РЕШЕНИЕ
№ 4052
гр. ***, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20241110102561 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба с вх. № 11493/15.01.2024 г.,
подадени от „*** срещу Г. Н. Н., с която са предявени искове за установяване
дължимостта на вземания за потребена от ответника топлинна енергия.
В исковата молба се твърди, че ответникът бил потребител на топлинна енергия
по смисъла на § 190 от ДР на ЗЕ, поради което за него били приложими всички
нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „*** на
потребители в гр. ***, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. В чл. 31, ал. 1 от
раздел ІХ на Общите условия били определени редът и срокът за заплащане на
месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал след изтичане на
периода, за който се отнасят тези суми, като клиентите били длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на ищцовото дружество. Ответникът
ползвал доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот -
находящия се в гр. ***, ж. к. „** абонатен № ***, за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., но не заплатил цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в
сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „**” **. През отоплителния
сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били
изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответника били
1
издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за
този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение,
инсталирани на отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото дружество
депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, което
било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от 18.08.2023 г. по ч. гр. д. № 43411 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд,
Първо гражданско отделение, 47-ми състав. Ответникът възразил в срока по чл. 414
ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли
съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира
направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК, поради което му е назначен особен представител, който е подал отговор
на исковата молба в законоустановения срок. Предявените искове се оспорват като
неоснователни и недоказани. Поддържа се, че по делото не били представени
доказателства, от които да се установявало, че към началния момент на исковия
период ответникът не се е разпоредил с правото на собственост върху процесния имот,
като в тази връзка се оспорва качеството му на потребител на топлинната енергия,
доставена в имота. Отправено е искане за отхвърляне на предявените искове.
Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено между страните, че ответникът Г. Н. Н., в качеството си на
потребител на топлинна енергия в недвижим имот, находящ се в гр. ***, ж. к. „**
абонатен № ***, дължи на „*** следните парични суми: 1/ сумата от 3467,04 лева,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от м. май 2020
г. до м. април 2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на
дължимата сума; 2/ сумата от 493,60 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 20.07.2023 г.;
3/ сумата от 52,20 лева, представляваща такса за дялово разпределение за периода от
м. юни 2020 г. до м. април 2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане
на дължимата сума; 4/ сумата от 11,46 лева, представляваща лихва за забава за периода
от 15.08.2020 г. до 20.07.2023 г., начислена върху претендираната такса за дялово
разпределение, за които на 18.08.2023 г. по ч. гр. д. № 43411/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, І-во г. о., 47-ми състав, е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК.
За уважаването на иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване кумулативните предпоставки на предявената претенция, а именно наличието
на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител
на топлинна енергия през процесния период, използването от ответника на
2
претендираното количество топлинна енергия, стойността на същата и изискуемостта
на претендираното вземане.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в Закона за енергетиката като договорно
правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации
към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените
сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или
титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите,
които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия
по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В този
смисъл са и разрешенията, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълкувателно дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Установява се от събраните по делото и неоспорени от страните доказателства,
а именно от договор за продажба на държавен недвижим имот от 19.06.1990 г., че
ответникът е собственик на процесния недвижим имот, съответно - и потребител на
доставената топлинна енергия в същия през исковия период. Обстоятелството, че
именно ответникът е потребявал доставената в процесния имот топлинна енергия се
установява и от изготвените 2 броя главни отчети за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2021 г. и за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. /л. 92/, неоспорени в хода на
производството, на които има положен подпис за клиент от името на Г. Н. Н.. Съгласно
изисканата от Агенция по вписванията справка /л. 117/, н Интегрираната
информационна система за кадастър и имотен регистър не е установена партида с
вписвания, отбелязвания и заличавания за процесния имот. Съгласно служебно
изготвена справка от НБДН /л. 106/, към 05.12.2024 г. няма регистрирани данни за
настъпила смърт на Г. Н. Н.. Предвид изложеното и като съобрази относимата правна
уредба, съдът намира за доказано, че ответникът, в качеството си на потребител на
топлинна енергия, дължи заплащането на задълженията за топлинната енергия,
потребена в находящия се в гр. ***, ж. к. „*** с абонатен № ***, в периода от м. май
2020 г. до м. април 2022 г.
3
Съгласно чл. 139б ЗЕ (в редакцията след изменението с ДВ, бр. 74/2006 г.)
потребителите в сграда - етажна собственост са длъжни да изберат лице, регистрирано
по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата „дялово разпределение“, за
резултатите от който избор трябва да уведомят писмено топлопреносното предприятие
или доставчика на топлинна енергия. Съгласно чл. 22, ал. 2 от приложимите Общи
условия, потребителите на топлинна енергия заплащат на „*** цената на услугата
„дялово разпределение“, извършвана от избран от етажните собственици в съответната
сграда търговец. Предвид изложеното и доколкото от събраните доказателства по
делото (2 броя протоколи за главен отчет, индивидуални справки за отопление и топла
вода, известия за доставяне и сертификати за техническа годност, удостоверение на
регистрация № Р-05-01/29.09.2009 г. /л. 92 - 100/) се установява, че именно третото
лице-помагач е извършвало дяловото разпределение на доставената през исковия
период топлинна енергия, съдът намира, че са налице основания ищецът да
претендира заплащането цената на услугата „дялово разпределение“, тъй като е налице
нормативно основание за възникването на това вземане в патримониума на ищцовото
дружество, обосновано и с реалното извършване на дялово разпределение в
процесната сграда.
