева, считано от 27.07.2023 г. до
окончателното й плащане, в размер на 30 385,50 лв. /тридесет хиляди триста
осемдесет и пет лева и петдесет ст./, представляваща законна лихва върху
главницата от 126 000,00 лв. за периода от 15.04.2021 г. до 27.07.2023 г., и в
размер на 3120,00 лв. /три хиляди сто и двадесет лева/, произтичаща от
Споразумение от 20.09.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ, „А.“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр. София, р- н Красно село, бул.
„******* да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Софийски градски съд, държавна такса в размер на 1 595,06 лв. /хиляда
петстотин деветдесет и пет лева и шест ст./ и в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист държавна такса в размер на 5 лева /пет лева/.
Решението е постановено при участието на синдика на „Н.Б. 21” ЕООД
(в несъстоятелност), ЕИК *******– В. П. М., на основание чл. 694, ал. 4, изр.
първо ТЗ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
14