РЕШЕНИЕ
№ 5579
гр. София, 29.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110158967 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „ЕОС
Матрикс” ЕООД срещу В. С. З. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело
№ 6569/2024 г. по описа на СРС.
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени установителни
искове по: 1/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ вр.
чл. 9 ЗПК за сумата от 4160 лева, представляваща главница по договор за стоков
кредит № 961881 от 06.02.2023 г.; 2/ по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 1014,00 лева, представляваща
договорна лихва за период от 05.03.2023 г. до 22.12.2023 г. и по 3/ чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 168,14 лева, представляваща мораторна лихва за
период от 05.03.2023 г. до 02.02.2024 г.
Ищецът „ЕОС Матрикс” ЕООД e подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу В. С. З. за: сумата от
4160,00 лева (четири хиляди сто и шестдесет лева), представляваща главница по
договор за стоков кредит № 961881 от 06.02.2023 г., ведно със законна лихва за период
от 02.02.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 1014,00 лева (хиляда и
четиринадесет лева), представляваща договорна лихва за период от 05.03.2023 г. до
22.12.2023 г., сумата от 168,14 лева (сто шестдесет и осем лева и 14 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 05.03.2023 г. до 02.02.2024 г., както и
държавна такса в размер на 106,84 лева (сто и шест лева и 84 стотинки) и адвокатско
възнаграждение в размер на 240,00 лева (двеста и четиридесет лева) с вкл. ДДС.
Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника,
като след указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че на 06.02.2023 г. между „Банка ДСК“ АД и ответника е
сключен договор за стоков кредит № 961881. По силата на договора на ответника бил
1
отпуснат стоков кредит в размер на 4160 лева, който следвало да бъде погасен на 24
анюитетни месечни вноски, с краен срок на погасяване 06.02.2025 г. Ответникът не
изпълнил задължението си за погасяване на кредита, като останали непогасени
претендираните в настоящото производство суми. Между страните по договора било
уговорено, че при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90
дни, кредитът ставал автоматично предсрочно изискуем, като твърди в случая да е
налице именно тази хипотеза. Ответникът бил уведомен за настъпилата предсрочна
изискуемост с уведомление на 22.12.2023 г.
Твърди се, че по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 20.10.2023 г., сключен между „Банка ДСК“ АД и „ЕОС Матрикс” ЕООД,
задължението на ответника било прехвърлено на ищцовото дружество. До ответника
било изпратено уведомление за извършената цесия.
Моли съда да установи съществуването на вземането така, както е заявено в
заповедното производство, ведно със законната лихва върху, считано от подаването на
заявлението до погасяването. Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор ответникът оспорва изцяло основателността на
предявените искове, както и техния размер. Сочи, че е лице в неравностойно
положение с констатирана 100 % трайна неработоспособност. Сочи, че на 06.02.2023 г.
се намирал в двора на храм „“ в гр. София, когато неизвестни за него лица го
нападнали, принудили да се качи в автомобил, отвели го в склад в кв. “, където го
накарали да подпише някакви документи, след което го освободили. На 12.02.2023 г.
подал жалба в полицията, по която била образувана преписка. Моли предявените
искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. с чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД:
За основателността на предявените искове за главница и договорна лихва в
тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване
правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че
между „Банка ДСК“ АД и ответника е възникнало облигационно правоотношение по
процесния договор за стоков кредит, по силата на който за кредитополучателя е
възникнало задължението за връщане на заетата сума и заплащане на възнаградителна
лихва в претендираните размери; настъпилата цесия между „Банка ДСК“ АД и „ЕОС
Матрикс“ ЕООД за процесното вземане, за която ответникът е уведомен.
При доказване на горните факти, в тежест на ответницата е да установи
погасяване на паричното си задължение.
От приетия по делото договор за стоков кредит № 961881/06.02.2023 г. се
установява, че от една страна „Банка ДСК“ АД, в качеството на кредитор, предоставя
на ответника В. С. З., в качеството му на кредитополучател, стоков кредит в размер на
сумата от 4160 лева за закупуването на MITSUBISHI от търговеца „Кристъл 2015“
ЕООД. Уговорено е кредотополучателят да издължи кредита за срок от 24 месеца,
считано от датата на неговото усвояване. Приложен към договора е погасителен план,
от който се установява, че последната падежна дата за погасяване на задължението е
уговорена на 06.02.2025 г. Уговорен между страните е фиксиран годишен лихвен
процент от 34,33 %, както и ГПР в размер на 40,61 %.
Приет по делото е и рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от
21.03.2023 г. и приложение № 1 към него, от които се установява, че процесното
2
вземане е прехвърлено от страна на „банка ДСК“ АД на ищеца в настоящото
производство „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
По делото е представено и пълномощно от цедента, по силата на което
цесионерът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е упълномощен да уведомява на осн. чл. 99, ал. 3
ЗЗД всички длъжници, по всички вземания, които са предмет на договора за цесия.
Приложено по делото е и уведомителното писмо до ответника за извършената цесия,
както и доказателство, че същото му е било връчено на 29.12.2023 г. Ето защо се
налага извод, че ответникът е надлежно уведомен за настъпилото прехвърляне на
вземанията по процесния договор. С полученото от ответника уведомление същият е
уведомен и за факта, че кредиторът е обявил кредита за предросчно изискуем поради
неизпълнение на задълженията на кредитополучателя по договора.
По делото е прието заключение по изготвена съдебно-счетоводна експертиза, от
което се установява, че усвоената сума по процесния договор за стоков кредит е в
размер на 4160 лева, като от страна на ответника няма извършвани погасителни вноски
както по отношение на главницата, така и по отношение на лихвата. Отразено е, че
размерът на договорна лихва за процесния период от 05.03.2023 г. до 22.12.2023 г.
възлиза на сумата от 1253,57 лева, а дължимият размер на мораторна лихва за
процесния период от 05.03.2023 г. до 02.02.2024 г. възлиза на сумата от 158,66 лева.
Съдът кредитира експертното заключение като пълно и обективно изготвено.
Следва да се даде отговор на релевираното в отговора на исковата молба
възражение за липса на дължимост на процесните суми поради факта, че договорът за
стоков кредит е подписан от ответника чрез използване на насилие. С оглед направено
в отговора на исковата молба възражение, по делото е приет препис от прокурорска
преписка № г. по описа на СРС, прокурорска преписка № г. по г. по описа на СРС е
отказано образуването на наказателно производство. С Постановление от 15.10.2024 г.
по пр. преписка г. по описа на СГП е потвърден отказът за образуване на наказателно
производство, постановен от СРП. Други доказателства за релевираното възражение в
настоящото производство не са събрани, поради което същото остана недоказано.
Отделно следва да се посочи, че в насроченото първо открито съдебно заседание
ответникът, чрез неговия процесуален представител, е направил възражение, че не е
разбирал действията си при сключване на договора, което по същността си
представлява възражение за унищожаване на договора на осн. чл. 31 ЗЗД. Съгласно
разпоредбата на чл. 131, ал. 3 ГПК, в отговора на исковата молба ответникът е длъжен
да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да
представи всички писмени доказателства, с които разполага. Според чл. 133 ГПК, ако
не стори това в срока за отговор на исковата молба, както и ако не направи
възраженията си в този срок, той губи възможността да направи това по-късно, освен
ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. В тази връзка следва
да бъде споделена и трайната задължителна съдебна практика по въпроса,
обективирана в: Решение № 5 от 20.01.2012г. по гр.д. № 822/2011 г. на ІІ г.о. на ВКС,
Решение № 466/27.05.2010 г. по гр.д. № 1297/2009 г. на І го. на ВКС, Решение № 153
от 12.07.2013 г. по гр. дело № 1317/2013 г. на ІІ г.о. на ВКС и др., според която е
недопустимо ответникът да прави възражения по основателността на иска и да сочи
доказателства след срока за отговор; съответно и първоинстанционният, и въззивният
съд са ограничени да разгледат единствено доводи и възражения, направени с отговора
по чл. 131 ГПК. Ето защо направеното в първото по делото открито съдебно заседание
възражение по чл. 31 ЗЗД не следва да бъде разглеждано в настоящото производство
поради настъпила преклузия за заявяването му.
Посочи се по-горе, че ответникът е бил уведомен от кредитора за настъпилата
предсрочна изискуемост на вземането преди депозиране на заявлението за издаване на
3
заповед за изпълнение, но следва да се отбележи, че дори предсрочната изискуемост
да не беше обявена, то към датата на формиране на силата на пресъдено нещо
/06.03.2025 г./ са били настъпили падежите за всички погасителни вноски, което следва
да бъде съобразено от съда, разглеждащ иска по чл. 422 ГПК /арг. от т. 1 от
Тълкувателно решение от 02.04.2019 г. по Тълкувателно дело № 8/2017 г. на ОСГТК
на ВКС/.
Поради изложеното, като основателни следва да бъдат уважени предявените
искове за главница и договорна лихва в пълните предявени размери, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до погасяването.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предявен е иск за установяване вземането на ищеца към ответника за сумата от
168,14 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
05.03.2023 г. до 02.02.2024 г.
Според приетото заключение по съдебно-счетоводна експертиза размерът на
лихвата за забава за процесния период е в размер на сумата от 158,66 лева, до който
размер следва да бъде уважен предявеният иск, като бъде отхвърлен за горницата до
пълния предявен размер от 168,14 лева като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода от делото право за присъждане на разноски възниква и за двете
страни, като такива се претендират единствено от ищцовата страна.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцовото дружество следва да бъдат
присъдени разноски, пропорционално на уважената част от предявените искове в общ
размер от 536,26 лева, от които: 156,93 лева държавна такса и 379,33 лева
възнаграждение за изготвяне на експертно заключение, пропорционално на уважената
част от предявените искове.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за
разноски в размер на 106,84 лева държавна такса и 240 лева адв. възнаграждение, като
пропорционално на уважената част от предявените искове в полза на ищеца следва да
бъде присъдена сумата от 346,22 лева, включваща 106,65 лева държавна такса и 239,57
лева адв. възнаграждение.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. С. З., ЕГН ********** дължи на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, в качеството му на частен правоприемник на „Банка
ДСК“ АД по договор за цесия от 20.10.2023 г. сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.02.2024 г. по ч. гр. дело №
6569/2024 г. по описа на СРС, 33 състав, както следва:
- сумата от 4160,00 лева на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
с чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК, представляваща главница по договор за стоков кредит
№ 961881 от 06.02.2023 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 02.02.2024
г. до погасяване на задължението;
- сумата от 1014,00 лева на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
4
с чл. 430, ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК, представляваща договорна лихва за период от
05.03.2023 г. до 22.12.2023 г.;
- сумата от 158,66 лева на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
представляваща мораторна лихва за период от 05.03.2023 г. до 02.02.2024 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявени размер от 168,14 лева като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. С. З., ЕГН ********** да заплати на
„ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 536,26 лева, представляваща
разноски в исковото производството, както и сумата от 346,22 лева, представляваща
разноски в заповедното производство, пропорционално на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5