Обстоятелството, че през процесния период до жилището на ответника е
доставяна топлинна енергия, нейният обем и стойност, както и размерът на
претендираните задължения се установява от изслушаните по делото
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, които съдът кредитира в цялост
като пълни, обосновани и компетентно изготвени, съобразно правилото на чл. 202
ГПК.
Съгласно изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, през исковия
период процесната сграда е била с непрекъснато топлоснабдяване, като общият
топломер е отчитан ежемесечно и е преминал метрологичен контрол. Вещото лице
сочи, че измерванията в абонатната станция, начисленията по фактури, дяловото
разпределение и остойностяването на потребената топлинна енергия за имота са
извършени в съответствие с изискванията на действащата Наредба за
топлоснабдяването и съобразно цените на топлинната енергия за исковия период, като
изравнителната сума за същия е - 386,29 лева (за получаване). Общата сумата за
топлинна енергия начислена от ищеца за абоната през процесния период е 3971,23
лева, от която 1360,07 лева за отопление на имот и сградна инсталация общо и 2611,16
лева за битово горещо водоснабдяване.
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което
съдът кредитира в цялост като обективно и компетентно изготвено, се установява, че
няма данни за извършени от абоната плащания на суми за топлинна енергия, касаещи
процесния период. Вещото лице констатира, че за исковия период прогнозно
изчислените от ФДР фактурирани суми за ТЕ, начислени по партидата на абонатен №
*** за процесния имот, са на обща стойност 3830,48 лева, като за двата отоплителни
периода е налице сума за възстановяване в общ размер (-) 245,57 лева. Общото
задължение за цена на потребената топлинна енергия през исковия период за целия
имот, възлиза на сумата от 3467,04 лева. Дължимата сума за дялово разпределение е в
размер на 52,20 лева.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че предявените искове за
установяване дължимостта на главница за цена на потребена топлинна енергия и за
цена на услугата „дялово разпределение“ се явяват основателни и следва да бъдат
уважени в цялост до пълните предявени размери.
4
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предявената претенция за установяване дължимостта на лихвата за забава,
начислена върху претендираната главница за топлинна енергия, е обусловена от
главното задължение за заплащане цената на доставената топлинна енергия.
През процесния период са били приложими Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „*** на клиенти в гр. ***, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2016 г., клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. От анализа на посочените разпоредби на Общите условия
на ищеца от 2016 г. следва, че макар дължимите суми да са изискуеми месечно в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, длъжникът изпада в забава
само при неизпълнение на задължението си за заплащане цена на топлинна енергия в
45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнася общата фактура за
потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период. Следователно,
обезщетение за забава се начислява само върху вземането по общата фактура.
Размерът на дължимото обезщетение за забава за вземането за посочения
период се установява от заключението на ССчЕ. Вещото лице е изчислило, че
дължимата лихва за забава, изчислена върху главницата за потребена топлоенергия от
15.09.2021 г. до 20.07.2023 г. е в размер на 493,60 лева, поради което искът в тази част
се явява основателен и следва да бъде уважен в цялост.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащането от страна на потребителя на топлинна енергия, следователно
приложение намира правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, съгласно което длъжникът изпада в
забава след покана. По делото, обаче, не са представени доказателства за отправена
покана от кредитора-ищец за плащане на това задължение от дата, предхождаща
предявяването на исковете, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена за пълния предявен размер от 11,46 лева.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски имат и двете страни. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски, съразмерно с
уважената част от исковите претенции, за платени държавна такса, депозити за вещи
лица и за особен представител, както и за юрисконсултско възнаграждение в общ
размер на 1456,28 лева за исковото производство, а за заповедното производство - в
общ размер на 130,12 лева за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Не се
установява в хода на производството ответникът да е направил разноски, доколкото е
представляван от особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК.
По изложените съображения, Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1
5
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Г. Н. Н.,
ЕГН: **********, с адрес гр. ***, ж. к. „***, дължи на „***, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление гр. ***, ул. „**“ № **, сумата от 3467,04 лева, представляваща
стойността на доставена топлинна енергия за периода от м. май 2020 г. до м. април
2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в съда - 02.08.2023 г. до окончателното изплащане на
дължимата сума, сумата от 493,60 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 20.07.2023 г.,
и сумата от 52,20 лева, представляваща такса за дялово разпределение за периода от
м. юни 2020 г. до м. април 2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 02.08.2023 г. до
окончателното изплащане на дължимата сума, за които на 18.08.2023 г. по ч. гр. д. №
43411/2023 г. по описа на Софийски районен съд, І-во г. о., 47-ми състав, е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ в цялост като неоснователен предявения иск с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено,
че Г. Н. Н., ЕГН: **********, с адрес гр. ***, ж. к. „***, дължи на „***, ЕИК: **,
сумата от 11,46 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.08.2020 г. до
20.07.2023 г., начислена върху такса за дялово разпределение за периода от м. юни
2020 г. до м. април 2022 г., за която на 18.08.2023 г. по ч. гр. д. № 43411/2023 г. по
описа на Софийски районен съд, І-во г. о., 47-ми състав, е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА Г. Н. Н., ЕГН: **********, с адрес гр. ***, ж. к. „***, да заплати на
„***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. „**“ № ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1456,28 лева, представляваща разноски,
сторени в исковото производството, както и сумата от 130,12 лева, представляваща
разноски, сторени в заповедното производство, съобразно уважената част от исковите
претенции.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца - „**“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
6
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7