Р Е Ш Е Н И Е
№:478 29.03.2021г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Бургас VІІ-ми
състав
На шестнадесети март
две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател:….Румен Йосифов
Секретар: Сийка Хардалова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Румен Йосифов
административно дело № 467 по описа за 2021 година, за
да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.145-178 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.13, ал.6 от Закона за социално
подпомагане (ЗСП).
Образувано е по жалба на В.Б.П., ЕГН-**********,***,
адвокат Деян П. от САК, против заповед № ЗСП/Д-А/45 от 19.01.2021г. на директора
на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) - Бургас, потвърдена с решение № 42,
изх.№ 02-РД06-0042/04.02.2021г. на директора на Регионална дирекция за социално
подпомагане (РДСП) - Бургас, с която й е отказано отпускането на месечна
социална помощ по реда на чл.16б от Правилника за прилагане на Закона за
социално подпомагане (ППЗСП).
Жалбоподателката намира оспорената заповед за издадена
при неспазване на установената форма, при съществено нарушение на
административно-производствените правила, в противоречие с материално-правни
разпоредби и несъответствие с целта на закона. Иска прогласяването й за
нищожна, а в условията на евентуалност – да бъде отменена като
незаконосъобразна с връщане на преписката на административния орган за ново
произнасяне. Счита за неправилен изводът на органа, че тя не попада в кръга на
лицата по чл.16б, ал.1, т.2 от ППЗСП, защото не била останала без работа по
причини, предпоставили обявяване на извънредното положение или извънредната
епидемична обстановка. Жалбоподателката твърди, че такова изискване в
приложимите норми липсва, а същата помощ е била отпусната за предходен период –
месец ноември 2020г., както на нея, така и на други лица. Изразява неразбиране
и несъгласие с описания мотив с който е постановен отказа, като счита, че той
индикира неправилно прилагане на чл.16б, ал.1 от ППЗСП. Твърди също, че в
оспорената заповед не са посочени адресатите на акта – тя и останалите членове
на семейството й. Органът е пропуснал да извърши социална анкета и не й е
предоставил възможност да участва в производството. Намира, че заповедта я
дискриминира по признак „лично положение“, защото същата помощ е отпусната на
други лица. На последно място счита, че заповедта е издадена в противоречие с
целта на закона.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно
уведомена, не се явява и не се представлява. Изпраща писмено становище чрез
упълномощения от нея адвокат Деян П., в което поддържа жалбата и пледира за
уважаването й. Претендира присъждането на съдебно-деловодни разноски по нарочен
списък – платеното адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева и държавна
такса от 10 лева.
Ответникът –
директор на ДСП-Бургас, представя заедно с преписката писмено становище, в
което счита жалбата за неоснователна. Пред съда се представлява от редовно
упълномощения юрисконсулт Доротея Д., която оспорва жалбата и пледира за
отхвърлянето й. Позовава се на § 2 от ПЗР на ПМС № 322/23.11.2020г. за
изменение и допълнение на ППЗСП (обн. ДВ, бр.101 от 2020г.), съгласно който до
31.12.2021г. разпоредбата на чл.16б се прилага единствено при обявено
извънредно положение, съответно извънредна епидемична обстановка, свързана с
разпространение на COVID-19. Счита, че липсва необходимата взаимовръзка между
оставането без работа на жалбоподателката и въведените ограничения.
След като прецени твърденията на страните и събрания
по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас намира за
установено от фактическа следното:
Със заявление-декларация за отпускане на месечна целева помощ при обявено
извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка до директора на ДСП-Бургас от 06.01.2021г.
(л.29), жалбоподателката П. поискала такава, като декларирала,
че е неомъжена; безработна без право на обезщетение; регистрирана в Бюрото по
труда; не получава парично обезщетение за временна нетрудоспособност и
компенсации за неплатен отпуск, както и обезщетение за бременност и раждане. Посочила
е, че отглежда две деца: А. Ц. М., ЕГН-**********, ученик VІ-ти клас в ОУ“А.Г.Коджакафалията“
и В. Ц. М., ЕГН-**********, във ІІ-ра група на ДГ“Звездичка“. Декларирала е
също, че брутните й доходи през месеца възлизат на 1005 лева, които произтичат
от еднократни и месечни помощи, средства и добавки за деца.
По заявлението бил изготвен социален доклад (л.27) от съответния служител, който
проверил декларираното семейно положение на П., фактът, че е безработна, децата
й, липсата на съжителстващи лица, както и материалното положение – уточнено на
90 лева от помощи за деца. Установено е, че жилището на семейството се състои
от три стаи, липсата на движима и недвижима собственост и продажби, респ.
дарения на такава, както и че заявителката не е едноличен търговец и собственик
на капитала на търговско дружество. Описано е, че П. е безработна, регистрирана
в Бюрото по труда без право на обезщетение. Оглежда две деца под 14 години.
След извършена служебна справка в Redix е установено, че тя от 2010г. работи
само сезонна работа във „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“АД, Варна.
Направен е извод, че не е останала без работа по причини, предпоставили
обявеното извънредно положение или извънредна епидемична обстановка, поради
което семейството не попада в кръга на лицата по чл.16б от ППЗСП.
Към преписката е приложена извършената справка за трудовите договори на В.П.
(л.23), от която действително се установява, че регистрираните й трудови
договори с „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“АД, Варна, летище Варна за
периода от 2010г. до 2019г. са били срочни и обикновено са прекратявани на
последната дата от посочения срок. За тях е посочено и като основание – 02,
т.е. срочен трудов договор по чл.68, ал.1, т.1 КТ, съгласно Приложение № 1 от Наредба
№ 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по
чл.62, ал.5 от Кодекса на труда КТ). Последният трудов договор на
жалбоподателката със същият работодател е бил сключен на 29.06.2020г. и
прекратен на 01.10.2020г. За него няма посочен срок, а за основание е посочено
– 03, т.е. трудов договор по чл.68, ал.1, т.2 КТ, до завършване
на определена работа.
Приложен е контролен лист за извършен предварителен контрол за
законосъобразност преди вземане на решение за предоставяне на социална подкрепа
от 19.01.2021г. (л.22), съгласно който несъответствия не са открити.
Последвало издаването на процесната заповед № ЗСП/Д-А/45 от 19.01.2021г. на
директора на ДСП-Бургас, с която на основание чл.13, ал.2 от ЗСП и чл.28, ал.1
от ППЗСП, въз основа на заявлението на В.П. е постановен отказ за социални
помощи по чл.16б от ППЗСП, считано от 01.01.2021г. с мотив: семейството не
отговаря на условията за отпускане на месечна целева помощ по този ред, защото П.
не е останала без работа по причини, предпоставили обявеното извънредно
положение или извънредна епидемична обстановка. Посочено е също, че целевата
семейна помощ е с акцент и насоченост на предоставяне във връзка с обективни
ограничения, наложени от държавата за превенция и противодействие на причини,
които са основание за обявено извънредно положение или извънредна епидемична
обстановка и са предпоставили оставането без работа.
Заповедта била изпратена по електронната поща на заявителката, която с
жалба от 25.01.2021г. оспорила същата пред директора на РДСП-Бургас с възражение,
че в чл.16б от ППЗСП не присъства ограничението посочено в отказа. Жалбата била
изпратена на горестоящия орган заедно с писмено становище от директора на
ДСП-Бургас (л.17). В него отново са описани установените факти и счетено, че
обстоятелствата по жалбата са изяснени и няма основания за отмяна на заповедта.
