Присъда по дело №610/2023 на Окръжен съд - Шумен

Мотиви към присъда по НОХД № 610/2023 г. на ШОС.

Подс. Р. М. С. е предаден на съд с обвинение в това, че на 15.05.2023
г. в общ. Шумен, на път SHU 1192 клм. 0+320, / в посока от с. И. Блъсково
към с. Васил Друмево/ при управление на МПС – ***** с рег. № Н *** ВТ
нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20 ал. 2 от ЗДП и по
непредпазливост причинил смъртта на А. Р. Д., ЕГН **********, починала на
02.06.2023 г., дължаща се на масивна двустрА. бронхопневмония, обусловена
от настъпили усложнения в резултат на множествените получени тежки
травматични увреждания в различни анатомични области, престъпление по
чл. 343 ал. 1 б. „в“ във вр. с чл. 342 ал. 1 от НК.
По делото са предявени и приети за съвместно разглеждане граждански
искове срещу подс. С. за причинени неимуществени вреди от Р. К. А.,
действащ в качеството му на баща и законен представител на малолетните А.
Р. А. и С. Р. А. по 50 000 лв. на всеки от тях.
По делото са конституирани като частни обвинители Р. К. А., А. К. А. и
Е. К. А..
На досъдебното и съдебното производство подсъдимия се признава за
виновен.
Подсъдимият С. преди даване ход на съдебното следствие се възползва
от диференцираните процедури по НПК и на основание чл. 371 т. 2 от НПК
признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Съдът
като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия по чл. 371 т. 2 от НПК се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, с
определение в съд. заседание от 24. 01. 2024 г. обяви, че при постановяване
на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие на
основание чл. 373 ал. 2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия,
свидетелите и вещите лица за деянието описано в обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на ШОП поддържа повдигнатото
обвинение. Намира същото за безспорно доказано от събраните на
досъдебното производство доказателства. Предлага на съда да определи на
подсъдимия наказание 3 г. лишаване от свобода, което след редукцията по чл.
58а от НК да се намали с една трета и се наложи наказание 2 г. лишаване от
свобода при приложение на чл. 66 от НК с определяне на изпитателен срок от
4 г. Предлага и да се наложи наказание лишаване от права за срок от 2 г. и 6
м.
В съд. заседание повереника на частните обвинители Р. К. А. и А. К. А.
– адв. В. П. от ШАК поддържа обвинението на прокуратурата. Прави искане
1

за налагане на ефективно наказание в размер около средния предвиден в
разпоредбата на чл. 343, ал. 1, б. „в“, който да бъде редуциран на осн. чл. 58а
ал. 1 от НК.
В хода на съд. заседание преди даване ход на съдебното следствие,
подсъдимият заявява, че разбира в какво е обвинен и се признава за виновен,
че е наясно с последиците от провеждането на съкратено съдебно следствие и
е съглА. с тях. В защитната си реч подсъдимият изразява съжаление за
престъплението което е извършил. Защитникът на подсъдимия в хода на
съдебните прения моли за определяне на наказание лишаване от свобода,
което след редукцията по чл. 58а ал. 1 от НК да бъде в размер на 2 години с
приложението на чл. 66 от НК. По отношение гражданските искове намира
същите за недоказани. Моли същите да не бъдат отхвърлени изцяло.

От събраните по делото писмени, гласни и веществени доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Подс. Р. С. през 2023 г. живеел в с. ***** общ. Шумен и притежавал
л.а. „*****“ с рег. *****. Същия от 1991 г. бил правоспособен водач на МПС
с категории С, В, АМ, ТКТ.
На 15.05.2023 г. подс. С. бил помолен от св. С.М.Ж. да я откара заедно
с пострадалата А. Р. Д. до гр. Шумен. Около 13 ч. подс. С. с управлявания от
него собствен лек автомобил „*****“ с рег. ***** потеглил за гр. Шумен. В
автомобила били и св. С.М.Ж. която седяла на предна дясна седалка и А. Р. Д.
която седяла на задната седалка. След излизане от с. И. Блъсково в посока с.
Васил Друмево автомобила управляван от подс. С. достигнал до пътен
участък, в който на пътното платно имало голяма „дупка“. За да избегне тази
дупка подс. С. насочил автомобила наляво в лявата част на платното, но се
принудил да премине отново в дясната част, тъй като срещу него се движел
друг лек автомобил. Дясното колело на автомобила му преминало през
дупката и подс. С. предприел рязка маневра наляво вследствие на което
задната част на автомобила се завъртяла обратно на часовниковата стрелка
около вертикалната си ос на около 150 градуса и автомобилът се насочил с
дясната си странична част към левия край на платното. След това автомобила
излязъл извън пътното платно и десните колела на автомобила се забили в
пръста, при което се обърнал на десния ръб на тавана на дясната горна част.
Непосредствено след това автомобила паднал на дясната си странична част и
преустановил движението си. Вследствие на това движение на автомобила
тялото на пострадалата А. Р. Д. излязло частично до кръста през страничното
задно дясно стъкло. След преустановяване движението на автомобила, св. Ж.
останала на предната дясна седалка, но не успяла да излезе от автомобила,
тъй като вратата й останала затисната. Подс. С. с усилия отворил предна лява
врата на автомобила и излязъл от него. Веднага след това изтеглил извън
автомобила пострадалата А. Д.. След това той спрял преминаващи
автомобили, които помолил да се обадят на тел. 112.
2

На место пристигнал екип на РДПБЗН Шумен който извадил от
автомобила св. Ж.. Двете пострадали били откарани в МБАЛ Шумен, където
пострадалата Д. била приета в тежко състояние в ОАРИЛ, а св. Ж. била
изписана, тъй като имала само натъртвания, без счупвания и открити рани.
Въпреки проведеното лечение на 02.06.2023 г. в 22. 15 часа пострадалата А. Р.
Д. починала.
От заключението на съдебномедицинска експертиза за оглед и
аутопсия на труп № 38/2023 г. се установява, че пострадалата Д. е получила
съчетана травма: контузия на глава - една разкъсно контузна рана в областта
на междувеждието — хоризонтално разположена; многофрагментна фрактура
на лицевите кости; многофрагментна фрактура на двата горночелюстни
синуса; счупване на решетъчната кост в ляво, обхващащо напред и петльовия
гребен, който е подвижен; фрактурна линия към турското седло, преминаваща
през горната стена на дясната очница; счупване на турското седло в задната
му част; хематосинус - кръв в клетките на решетъчната кост; фрактура на
горната челюст през скулните дъги - тип Льофор 3; фрактура на дъгите на
скулните кости двустранно; фрактура на долната челюст в областта на базата
в ляво преди ъгъла; кръвонасядания по клепачите и на двете очи и на двете
подочия, по изразени в дясно; анизокория - дясната зеница е по-голяма от
лявата; оток на дясно подочие и буза; тежък мозъчен оток , контузия на
гръден - кош-счупване на три леви ребра по две анатомични линии; счупване
на пет десни ребра - до гръдната кост; контузионни огнища в белодробния
паренхим двустранно — на левия бял дроб-горен лоб-задно вътрешно и на
десния бял дроб - с на плеврата и контузия на паренхима по задната му
страна; контузия на крайници-счупване на лявата мишница в горния й край;
обширно кръвонасядане на лявата мишница и на горната трета на
предмишницата; счупване на дясната ключица приблизително по средата и
масивна друстранна бронхопневмония. Всички установени травматични
увреждания били причинени по механизма на удар или силен натиск с/върху
твърди тъпи предмети. Касае се за високоенергийна травма, каквато може да
се получи при ПТП - травма в автомобил с последващо частично изпадане от
него. Непосредствената причина за смъртта на пострадалата Д. се дължала на
масивната двустранна бронхопневмония, като между травматичните
увреждания, получени при претърпяното ПТП, ведно с настъпилите
усложнения и настъпилата смърт била налице пряка причинна връзка.
От заключението на автотехническата експертиза се установява, че:
скоростта на движение на лекият автомобил „*****“ с per. №***** при
настъпване на ПТП е била около 80 км/час, а водачът на автомобила е имал
възможност да предотврати произшествието, при предприета от него рязка
маневра - завой към лявата част на платното, при скорост на движение под 64.
4 км/ч. или при насочване на автомобила по платното за движение в права
посока.
От справката за нарушител се установява, че подс. С. един път е
наказан с фиш през 2023 г. за нарушение по чл. 98 ал. 1 т.1 от ЗДП.
От справката за съдимост на подс. С. се установява се установява, че
3

същия не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по чл.
78а от НК.
От справки по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. за реда и начина за
предоставяне достъп на органите на съдебната власт до Регистъра на
населението – Национална база данни "Население“ се установява, че внуци на
пострадалата Д. са С. Р. А., роден на ***** г. и А. Р. А., роден на ***** г.
От показанията на св. Д.Ст.П. се установява, че подс. С. е оказал
помощ на пострадалата Д., като я изкарал от обърнатия автомобил.
От показанията на св. Е. А. се установява, че пострадалата Д.а от 8
години е живеела и работила в Норвегия, че децата С. и А. били родени в
Германия; че Д. си идвала 1, 2, 3 пъти в годината в България, за да види
внуците си; че не знае имената на децата и кое колко е голямо, че не знае
името на майка им, че повечето пъти майката на децата ги е водила в
България.
От показанията на св. М. Д. се установява, че Д. говорела с внуците си
по „Месинджър“, че децата С. и А. са водени поне три пъти в годината в
България, за да се видят с баба си – пострадалата Д., че майката на децата
била в лоши отношения с Д. и за това тя давала възможност на бабата да види
внуците си за малко, след което ги прибирала в домът си в гр. Провадия, че Д.
е ходила няколко пъти в Германия да види внуците си, че не е сигурен къде са
родени децата, че съпругата на бащата на децата рядко е водила децата при
тяхната баба – пострадалата Д., че не знаел името на майката на децата.

При така приетата за установена фактическа обстановка ШОС приема,
че подс. С. на 15.05.2023 г. от обективна и субективна страна е осъществил
състава на престъплението по чл. 343 ал. 1 б. „в“, във вр. с чл. 342 ал. 1 от
НК.
От обективна страна – на 15.05.23 г. подс. С. управлявал л. а. „*****“ с
рег. № Н *** ВТ около 13-13. 30 ч. като излизал от с. И. Блъсково в посока с.
Васил Друмево. В този момент в автомобила на задната седалка била
пострадалата Д. Наближавайки неравност на пътя „дупка в пътната настилка“
подсъдимия не съобразил скоростта на движение с това препятствие,
съобразно задължението му по чл. 20 ал. 1 от ЗДП с конкретната пътна
обстановка – наличие на неравност на пътя „дупка“, като се движел със
скорост от около 80 км/ч. За да избегне навлизане на автомобила в дупката,
той предприел рязка маневра - завой към лявата част на платното.
Непосредствено след това подсъдимия предприел завиване на дясно, за да
освободи пътното платно за насрещно движещ се автомобил. При връщането
в дясната част на пътното платно, дясното колело на автомобила му
преминало през дупката. Тогава подс. С. предприел отново рязка маневра
наляво, вследствие на което задната част на автомобила се завъртяла обратно
на часовниковата стрелка около вертикалната си ос на около 150 градуса и
автомобилът се насочил с дясната си странична част към левия край на
4

платното. След това автомобила излязъл извън пътното платно и десните
колела на автомобила се забили в пръста, след което се обърнал на десния ръб
на тавана на дясната горна част. След този удар това автомобила паднал на
дясната си странична част и преустановил движението си. Подсъдимия би
могъл да избегне ПТП, ако се е движел със скорост под 64. 4 км/ч. при
предприета от него рязка маневра - завой към лявата част на платното или
при насочване на автомобила по платното за движение в права посока.
От субективна страна – подс. С. е извършил престъплението по
непредпазливост във формата на небрежност. Той е действал непредпазливо
по отношение настъпилата смърт на пострадалата Д., но умишлено е нарушил
правилата за движение по пътищата, т. е. умисъла е към нарушаването на
правилата за движение, а не към причиняване на смъртта на Д. Подс. С. не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но с оглед на
конкретните обстоятелства е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Като причина за извършване на престъплението съда приема
несъобразяването и незачитането на правилата за безопасност на движението
по пътищата от страна на подсъдимия.
Съда не приема доводите на повереника на ч. обвинители – адв. П. за
ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Подс. С. е с
чисто съдебно минало, от една страна. От друга – за повече от 33 г. стаж като
водач на МПС той има допуснато само едно нарушение на правилата за
движение през 2023 г. Ето защо съда не приема този довод, като намира, че за
постигане целите на наказанието, не се налага подс. С. да търпи ефективно
поисканото от повереника наказание лишаване от свобода.

По отношение приетите за съвместно разглеждане граждански искове
за причинени неимуществени вреди.
Причиняването на смърт съобразно чл. 45 ЗЗД поражда право на
обезщетение в полза на определен кръг лица, които поР. близката си
родствена или житейска връзка с починалия търпят вследствие на загубата му
неблагоприятни последици, дефинирани от закона като имуществени и
неимуществени вреди. Кръгът от лица, които имат право на обезщетение по
правилата на чл. 45 ЗЗД в наказателния процес в случаите на смърт, е изяснен
изчерпателно с Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. дело №
1/2016 г. на ОСНГТК. Със същото е прието, че особено близка привързаност
може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци
и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения
братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-
близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с
взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато
поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова
силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
5

нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се
признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е
достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо
вследствие смъртта на близкия човек, преживелият родственик да е понесъл
морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават
основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт
право на обезщетение имат само най-близките на починалия. Особено близка,
трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поР. конкретни
житейски обстоятелства, привързаността между починалия и претендиращия
обезщетението е станала изключително силна, т. е. такава, каквато се
предполага, че е привързаността между починалия и най-близките му. Такова
обстоятелство например, относимо към връзката между бабите/дядовците и
внуците, представлява отглеждането на внуците от бабата/дядото поради
различни причини (заболяване или смърт на родителя/родителите; работа в
чужбина, дезинтересиране на родителя/родителите и др.).
От приложените по делото справки по реда на Наредба № 14/18.11.2009
г. за реда и начина за предоставяне достъп на органите на съдебната власт до
Регистъра на населението – Национална база данни "Население“ се
установява, че внуци на пострадалата Д. са С. Р. А., роден на ***** г. и А. Р.
А., роден на ***** г. Д. се е виждала с внуците си два - три пъти в годината и
то за кратко време. Към датата на нейната смърт детето С. Р. А. е бил на 5 г. и
11 , а детето А. Р. А. е бил на 2 г. и 10 м. От събраните по делото гласни
доказателства съда приема за недоказани извънредни обстоятелства, които да
са направили връзката на С. Р. А. и А. Р. А. с тяхната баба изключителна,
нито пък смъртта на бабата да им е причинила извънмерни страдания. От
свидетелските показания се установява само, че бабата Д. се е виждала с
внуците си два-три пъти, а по някога и повече в годината. Липсват каквито и
да са доказателства за отношенията внуци-баба. Налице са епизодични
контакти на внуците – С. и А. с баба им – пострадалата Д.. Безспорно бабата
ще им липсва в бъдеще, но това не е достатъчно, за да обоснове тяхно право
да получат обезщетение за неимуществени вреди. Защото, както бе посочено,
при роднинската връзка внук-баба обичайните отношения на любов и помощ
между тях не са достатъчни, за да възникне право на обезщетение на внуците
за смъртта на тяхната баба. Наличието на особено близка житейска връзка,
даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от
смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на
фактите и доказателствата по делото. Обезщетение следва да се присъди само
тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че е
доказано съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като
интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Предвид
изложеното ШОС приема, че по делото не са налице доказателства от които
6

да се направи извод за съществуването на трайна и дълбока емоционална
връзка на пострадалата Д. с нейните внуци С. и А., както и за настъпили в
резултат на нейната смърт сериозни (като интензитет и продължителност)
морални болки и страдания. Поради това съда прие, че гражданските искове
предявени от Р. К. А., действащ в качеството му на баща и законен
представител на малолетните А. Р. А. и С. Р. А. срещу подс. С. за причинени
неимуществени вреди по 50 000 лв. на всеки от тях, са недоказани и на това
основание съда ги отхвърли изцяло.

При определяне вида и размера на наказанието, съдът отчете наличието
на смекчаващи вината обстоятелства – изразеното съжаление от подсъдимия,
чистото му съдебно минало, липсата на предходни наказания за нарушаване
правилата за движение с едно изключение и оказаната помощ на
пострадалата. Съда не установи отегчаващи вината обстоятелства. Съда
приема, че подс. С. е с ниска степен на обществена опасност – не е осъждан,
за повече от 30 години стаж като водач на МПС той има само едно
констатирано нарушение. Безспорно е, че деянието на подс. С. е със
сравнително висока степен на обществена опасност – отнет е човешки живот,
макар и по непредпазливост. Ето защо съда прие, че наказанието на
подсъдимия следва да се определи при условията на чл. 54 от НК. ПоР. това
съда намира, че за да се постигнат целите на наказанието и с оглед степента
на обществена опасност на деянието и дееца, както и наличните смекчаващи
вината обстоятелства, следва на подсъдимия да се определи наказание в
минималния размер, предвиден в закона, а именно 3 г. лишаване от свобода.
С оглед проведеното съдебно следствие по реда на чл. 373 ал. 2 от НПК,
следва на осн. чл. 58а ал. 1 от НК така определеното наказание да се намали с
една трета. Ето защо съда наложи на подс. С. наказание 2 години лишаване от
свобода. По отношение изтърпяването на така наложеното наказание съда
приема, че са налице основания за приложението на чл. 66 от НК.
Подсъдимия не е осъждан на лишаване от свобода за престъпления от общ
характер, от една страна. От друга – съда приема, че за постигане целите на
наказанието и най-вече за поправянето на подсъдимия, не се налага той да
изтърпява ефективно така наложеното му наказание. Предвид изложеното
ШОС отложи изтърпяването на наложеното наказание 2 години лишаване от
свобода за изпитателен срок от 4 години.
Съобразно правилата на чл. 343г от НК съда наложи на подсъдимия и
наказание лишаване от право да управлява МПС. При определяне размера н
същото, съда съобрази обстоятелствата посочени по горе при определяне
размера на наказанието лишаване от свобода, поради което прие, че за
превъзпитаване на подс. С., следва на същия да се определи наказание 2 г. и 6
месеца лишаване от право да управлява МПС.

По отношение разноските.
7

Съда на основание чл. 189 от НПК осъди подсъдимия Р. М. С. да
заплати по сметка на ОД МВР Шумен разноски по досъдебното производство
в размер на 1 203. 46 лв., както и да заплати на Р. К. А. и на А. К. А. разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв.

В този смисъл съда постанови присъдата си.

Окръжен съдия:
8

Номер на акта:	3
Дата:	24 януари 2024 г. (в сила от 9 февруари 2024 г.)
Съдия:	Димчо Стоянов Луков

Дело:	20233600200610
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	18 декември 2023 г.

Присъда по дело №610/2023 на Окръжен съд - Шумен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите