Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
07.05.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
На двадесети и шести март година 2019
В открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
секретар:
Ирена Апостолова
като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 9125
по описа за 2018 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.415,
ал.1 от ГПК, вр. чл.538 ТЗ и чл. 469, ал.1 от ТЗ, чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Производството е образувано по
предявени от В.В.С., ЕГН **********, чрез адв. В.Х. срещу П.Г.Г. с ЕГН **********, иск с правно основание чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 538, ал. 1 е чл.469, ал.1 от Търговския закон, за
признаване за установено спрямо
ответника, съществуването на вземане на
ищцата С., за сумата от 16 000 евро, задължение по запис на заповед, издаден на
27.10.2010 г. на К.В.З., като поемател, който запис на заповед на 31.10.2011г. е
прехвърлен с джиро от поемателя в полза на В.С., и за
която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по
чл.417, т.9 ГПК по ч.гр.д.№ 52560/2011г. на СРС, ІІ ГО, 123 състав, ведно със
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение -
30.11.2011г. до окончателното изплащане.
Претендира се присъждане
на разноските в заповедното производство и в исковото.
Твърди се в исковата молба, че със Запис на заповед,
издаден на 27.10.2010г., ответникът П.Г.Г., като издател,
се е задължил безусловно и неотменимо да заплати на поемателя
К.В.З. сумата от 16 000 евро без протест на определения падеж- 29.11.2011 г.
Записът на заповед бил надлежно джиросан
с пълно джиро на ищеца В.В.С.. Ищецът поддържа, че джирото
е прехвърлило правата по процесния записа на заповед изцяло
/чл. 469 вр. чл. 537 ТЗ/
и от датата на извършването му легитимиран приносител става джиратарят.
Поддържа, че от
формална страна, записът на заповед е редовен, а по съдържание отговаря на
установените изисквания в закона.
Твърди се, че на
определения падеж, издателят не плати дължимата сума на легитимирания приносител-джиратаря В.С. . Сочи, че на основание издадения
запис на заповед било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение и
на изпълнителен лист по чл. 417, т. 9 ГПК.
По ч. гр. дело №
52560/2011 г., 123 състав.на СРС, била издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист. По изпълнителния лист било образувано изп.
дело №427/2012г. на ЧСИ Н.П.. ЧСИ е връчил покана за доброволно изпълнение на
длъжника. Във връзка с получената покана, на 18.10.2012г. е постъпило
възражение от П.Г.Г. чрез пълномощник, срещу
издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист и изпълнителното
производство е спряно съгласно разпореждането на чл. 420, ал. 1 вр. чл. 417, т. 9 ГПК.
Твърди се, че в подаденото възражение,
ответникът П.Г.Г. не оспорва задължението си по
записа на заповед, а единствено иска спиране на изпълнението от съда, което е
процесуално изявление по движението на производството, а не изявление, свързано
със съществуването на вземането.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от П.Г., с който се оспорва исковата претенция. Твърди се в
отговора, че исковата молба е депозирана след законоустановения
едномесечен срок съгласно разпоредбата на чл.415, ал.4 ГПК. Заявява, че
възразява относно формата на джирото по смисъла на
чл.468, ал.1 от ТЗ,съгласно който джирото трябва да
бъде написано върху менителницата или върху прикрепен към ценната книга лист /алонж/. Посочва, че лицевата част на записа на заповед не е
запълнена. Сочи, че не може да се прецени по копието, налично по делото, дали
тази форма е спазена. Посочва още, че в копието от записа на заповед се съдържа
видима поправка на падежа / втората цифра на датата- отдолу на копието личи
друга цифра/. Записът е платим на падеж, изменението се съдържа именно в
падежа, поради което обуславя неговата неопределеност, а това рефлектира върху
действителността на записа на заповед. Твърди, че по този начин падежът не е на
определен ден. Запис на заповед с падеж, определен по начин различен, от
предвидения в закона, е нищожен/ арг. чл.537, във
връзка с чл.486, ал.2 от ТЗ/. Твърди, че процесното
джиро, от което ищцата черпи права, съдържа три имена на джиранта
К.В.З., номер на личната му карта, както и ЕГН, който е от 11 цифри. Т.е.