С решение №
42, изх.№ 02-РД06-0042/04.02.2021г., директорът на РДСП-Бургас на основание
чл.13, ал.5 от ЗСП, отхвърлил жалбата на В.П. срещу процесната заповед. В
мотивите той описал установената до тук фактическа обстановка, като посочил, че
П. е работела в периода от 29.06.2020г. до 01.10.2020г. на срочен трудов
договор по чл.68, ал.1, т.2 КТ, т.е. до завършване на определена работа. Направен
е извод, че тя не отговаря на изискванията на чл.16б от ППЗСП, защото не е
останала без работа по причини предпоставили обявеното извънредно
положение или извънредна епидемична обстановка. Описано е съдържанието на чл.16б,
ал.1, т.2 от ППЗСП, като е посочено, че с тази норма е въведено изискване
лицето да е останало без работа по причини предпоставили обявеното извънредно
положение или извънредна епидемична обстановка. Същият извод е описан с още две
изречения, поради което и на основание чл.97, ал.1 от АПК горестоящият
орган е решил да отхвърли жалбата.
По преписката липсват данни за връчването на решението, но жалбата срещу
него е подадена на 18.02.2021г., т.е. 14 дни
след датата на издаването му.
Жалбоподателката представя извлечение от банковата си сметка (л.43), видно
от която на 15.12.2020г. тя е получила от АСП-Дирекция-Бургас сумата от 915
лева, с посочено основание ППЗСП - чл.16б, както и сумата от 90 лева, с
основание чл.7, ал.1 от ЗСПД (Закон за семейните помощи за деца). Следователно
се налага извода за доказаност на твърдението й, че за предходния месец тя е
получила месечна социална помощ като сега претендираната, което макар да не
беше признато изрично от ответната страна, не беше и оспорено.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като с нея се
оспорва индивидуален административен акт – заповед № ЗСП/Д-А/45 от 19.01.2021г.
на директора на ДСП-Бургас, съдържаща неблагоприятни последици за нейния адресат.
Освен от надлежна страна, жалбата е подаден и в предвидения 14-дневен
преклузивен срок за обжалване и след задължителното проведено оспорване по
административен ред.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съобразно изричните разпоредби на чл.145 ал.1 и
чл.168, ал.1 от АПК от компетентността на съда е да се произнесе по
законосъобразността на оспорения административен акт, като проверява дали е
издаден от компетентен орган и спазена ли е установената форма, спазени ли са
процесуалноправните и материално-правните разпоредби по издаването му и
съответства ли на целта на закона. Съдът извършва цялостна проверка относно
законосъобразността на оспорения акт, като не се ограничава само до проверка
на направените в жалбата твърдения за
незаконосъобразност на акта, а е длъжен въз основа на представените от страните
доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт
на всички основания по чл.146 от АПК.
Административното производство е проведено по реда на
чл.13 от ЗСП и чл.16б ат ППЗСП. Този тип социални помощи се отпускат въз основа
на заявление-декларация. Произнасянето става със заповед
на директора на дирекция „Социално подпомагане“ след преценка на всички данни и
обстоятелства, констатирани със социална анкета. Предвидено е, че отказът за
отпускане на социални помощи задължително се мотивира.
При извършената проверка съдът не установи нарушение
на процесуалните правила, които да са от категорията на съществените такива и
които самостоятелно да обуславят нищожност или отмяната на оспорената заповед.
Производството е образувано надлежно по заявление-декларация
подадена от П. до органа по попълнен от нея формуляр. Процесната заповед е
издадена от надлежен орган – директор на ДСП-Бургас, като е спазено специалното
процесуално изискване за провеждането на социална анкета, т.нар. социален
доклад на л.27. Посочен е адресатът на акта – заявителката В.Б.П.. В заповедта
се съдържат и мотиви, макар и кратки, т.е. спазено е изискването за мотивиране
на отказа. Друг е въпросът за материалната законосъобразност на тези мотиви, но
това не касае допустимостта на акта.
Поради това се налага извода, че при издаването на процесната
заповед са спазени процесуалноправните правила.
Неправилно обаче е тълкуван и приложен материалният
закон.
Съгласно приложимата в конкретния случай норма на чл.16б,
ал.1, т.2 от ППЗСП, право на месечна целева помощ при обявено извънредно положение
или обявена извънредна епидемична обстановка, имат семейства с деца до
14-годишна възраст, когато двамата или единият от родителите,
или родителят, отглеждащ сам дете, са останали без работа, но нямат право на
обезщетение за безработица или размерът на получаваното обезщетение е по-нисък
от средномесечния доход по ал.4. Тази норма е била изменена в ДВ, бр. 101 от
2020г., в сила от 27.11.2020г. – периодът за който жалбоподателката е получила
такава помощ за м.ноември, но това изменение е извършено по повод приемането на
новата ал.2, като съдържанието й не е променяно.
Никъде в нормата не е предвидено, че оставането без
работа трябва да е в някаква пряка или непосредствена връзка с епидемична
обстановка. Достатъчно е двете да съществуват едновременно в конкретния времеви
порядък. Няма предвидено и изключение, че нормата не намира приложение при
срочните трудови договори, включително тези сключени по чл.68,
ал.1, т.2 КТ, до завършване на определена работа, какъвто е процесният. Това е
логично, защото както срочността на договорите, така завършването на
определената работа пряко се влияе от влошената икономическа обстановка
свързана с пандемията от COVID-19.
Законодателят е предвидил три изисквания, който в
случая са налице. Първо не е спорно, че за страната е обявена извънредна
епидемична обстановка. Второ – жалбоподателката сама отглежда две деца до
14-годишна възраст. И трето – останала е без работа, но няма право на
обезщетение за безработица. След като са налице всички предпоставки за
отпускането на месечна целева помощ на П., ответният административен орган е
постановил незаконосъобразен отказ в атакуваната заповед.
Не може да бъде споделен мотивът му, потвърден и в
решението на горестоящия орган, че отказът се налага, защото П. не е останала
без работа по причини, предпоставили обявената извънредна епидемична обстановка.
Този мотив не само не попада сред изискванията на чл.16б, ал.1, т.2 от ППЗСП,
но е и произволен. Подобен извод не налага и § 2 от ПЗР
на ПМС № 322/23.11.2020г., на който се позовава пред съда процесуалният
представител на ответника. Ноторно известен факт е, че летищата на
ваканционните дестинации, на каквото е работела жалбоподателката, са едни от
най-засегнатите обекти при епидемичната обстановка. Жалбоподателката е била в
трудово правоотношение с този работодател, поради това за приложението на чл.16б
от ППЗСП е достатъчно оставането й без работа в периода на извънредна
епидемична обстановка, но не е необходимо да се изследва някаква конкретна
причина за това, още повече, че в случая не е налице индиция противоправно
поведение от страна на П., с цел неправомерно получаване на социални плащания.
Самият орган също е преценил така, предоставяйки й помощ по чл.16б от ППЗСП за
предходен период.
Ето защо заповед № ЗСП/Д-А/45 от
19.01.2021г. на директора на ДСП- Бургас следва да бъде отменена поради противоречие
с материалния закон. При наличието на тази материална незаконосъобразност
водеща до отмяна, не следва да бъдат обсъждани твърденията на жалбоподателката
за упражнена дискриминация по признак „лично положение“, както и за
противоречие на заповедта с целта на закона.
С оглед обстоятелството, че естеството на
казуса не позволява решаването му по същество от съда, преписката следва да
бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне, съобразено
задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото
решение – да се приеме, че заявителката отговаря на всички изисквания на чл.16б,
ал.1, т.2 от ППЗСП.
Мотивиран от това и на основание чл.172, ал.2 и
чл.173, ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас, седми състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед № ЗСП/Д-А/45
от 19.01.2021г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Бургас,
потвърдена с решение № 42, изх.№ 02-РД06-0042/04.02.2021г. на директора на
Регионална дирекция за социално подпомагане - Бургас, с която е отказано
отпускането на месечна социална помощ по реда на чл.16б от ППЗСП на В.Б.П.,
ЕГН-**********,***
ВРЪЩА преписката на
Дирекция „Социално подпомагане“ - Бургас за ново произнасяне по подаденото от В.Б.П.,
ЕГН-**********, заявление-декларация от 06.01.2021г., съобразно с дадени в
настоящото решение задължителните указания по тълкуването и прилагането на
закона, като му определя 14-дневен срок за произнасяне.
Решението е окончателно на основание чл.13, ал.6 от ЗСП.
СЪДИЯ: