№ 3927
гр. София, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20221110122037 по описа за 2022 година
Предявени са от „Т.С.“ ЕАД срещу А. З. Г., А. М. Г. и П. М. Г., в качеството им на
наследници на С. М. Г. осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят следните суми: сумата от
1406,06 главница представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, аб. № *** за периода от 01.05.2018г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 27.04.2022г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва за периода от 15.09.2019г. до 06.04.2021 г. в размер на 288,35лв., 17,93лв. – цена на
услугата за дялово разпределение за периода от 01.03.2019г. – 30.04.2020г., сумата от 4,14лв.
– мораторна лихва дължима върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от
01.05.2019г.- 06.04.2022г.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ),
чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали всички абонати на топлопреносното
предприятие, без да е било необходимо изричното им приемане от страна на потребителя.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците
топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който е
доставена енергията, а след влизане в сила на общите условия от 10.07.2016 г. – в 45-дневен
срок от датата на публикуване на месечните дължими суми, респ. на общата фактура за
дължимите суми на интернет страницата на ищцовото дружество.
Ответникът П. М. Г. и ответникът А. М. Г. не депозират писмен отговор в указания
едномесечен срок.
Ответникът А. З. Г., чрез назначеният му особен представител, дава становище за
вероятна основателност на предявения иск.
Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени
1
доказателствени средства.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
За уважаване на предявените искове в тежест на ищцовата страна е да установи
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително
правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което
продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да
ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата
на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Не е спорно по делото, а и от представените по делото доказателства се установява,
че С. М. Г. е собственик на процесния топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, аб. №
***, поради което съдът приема, че между страните е налице облигационно
правоотношение, респ. че той е имал качеството потребител на топлинна енергия.
Установява се от приетото по делото удостоверение за наследници на С. Г., че
ответниците са нейни наследници.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Следователно, ответникът се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота
през процесния период, доколкото по делото е установено, че същият е бил собственик на
процесния имот.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането
в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът
приема, че между него и ищеца са били налице договорни отношения по продажба на
2
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия, за процесния период.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на
процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на третото лице-помагач „Н.И.”ЕООД.
Нормативната уредба касаеща процесния период – чл. 155, ал. 1 от ЗЕ, предвижда,
че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за
действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са
уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването. Следователно,
при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна
енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на
отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били
завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след
проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.
Ответниците не оспорват претендираните суми, поради което и съдът не е
допускал своевременно поисканите от ищцовото дружество СТЕ и ССЕ.
По отношение претенцията за заплащане на стойността на дяловото разпределение,
съдът намира, че с оглед изявлението на ответниците и представените от третото лице-
помагач писмени доказателствени средства, услугата е действително предоставена, поради
което се дължи и заплащането на нейната цена. Доколкото е установено предоставянето на
услугата, съдът счита, че искът следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите
фактури.
Съдът, намира, че за заявения период ответниците, доколкото не се установи да е
заплатил в срок паричните вземания, дължи мораторна лихва за периода мораторна лихва за
периода от 15.09.2019г. до 06.04.2021 г. в размер на 288,35лв.
Предвид направеното признание от страна на процесуалния представител на
ответника А. Г. и с оглед процесуалното поведение на ответниците Алек Г. и П. Г. съдът
счита, че следва да уважи и искът за мораторна лихва за неплатена услуга дялово
разпределение.
С оглед представеното по делото удостоверение за наследници, съдът намира, че
ответникът А. Г. дължи ½ от претендираните задължения , а ответниците П. Г. и А. Г. – по ¼
от тях.
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират разноски
разполагат и двете страни.
3
Ищецът претендира сумата от сумата от 68.66лв. държавна такса за исковото
производство, 300лв. – депозит за особен представител на ответника А. Г. и 100лв.
юриисконсултско възнаграждение. При този изход на спора разноските следва да бъдат
възложени на ответниците съобразно квотите им, като възнаграждението за особен
представител следва да бъде възложено в тежест на А. Г., доколкото той е представляван в
настоящото производство по този ред.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. З. Г. с ЕГН: ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, на основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ
сумата от 703.03лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
/ТЕ/ за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
***, аб. № ***, ведно със законната лихва от датата на на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 144.17лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до
06.04.2022г., както и сума за извършена услуга дялово разпределение в размер на 8.96лв от
м.03.2019г до м.04.2020г , ведно с законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането и 2.07лв - мораторна лихва върху главница дялово
разпределение от 01.05.2019 до 06.04.2022г, както и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от
334,33лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА А. М. Г. с ЕГН: ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, на основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ
сумата от 351,52. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
/ТЕ/ за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
***, аб. № ***, ведно със законната лихва от датата на на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 72,09лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до
06.04.2022г., както и сума за извършена услуга дялово разпределение в размер на 4,48лв от
м.03.2019г до м.04.2020г , ведно с законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането и 1,04лв - мораторна лихва върху главница дялово
разпределение от 01.05.2019 до 06.04.2022г, както и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от
17,66лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА П. М. Г. с ЕГН: ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, на основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ
сумата от 351,52. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
/ТЕ/ за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
***, аб. № ***, ведно със законната лихва от датата на на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 72,09лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до
06.04.2022г., както и сума за извършена услуга дялово разпределение в размер на 4,48лв от
м.03.2019г до м.04.2020г , ведно с законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането и 1,04лв - мораторна лихва върху главница дялово
разпределение от 01.05.2019 до 06.04.2022г, както и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от
17,66лв. – разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С.” ЕАД – „Н.И.” ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4