№ 19794
гр. София, 02.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Йоанна Н. Станева
като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Гражданско дело №
20231110138087 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба на Е. Д. М. срещу Народно събрание на
Република България, която е редовна и предявения с нея иск е процесуално допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Исканията на ищеца за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на
двама свидетели и за допускане на СМЕ, съдът намира за ненеобходими, поради което
следва да бъдат оставени без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 03.07.2025г. от 15:30 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ответника да
се връчи и препис от становище с вх. № 350619 от 04.11.2024г., подадено от ищеца.
Ищецът да се призове чрез ******.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ Прокуратурата на Република България за насроченото открито
съдебно заседание на основание чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ, като се изпратят преписи от исковата
молба, становището от 04.11.2024г. и настоящото определение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ищеца.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2в ЗОДОВ от Е. Д. М. срещу
Народно събрание на Република България, с който се претендира обезщетение в размер на
24 000 лева за претърпени неимуществени вреди в периода от 13.12.2020г. до 03.07.2023г.
вследствие на поведение на ответника, изразяващо се в приемане на дискриминационен
закон, противоречащ на правото на ЕС- чл. 422, ал. 1, т. 4 НПК, ведно със законната лихва от
13.12.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът Е. Д. М. твърди, че е претърпял неимуществени вреди в периода от
13.12.2020г. до 03.07.2023г. от поведение на ответника, обективирано в нарушение на
правото на ЕС по чл. 2, 3, 4, 5, 6 от ДЕС, чл. 18, 20, 67, 82, пар. 2, т. Б и В от ДФЕС,
Директива 2016/343, нарушение на чл. 6, 20, 21, 47, 53, 54 от ХОПЕС. Поддържа, че
ответникът е създал дискримационен закон, а именно чл. 422, ал. 1, т. 4 НПК, съгласно който
с решение на ЕСПЧ е установено нарушение на ЕКЗПЧ, което има съществено значение за
делото. Твърди, че от текста на закона ставало ясно, че само нарушение на ЕКПЗЧ можело да
1
възобнови делото, а за права, гарантирани от ХОПЕС не можело. Поддържа, че дори
държавата да бъде осъдена за съществено нарушение на правото на ЕС, НПК не предвиждал
възможност за възобновяване на делото така както имало възможност за възобновяване на
делото след като ЕСПЧ осъди държавата за нарушение по ЕКПЗЧ. Сочи, че е жертва на
дискриминация и не може да се ползва от възможността за възобновяване на делото след
като се осъди държавата за съществено нарушение на правото на ЕС. Счита, че всички
норми, гарантирани по чл. 2 ДЕС, били нарушени от ответника, който създавал
дискриминационен закон – чл. 422, ал. 1, т. 4 НПК, с което му се вредяло чрез злоупотреба с
право и използване на правосъдието за цели, различни от целите на правосъдието и правото
от НС по дело номер 1018/2019г. на ВКС и по номер 5050/2022г. по описа на СРС, ГО, 125-
ти състав, където претендирал, че бил осъден незаконно по непредявени обвинения и искал
да бъде осъден ВКС за нанесени вреди чрез нарушение на право на ЕС за противозаконно
лишаване от свобода чрез осъждане по непредявено обвинение. Ответникът създавал
невъзможност за възобновяване на КНОХД 1018/2019г. на ВКС. Искането към съда е да
уважи предявения иск.
С уточнителна молба от 04.11.2024г. ищецът е посочил, че бил предявен иск по чл. 2в
ЗОДОВ, а не по чл. 1 от ЗОДОВ. Искът бил за обезщетение от особено съществено
нарушение на правото на ЕС. Поддържа, че гражданският съд имал право да преценява
законосъобразността на подобно бездействие като процесното, доколкото се касаело за
производство по чл. 2в ЗОДОВ, в което за разликата от производствата по чл. 2 ЗОДОВ, не
били предвидени ограничения по отношение на пасивно легитимираните субекти и техните
действия и бездействия.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът- Народно събрание на Република България, е
оспорил предявения иск. Изложени са съображения, че разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 1 от
АПК изключва от приложното поле на кодекса актовете на Народното събрание. Поддържат,
че разпоредбата на чл. 2 в от ЗОДОВ е неотносима към дейността на Народното събрание.
Твърдят, че законодателният орган не е сред определените в чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ ответници
по искове за обезщетение. Сочат, че Народното събрание не е административен или
правозащитен орган. Твърдят, че орган на законодателната власт не може да отговаря за
вреди на частноправни субекти поради липса на пряка каузална връзка- приложението на
законите винаги било опосредено от действия или бездействия на органи на изпълнителната,
местната или съдебната власт, за които изрично била предвидена такава отговорност по
ЗОДОВ. Считат, че не е налице увреждащо поведение от страна на Народното събрание,
представляващо конкретни противоправни действия, от които за ищеца да са произтекли
вреди. Поддържат, че настоящият спор не бил свързан със законодателната дейност. Оспорва
наличието на причинно-следствена връзка между евентуалното и недоказано нарушение и
твърдяната вреда от ищеца. Поддържат, че доколкото ищецът твърди, че вредите му били
причинени от законодателен пропуск в разпоредбите на чл. 422, ал. 1, т. 4 ГПК не можело да
се приеме, че вредоносният резултат бил причинен пряко от Народното събрание. Твърдят,
че Народното събрание не притежава законодателна инициатива и не може да отговаря за
липсата на такава. Позовават се на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Искането към съда е да
отхвърли предявения иск. Претендират разноски.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск по чл. 2в ЗОДОВ е да докаже, че
е претърпял описаните неимуществени вреди вследствие на законодателна дейност на
ответника, изразяваща се в приемане на дискриминационен закон /чл. 422, ал. 1, т. 4 НПК/,
както и че вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на
Европейския съюз.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
2
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3