посочен е невалиден единен граждански номер на джиранта/
също този невалиден ЕГН е посочен и в самия запис на заповед за поемател/. Поддържа, че невалидността на ЕГН е установима от външна страна, извлича се от самия текст.
В съдебно
заседание ищцата, чрез пълномощника си адв.Г. Х.–САК поддържа
предявения иск и моли да бъде уважен изцяло.Представя списък на разноски и
писмена защита.
В съдебно
заседание ответникът не се явява, не се представлява.
Софийски
градски съд, І -7 състав преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на
страните по реда на чл.12 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приложеното от ч.гр.д.№ 52560/2011г. по описа на
СРС, ІІ ГО, 123 с-в,
на 30.11.2011г., В.В.С.
подала заявление за издаване на Заповед
за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417, т.9 от ГПК срещу П.Г.Г. за сумата от
16 000 евро, представляваща дължима сума по Запис на заповед, издаден на 27.10.2010г.,
ведно с направените в заповедното производство разноски както и законната лихва
върху главницата считано от датата на подаване на иска до окончателното
изплащане на сумата. В т.12 от заявлението е посочено, че на 27.10.2010г.
длъжникът П.Г. е издал в полза на К.В.З., запис на заповед за сумата
16 000евро, с падеж на задължението 29.11.2011г. Отразено е още, че записа на заповед преди настъпване
на падежа му, на 31.10.2011г.
е джиросан от К.В.З.,
като поемател, в полза на В.В.С..
Приложен е запис на заповед издаден на 27.10.2010г., видно от който, същият има както
печатен текст, така и ръкописен текст. /л.5 от приложеното
ч.гр.д.№ 52560/2011г. по описа на СРС/ Ръкописният
текст касае издателя - П.Г.Г. и личните му
данни – постоянния адрес и лична карта. С печатен текст са отразени мястото на
издаване на заповедта - гр.София, датата на издаване на записа 27 октомври 2010г., сумата за която е издаден
записа – 16 000евро /цифром и словом/, издателя на ЗЗ
-трите имена, ЕГН и дата на издаването,
както и изписани имената на поемателя К.В.З.. В записа
на заповед е вписан падеж 29.11.2011год. В печатния текст на документа изрично
е посочено, че " ...с настоящия запис на заповед" издателят
безусловно и неотменимо се задължава да плати на 29.11.2011г.
в брой или по сметка писмено по
посочена от приносителя, сумата от 16 000 евро /цифром
и словом/. В ЗЗ е положен саморъчен подпис на издателя на документа- единия
непосредствено след текста на записа на заповед. Вземането по същия е прехвърлено
от ремитента К.В.З.
с посочена л.к.№62438167/17.09.2009г.
изд. от СДВР в полза на В.В.С. по изискуемия от закона ред (чл. 466 и сл. от ТЗ) чрез
надлежно джиро от 31.10.2010 г., оформено върху гърба на ценната книга.
На 18.01.2012г. по ч.гр.д.№ 52560/2011г.
по описа на СРС, ГО, 123 състав е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение чл.417 ГПК и изпълнителен
лист за посочената в заявлението сума 16 000 евро, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение - 30.11.2011г. до окончателното
изплащане, както и за сумата 1541,60лв. разноски в заповедното
производство.
Длъжникът П.Г. е упражнил правото си и е подал
възражение в двуседмичния срок по чл.414, ал.1 от ГПК, считано от връчване
на ЗНИ и поканата за доброволно изпълнение по изп. дело №427/2012г.
на ЧСИ Н.П.
с рег.№847 от КЧСИ, като направил и искане за спиране на изпълнението./л.16 от приложеното
ч.гр.д.№ 52560/2011г. по описа на СРС/
С разпореждане от
10.06.2013г., заповедния съд
констатирал спиране на изпълнението по аргумент от чл.420, ал.1 ГПК, доколкото заповедта за изпълнение ч.гр.д.№ 52560/2011г.
