Р Е Ш Е Н И Е
№ 1291 24.10.2019 г. град Бургас
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Районен съд
- Бургас,
ХXІ наказателен състав
На 27.09.2019 г.
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Николай Гемеджиев
Секретар: Мария
Милева
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдията Гемеджиев НАХ дело № 2241 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по повод жалба от „ПРЕСТИЖ М“ ООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, улица „Цар
Симеон Велики“ №1, етаж 1, ап.11, представлявано от управителя С.М.Мпротив Наказателно
постановление №02-0002383/20.05.2019 г., издадено от Директор на Дирекция
„Инспекция по труда“ - Бургас, с което на основание чл.416, ал.5 във връзка с
чл.413, ал.1 от Кодекса на труда за нарушение на чл.38, ал.1 във връзка с
чл.60, ал.1 от Наредба №2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи, на дружеството-жалбоподател е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лева. В жалбата се посочва,
че процесното НП е незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на
производствените правила, както и нарушения на материалноправни разпоредби.
Според жалбата, в предсъдебната фаза на процеса е останал неизяснен въпроса кой
носи отговорност за обезопасяване на процесния строеж. Посочва се също така, че
дружеството-жалбоподател е било сключило договор за извършване на грубия строеж
на сграда и че към момента на проверката на обекта са се извършвали действия по
поставяне на мазилки, но от „ПМ 71“ ЕООД.
Съдът приема, че жалбата е подадена
в рамките на 14-дневния срок за обжалване, тъй като е налице редовно връчване.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона
и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното :
Съгласно Договор от 06.03.2018 г.,
сключен с „МАКЕДОНИЯ 70“ ООД, съгласно който дружеството-жалбоподател е поело
задължението да изгради до етап „груб строеж“ (чл.1, ал.1 от Договора) жилищна
сграда в комплекс (квартал) „Възраждане“ в гр.Бургас, УПИ VII-4096.
На 01.04.2019 г. бил сключен и анекс
към Договора, съгласно съдържанието на който дружеството-жалбоподател е приело
в срок до 60 дни да изпълни замазки по открити и закрити тераси, както и върху
жилищната част на построената сграда.
На 17.04.2019 г. около 11:30 часа В.В.
и К.Г. – старши инспектор, респективно главен инспектор в Д“ИТ“ – Бургас
извършили проверка на процесната сграда, находяща се на адрес: гр.Бургас, улица
„Македония“ №70. На място били заварени работници към друго дружество („ПМ 71“
ЕООД), които извършвали СМР – замазки отвътре. На място били установени и
работници на трето дружество, които извършвали изкоп и полагали оптичен кабел
за интернет връзка. Единственият работник, който бил към
дружеството-жалбоподател е св.М.М.. По време на проверката той товарел на
камион с кран панели. На място бил и техническия ръководител на строежа св.Г.Н,
който малко по-късно си тръгнал. По време на проверката и след началото
ѝ, св.М. бил установен с кофа в ръка на партера вътре в сградата.
На 03.05.2019 г. В.В., съставил
против дружеството-жалбоподател Акт №02-0002383/03.05.2019 г. за установяване на
административно нарушение (АУАН). На същия ден и срещу подпис, на св.Г.Н, като
пълномощник на дружеството-жалбоподател бил връчен препис от АУАН. В цифрово
изражение вмененото нарушение било по чл.38, ал.1 във връзка с чл.60, ал.1 от
Наредбата.
На 20.05.2019 г. директора на Д“ИТ“
– Бургас издал обжалваното НП.
Изложената фактическа обстановка се
установява от събраните по делото писмени доказателства и веществени
доказателствени средства.
При така установените факти съдът
намира жалбата за основателна по следните съображения:
Съгласно § 5.40 от ДР на ЗУТ "строителни
и монтажни" са работите, чрез които строежите се изграждат, ремонтират,
реконструират, преустройват, поддържат или възстановяват. По време на
проверката и съгласно показанията на разпитаните служители на Д“ИТ“ – Бургас,
св.М. не е бил установен да извършва СМР, а да товари или по-скоро да подпомага
товаренето на панели на камион, а по-късно да носи кофа на партера на
построената сграда. Според показанията на св.Г.Н, М. е извършвал демонтиране на
оградата на обекта и е пренасял същата на партера на сградата. Тази дейност не
покрива определението за строителни и монтажни работи. Според показанията на
св.Г., М. е работел. Не се уточни в какво се е състояла работата му. Безспорно
замазката, полагането на която е СМР, е била изпълнявана от работници на „ПМ
71“ ЕООД, независимо от сключения между дружеството-жалбоподател анекс за тази
дейност.
Съгласно чл.60, ал.1 от Наредбата, Работи
на височина се извършват при осигурена безопасност от падане на хора или
предмети чрез подходящо оборудване, колективни и/или лични предпазни средства
(напр. ограждения, скелета, платформи и/или предпазни (защитни) мрежи). Според
чл.38, ал.1 от Наредбата за обезопасяване на работното оборудване на
строителната площадка се използват постоянни или временни ограждения (парапети,
капаци, мрежи, екрани и др.), прилагани при шахти, стълби, балкони, площадки,
мостове, естакади, пешеходни пътеки, стърчащи части и части с остри ръбове и
краища, движещи се машини и съоръжения, заготовки на материали, пръскащи или
разливащи се течности, хвърчащи частици, метални стружки, стърготини и др. Тези
две разпоредби са посочени от наказващия орган като нарушени от
дружеството-жалбоподател. Според чл.1 от Наредбата, с нея се определят
минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд (ЗБУТ) на временните и подвижните строителни площадки
Съгласно чл.413, ал.2 КТ, работодател,
който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице,
ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.
Според §1.1. от ДР на КТ "работодател"
е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко
друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение,
организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други
подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово
правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от
разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател.
Според показанията на самия актосъставител работниците, установени да полагат
замазка, т.е. СМР във вътрешността на сградата, са били на работа към „ПМ 71“
ЕООД, а не към дружеството-жалбоподател. По-горе бе прието и че св.М.М. не е
извършвал СМР на обекта по време на извършваната проверка. Ето защо настоящия
състав приема, че дружеството-жалбоподател не е имало качеството на работодател
на работниците, извършващи СМР във вътрешността на сградата. Следователно
задължението по чл.60, ал.1 и чл.38, ал.1 от Наредбата не е било негово, а на
„ПМ 71“ ЕООД, комуто е следвало да се състави АУАН и издаде НП.
Мотивиран от
изложеното, Районен съд – Бургас и на осн. чл. 63, ал. 1 ЗАНН,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №02-0002383/20.05.2019 г.,
издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Бургас, с което на
основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.413, ал.1 от Кодекса на труда за
нарушение на чл.38, ал.1 във връзка с чл.60, ал.1 от Наредба №2/22.03.2004 г.
за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи на „ПРЕСТИЖ М“ ООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, улица „Цар Симеон Велики“
№1, етаж 1, ап.11, представлявано от управителя С.М.Ме наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с
оригинала:
ММ