Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 45
Гр.Перник 18.10.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият окръжен
съд,наказателна колегия в публичното заседание на 18.септември през две хиляди и деветнадесета година в състав :
Председател: Калин Баталски
Членове :Виктор Георгиев
Бисер Петров
При секретаря Ива Цветкова, като
разгледа докладваното от В.Георгиев ВНЧХД №165 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното :
С
присъда №143/12.03.2019 год.
постановена по нчх.дело №01655/2018год.
Пернишкият районен съд е признал подсъдимия И.Д.И. – роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес:***,
българин, български гражданин, *** образование, женен, неосъждан, работещ на
длъжност ***, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 13.05.2018 г., около
21.30 часа, в гр.Перник, ул. “***“, чрез блъскане с ръце в тялото и удар с крак
в главата, причинил на И.К.И. лека телесна повреда, изразяваща се в контузия в
областта на главата и поясната област, лек оток и кръвонасядане по горната
устна на устата в ляво, кръвонасядания по гърба двустранно, по ляво рамо, по
дясната мишница и по лявата седалищна област, довели до разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК – престъпление по чл.130, ал.1
от НК, за което при условията и на основание чл.78“а“, ал.1 от НК съдът го е
ОСВОБОДИЛ от наказателна отговорност и му Е НАЛОЖИЛ административно наказание
ГЛОБА, в размер 1000 /хиляда/ лв., като го е ОПРАВДАЛ по обвинението в
останалата част - да е причинил на пострадалия контузия в теменно-тилната
област на главата, счупване на преден зъб и разклащане на зъб; да е извършил
престъплението в съучастие като съизвършител с А.А. и М.Г.; относно
квалификацията на престъплението във вр. чл.20 ал.2 от НК, както и да е
извършил престъплението чрез нанасяне на удари с ръце и с предмет по главата и
тялото на пострадалия.
С присъдата съдът е ПРИЗНАЛ подсъдимите:
А.Й.А. – роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес:***,
*** образование, женен, неосъждан, ***, с ЕГН **********, и
М.С.Г. – роден на *** ***, спостоянен и настоящ адрес:***,
*** образование, женен, осъждан, ***, с ЕГН **********,
ЗА НЕВИННИ в това, че на 13.05.2018 г., около 21.30 часа,
в гр.Перник, ул.“***“, в съучастие помежду си и с подсъдимия И.И. като
съизвършители, чрез нанасяне на удари с ръце, с крака и с предмет в главата и
тялото, причинили на И.К.И. лека телесна повреда, изразяваща се в контузия в
областта на главата и поясната област, лек оток и кръвонасядане по горната
устна на устата в ляво, кръвонасядания по гърба двустранно, по ляво рамо, по
дясната мишница и по лявата седалищна област, болезненост в теменно-тилната
област на главата, счупване на преден зъб и разклащане зъб, довели до разстройство
на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, и на основание чл.304,
предл.2-ро от НПК ги е ОПРАВДАЛ изцяло
по повдигнатото им обвинение за престъпление по чл. 130, ал.1, във вр. с чл.20,
ал.2 от НК.
ОСЪДИЛ е подсъдимия И.Д.И. – със снета самоличност, да
заплати на частния тъжител и граждански ищец - И.К.И. с адрес: ***, с ЕГН **********,
сумата от 850.00 /осемстотин и петдесет/ лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди /болки, страдания, унижения/ в резултат на
престъплението по чл.130, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху
посочената главница, считано от датата на увреждането – 13.05.2018 год., до
окончателното изплащане, като за разликата до пълния предявен размер до 20 000
лв., е ОТХВЪРЛИЛ същия като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛИЛ е
изцяло предявения граждански иск солидарно срещу подсъдимите А.Й.А. и М.С.Г. в
размер 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от И.К.И.
неимуществени вреди /болки, страдания, унижения/ в резултат на престъпление по
чл.130, ал. 1, вр. чл.20, ал.2 от НК, ведно с претендираната законна лихва
върху главницата, считано от датата на увреждането - 13.05.2018г., до окончателното
заплащане, като неоснователен и недоказан.
ОСЪДИЛ е подсъдимия И.Д.И. –
да заплати на частния тъжител и гр. ищец И.К.И. сумата 1142.00 лв. /хиляда сто
четиридесет и два лева/, представляваща направени от последния разноски в
производството /в т.ч. държавна такса за образуване на делото и заплатено
адвокатско възнаграждение/, а в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на ПРС - сумата от 50,00 /петдесет/ лева, представляваща държавна такса в
размер 4% върху уважения размер на гражданския иск.
ОСЪДИЛ е частния тъжител и граждански ищец И.К.И. да
заплати на подсъдимите А.Й.А. и М.С.Г. сума от по 500.00 /петстотин/ лв.,
представляваща направени от всеки от тях разноски в произовдството за
адвокатско възнаграждение.
Недоволен от така постановената
присъда е останал частният тъжител и гр.ищец И.К.И., който в срок е депозирал
въззивна жалба. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на постановения съдебен акт в оправдателната част по отношение
на А.А. и М.Г.. Прави се искане за постановяване на нова присъда от въззивния
съд, с която подсъдимите А.А. и М.Г. да бъдат признати за виновни и осъдени.
Присъдата е обжалвана и в гражданската част. Прави се искане предявеният
граждански иск от 20000лв. да бъде уважен в пълен размер.
В съдебно заседание пред въззивната
инстанция повереникът на частният тъжител-адв. К. поддържа жалбата по
изложените в нея съображения.
Защитникът на подсъдимите И.И., А.А.
и М.Г.-адв.В. е изложил съображения, че постановената от РС-Перник присъда е
законосъобразна, обоснована и правилна и предлага същата да бъде потвърдена.
Пернишкият окръжен съд като
провери обжалвания съдебен акт с оглед на изложените в жалбата доводи и изцяло
служебно по реда на чл.313 и чл.314 от НПК, намери за установено следното :
Като е обсъдил събраните по
делото гласни и писмени доказателства, както и заключението по проведената
комплексна съд.медицинска експертиза, Пернишкият районен съд е установил точно развилата се по делото фактическа
обстановка, а тя се свежда до следното:
На 13.05.2018г., вечерта
частният тъжител И.И. се намирал в дома си в ***. В същата сграда в съседство
се намирало кафе-аперитив ***, стопанисван от
свидетелката Т.И. и съпруга й - подсъдимият И.И.. Същата вечер в заведението
имало клиенти, а на работа била свид. И.. Около 21.30 часа частният тъжител
отишъл в заведението. Невъздържано, на висок тон настоял музиката да се намали,
тъй като шума му пречел. Отправил към свидетелката думи, от които същата се
засегнала, като се заканвал, че ще затвори
заведението. Поведението му я притеснило и разстроило, помолила го да не й
крещи, и тъй като и по-рано имали пререкания по същия повод заявила, че няма да
разговаря с него, а ако желае може да извика съпругата си. Влязла обратно в
заведението, позвънила на своя съпруг - И.И., и плачейки го помолила да дойде
при нея, като обяснила, че съседът им отново й създава проблеми.
Междувременно тъжителят повикал
жена си – свид. Д.Б., и заедно отишли в търговския обект. Влезли в
помещение, намиращо се вляво спрямо входната врата, където ги последвала и
свид. Т.И.. В него нямало никого, тъй като всички клиенти
се намирали в съседното помещение, вдясно спрямо входната врата. Там по
същото време се намирали и подсъдимите М.Г. и А.А. със свои приятели и познати,
а първия и със съпругата си - свид. И.Г..
Подсъдимият Г. забелязал пристигането на частния тъжител, с когото се
познавали, както и че присъствието му видимо разстроило Т.И., поради което
станал от мястото си и отишъл при тях. Докато тримата спорели за силата на
звука на музиката, в помещението с бърза крачка влязъл подсъдимия И.И. и
директно се насочил към частния тъжител. Видимо ядосан, поискал обяснение от
него защо продължава да тормози съпругата му след като се били разбрали да
решават проблемите помежду си. Предвид нападателното му поведение, пострадалият
станал от мястото си и замахнал към И.И. с намерение да го
отблъсне от себе си. След моментно вкопчване един в друг, И.И. го хванал и
блъснал силно с ръце, при което тъжителят И.И. загубил
равновесие и паднал назад към дивана, на който седял. Веднага след това
подсъдимият И.И. му нанесъл удар с крак в лицето, от
който И.И. залитнал настрани между ъгловият диван и масичката пред него, като
от носа му рукнала кръв. М.Г. и свид. Д.Б. скочили от местата си, а подсъдимият
се отдръпнал. И.И. също се изправил и се насочил към изхода на заведението,
следван от свид. Д.Б.. След като излязъл навън подал сигнал за инцидента на
телефон за спешни повиквания 112.
Междувременно излезли и подсъдимият И.И. и съпругата му.
Във връзка с подадения сигнал
на тел.112 от ОДЧ при 02 РУ – Перник на мястото бил изпратен автопатрул на 01
РУ при ОД МВР – Перник, в състав: М.Б.Й., Д.Е. Д. и Р. В.В. – полицаи във 02 РУ – Перник. Тримата
снели устни обяснения от пострадалия и от подсъдимия И.И.. Пред служителите на
МВР частният тъжител посочил именно него като лицето, което го ударило, а И.И.
потвърдил това. Разговаряли и с установените на място очевидци на инцидента,
както и с част от намиращите се в заведението клиенти. Впоследствие всички те,
сред които и подсъдимите Г. и А. се прибрали по домовете си. Малко след
пристигането на полицейския автопатрул пристигнал и екип на ЦСМП, който
транспортирал пострадалия до болнично заведение. Предвид събраните данни за
действията на участниците в конфликта подсъдимият И.И. бил задържан и отведен в
полицейското управление, за което била съставена заповед за задържане на лице
рег. №***.
При извършения преглед на И.И.
с начало 22.34 часа, отразен в лист за преглед на пациент №***, същият съобщил,
че му е нанесен побой при битов инцидент, оплакал се от болка в областта на носа
и устата и в лумбалната област вляво. При прегледа били констатирани съсирена
кръв областта на лява ноздра, без кървене в момента, съсирена кръв на устната
без лезии в устната кухина, умерена палпаторна болка по задна аксиларна линия
на лява гръдна половина и лумбална област, без крепитации, палпирано било леко
болезнено уплътнение, без флуктуация. Назначени били рентген и консултация с
невролог, като последната била отложена за 14.05.2018г.
Видно от резултата от
образно изследване от 13.05.2018г., при извършената рентгенография на
лумбални прешлени, лицеви кости и лява гръдна половина не били установени фрактурни промени.
Пострадалият напуснал болничното
заведение в 23.55 часа със заключение; „липса на необходимост от болнично
лечение“
Видно от допълнителен лист за
преглед на пациент №***, издаден от невролог, съответна нова симптоматика не
била установена.
На следващия ден – 14.05.2018г., 11.10 часа,
частният тъжител бил освидетелстван от съдебен лекар в Съдебномедицинско
отделение при МБАЛ „Р. Ангелова“ АД, гр. Перник, за което му било издадено
съдебномедицинско удостоверение №***. При прегледа пострадалият съобщил, че на
13.05.2018г., около 21.30 часа, му бил нанесен побой от трима познати му мъже, които го удряли с ръце и стъклена бутилка, и го ритали с
крака. Оплакал се и от болезненост в теменно-тилната област на главата. При
прегледа се установили контузии в
областта на главата и поясната област - по горна устна на устата вляво лек оток
и кръвонасядане с мораво-червен цвят, обхващащ и лигавичната повърхност на
горна устна, на площ около 4/3 см; по гърба в ляво, на ниво десети гръден
прешлен по външна лопатъчна линия - кръвонасядане с мораво-синкав цвят на
площ 6/5 см.; по задна повърхност на ляво рамо - подобно кръвонасядане на площ
3/2,5 см.; по гърба вдясно, на ниво осми гръден прешлен по външна лопатъчна
линия напречно разположено лентовидно кръвонасядане с размери 4/1 см.; по лява седалищна област - три на брой
кръвонасядания с размери от около 2-3 см. в диаметър; по външна повърхност на дясна мишница кръвонасядане на
площ 6/4 см. Увреждания в
теменно-тилната област на главата не били констатирани.
На същата дата
/14.05.2018г./ пострадалият бил прегледан от орален хирург
в ДЦ „ЕО ДЕНТ“, гр. Перник. Издадено му било медицинско свидетелство, в
което била отразена аналогична анамнеза, а при прегледа били констатирани
частично счупване на короната на 2 зъб,
разклащане на 5 зъб, кръвонасядане на горната устна вляво.
На 12.09.2018г. разклатения
5-ти зъб бил изваден, за което в съдебно
заседание е приет амбулаторен лист, издаден от лекар по дентална
медицина.
Първостепенният
съд е подложил на задълбочен и детайлен анализ заключението по проведената
комплексна съд.медицинска експертиза според което, а и при устното допълнение
към него от вещите лица при
разпита им в съдебно заседание, причинените на частния тъжител И.К.И.
травматични увреждания по главата и тялото, констатирани при извършения спрямо
него преглед непосредствено след инцидента, описани по-горе, са получени в
резултат на действието на твърди, тъпи предмети, по механизма на удари от или
върху такива предмети.. Вещите лица посочват, че по
своя вид, характеристика и морфорлогични особености, е възможно уврежданията да
са получени по начин и време, съобщени в материалите по делото, а именно в
резултат от нанесени удари с твърди предмети /в т.ч. с ръцете, краката и със
стъклена бутилка/ при инцидент настъпил на 13.05.2018г. Експертите изясняват,
че е възможно такива увреждания да се получат и при падане от собствен ръст при
контакт с терена. Дали са заключение, че поотделно и в съвкупност, те са
причинили на И.И. физически болки и страдания, каквито и търпял по време
причиняването им, а с намаляващ интензитет и в процеса на възстановяване, който
е с бил с продължителност около
една-две седмици. Констатираното
минимално счупване на короната на втори зъб вдясно също е причинило болка и страдание
на пострадалия. В устното допълнение към
експертизата вещите лица поясняват, че едно такова минимално отчупване на
режещия ръб на зъбната корона винаги има травматичен произход, но е възможно да
се получи не само при обстоятелства сходни на
сочените от пострадалия, но и да
има друг произход, като може да се получи и в процеса на хранене. Посочват, че
предвид естеството на това увреждане, не е възможно да се определи неговата
давност.
По отношение
констатираното след инцидента разклащане на 5 горен зъб вдясно, основавайки се
на наличните материали по делото, на извършения на 10.01.2019г. стоматологичен
преглед на тъжителя, както и на представеното от него при този преглед рентгеново изследване от
14.05.2018г., експертите приемат, че установената при прегледа на тази дата
подвижност на 5 горен зъб и
последващото му изваждане няма травматичен произход и не е последица от
нанесен побой, а е резултат от болестен хроничен възпалителен процес –
парадонтоза, рентгенологично доказано при рентгеновото изследване на
14.05.2018г. От същото установили, че към тази дата при пострадалия е била налице силно изразена резорбция /стопяване/ на
челюстната кост около зъбния корен на пети зъб, като е ангажирана костната
структура само на около 1/3 от кореновия връх, което говори за тежка форма
на парадонтоза, клинична изява на която
е разклащане на зъбите. Констатирали са и липса на други зъби на пострадалия –
от пети до осми включително горе вдясно, и пети зъб горе вляво, както и
хоризонтална резорбция на челюстната
кост при останалите налични зъби, с оголване на зъбните шийки.
Въз основа
изяснения зъбен статус на пострадалия
експертите приемат, че разклащането и отпадането на зъба е резултат от
установеното заболяване на зъбозадържащия апарат - генерализирана форма на
парадонтоза от втора - трета степен, обхванала и горна, и долна челюст на
пострадалия. Аргументирайки това заключение се позовават на факта, че в
медицинската документация не са установени и описани мекотъканни
увреждания, кореспондиращи с локализацията на пети зъб горе вдясно /по
лигавицата на устна кухина, по кожата в областта на дясна буза/, както и на
факта, че венечната лигавица и челюстната кост в областта на липсващите зъби,
вкл. 5-ти горен вдясно, са загладени, което говори за голяма давност на
отпадане на зъбите.
На
15.05.2018г., 13.30 часа, подсъдимият И.И. също бил освидетелстван от съдебен
лекар в Съдебномедицинско отделение при МБАЛ „Р. Ангелова“ АД, гр. Перник, за
което му било издадено съдебномедицинско удостоверение №*** При прегледа
съобщил, че на 13.05.2018г., към 21.30 часа, познат мъж го ударил с юмрук по
гърдите и го изритал по ляво коляно.
Оплакал се от болка в тези области. При прегледа се установило кръвонасядане с
мораво-червен цвят с размери 5/3 см. в областта на гръдния кош вляво по външна
ключична линия на нивото на девето-десето
ребра.
Тази фактическа
обстановка фактическа
обстановка съдът е приел за
установена предвид обясненията на подсъдимите; показанията на
свидетелите: Р. Д. Р., А. С.С., Д.М.Б., Т.В.
И., П.В.Б., Б.А.Р., З.Н.Г., И.Ц.Г.,
М.Б.Й., Д.Е. Д. и Р. В.В.; писмените доказателства, приложени по делото –
заверени копия на: лист за преглед на пациент
№*** и допълнителен лист листа за преглед на пациент № ***,
искане и резултат от образно
изследване от 13.05.2018., медицинско свидетелство от 14.05.2018г., амбулаторен
лист от 12.09.2018г., съдебномедицински удостоверения №№*** и ***,
постановление за отказ да се образува досъдебно производство на РП – Перник от
22.06.2018г., епикриза, справки за съдимост по отношение подсъдимите и частния
тъжител, издадени от БС при ПРС, с приложени заверени копия на бюлетини за
съдимост за И.И. и М.Г., писма, рег. № П-149/2009 и № П-63/2006г., изд на
28.01.2019г. от РП – Перник по отношение изтърпяване на наказания от подсъдимия М.Г.,
заповед за задържане на лице, рег. № ***., декларация и протокол за личен
обиск по
реда на ЗМВР от същата дата, и разписка за върнати вещи, както и
заключението по приетата комплексна съдебно-медицинска експертиза.
РС-Перник при
оценката на дказателствената съвкупност е отделил спорното от безспорното. Безспорно
установено е, че на инкриминираната дата в кафе-аперитив *** е възникнало пререкание между
частния тъжител и свидетелката Т.И. –
съпруга на подсъдимия И.И., стопанисващи търговския обект, по повод оплакване
на тъжителя, чийто дом се намирал в съседство, че шума и силната музика в
заведението му пречат. Пререканието ескалирало в конфликт, когато повикан от
съпругата си, пристигнал подсъдимият И.И.. Не е спорно, че агресивната реакция
на последния е довела до физически сблъсък с тъжителя. Не е спорно, че по
същото време в заведението са се намирали другите двама подсъдими М.Г. и А.А., както
и голяма част от разпитаните по делото свидетели.
Непосредствено след инцидента
на мястото е изпратен автопатрул на 02
РУ – Перник и е повикан екип на ЦСМП, който транспортирал пострадалия в
болнично заведение. При извършен на същия преглед и при извършеното на
следващия ден медицинско освидетелстване в СМО при МБАЛ – Перник са
констатирани описаните по-горе увреждания.
Не са спорни естеството на
тези увреждания, както и характера на телесната повреда, в която са се
изразили.
Правилно съдът е приел,
че спорните въпроси касаят
механизма на причиняването им и авторството на престъплението. Подсъдимият И.И. признава, че е влязъл
гневен в заведението, след като съпругата му, плачейки по телефона го е
помолила да дойде веднага, обяснява, че е възприел претенциите на тъжителя като
тормоз спрямо нея, признава, че е влязъл в словесен спор с тъжителя, но твърди,
че последният пръв е проявил агресия към него, замахвайки с ръка, а
впоследствие и удряйки го в областта на гърдите. Подсъдимият обяснява, че едва
в този момент е осъществил блъскане с ръце спрямо И.И., от което последният
залитнал и седнал назад, а веднага след това му нанесъл еднократен удар с крак
в лицето. Отрича да е нанасял други удари с ръце, крака и с предмети по главата
и тялото на пострадалия по начина, описан в обстоятелствената част на тъжбата.
От своя страна подсъдимите Г. и А. напълно отричат свое участие в конфликтната
ситуация и каквато и да е съпричастност
към действията на И. спрямо частния тъжител.
Не се оспорва и състоянието
на частния тъжител непосредствено след инцидента, закрепено в издаденото му на
14.05.2018г. медицинско удостоверение от орален хируг, обстоятелството, че на
12.09.2018г. разклатения зъб е бил изваден, както и зъбния статус на тъжителя
към датата на извършения за нуждите на назначената експертиза стоматологичен
преглед. Правилно
съдът е счел за спорен въпроса констатираните след инцидента частично счупване на короната
на 2 зъб и разклащане на 5 зъб с травматичен произход ли са и ако да, последица
ли са от травматично увреждане, получено след нанесен на частния тъжител побой
при инкриминираните обстоятелства.
Обосновано съдът е
приел, че обясненията на подсъдимия И.И., макар да съдържат и твърдения със защитна
насоченост, в същинската си част могат да бъдат ценени като доказателствен
източник при анализа и оценката на събрания доказателствен материал. Това се отнася и по отношение на обясненията на подсъдимите А. и Г.,
доколкото относно тяхното участие във възникналия физически сблъсък тезата на
частното обвинение е неубедителна, доказателствено необоснована е и няма
основания за възприемането й.
Издържа проверката
на доказателствата изводът на съда, че подсъдимият И.И. е осъществил блъскане с ръце в тялото на пострадалия
и е нанесъл удар с крак в лицето му. Тези му действия се доказват
по убедителен начин не само от показанията на свидетелите Р. Р., А. С. и Д.Б.,
посочени от страна на частното обвинение, но и от самопризнанието на подсъдимия
и от показанията на посочените от него
свидетели - съпругата му Т.И. и П.В.. Потвърждавайки
версията на И. за първоначално агресивно действие от страна на частния тъжител,
двамата свидетели посочват, че И.И. му е отвърнал с блъскане с ръце, а веднага след това и с
удар. Според И. ударът е нанесъл с юмрук, уклончиво заявява, че не може да каже
къде точно попаднал - около гърдите или лицето, но потвърждава, че след него
видяла течаща кръв от носа на И.И..
Свид. В. твърди, че е възприел удара от подсъдимия, категоричен е, че е попаднал в лицето на
тъжителя, а в същото време заявява, че не
видял как точно бил нанесен, обяснявайки, че всичко приключило много
бързо и дори не счел за необходимо да се намеси. Съдът се е обосновавал, че всеки от тези двама
свидетели в тази част възпроизвежда възприятията си избирателно в опит да
спести съобщаване на неизгодни за подсъдимия факти, първата - поради семейната
й връзка с него, поставяща я обяснимо в положение на заинтересованост и
пристрастност, а втория - от приятелска солидарност. По същите подбуди и подсъдимият Г. в обясненията си
отрича да е възприел действията на И.И. след
блъскането на тъжителя, доколкото в същия момент сам се е намирал до
тях.
Правилно съдът е
приел, че именно такъв е бил
механизма на причиняване на уврежданията констатирани по тялото на тъжителя, а
именно, че те са резултат от силно блъскане с две ръце, от залитане и падане назад в сепарето, от нанесен удар с крак в лицето му и последвало свличане между мястото
за сядане и масичката пред него.
Аргуменриран извод
е направил съдът, че твърденията
в тъжбата, че при този развой на събитията, съборен на земята тъжителят е
понесъл и множество други удари с ръце, с крака, с бутилка, при това нанасяни
задружно от тримата подсъдими, остават
недоказани.
В доказателствен аспект
обвинителната теза в тази част се основава на показанията на свидетелите Р. Р.,
А. С. и съпругата на частния тъжител – сивд. Д.Б..
Обосновано съдът е приел за недостоверни показанията на първите двама относно
посочените обстоятелства. Те свидетелстват за това, че непосредствено преди
инцидента са се срещнали с И.И. пред дома му по повод вземане на машина от него
за ползване. Установяват, че в разговора И.И.
споменал, че ще ходи в заведението до дома му, оплаквайки се, че се вдига силен
шум. Изясняват, че малко след като се разделили в колата установили липсата на
една приставка на машината, която взели, поради което се върнали обратно и се
насочили именно към заведението, където И. споменал, че отива. Твърдят, че не
могли да влязат, защото входната му врата била заключена, но през прозорците на
заведението видели И.И. вътре, възприели пристигането и влизането на подсъдимия
И.И. през странична врата на кафе-аперитива, както и че последният директно се
нахвърлил върху частния тъжител, нанасяйки ритник в лицето му. Възприели, че от
удара И.И. паднал по лице на земята, а нападателят му, заедно с присъединилите
се още две лица /посочвайки в залата подсъдимите А. и Г./, започнали да го ритат, като свид. С. съобщава, че А. му
нанесъл и удар с бутилка в горната задна част на главата. Съобщават, че свид. Д.Б.
се хвърлила върху него в опит да го предпази от ударите с тялото си. В същото
време, според показанията на свид. Р.,
същият през цялото време наблюдавал случващото се от колата, паркирана със
задната си част към входа на заведението, седейки на предна дясна седалка, и
слязъл от нея, едва когато частният тъжител излязъл пред заведението окървавен.
В същия смисъл са и показанията на свид. С.. Посочва, че възприел инцидента от
самото му начало, наблюдавайки през
прозореца, без да може да влезе поради
заключената входна врата. Обяснява, че тъй като не носел мобилния си апарат,
отишъл до колата и казал на свид. Р. да позвъни на телефона за спешни
повиквания 112, но той също не носел своя и не могли да подадат сигнал. По този
въпрос свид. Р. посочва, че действително нямал телефон у себе си, но не
потвърждава твърдението на С. в останалата му част, напротив, заявява, че
последният имал телефон. Двамата свидетелстват, че докато размишлявали как да
постъпят, частният тъжител И.И. излязъл от кафе-аперитива, като изказват
недоумение как се случило това, тъй като сами се уверили, че вратата е
заключена.
В показанията си свид. Б.
излага по сходен начин самото физическо стълкновение между тримата подсъдими и
мъжът, с когото съжителства. Посочва, че
в опита си да го защити, тъй като наскоро претърпял операция, била съборена
върху него и сама е понесла множество удари. Категорична е за нанесен от подс. А.
удар в главата на И.И., както и че вследствие на него бутилката се счупила.
Отрича случилото се е да е предизвикано по какъвто и да е начин от негова
страна, отрича да е имал словесно пререкание със свид. Т.И. до
пристигането на нейния съпруг, да е била разстроена и разплакана от думи на
тъжителя, както и отрича преди случая да
са имали оплаквания от работата на заведението.
Правилно съдът е
приел, че показанията на
тримата свидетели противоречат, както помежду си, така и на останалите
доказателствени източници, поради което не кредитира изявленията им като
възпроизвеждащи реалистично установяваните събития. Действително съмнение буди
обстоятелството дали изобщо
свидетелите Р. Р. и А. С. са били очевидци на възникналия конфликт, тъй като
тяхното присъствие на мястото не установява нито едни от останалите разпитани
свидетели /в т.ч. свид. П.В. и Б.Р., които твърдят, че по същото време са
пушели отвън/, показанията им са
нелогични, а обстоятелствата, при които твърдят че са възприели
случващото се - единият през прозорците на заведението, а другият - от мястото си в автомобила, паркиран наблизо,
са крайно неубедителни на фона
на изясненото чрез събраните гласни
доказателствени средства обстоятелство, че поради поставените на стъклата на
прозорците пана, видимост през тях отвън към вътрешността на заведението изобщо
не е имало. За несериозно
съдът е приел обяснението на
двамата свидетели, че не са могли да влязат и евентуално да окажат помощ,
поради заключване на входната врата при положение, че всички останали свидетели
установяват, че именно оттам са влизали и излизали преди, по време и след
инцидента, както и че в същия момент заведението е било отворено и е работело с
клиенти. Съвсем
логично за недостоверно е приел съдът твърдението им, че възприемайки
състоянието на тъжителя при излизането му от същата заключена врата /„целият в
кръв“, както сами го описват/, и при липсата на всякакви данни сочещи за
налична заплаха за собствената им сигурност, са си тръгнали веднага от мястото
преди друг да забележи присъствието им, по съвет на И. „да изчезват“, за да не
бъдат бити и те.
По тези съображения обосновано съдът е приел, че показанията на С. и Р. са необективни и
пристрастни и са дадени с желание да услужат на тезата на частния тъжител от
приятелска солидарност.
Не заслужават доверие и показанията на свид. Д.Б. –
относно интензитета на упражненото спрямо И. и нея самата насилие, както и
относно участващите в него лица. Освен това, твърдението й, че бутилката, с
която мъжът й бил ударен по главата от подсъдимия А. А. се счупила след удара,
остава напълно изолирано, непотвърждаващо се от други доказателства. В
документите от медицинските прегледи на частния тъжител изобщо липсва
констатирано увреждане, съответстващо на описания от свидетелите на обвинението
удар с бутилка в задната част на главата му.
В показанията си свид. М.Й.
- командир на отделение при 02 РУ –
Перник, посетил мястото на инцидента с колегите си – Д. Д. и Р. В., заявява: „Помня че господина /имайки предвид подсъдимия/ каза, че е ударил другото лице …
имаше кръв по главата /имайки предвид частния
тъжител/, по лицето мисля, че беше. Не се сещам някой да е правил изявление, че
е ударен с бутилка… Влизахме в кафенето, имаше свидетели … не си спомням да е
имало в заведението счупени стъкла, разбъркани мебели или следи от борба… На
мястото имаше жена, мисля от страна на тъжителя, но не помня да се е
оплаквала пред нас, че е била бита“ . В
същия смисъл са и показанията на свид. Д. Д.. От своя страна, свид. Р. В.
посочва: „… по данни на тъжителя, подсъдимият го бил ударил … ставаше въпрос за
удар… При разговор с подсъдимия той
потвърди, че го е ударил…. Не помня друг от присъстващите да е твърдял, че е
бил удрян ... Не помня никой да е споменавал за удар с бутилка… Не си спомням
тъжителят да се е оплакал, че и друго лице го е удряло“. Тримата установяват,
че именно с оглед така получените данни е било задържано едно лице - подс. И.И.,
видно и от приетите като писмени доказателства заповед за задържане на лице от 13.05.2018г. и свързаните с нея декларация, протокол за
личен обиск и разписка за върнати вещи.
Правилно съдът е
приел, че очертаната от
полицейските служители картина явно не се вписва с картината изложена в
тъжбата, утвърждавана пред съда от свидетелите посочени от страна на
обвинението. Тримата полицейски служители, пред които частният тъжител и останалите
присъстващи са направили изявления в най-ранния момент – непосредствено след
прекратяване на конфликта, говорят за „удар“ от страна на лицето, което впоследствие задържали, спрямо
тъжителя, не за побой и не за побой,
нанесен му задружно с други лица с ръце, ритници и предмети.
Верен е изводът на
съда, че сведенията получени
от полицейските служители в насока повода за конфликта, конкретното му
проявление и участниците в него, са по-близо до версията на подсъдимите и
свидетелите-очевидци, посочени от тяхна страна /Т.И. и П.В./, отколкото до
версията на частния тъжител и свидетелите, които е ангажирал в процеса.
Свидетелите Б.Р., З.Г. и И.Г.
не са били преки очевидци на физическия сблъсък между страните по делото, тъй като
еднопосочно установяват, че последният се е случил в помещение, отделено от това, в което са се намирали
заедно с останалите клиенти. Всяка от тях обаче установява обстоятелства
предшестващи и следващи инцидента, поради което изявленията им имат значение за изясняване на релевантните факти.
Свид. Б.Р. твърди, че се е намирала пред заведението и е пушела в момента, в
който е пристигнал подсъдимия И.И., че
малко след това към нея се е присъединил свид. П.В., а преди да влязат обратно
вътре, от заведението са излезли подсъдимия И., частният тъжител и съпругите
им. Установява, че не е чула викове, шум
от боричкане, определя поведението и вида на четиримата като нормално и е
категорична, че докато са пушели с В. навън, други лица около
заведението не е имало.
Свидетелите З.Г. и И.Г.
/съпруга на подс. М.Г./ излагат сходни факти
с тази разлика, че не са напускали помещението, в което са се
намирали заедно с останалите клиенти. Двете твърдят, че през цялото време, до
пристигането на полицейски служители, подсъдимият А.А. е седял при тях и не е
излизал по никакъв повод след идването на тъжителя и жената с него.
Потвърждават, че след влизането им в съседното помещение и след като възприели,
че Т.И. видимо се разстроила от присъствието на частния тъжител, подс. М.Г., по
настояване на съпругата си, е отишъл при тях за кратко, тъй като се познавал с И.И..
Показанията на Р., Г. и Г. хармонират на показанията на свидетелите Т.И.
и П.В., а по същество и на позицията на подсъдимите.
Убедителен е
изводът на съда,че показанията
на свидетелите, ангажирани от защитата, се отличават с повече детайлност и
конкретика, в по-висока степен са обективни, липсват
каквито и да е противоречия помежду им или с групата на незаинтересованите
свидетели – служители на 02 РУ - Перник, и с писмените доказателства по делото,
което дава основание на съда да ги кредитира с доверие като истинни и да основе
изводите си от фактическа и правна страна на тях, като убедителна
доказателствена основа.
Именно тази
доказателствена основа е
мотивирала съдебния състав за извод, че при описаните
в тъжбата обстоятелства И.И. е влязъл във физически сблъсък с тъжителя - блъснал го е грубо с ръце, от което загубил
равновесие и паднал назад, след което му е нанесъл удар с крак в главата. Този
механизъм добре отговаря на броя, локализацията, естеството и конкретните
характеристики на констатираните по тялото на частния тъжител телесни
увреждания - лек оток и кръвонасядане по горната устна на устата в ляво,
кръвонасядания по гърба двустранно, по ляво рамо, по дясната мишница и по
лявата седалищна област, последните получени очевидно от падането назад след
блъскането и удара.
Изразените признаци на
уврежданията - множество ярко проявени кръвонасядания, резултат от разкъсвания
на кръвоносни съдове и подкожни кръвоизливи на различни места по тялото сочат,
че се касае за разстройство на здравето, макар и кратковременно, изразяващо се
в засягане анатомическата цялост на организма и тъканите, в изменения във
физиологическите функции в лека форма, но надхвърлящи болката и страданието.
Съгласно указанията в Постановление № 3 от 27.IX.1979 г. на Пленум на ВС /т.15/
тези увреждания са причинили
разстройство на здравето на тъжителя извън случаите на чл.128 и 129 от НК /неопасно за живота/,
т.е., осъществени са всички обективни признаци от състава на престъплението по
чл.130, ал.1 от НК.
Освен откъм
неговата обективна страна обвинението по отношение на И.И. е доказано и от субективна страна, тъй
като при конкретните обстоятелства,
блъскайки с ръце тялото на пострадалия и нанасяйки удар с крак в лицето му,
подсъдимият е предвиждал причиняване на разстройство на здравето му, и е целял
настъпването на този резултат.
Правилно съдът е приел, че дори
увреждането на подсъдимия И.И. да
е причинено от
тъжителя по време на процесния инцидент, степента на засягане на организма на
този подсъдим изключва изследването на въпросите за приложимост на института на
реторсията, тъй като съгласно Тълкувателно решение № 51 от 16.IX.1989 г. по н.
д. № 41/89 г., ОСНК, реторсия по чл. 130, ал. 3 НК може да се приложи само,
когато са причинени еднакви по степен на увреждане леки телесни повреди - само
по чл. 130, ал. 1 или само по чл. 130, ал. 2 НК. В конкретния казус
документираното нараняване на подсъдимия И.И. не е съответно по степен на
увреждане на здравето на нараняванията, които сам е причинил на пострадалия.
РС-Перник е изложил и убедителни съображения за неприложимост на привилегирования състав на чл.132 от НК. Предхождащия словесен спор със съпругата на подсъдимия, евентуално невъздържано и обидно отношение към нея от страна на частния тъжител, не са от естество да предизвикат тежки последици, за да бъдат обхванати от състоянието на физиологичен афект и да обосноват подвеждане на деянието на подсъдимия под привилегирования състав на чл.132 от НК.
Основавайки се на
доказателствения анализ по-горе, обосновано съдът е приел, че липсват достатъчно
доказателства за съучастие в престъплението на подсъдимите А.А. и М.Г..
Данните в показанията на свидетелите Д.Б., А. С. и Р.
Р. за съставомерно поведение и действия на двамата подсъдими, насочени към
настъпване на общественоопасните последици от престъпление по чл.130, ал.1, вр.
чл.20, ал.2 от НК са неубедителни. В противовес на тях са събрани показания на
значителен брой други свидетели, сред които и напълно незаинтересовани от
изхода на делото, които потвърждават поддържаната от всеки от двамата позиция
по обвинението – на непричастност към деянието на подсъдимия И.И.. Свидетелят Р.
дори не посочва М.Г. като участник в побоя, заявявайки, че не е сигурен за
него. Увреждане от нанесен удар с бутилка от подс.
А. не са констатирани по теменно-тилната област на главата на пострадалия, а и
самият той не е съобщил за такова действие при прегледа му в болничното
заведение същата вечер. За побой нанесен му от повече лица, за задружно
нанасяне на удари и ритници от страна на тримата подсъдими, частният тъжител не
е съобщил и пред изпратените на мястото полицейски служители в първите минути
след приключване на инцидента, въпреки,
че към същия момент и А. и Г. са се намирали в заведението.
Въз
основа на изложеното законосъобразно съдът е
приел за недоказано
обвинението срещу подсъдимите А.Й.А. и М.С.Г., поради което ги е признал за невинни на 13.05.2018 г., около 21.30 часа, в гр.Перник, ул.“***“, в съучастие
помежду си и с подсъдимия И.И. като съизвършители, чрез нанасяне на удари с
ръце, с крака и с предмет в главата и тялото, да са причинили на И.К.И. лека
телесна повреда, изразяваща се в контузия в областта на главата и поясната област,
лек оток и кръвонасядане по горната устна на устата в ляво, кръвонасядания по
гърба двустранно, по ляво рамо, по дясната мишница и по лявата седалищна
област, болезненост в теменно-тилната област на главата, счупване на преден зъб
и разклащане зъб, довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК, поради което и на основание чл.304, предл.2-ро от НПК ги е
оправдал изцяло по повдигнатото им обвинение за престъпление по чл. 130, ал.1,
във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
Законосъобразни са
изводите на съда за обективната и
субективна страна на извършеното от подсъдимия И.И. деяние субсимиращо
признаците на престъпление по чл.130 , ал.1 от НК.
От обективна страна деянието
е извършено чрез действие – блъскане с
ръце в тялото и нанасяне на удар с крак в главата на пострадалия И.И., довели
до причиняване на лека телесна повреда с разстойство на здравето.
От субективна страна деянието
е извършено виновно, при пряк умисъл като форма на вината, тъй като подсъдимият
е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е целял настъпването им.
Причини за извършване на
деянието са занижени волеви задръжки и незачитане телесната неприкосновеност на
личността.
Обосновано като смекчаващи отговорността
обстоятелства спрямо подсъдимия съдът е приел чистото му съдебно минало, положителните личностно-характеристични
данни, дадените обяснения и направеното самопризнание, с които съдейства за
разкриване на обективната истина, както и обстоятелството, че с поведението си
самия пострадал е дал повод за зараждане
на конфликта.
Отегчаващи отговорността обстоятелства не са намерени.
Законосъобразно съдът, след като е признал И.Д.И.
за виновен по чл.130, ал.1 от НК, и като е взел предвид,
че са налице едновременно условията, предвидени в чл.78 “а”, ал.1 от НК, а
именно за умишленото престъпление по чл.130, ал.1 от НК се предвижда наказание
„лишаване от свобода“ до две години или „пробация“, деецът е пълнолетен, не е
осъждан за престъпление от общ характер, не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на раздел IV на
глава VIII от НК, от конкретното престъпление не са
причинени имуществени вреди, не са налице и изключващите хипотези по чл.78а,
ал.7 от НК, то на основание чл.78”а”, ал.1 от НК, го е ОСВОБОДИЛ от
наказателна отговорност за престъплението по-горе и му е НАЛОЖИЛ
административно наказание “глоба”, в размер 1000 /хиляда/ лева.
В контекста на приетите
множество смекчаващи отговорността обстоятелства и при липсата на отегчаващи
отговорността му такива правилно съдът е счел, че размера на
административното наказание следва да бъде именно в определения минимален
размер, който предвид данните за личността на дееца и конкретните обстоятелства
на казуса е справедлив и достатъчен за постигане целите
на административното наказание по чл.12 от ЗАНН.
Законосъобразно съдът е
оправдал подсъдимия по обвинението в останалата
му част, а именно да е причинил
на пострадалия контузия в теменно-тилната област на главата /в резултат на удар с бутилка/, счупване на преден зъб и
разклащане на зъб; да е извършил престъплението в съучастие като съизвършител с
А.А. и М.Г.; относно квалификацията на престъплението във вр. чл.20 ал.2 от НК,
както и да е извършил престъплението чрез нанасяне на удари с ръце
и с предмет по главата и тялото на пострадалия.
Основавайки се на подробно обсъденото
заключение на извършената комплексна съдебномедицинска експертиза, правилно съдът е приел, че първото увреждане - счупване на преден зъб
/минимално отчупване на режещия ръб на зъбната коронката на втори горен десен
дъб/, макар да има травматичен произход,
не е доказано да е получено по времето и
при обстоятелствата изложени в частната
тъжба. По отношение второто увреждане разклащане на зъб /пети горен зъб
вдясно/, основавайки се на компетентното мнение на експертите, съдът е приел, че констатираното в деня след инцидента
разклащане на зъба и последвалото четири месеца по - късно изваждане, е
резултат от рентгенологично установеното към 14.05.2018г. заболяване на
зъбозадържащия апарат на частния тъжител - генерализирана форма на
парадонтоза от втора - трета степен, и няма травматичен произход.
Обосновано съдът е приел изцяло заключението, тъй като е ясно, пълно и дава изчерпателни, обосновани и компетентни отговори на поставените задачи. Същото е изготвено от експерти с необходимата квалификация, знания и опит при всестранно, задълбочено и прецизно изследване на въпросите на експертизата, поради което следва да се кредитира с пълно доверие.
По отношение на
предявения граждански иск,
съобразявайки се с принципите на справедливостта по чл.52 от ЗЗД, както и с утвърдената съдебна практика, съдът като е взел предвид обстоятелствата,
при които е причинена телесната повреда и механизма на причиняването й /след
блъскане и еднократен удар с крак/, естеството на телесните увреждания, приети
за доказани, времето за оздравяване /една – две седмици според заключението на експертизата, определено при
налични данни, че две седмици преди инцидента гражданският ищец е бил на
лечение в МБАЛ „Национална кардиологична болница“ ЕАД, София/, обосновано съдът е приел, че сумата от 850.00 лева ще го обезщети справедливо
за понесените неимуществени страдания от доказаните по делото телесни
увреждания. По тези
съображения съдът е уважил предявения граждански иск срещу подсъдимия И.И. в
този размер, като за разликата до пълния предявен размер на иска - от 20000
лв., е отхвърлил същия
като неоснователен и недоказан.
Законосъобразно съдът е осъдил подсъдимия да заплати на гражданския ищец обезщетение
за забава, в размер на законната лихва върху уважената част от предявения иск
(850.00 лв..), считано от датата на увреждането – 13.05.2018 г., до
окончателното изплащане на задължението.
Като последица от оправдаването
на подсъдимите А.Й.А. и М.С.Г. по обвинението по-горе,законосъобразно съдът е
отхвърлил изцяло като неоснователен и недоказан
предявеният солидарно срещу тях граждански иск за сумата от 20 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от вмененото им престъпление по
чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК неимуществени вреди /болки, страдания и
унижения/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.05.20178г.
Предвид изхода на делото и
изричното искане на повереника на частния тъжител и
граждански ищец за присъждане на направените от последния разноски, на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимия И.Д.И. да му
заплати сумата 1142 лв., какъвто е размера на разноските /в т.ч. 12.00 лв. държавна такса за
образуване на делото и 1130.00 лв. адвокатско възнаграждение/. Предвид отразеното в договора за правна защита и съдействие именно
такова възнаграждение е договорено между страните, отразено е заплащането
му в цялост, поради което следва да бъде
възложено в тежест на подсъдимия. По отношение на разноските в чл. 189
и чл.190 НПК
има ясно разписани правила и именно те са приложени в случая.
С оглед изхода на делото,
съдът е осъдил
подсъдимия И.Д.И. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на Пернишки районен съд сумата от 50.00 лева, представляваща държавна такса в
размер 4% върху уважения размер на
гражданския иск /не по-малко от петдесет лева/.
На основание чл.190, ал.1 от НПК, превид оправдаването на подсъдимите А.Й.А. и М.С.Г., законосъобразно съдът е осъдил частния тъжител И.К.И. да заплати на всеки от двамата
направените от тях разноски в производството в размер от по 500.00 лв. - за
възнаграждение на адвокат.
В заключение налага
се извода, че депозираната въззивна жалба е неоснователна, а постановената от
РС-Перник присъда е законосъобразна, обоснована и правилна, поради което ще
следва да бъде изцяло потвърдена.
Водим от гореизложеното
и на основание чл.338, от НПК, Пернишкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда
№143/12.03.2019год., постановена по нчхд.№01655 по описа на РС-Перник за
2018год.
Решението не подлежи на обжалване
и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.
2.