по описа на СРС, ГО, 123 състав, е издадена въз основа
на документ по чл. 417, т. 9 ГПК.
По делото не се
спори, че процесния
запис на заповед издаден на 27.10.2010г.
е подписан от ответникът П. Г.Г. .
Повдигнат е спор по въпроса свързан
с валидността на джирото, поради единен граждански
номер на джиранта, съдържащ 11 цифри.
От приетото удостоверение рег.№5327 / 10.12.2016г. издадено от СДВР, Отдел БДС, е видно, че при извършена
справка в «Националния регистър
на българските лични документи », е установено, че лична карта .№62438167/17.09.2009г.
издадена от
СДВР е на българския гражданин К.В.З. ЕГН **********. /л.23 от делото/
В приетото от съда, неоспореното заключение на съдебно
почерковата експертиза с в.л. Д.Ц., въз
основа на изследваните свободни и
условно- свободни образци от подписи на лицето К.В.З.,
е
обоснован извода, че подписът за „Джирант”
в записа на заповед с дата на издаване 27.10.2010г. за сумата от 16 000 евро е
положен от К.В.З. в л.к. № *********, издадена на 17.09.2007г. от МВР- София.
Приетото
заключение на съдебно - почерковата експертиза, съдът възприема като обосновано и компетентно изготвено.
Свидетелят К.В.З., разпитан в о.с.з. на 26.03.2019г.,
посочи в показанията си, че познава ответника П.Г., като в край на 2010г. му е
предал 16 000 евро. Сочи, че тогава Г. издал запис на заповед за сумата. Свид. З.посочва, че предал издадения от П.Г., записа на
заповед на В.С., което е обективирано върху самата
ценна книга.
Така установеното от фактическа
страна сочи на следните правни изводи:
По
допустимостта:
Предявеният иск
е процесуално допустим - налице са активно и пасивно легитимирани страни и
правен интерес от предявяване на иска – ищецът претендира установяване
съществуването на насрещна престация /вземане/ при
твърдение за наличие на задължение по редовен запис на заповед и неизпълнение
на насрещното задължение на ответната страна по тази правна връзка. По реда на
чл.417 от ГПК на ищеца е издадена Заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 52560/2011г. по описа на
СРС, ГО, 123 състав на СРС, срещу която длъжникът е възразил в срока по чл.414 ГПК, което обуславя правния интерес от установителен
иск по чл.422, ал.1 ГПК. По отношение на наведеното в отговора на исковата
молба възражение за недопустимост на исковата претенция съдът намира за
неоснователно. От материалите на приобщеното гр.д. № 52560/2011г. по описа на
СРС, 123 състав се установява, че с молба от 12.12.2013г. с вх. № 3142772 е
представено копие на депозирана исковата молба. Със същата е представено и
копие на товарителница № 00436540 на Рапидо, видно от
която на 09.12.2013г., чрез куриер е изпратена исковата молба. В „съдържание на
пратката“ е записано - искова молба по чл.422, ал.1 ГПК във връзка
с гр.д. № 52560/2011г., 113 състав. Разпореждането на съда, с което по реда на чл.415, ал.1 ГПК, са дадени
указания на заявителя в заповедното производство, е получено на 07.11.2013г. от
пълномощника адв.
В. Х.. Съдът намира, че законоустановения едномесечен
срок изтича на 07.12.2018г., който ден е бил неприсъствен /събота/. Първият
присъствен ден е на 09.12.2011г. /понеделник/, когато е и изпратена исковата
молба с куриер, с оглед на което едномесечния срок се явява спазен, с оглед
нормата на чл.415, ал.1 ГПК във вр. чл.60, ал.6 ГПК.
По
същество на доводите:
В производството
по чл.422 от ГПК ищецът следва да докаже факта от който произтича вземането му,
а ответника възраженията си срещу вземането.
