Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр.
К., 12.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – гр. К., ІI – ри състав в публично
заседание на четиринадесети
декември
две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : АКСИНИЯ АТАНАСОВА
при секретаря Д.М. и в
присъствието
на прокурора
разгледа докладваното
от съдията Атанасова гр. д. № 51 по
описа
за 2020 година, за
да се произнесе, съдът взе предвид следното :
Предявен
е положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124 ал. 1
от ГПК.
Ищцата В.П.М.,
ЕГН ********** ***, чрез адв.
П. – САК е
предявила против ответника Община К., с адрес : гр. К., ул. „О.“ № 1 иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК.
Ищцата твърди
в исковата молба, че е собственик на недвижим имот, находящ се в землището на с.
Б., община К., а именно : УПИ ХI – 180, от кв. 13, с площ 520 кв. м., заедно с построената
в имота едноетажна жилищна сграда със застроена площ 16 кв. м. , при съседи :
улица, УПИ Х – 197, УПИ ХVII – 179 и УПИ ХII – 178.
Ищцата претендира, че процесният имот е
придобит по давност, тъй като от 1991 г. и понастоящем упражнява фактическа
власт върху имота, явно, непрекъснато и спокойно.
Сочи се още, че същата установила, че за
същия имот има издаден Акт за общинска собственост № 449 / 06.11.2001 г. и
твърди, че ответникът не е собственик на процесния имот. Твърди, че процесният
имот по никакъв начин не е отнеман от нея и никога не е подлежал на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и не би могъл да бъде включен в земите по чл.
19 от ЗСПЗЗ и съответно е нямало как да стане общинска собственост
С оглед на гореизложеното ищцата моли
съдът да постанови решение, с което да
бъде призната за собственик на основание изтекла десетгодишна придобивна
давност върху недвижим имот, находящ се в землището на с. Б., община К., а
именно : имот УПИ
ХI – 180, от кв. 13, с
площ 520 кв. м., заедно с построената в имота едноетажна жилищна сграда със
застроена площ 16 кв. м. , при съседи : улица, УПИ Х – 197, УПИ ХVII – 179 и УПИ ХII – 178.
Ищцата редовно призована за съдебно
заседание не се явява, явява
се упълномощеният й защитник – адв. П. – САК, която поддържа така предявения иск, като излага
подробно доводите си в съдебно заседание. Претендира и разноски, като е
представила списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът
редовно призован за съдебно заседание пред настоящата инстанция се представлява
от ст. юрк. Т.А., който оспорва иска и моли съдът да отхвърли същия, като
неоснователен и недоказан, като излага подробно доводите си.
Съдът след като прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства и ги обсъди във връзка с доводите
изложени от ищеца и съгласно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното от фактическа страна :
От приложения като доказателство към делото
удостоверение рег. № АБ – У – 1170 / 16.12.2019 г. издадено от община К. е
видно, че УПИ ХI – 180, от кв. 13 по плана на с. Б.,
община К., при съседи : улица, УПИ Х – 197, УПИ ХVII – 179 и УПИ ХII
– 178 е записан на н
– ци на Д.Я.Н. и П.Д., като за същия има наличие на Акт за държавна собственост
№ 2604 / 30.09.1989 г., Заповед № ДИ – 1073 / 13.09.2001 г. на Областния
управител за отписване от актовите книги, като държавна земя и Акт за общинска
собственост № 449 / 06.11.2001 г.
Видно
е от приложеното удостоверение за данъчна оценка по чл. 264 ал. 1 от ДОПК изх.
№ ********** / 07.01.2020 г., че ищцата заплаща данък за 1 / 4 от имот с площ
500.00 кв. м. и 1 / 4 от жилище с площ 16.00 кв. м., находящи се в с. Б..
С допълнителна молба вх. № 579 /
11.02.2020 г. ищцата прилага актуална скица на процесния имот № 77 / 05.02.2020
г. от която е видно, че собственик на имота е Община К. без сграда, въз основа
на Акт за
общинска собственост № 449 / 06.11.2001 г.
С
допълнителна молба вх. № 1032 / 10.03.2020 г. ищцата прилага удостоверение за наследници № 03 / 16.01.2020
г. издадено от Община К. от което се установява, че Д.Я.Н.
е починал на 16.08.1939 г., акт за смърт № 0045 / 16.08.1939 г. и е оставил
посочените наследници.
От
приложените към отговора писмени доказателства : скица № 135 / 24.02.2020 г., извадка
от разписен листна с. Б. по плана, одобрен със Заповед № АБ – 322 / 1987 г., удостоверение
рег. № АБ – У – 1170 / 16.12.2019 г. издадено от община К., Акт за държавна собственост № 2604 / 30.09.1989 г., Заповед
№ ДИ – 1073 / 13.09.2001 г. на Областния управител за отписване от актовите
книги, като държавна земя и Акт за общинска собственост № 449 / 06.11.2001 г.
на Община К., вписан в Агенцията по вписванията на 19.05.2005 г., том IV, № 28, с вх. № 766 се установява, че
собственик на процесния имот, без сграда е Община К..
От
показанията на разпитаните по делото свидетели на ищцовата страна П.Г.П. и А.Т.Н.
се установява, че процесният имот е бил собственост на майката на ищцата Ц.Д.И.,
която починала 1991 г. / по спомени на свидетелката /. Сочи се, че има още
наследници, но никой не е предявявал интерес към имота.
Съдът
не кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като същите не
излагат показания относно обстоятелството дали имотът е включен в обхвата на
земите по чл. 19 от ЗСПЗЗ.
Съгласно
заключението на приетата по делото съдебно – техническа експертиза / л. 86 – 87
/ е видно, че УПИ ХI – 180, от кв. 13 по плана на с. Б.,
община К. е с площ 520.00 кв. м. / кореспондира с показанията на свидетелите /
и в имота има стара полумасивна постройка в недобро физическо състояние, с площ
около 21.00 кв. м. / по данни на вещото лице в с. з. същото не е ходило в
Община К. /.
При
гореописаната фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна
страна :
Съобразно
разпоредбата на чл.124, ал.1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право,
когато има интерес от това. В тежест на ищеца е да докаже, че е станал
собственик на процесния имот на годно правно основание.
Ищцата по делото
е предявила положителен
установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от
ГПК. Съдът намира, че предявеният
иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде оставен без
уважение.
От
събраните по делото писмени доказателства се установи, че собственик на
процесния имот е Община К.. Излага се от една
страна, че Общината се легитимира
като собственик на незаявените и невъзстановени земи по реда на
чл. 19
от ЗСПЗЗ, а от друга страна, че
предвид мораториума за придобиване по давност на
земи общинска собственост, наведеното от ищцата придобивно основание не е породило в тяхна полза вещно - правно действие.
Съдът
счита, че се прави опит за реституция
на земеделска земя, за което
е предвиден специален ред, а именно този
по Закона за собствеността и ползването на земеделските
земи, който е единствения законов ред за изразената
от ищцата претенция и същата е имала възможност да я заяви по
чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ в срока по чл. 11, ал.
1 от с.з., като впоследствие с ДВ бр. 13 / 09.02.2007 г. тази
разпоредба на ЗСПЗЗ е била изменена като
срокът за предявяване на искове по чл.
11, ал. 2 ЗСПЗЗ е определен
до 12.05.2007 г., който срок ищцата явно
е пропуснала.
Също
така съдът споделя доводите на процесуалния представител на ответника, че е в
сила „мораториум“ върху придобивната давност върху имоти – частна държавна и
общинска собственост. На 19 януари 2018 г. / обн. ДВ № 7 /, но в сила от
31.12.2017 г. Законът за изменение на Закона за собствеността за шести път
удължи срока, в който се спира придобивната давност върху имоти – частна
държавна и общинска собственост, удължаването е най – дълго до този момент – до
31.12.2022 г. В мотивите си ВКС посочва, че всъщност срокът не е изтекъл преди
спирането. Следователно, имоти – държавна и общинска собственост, не могат да
се придобиват по дългата давност, дори и върху тях да е упражнено давностно
владение от 01 юни 1996 г., поне до края на 2022 г. / в конкретния случай
ищцата твърди, че владее имота от 1991 г. /.
Съдът не споделя
доводите на процесуалният представител на ищцата, че същата е придобила по
давност процесния имот, не се представиха доказателства, че само тя е
собственик на процесния имот, тъй като се установи, че има и други наследници,
т. е. и други собственици на имота. Същата притежава само 1 / 4 ид. ч. от
процесния имот.
По
делото не бяха представени никакви строителни книжа за жилищната сграда,
обстоятелството, че имотът е деклариран заедно с постройката пред органите на
местни данъци и такси, не обуславя неговата законност и търпимост.
С оглед на
изложеното, съдът счита така предявеният положителен установителен иск от ищцата
В.П.М., ЕГН ********** ***, чрез
адв. П. ***, за неоснователен и
недоказан.
Мотивиран от
изложеното Районен съд – гр. К., ІI - ри състав :
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ИСКА
предявен от ищцата В.П.М., ЕГН ********** ***, чрез адв. П. ***, с
който се иска, съдът да признае за
установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик по давностно
владение на УПИ ХI – 180, от кв. 13, по плана на с. Б.,
община К., с площ 520 кв. м., заедно с построената в имота едноетажна жилищна
сграда със застроена площ 16 кв. м., при съседи : улица, УПИ Х – 197, УПИ ХVII – 179 и УПИ ХII – 178,
като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – гр. С. в двуседмичен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :