РЕШЕНИЕ
гр. София, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, I-6 състав, в публично
съдебно заседание на шести декември две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
Председател: Гергана ТРОЯНОВА
при участието на съдебен секретар Антоанета Стефанова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 731 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.500, ал.1, т.1, пр.2 от Кодекса за
застраховането (КЗ) от „З.Д.Ж.и З.“ АД срещу И.К.Й. за заплащане на сумата
3000.00 лева – регресно вземане на ищеца, възникнало
с плащане на застрахователно обезщетение на П.С.С. за
причинени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 24.08.2018г. в гр. София,
причинено виновно от ответника като водач на л.а. „Опел Астра“
с рег.№ СВ ****КР, шофирал след употреба на наркотични вещества, който
автомобил е застрахован по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ с ищеца, ведно със законната лихва от 06.10.2020г. до
окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 24.08.2018г. в
гр.София е настъпило ПТП по вина на водача на л.а. „Опел Астра“
с рег.№ СВ ****КР, който при движение по ул. „Бойчо Бойчев“ в гр.София, с посока
на движение от бул. „Горнобански път“ към кв. „Суходол“, отклонил автомобила в
платното за насрещно движещите се превозни средства и ударил специален
автомобил линейка „Фолксваген Транспортер“ с рег.№ СВ
****ВТ. Признава, че за увреждащото МПС към датата на събитието бил валиден
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ (ГО), поради което
и в изпълнение на задълженията си по него заплатил на П.С.С.
– водача на специален автомобил „Фолксваген Транспортер“,
обезщетение в размер на 3000.00 лева за претърпените неимуществени вреди –
болки и страданията от получените при
удара травматични увреждания – навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб и контузия на поясния отдел. Поддържа, че с плащане на обезщетението се е
суброгирал в правата на пострадалия срещу деликвента, като извежда правото си на регрес от
обстоятелството, че водачът на увреждащия автомобил е шофирал след употреба на
наркотично вещество кокаин. Предвид изложените факти, предявява регресен иск срещу причинителя на вредата, ведно със
законната лихва от заплащане на застрахователното обезщетение (06.10.2020г.) до
окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът оспорва претенцията с
твърдение, че вина за произшествието има водача на линейката, че вредите не са
в пряка причинно-следствена връзка с това произшествие, евентуално, че
платеното обезщетение е завишено по размер и не съобразява характера на
увреждането и интензивността и продължителността на търпените болки и страдания.
Отрича основанието, на което се поддържа регресна
отговорност на водача на застрахованото при ищеца МПС, а именно – да е шофирал
след употреба на наркотично вещество. В тази връзка счита, че този релевантен
факт не е доказан в процеса и е предмет на установяване в образуваното
наказателно производство. Излага съображения, че с оглед цената на иска същият
подлежи на разглеждане като първа инстанция от Софийския районен съд.
Претендира разноски. Оспорва разноските на насрещната страна като такива, които
не са сторени по регресния иск и като прекомерни.
За яснота на изложението е уместно
да се посочи, че производството е било образувано по предявен от П.С.С. срещу „З.Д.Ж.и З.“ АД иск по чл.432 КЗ за заплащане на
обезщетение за причинените му от произшествието неимуществени вреди, произтекли
поради виновното и противоправно поведение на водача
на застрахованото при първоначалния ответник МПС по договор ГО. В срока за
отговор застрахователят е предявил обратен иск срещу деликвента
И.К.Й. по чл.500, ал.1, т.1, пр.2 КЗ, който с определение на съда е бил приет
за съвместно разглеждане. Същият е бил изпратен за отговор и такъв е постъпил в
срока по чл.131 ГПК. В резултат на постигнато споразумение между страните по
главния иск по образуваната при застрахователя щета за процесното
събитие, по силата на което застрахователят е приел искането на П.С.С. за основателно и е изплатил обезщетение в размер на
3000.00 лева, съдът е бил десезиран от ищеца по иска
по чл.432 КЗ и производството по него е било прекратено с определение от
15.12.2020г. С оглед поддържане на обратния иск от страна на застрахователя,
производството по делото е продължило между страните по регресния
иск на „З.Д.Ж.и З.“ АД срещу И.К.Й., основан на твърдението, че водачът е
шофирал увреждащото МПС след употреба на наркотици. Делото по иска по чл.500,
ал.1, т.1, пр.2 КЗ не е било прекратено пред настоящия съд, въпреки
поддържаната от ищеца цена на иска от 3000.00 лева (заявено с молба от
11.12.2020г., във връзка с което е бил коригиран доклада с определение от
23.02.2021г.), тъй като в производството са били допуснати доказателствени
искания, относими както по иска по чл.432 КЗ, така и
по първоначално предявения като обратен иск по чл.500 КЗ, във връзка с които са
били извършвани процесуални действия.
При
проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Представен
е констативен протокол № К-557/24.08.2018г., видно от който на посочената дата
е настъпило ПТП между л.а. „Опел Астра“ с рег.№ СВ ****КР,
управляван от И.К.Й., и специален автомобил „Фолксваген Траспортер“
с рег.№ СВ ****ВТ с водач П.С.С.. Съгласно протокола
произшествието е настъпило в светлата част от денонощието на ул.„Бойчо Бойчев“
в гр.София, в района на дом № 31. Като причина за удара е посочено, че водачът
на лекия автомобил, движейки се в посока от бул. „Горнобански път“ към кв.
„Суходол“, поради неосигуряване на достатъчно странично разстояние при
разминаване с линейката, причинил удар, а пострадал при него бил както водача
на лекия автомобил, получил счупване на трето ребро вдясно, установено при
престоя му във ВМА, така и водача на специалния автомобил, който бил с контузия
на поясния отдел на гръбнака и навяхване на шията,
констатирано при преглед в „УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. В протокола е отразено, че
пробата за алкохол на водачите била отрицателна, но полевият тест за наркотици
на водача И.К.Й. дал положителен резултат за употреба на кокаин.
Представен
е АУАН № 429454/24.08.2018г. и НП № 18-4332-018456 от 27.09.2018г., с което на
водача И.К.Й. му било наложено административно наказание за допуснато от него
нарушение на правилата за движение по пътищата – чл.44, ал.1 от ЗДвП, тъй като
не е осигурил достатъчно странично разстояние за разминаване с насрещно
движещата се линейка и с това е станал причина за произшествието на
24.08.2018г. Видно от отбелязване на документа, НП е влязло в сила на
21.01.2020г., което се потвърждава и с приложеното решение от 10.12.2019г. по
образуваното по жалба на ответника срещу НП н.а.х.д.№ 19476/2018г. на СРС, НО.
По
делото не се спори и се установява от извлечение от Информационната система на
Гаранционен фонд, че към датата на ПТП за л.а. „Опел Астра“
с рег.№ СВ ****КР е бил валиден договор ГО със „З.Д.Ж.и З.“ АД.
Приета
е извънсъдебно заявена претенция от пострадалия водач на линейката до „З.Д.Ж.и З.“
АД от 29.01.2019г. за заплащане на обезщетение за търпените болки и страдания
от причинените от застрахования деликвент травматични
увреждания. Видно от уведомление от застрахователя от 25.04.2019г. по
образуваната по претенцията щета № **********/2018-02 подателят е бил известен,
че поради недостатъчно доказателства относно механизма на ПТП и вината на
водача на л.а. „Опел Астра“, дружеството няма
основание да уважи искането. Приложено е споразумение от 02.10.2020г. по същата
щета, по силата на което застрахователят е признал, че твърдените от подателя
вреди са причинени в резултат на противоправното и
виновно поведение на застрахования при него деликвент
и се е съгласил да му изплати обезщетение в размер на 3000.00 лева. Видно от
прието платежно нареждане от 06.10.2020г., обезщетението е било изплатено на
пострадалия.
Спорни
по иска по чл.500 КЗ са всички релевантни обстоятелства, а именно: механизма на
ПТП, вината на ответника, пряката причинно-следствена връзка между
произшествието и уврежданията на водача на линейката, евентуално дължимото му
се обезщетение от застрахователя по договора ГО, както и шофирането на
автомобил от ответника след употреба на кокаин.
За
изясняване на спорните обстоятелства по делото са били допуснати
съдебно-медицинска и съдебна автотехническа
експертиза, доколкото сключеното между застрахователя и пострадалия водач на специалния
автомобил споразумение не обвързва ответника по настоящия иск, сочен от
застрахователя за деликвент.
Съгласно
приетата като неоспорена автотехническа експертиза,
причина за удара е виновното нарушаване на правилата за движение по пътищата от
страна на ответника като водач на л.а. „Опел Астра“ с
рег.№ СВ ****КР, който непосредствено преди разминаване с линейката отклонил
автомобила наляво, пресякъл единичната непрекъсната разделителна линия между
двете платна за движение (по едно за всяка посока) и навлязъл в насрещната
пътна лента, с което причинил удар със специалния автомобил. Според
заключението и двата автомобила се движели с допустимата за района максимална
скорост от 30 км/ч, като ударът за специалния автомобил бил страничен кос по
предната му лява странична част, а за лекия автомобил – челен с последващо приплъзване с части
вляво. Вещото лице е дало заключение, че описаните материални щети отговарят на
механизма на ПТП, като обосновава извод, че произшествието е резултат от
субективното поведение на ответника, тъй като няма техническа причина за него,
нито данни за нарушена видимост в района, представляващ прав пътен участък.
Съгласно
приетата съдебно-медицинска експертиза телесните увреждания на П.С.С. са пряк резултат от процесното
ПТП и същите се изразяват в множество изкълчвания и навяхвания на ставите и
ставните връзки на шийния отдел на гръбначния
стълб и контузия на поясния
отдел. Вещото лице е посочило, че оздравителният процес е бавен и продължителен
поради бедното кръвоснабдяване на увредените зони, а
страданието се изразява в болки в засегнатата област, като същите могат да се
проявят веднага или до 72 часа след травмата. Като последица активните и
пасивни движения в шийния отдел са силно ограничени и
болезнени, което налага предписване на мека шийна яка
за около 5-6 дни с оглед ограничаване на движенията, без да се препоръчва
по-продължително носене на яката, за да не се допускат атрофии на
мускулатурата, което от своя страна би удължило оздравителния процес. Травмата
в областта на поясните прешлени на гръбнака е довело до микроскопични
разкъсвания и последващо възпаление на меките тъкани
в областта, което също води до болки в долната част на гърба. В заключението е
обоснован извод, че търпените болки и страдания от травматичното увреждане с
такъв характер отшумяват напълно до шест месеца. Изводите на вещото лице са
основани на приложени по делото медицински документи от извършените на
пострадалия прегледи.
Приобщени
са били материалите по пр.преписка № 36780/2018г. на СРП за водено разследване
за извършени престъпления по чл.343б, ал.3 НК
(управление на МПС след употреба на наркотици) и чл.343, ал.1, б. „а“ вр.чл.342, ал.1, пр.3 НК (транспортно престъпление,
причинено по непредпазливост). От преписката е видно, че няма повдигано
обвинение за тях по отношение на ответника. Приложена е докладна записка на инсп.Ч., посетила процесното ПТП
и подложила ответника на полеви тест за накротици
след констатация при външен оглед, че този водач бил превъзбуден, а
зениците му разширени. Докладната отразява получения при теста положителен
резултат за употреба на кокаин, наложило задържането на И.К.Й., както и
налагането на принудителна административна мярка – забрана за управление на
МПС. Приложен е АУАН № 429453/24.08.2018г., с който било констатирано, че този
водач е употребил наркотик, както и че е отказал дадения му талон за медицинско
изследване № 0025455, приложен по пр.преписка, който отказ е удостоверен с
подпис на един свидетел. Съставено е НП № 18-4332-016693/03.09.2018г. въз
основа на акта, като с оглед констатацията за извършено престъпление, адмиинистративно-наказателното производство в тази част е
било прекратено.
Софийският
градски съд, въз основа на така установените факти, прави следните правни
изводи:
Съгласно
чл.432, ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка ГО. Съгласно
чл.429 КЗ с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие. Същевременно, разпоредбата на чл.500, ал.1, т.1 КЗ
урежда правото на застрахователя да получи платеното застрахователно
обезщетение от лицето, което е управлявало увреждащото в произтеклото ПТП МПС
след употреба на алкохол и при концентрация на алкохола в кръвта над
допустимите по закон норми или след употреба на наркотици или други упойващи
вещества, а също и когато се е отказал да се подложи или виновно се е отклонил
от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества. Това правило не
освобождава застрахователя от отговорността му към пострадалите от деликта лица, но води до възникване в негова полза на регресен иск срещу застрахования деликвент
за плащане на сумата, представляваща сбор от изплатеното от застрахователя
обезщетение, закъснителните лихви и разноските в евентуално протекъл процес
(така в Решение № 20 от 2.04.2021
г. на ВКС по т. д. № 2695/2019 г., II т. о., ТК).
За
да възникне това регресно право, ищецът е следвало да
проведе пълно и главно доказване на релевантните по делото обстоятелства, като
установи:
1) наличие на договор за задължителна застраховка ГО за увреждащото МПС;
2) настъпило в срока на
действие на договора за застраховката ПТП;
3) вина на ответника,
която се предполага, ако е налице допуснато от него нарушение на правилата за
движение по пътищата;
4) причинени в пряка
причинно-следствена връзка от произшествието неимуществени вреди на трето за
застрахователното правоотношение лице и размер на същите;
5) плащане на
застрахователното обезщетение;
6) шофиране от страна на
застрахования водач след употреба на наркотици.
В тежест на ответника е
било да обори презумпцията по чл.45, ал.2 ЗЗД относно вината си, респ. да
докаже, че в резултат на допуснато от другия водач нарушение на правилата е
настъпило произшествието.
Съдът намира, че
ищецът е провел пълно и главно доказване на релевантните за възникване на
отговорността на ответника факти, което обосновава извод за основателност на
претенцията.
Съображенията за това
са следните:
Не е спорно, признава
се от ищеца и се установява със справка от ГФ, че към датата на събитието е бил
валиден договор за задължителна застраховка ГО между „ЗАД Д.Б.: Ж.и З.“ АД и
собственика на л.а. „Опел Астра“ с рег.№ СВ ****КР.
Това обстоятелство е било отделено за безспорно с доклада по делото. По силата
на този договор застрахователят отговоря за нанесените вреди на трети за
правоотношението лица, които са пострадали при ПТП, причинено виновно от водача
на застрахования автомобил.
Установи се също, че процесното ПТП е настъпило поради виновно нарушаване на
правилата за движение по пътищата от страна на ответника като водач на
застрахованото при ищеца МПС. Противоправното му
поведение се изразява в навлизане в лентата за насрещно движение, което е
причинило удара със движещата се в противоположна на лекия автомобил линейка.
Съгласно чл.44 от ЗдвП при разминаване водачите на
насрещно движещите се пътни превозни средства са длъжни да осигуряват
достатъчно странично разстояние между тях, а ако разминаването не може да се извърши безопасно, поради
наличието на препятствие или стеснение на платното за движение, водачът, чиято
пътна лента е заета, е длъжен да намали скоростта или да спре, за да пропусне
насрещно движещите се ППС. В настоящия случай, двете участващи в произшествието
превозни средства са били насрещно движещи се в участък от пътя, в който всяка
посока на движение се е обслужвала от една пътна лента, поради което платната
са били отделени с непрекъсната разделителна линия. Видимостта на водачите не е
била ограничена, тъй като участъкът бил прав. Независимо от това, ответникът
непосредствено преди разминаване с линейката отклонил управляваното от него
превозно средство наляво, с което навлязъл в лентата на насрещно движещите се
ППС и причинил удар със специалния автомобил. Механизмът е установен още с
констативния протокол, съставен от служител на ОПП на СДВР след оглед на
местопроизшествието, като се установява от приложените материали от воденото
досъдебно производство, че превозните средства не са били премествани до
идването на съответните органи, извършили заснемане и изготвили скица на
произшествието. Същият механизъм се установява и от вещото лице по приетата автотехническа експертиза. Не са налице данни за допуснато
от водача на линейката нарушение на правилата за движение, каквото се твърди от
страна на ответника. Няма и допуснато превишение на
скоростта за движение, която в този пътен участък е била ограничена до 30 км/ч.
Доказа се също, че в пряка
причинно-следствена връзка от удара са травматичните увреждания на водача на
линейката, което се потвърждава и от приетото заключение по изготвената
съдебно-медицинска експертиза. Фактът, че преглед е бил извършен няколко часа
по-късно не компрометира връзката причина-следствие, още повече при
заключението на вещото лице, че проявите на болка от навяхването на шийния отдел могат да се проявят до 72 часа по-късно, тъй
като става дума за разкъсвания на меките тъкани и за разтягане на сухожилията, но
не и за фрактури на прешлените.
Доказано е в процеса още извършено от
застрахователя плащане на обезщетение на пострадалия П.С.С.
в размер на 3000.00 лева, осъществено с платежно нареждане от 06.10.2020г. С
плащането на това обезщетение, застрахователят е встъпил в правата на
пострадалия срещу причинителя на вредата, като такъв регрес е допустим и
основателен само при изчерпателно уредените в чл.500 КЗ хипотези. Една от тези
предпоставки на закона е доказано управление на увреждащото МПС от страна на деликвента след употреба на наркотици.
Съдът намира за установено, че ответникът
е предизвикал произшествието, като е допуснал виновно нарушение по ЗдвП в състояние след употреба на наркотично вещество –
кокаин. Това обстоятелство се оспорва от ответника с довод, че същото е установимо само в хода на воденото наказателно
производство, във връзка с което е поддържал искане за спиране на настоящото
дело.
Съдът се придържа към даденото в съдебната
практика разрешение, че спиране по чл.229, ал.1, т.4 и т.5 ГПК на дело,
разглеждащо гражданските последици от деликт, може да
се допусне само, когато за същото деяние е налице внесен в съда обвинителен
акт, че същото представлява престъпление, т.е. когато наказателното производство
протича в своята съдебна фаза, но не и по-рано.
В настоящия случай, от приложената пр.пр.№
36780/2018г. на СРП, под който номер се води разследване за извършено
престъпление по чл.343б, ал.3 НК (управление на МПС след употреба на наркотици)
и чл.343, ал.1, б. „а“ вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК
(транспортно престъпление, причинено по непредпазливост), се установява, че по
него няма привлечено към наказателна отговорност лице и все още се извършват
процесуално-следствени действия за установяване на извършителя и неговата вина.
Досъдебното производство се води след многократни искания за продължаването му
и няма внесен обвинителен акт. Обстоятелството се потвърждава и от изявление на
пълномощника на ответника в проведеното на 06.12.2022г. съдебно заседание. Предвид
изложеното, няма основание за спиране на настоящото дело. При това положение,
няма пречка основанието на регресната отговорност на
ответника да се установява в хода на гражданското производство по предявения по
чл.500 КЗ иск, като при евентуално повдигане на обвинение срещу ответника за
шофиране след употреба на наркотици и оправдаване, този факт би имал значение в
производство по чл.303 ГПК. Употребата на наркотик се доказва още с направеното
в констативния протокол отбелязване, че водачът е бил тестван с полеви тест DrugCheck 3000, който е отчел положителен резултат за наркотично вещество
кокаин. В частта, в която съставителя на протоколя за ПТП е удостоверил извършени пред него действия
и получени резултати, документът има материална доказателствена
сила. Същата не е била опровергана от проведено насрещно доказване. Нещо
повече, видно от АУАН (приложен по пр.преписка), съставен за установената
употреба на наркотик, възражения срещу съдържащите се в него констатации не са
били направени.
Уместно е да се отбележи, че дали ще се
образува наказателно производство за шофиране след употреба на наркотик или не
е ирелевантно за отговорността на водача по чл.500 КЗ. Съгласно чл.5, ал.3, т.1 от ЗдвП на водача е
забранено да управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техни
аналози. Редът за установяване на употреба на наркотици към момента на
реализиране на процесното ПТП е регламентиран в
Наредба № 30 от 27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или
друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства (отм), която се явява приложим закон. В същата е посочено,
че употребата на упойващо вещество (наркотик) се установява посредством използването на съответни технически
средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания. В случай на отказ на
водача да получи талон за медицинско изследване, неявяването му в определеното
лечебно заведение или при негов отказ да даде кръв за изследване, то употребата
на упойващо вещество от водача се установява въз основа на показанията на техническото
средство (чл.6). От това следва извода, че право на водача е да прецени дали да
извърши или не медицинско изследване, но за да може да обори показателите,
установени с техническо средство, той трябва да се яви в лечебно заведение за
проба. В случая се установява от материалите по ДП и конкретно от съставения за
това нарушение АУАН, че ответникът е отказал лабораторно изследване, въпреки че
е бил настанен във ВМА. Това е отразено в АУАН и потвърдено с подписа на
свидетел по акта и с подпис на свидетел върху отказания талон, както изисква
Наредбата.
Като неоснователен съдът прецени довода на ответника,
че делото е следвало да бъде изпратено на СРС по компетентност. Действително,
цената на иска обуславя родова подсъдност на спора пред съответния районен съд,
но производството по настоящото дело е било образувано по предявен първоначален
иск по чл.432 КЗ с цена на иска 26000.00 лева, което е обусловило подсъдност на
спора пред СГС. Последващото прекратяване на
производството по прекия иск на пострадалия, поради отказ от иска от страна на
ищеца по него, не налага непременно пращане на делото на СРС, още повече, че
решението на горния по степен съд не прави решението недопустимо – аргумент от
чл.270, ал.4 от ГПК.
Искът се явява доказан и по размер. Предмет на регреса
е платеното от застрахователя обезщетение на пострадалия, което видно от
приложеното споразумение от 02.10.2020г. и платежното нареждане от 06.10.2020г.
е в размер на 3000.00 лева, до който размер е предявен и искът по чл.500, ал.1,
т.1, пр.2 КЗ срещу ответника. Сумата е дължима ведно със законната лихва от
датата на възникване на вземането, т.е. от плащането на обезщетението, който
момент е последващ предявяването на исковата молба.
По разноските
При този изход на спора по делото право на разноски
има ищецът. Сторените от застрахователя разходи са в размер на 1120.00 лева, от
които 120.00 лева държавна такса, 250.00 лева депозит за вещо лице по СМЕ,
550.00 лева депозит за вещо лице по АТЕ и 200.00 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Възражението на ответната страна, че не следва да
заплаща разхода за експертизи е неоснователен. В тежест на ищеца е било да
установи противоправно поведение на ответника, в
резултат от което да е настъпила вредата, обезщетена от застрахователя като
страна по валиден договор за застраховка ГО за увреждащото МПС. В този смисъл,
при направено оспорване на механизма на ПТП, на вината на ответника като водач
на лекия автомобил - участник в произшествието, на причинените телесни
увреждания и размера на търпените от това неимуществени вреди, ищецът е имал за
задача да ги установи пълно и главно, което е сторил с поисканите експертизи.
Дължимо на основание чл.78, ал.8 вр.ал.1 ГПК са и
разходите на ищеца за юрисконсултско възнаграждение,
тъй като страната е била представлявана в процеса от юрисконсулт с надлежно
приложено пълномощно, което опровергава твърденията на ответника за липса на
такова.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският градски съд,
Първо гражданско отделение, I-6 състав,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл.500, ал.1, т.1, пр.2 от КЗ, И.К.Й.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „З.Д.Ж.и З.“ АД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление:***, сумата 3000.00 (три хиляди) лева –
регресно вземане на ищеца, възникнало с плащането на
застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“,
сключена за л.а. „Опел Астра“ с рег. № СВ ****КР за
вреди, настъпили в резултат на пътно-транспортно произшествие от 24.08.2018г. в
гр.София, причинено виновно от ответника като водач на автомобила, управлявал
същия след употреба на наркотично вещество кокаин, които вреди са изплатени
като обезщетение за неимуществените вреди, причинени на водача на специален
автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег. № СВ ****ВТ – П.С.С.,
ведно със законната лихва върху главницата от 06.10.2020г. до окончателното
плащане на вземането.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, И.К.Й., ЕГН **********, да заплати на „З.Д.Ж.и З.“ АД, ЕИК ****, сумата от 1120.00 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия:
(Гергана Троянова)