В приетия по делото доклад на страните изричано е указано, че ищецът
следва да установи процесуалните предпоставки на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК,
както и наличието на изискуемо и ликвидно задължение по запис на заповед, а
ответникът носи доказателствената тежест да установи правопогасяващото възражение за цялостно изплащане на
сумата по записа на заповед релевирано в писмения отговор.
По силата на чл.
496 от ТЗ, отказът да бъде приет записа на заповед и да бъде извършено плащане
на същия следва да бъде удостоверен с протест по установения в чл. 501 и сл. от
Търговския закон ред. От това правило обаче има изключения, които са уредени в
разпоредбата на чл. 500 от ТЗ. В конкретния случай в записа е налице
уговорката: “Без протест”, поради което кредиторът по него е освободен да
извършва протест, а ако длъжникът по тази заповед твърди, че записът не му е
предявен или по него са извършени плащания, то в негова тежест е да докаже тези
обстоятелства.
Записът на заповед е абстрактна
сделка, при която основанието за плащане не е елемент на съдържанието, поради
което не е условие за действителност на ефекта.
В случая процесния
запис на заповед притежава реквизитите, изискуеми съгласно разпоредбата на чл.
535 от ТЗ. Документът носи наименованието "запис на заповед", което е
поставено както като заглавие, така и в самия текст на документа в съответната
логическа и граматическа връзка с другите изрази. Индивидуализирано е лицето,
което е поело задължението да плати с посочване на всички правно индивидуализиращи
го данни. Обективирано е и изявлението му, като
издател, че се задължава "безусловно" да заплати определена сума, а
именно сумата от 16 000 евро, на падеж 29.11.2011 г. Индивидуализиран е и поемателят, комуто следва да се плати - физическо лице, с
пълно посочване на правно индивидуализиращите го данни. Посочени са и дата и
място на издаването, което посочване е извършено с употребата на ясни и точни
изрази. Налице е и подпис на сочения издател П.
Г.Г. .
Притежавайки изброените и изискуеми, съгласно
разпоредбата на чл. 535 ТЗ реквизити, записът на заповед е редовен от външна
страна и годен да породи менителнично задължение.
Вземането по същия е прехвърлено от ремитента К.З.в полза на ищеца по изискуемия от закона ред
(чл. 466 и сл. от ТЗ) чрез надлежно джиро от 31.10.2011 г., оформено на нарочен
алонж към ценната книга. Уведомяване на издателя за
извършеното прехвърляне не се изисква. От момента на извършване на джирото ищецът е придобил вземането по процесния
запис на заповед.
Безспорно е в случая, че предвидения в процесната ценна книга падеж е настъпил на 29.11.2011г.,
което съобразено с разпоредбите на чл. 486 и чл. 491 от ТЗ прави вземането
изискуемо.
Установи се безспорно, че подписът за „Джирант”
в записа на заповед с дата на издаване 27.10.2010г. за сумата от 16 000 евро е
положен от К.В.З. в л.к. № *********, издадена на 17.09.2007г. от МВР- София.
Наличието на ЕГН с 11 цифри не прави записа на заповед недействителен.
Съгласно чл. 535, т. 5 от ТЗ в записа на заповед е достатъчно да се впише само
името на поемателя, но не и други индивидуализиращи
данни. Наличието на ЕГН на джиранта с 11 цифри не
рефлектира върху валидността на джирото. Съгласно чл.
468, ал. 1във вр. с чл. 537 ТЗ джирото
трябва да съдържа само изявление за джиросване и подпис на джиранта,
като съгласно чл. 468, ал. 2 от ТЗ дори само подписът на джиранта
на гърба на менителницата прави изявлението бланково джиро. Джирантът К.В.З. е
идентифициран, както в записа на заповед, така и в процесното
джиро и с данните от валидния си документ за самоличност към процесния период на издаване и джиросване на записа на
заповед, а именно л.к. № *********, издадена на 17.09.2007г. от МВР- София.
Във
основа на гореизложеното, в хода на исковото производство се установи съществуването на
редовен от вънщна страна запис на заповед, подлежащ
на изпълнение и надлежно джиро, с което всички права по менителничния
ефект са прехвърлени на ищцата В.В.С..
Правото да иска плащане по записа на заповед има легитимирания
приносител, чието право следва от непрекъснатия ред на джирата.
От изявлението за плащане, направено от ответника в самата ценна книга и
единственото джиро се установява, че задължението да се плати по ценната книга
е направено от ответника към К.В.З..
Установи се от свидетелските показания на К.В.З., че същия преди падежа
на записа на заповед на 31.10.2011г. е прехвърлил правата по процесния запис на заповед на ищцата В.В.С..
Прехвърлянето е било обективирано в джиро, изписано
на гърба на ценната книга. В случая е налице
съвпадение между поемателя по записа на
заповед и джиранта. С джирото
са прехвърлени всички права по ценната книга, включително вземането срещу
издателя.
При така установените фактически положения
съдът приема, че ликвидността и изискуемостта на вземането на ищеца са надлежно установени.
Предвид изложеното и след като вземането по процесния запис на заповед е надлежно установено по
основание и размер, а ответникът не е установил плащане на задължението,
предявената спрямо него искова претенция се преценява като основателна и
доказана.
По
разноските:
Ищецът
е направил нарочно искане да се осъди ответника да му репарира направените
разноски за тази инстанция, което с оглед изхода на спора и правилото,
установено в чл. 78, ал.1 от ГПК, се цени като основателно.
Като има предвид, че разноските на кредитора,
сторени в заповедното производство, не съставляват част от вземането, предмет
на съдебно установяване със специалния иск по чл. 422, във вр.
с чл. 415 от ГПК, макар и да са включени в съдържанието на оспорената от
длъжника заповед за изпълнение, а са законова последица от уважаване на
заявлението, като отговорността за тях е обвързана от окончателното произнасяне
на съда по предявения от кредитора иск по чл. 422 от ГПК, както и
обстоятелството, че в сезиралата настоящия съд искова молба ищецът изрично
твърди, че същите са дължими като е заявил воля за тяхното присъждане, съдът
намира, че следва да се произнесе с решението си и по вземането на кредитора за
разноските в заповедното производство. В този смисъл са и разрешенията, дадени
в т.12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013
г. на ВКС, ОСГТК.
Съгласно представения в настоящото
производство списък по чл. 80 от ГПК (л.36 от делото) ищецът претендира сума в
общ размер на 930,73 лева, включваща платени държавни такси исковото производство
в размери от 625, 73 лв., и 300лв.
платен депозит за СПЕ. За заповедното производство, сторените разноски са съответно
1541, 60лв., от които 626 лв. държавна такса и 916лв. адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, по реда на чл.422 ГПК, в правоотношенията
между
В.В.С. ЕГН ********** и П.Г.Г.
с ЕГН **********, съществуването на вземане на
В.В.С., ЕГН **********-
кредитор по издадената в негова полза по ч.гр.д. № 52560/2011г. на СРС, ІІ ГО, 123
състав, заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 18.01.2012
г., за сумата 16 000 евро
(шестнадесет хиляди евро),
представляваща дължима и непогасена главница по запис на заповед, издаден на 27.10.2010г. с падеж 29.11.2011 г.,
джиросан от поемателя, в
полза на ищеца на 31.10.2011 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 30.11.2011г.,
до окончателното плащане, на основание чл. 422, във вр.
с чл. 415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 538 и чл. 469,
ал.1 от ТЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА П.Г.Г. с ЕГН ********** да заплати на В.В.С., ЕГН **********, сумата 1541,60лв., представляваща дължими за възстановяване разноски,
сторени в заповедното производство.
ОСЪЖДА П.Г.Г. с ЕГН **********,
да заплати на В.В.С., ЕГН **********, сумата от 930,73лева,
представляваща сторени в исковото производство разноски.
Решението
подлежи
на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: