РЕШЕНИЕ
№ 318
гр. Варна, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Дарина Ст. Маркова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело
№ 20233001000349 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и следв. от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК
*********, чрез адв. В. И. против решение № 222 от 13.12.2022 г.,
постановено по гр. дело № 77/2022 г. на Разградския окръжен съд, в частта с
която е отхвърлен предявеният от „Уникредит Булбанк“ АД установителен
иск за признаване за установено, че Е. А. А., ЕГН ********** и Г. А. А., ЕГН
**********, двамата от с. Я., ул. „Д.“ № хх, обл. Р., дължат солидарно на
„Уникредит Булбанк“ АД сумата в размер на 8 067.78 лева , представляваща
дължими лихви съгласно Договор за кредит № 0006/ 615/29012018 от
29.01.2018 г., считано от 03.10.2020 г. до 14.10.2021 г., от които 6 556.04 лева
- договорна лихва от 03.10.2020 г. до 21.08.2021 г., 842.92 лв. - лихва за
просрочена главница от 03.10.2020 г. до 14.10.2021 г. и 668.82 лв. -
наказателна лихва за просрочие от 03.10.2020 г. до 14.10.2021 г., като
неоснователен и недоказан.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на
1
решението поради незаконосъобразност и необоснованост. Инвокират се
твърдения за дължимост на претендираната от банката договорна лихва. Сочи
се, че начислената и неплатена възнаградителна лихва обхваща период преди
настъпването на предсрочната изискуемост. Претендира се дължимост и на
лихвите за просрочие. Изложени са подробни аргументи, че последните са
претендирани изцяло в съответствие с постановеното Тълкувателно решение
№ 3/2017 г. от 27.03.2019 г. по т. д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Моли се за
отмяна на решението в обжалваната му част. Претендира се заплащането на
разноски.
В законоустановения срок не е постъпил отговор от насрещните
страни. В о.с.з. процесуалният представител на Е. А. и Г. А. изразяват
становище за неоснователност на предявената въззивна жалба.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
С влязлата в сила част от обжалваното решение е признато за
установено, че Е. А. А., ЕГН ********** и Г. А. А., ЕГН **********, двамата
от с. Я., ул. „Д.“ № хх, обл. Р. дължат солидарно на „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК” АД с ЕИК ********* гр. София, пл. „Св. Неделя” № 7 сумата 32
333, 90 лева / тридесет и две хиляди триста тридесет и три лева, 90 ст./,
представляваща дължима и непогасена главница по Договор за стандартен
кредит за оборотни средства № 0006/ 615/29012018 от 29. 01. 2018 г., ведно
със законната лихва върху непогасената главница от датата на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК – 15. 10. 2021 г. до окончателно изплащане на
задължението, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК
по образувано ч. гр. д. № 2139 по описа за 2021 г. по описа на Районен съд
Разград.
Присъдената главница съставлява предсрочно изискуем дълг по
договор за стандартен кредит за оборотни средства №
0006/615/*********/29.01.2018 год. По силата на същия банката е
предоставила на кредитополучателя „Топ сектор-ЕП“ ЕООД кредит в размер
на 40 000 лева със срок на издължаване 20. 01. 2028 г. Ответниците в
настоящото производство имат качеството на солидарни длъжници.
Съобразно извършената от съда служебна справка в ТР ответникът Е.
2
А. А. е едноличен собственик и управител на дружеството –
кредитополучател „Топ сектор-ЕП“ ЕООД. Съобразно константната съдебна
практика, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение №
38/23.06.2017 г. по т. д. № 2754/2015 г. на ВКС, ТК, І т. о. и решение №
84/20.07.2017 г. по т. д. № 1934/2015 г. на ВКС, ТК, І т. о., физическо лице -
съдлъжник по договор за банков кредит или обезпечаващ такъв, по който
кредитополучателят е търговец, може да има качеството на потребител по
ЗЗП, ако действа за цели извън рамките на неговата търговска или
професионална дейност. Обезпечението на дълг на търговско дружество от
физическо лице, вкл. когато последното е съдлъжник, не може да се приеме
като дадено за цел извън и независимо от всяка търговска дейност или
професия, ако това физическо лице има тесни професионални /функционални/
връзки с посоченото дружество, като например участва в неговото
управление или има мажоритарно участие в същото.
По отношение на ответника Г. А. липсват събрани данни,
изключващи качеството й на "потребител". Физическото лице е приело да
бъде гарант за изпълнението на задължения на търговско дружество и не е
действало в рамките на осъществяваната от него дейност по занятие, или
поради връзка от функционално естество, която то има с кредитополучателя.
Ответникът А. е действала за цели от частен характер, поради което има
качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 ДР на ЗЗП.
Спорни в настоящото производство са единствено претендираните
акцесорни вземания, съставляващи договорни и наказателни лихви.
По претендираните договорни лихви:
За да отхвърли предявения иск в разглежданата част, РОС е приел, че
ищецът е претендирал заплащане на договорна лихва в размер на 6 556, 04
лева за периода от 03. 10. 2020 г. до 14. 10. 2021 г. Предсрочната изискуемост
на кредита е настъпила на 04.08.2020 год. Договорна лихва се претендира за
период следващ посочената дата, поради което и с оглед разрешенията,
дадени в т. 2 от ТР 3/2017г. на ОСГТК на ВКС, същата не се дължи.
В производството пред АпС не се оспорва, че кредитът е предсрочно
изискуем. Спорът е единствено по отношение на датата на настъпване на
предсрочната изискуемост, тъй като същата има релевантно значение за
претендираните акцесорни вземания.
3
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 ГПК и същият е
продължение на заповедното производство. Дългът – предмет на исковото
производство, следва да бъде напълно идентичен със заповедния дълг – по
основание, размер и модалитети.
В производството по ЧГД № 2139/2021 год. по описа на РРС ищецът
– заявител е твърдял, че предсрочната изискуемост на кредита е обявена чрез
покана, връчена чрез ЧСИ Д. Д. - № ххх в Камарата на ЧСИ. ЧСИ е посетил
адреса на 01.07.2021 год. и е констатирал, че адресът е необитаем. По
сведения на Кмета на населеното място от години никой не живее в него.
Залепено е уведомление, респ. в 14-дневния срок адресатите не са се явили в
кантората на ЧСИ, за да получат книжата. Предсрочната изискуемост е
настъпила на 21.08.2021 год.
В предявената искова молба се излага, че длъжникът и солидарните
длъжници са уведомени редовно и лично за настъпилата предсрочна
изискуемост на 04.08.2020 год. чрез уведомление по чл.60, ал.2 ЗКИ, връчено
чрез BULPOST.
Соченото противоречие не е отстранено от разглеждащия състав чрез
указания за уточняване на обстоятелствената част на исковата молба /чл.129,
ал.2 ГПК/ или чрез поставяне на въпрос на ищеца за изясняване на факти от
значение за делото или за изясняване на противоречията /чл. 145, ал.1 и ал.2
ГПК/.
Релевантно значение за отстраняване на противоречието между
твърденията за предсрочна изискуемост в заповедното и исковото
производство има представения с молба от 31.10.2022 год. Анекс № 1 от
21.09.2020 год., съставен по писмено искане на кредитополучателя от
м.08.2020 год. Допълнителното съглашение има характера на договор за
реструктуриране на кредитния дълг, с който се цели осуетяване на
предсрочната изискуемост. Следователно – предсрочната изискуемост не е
настъпила с волеизявлението на кредитора от м.08.2020 год., тъй като
страните са предпочели да запазят договорната връзка и да преструктурират
правоотношението чрез взаимни отстъпки. В този смисъл са и изричните
твърдения на ищеца, обективирани във въззивната жалба.
Правилно представеният Анекс № 1 от 21.09.2020 год. е приет като
доказателство по делото в първото о.с.з. на 02.11.2022 год. Коментираното
4
писмено доказателство е необходимо и относимо за изясняване на спора от
фактическа страна и за отстраняване на противоречията в твърденията на
ищеца. Искането за приемането му не е преклудирано, тъй като анексът е
представен в първото по делото о.с.з., а съдът не е предприел дължимите
процесуални действия за изясняване на спора от фактическа страна.
Следва да се има и предвид, че определянето на датата на
предсрочна изискуемост е правен въпрос, а за приложимите договорни и
законови разпоредби, съдът следи служебно, като не е обвързан от
твърденията на страните. Изискуемостта не е правопораждащ юридически
факт, а модалитет на дълга. На посоченото основание твърденията на ищеца
за различна начална дата на предсрочна изискуемост не съставляват промяна
в основанието на претенцията.
При съвкупната преценка на гореизложеното, съдът приема, че
предсрочната изискуемост е настъпила с второто по време уведомление до
кредитополучателя и солидарните длъжници чрез ЧСИ, което на основание
чл. 47, ал.5 ГПК се счита връчено на 15.07.2021 год. Не се спори, че към
соченият момент са били налице обективните факти на чл.17.3.3 вр. 17.1. от
договора, обуславящи настъпването на предсрочната изискуемост. Налице е
осъществен трансформиращ ефект на нарочното волеизявление на кредитора
за отнемане преимуществото на срока по договора. Изтекъл е 14-дневния срок
на адресирано предупреждение за едностранно упражняване на право на
кредитора да лиши длъжника от уговорените падежи на разсрочените вноски.
Последиците от бездействието на длъжника в срока за доброволно
изпълнение са ясно и недвусмислено формулирани. Въз основа на
изложеното, съдът приема, че предсрочната изискуемост е настъпила на
30.07.2021 год. /14 дни след връчване на волеизявлението на кредитора/.
Ищецът претендира възнаградителни лихви за периода 03.10.2020
год. – 21.08.2021 год. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на
ВКС по т. д. № 3/2017 г., ОСГТК размерът на вземането на кредитора при
предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в
размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична
сума (главницата). Ответниците – солидарни длъжници не дължат
възнаградителни лихви, чиято изискуемост настъпва след датата на обявяване
на предсрочната изискуемост.
Следователно – искът е основателен за периода 03.10.2020 год. –
30.07.2021 год. Съобразно основното заключение на ССЕ, изготвено при
съобразяване на изменението на договорната връзка с приетия по делото
5
Анекс, дължимата възнаградителна лихва в посочения период възлиза на
4 196, 66 лева /таблица № 2, като от общото задължение са извадени
последните две вноски/. Заключението е изготвено при размер на договорната
лихва съобразно Анекса – 12,827%, който в исковия период не е бил
променян, вкл. и по почин на банката. Искът е основателен до размер на 4 196,
66 лева, респ. неоснователен за разликата до претендираните 6 556, 04 лева.
По исковете за присъждане на наказателна лихва
В разпоредбата на чл.4.2 вр. чл.11.2.2 от Анекса страните са
уговорили, че при неиздължаване на главница, просрочената част от нея се
олихвява с променливия ГПЛ с надбавка за просрочие от 2%. Идентично
вземане със санкционен характер е уговорено и в основния договор. Същото
има характеристиките на мораторна неустойка по смисъла на чл. 92 ЗЗД.
Обстоятелството, че част от претендираната неустойка е за период,
следващ датата на предсрочна изискуемост, няма релевантно значение.
Допустимостта на присъждане на наказателни лихви след датата на
предсрочна изискуемост следва от мотивите на ТР 3/2017г на ВКС, в които е
прието, че след обявяване на предсрочна изискуемост, кредиторът може да
получи обезщетение в размер на законната лихва или уговореното в договора
мораторно обезщетение.
Дължимото обезщетение е изчислено от вещото лице по основното
заключение и възлиза на 842, 92 лева /Таблица № 3/. Като се има предвид, че
регламентираната с подзаконови нормативни актове законна лихва върху
просрочени парични задължения по смисъла на чл. 86 ЗЗД и чл. 309а, ал.1 ТЗ
възлиза на 10 пункта над основния лихвен процент, договорената надбавка не
следва да се счита за несъответна на предвидимите вреди за кредитора.
В разпоредбата на чл. 4. 3 вр. чл.11.2.3 от Анекса е уговорена
допълнителна неустойка, дължима при „просрочие на лихва или лихва и
главница“. Визираните в договора условия, сочат, че коментираната
неустойка се дължи при забавено плащане на лихвите по договора,
независимо дали е налице или не просрочена главница. Неустойката е във
фиксиран размер от 5%, а база за начисляването й е „целият дълг по
главницата /редовна и просрочена/“. Предвидено е още, че неустойката се
дължи кумулативно с възнаградителната лихва и мораторната лихва за
просрочен дълг.
Уговорената неустойка има мораторен характер. Нейна основна цел е да
6
обезпечи изпълнението на задължението и да служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват /чл.92 ЗЗД/.
Фактическият състав за пораждане на вземане за неустойка включва
изискуемост на главното задължение и неговото пълно или забавено
изпълнение от страна на длъжника по договора. В случаите, при които
дължимата престация се заплаща на части, като е предвиден отделен срок за
заплащане на всяка част, с настъпване на срока /падежа/ за нейното
заплащане тази част става изискуема и при нейното неплащане на падежа
длъжникът изпада в забава и е в неизпълнение на своето парично задължение.
Следователно, размерът на дължимата неустойка за забава следва да се
определя на база на онази дължима престация на кредитополучателя, която е
станала изискуема и не е била заплатена на датата на падежа. Само в случай,
че задължението за заплащане на цената е станало предсрочно изискуемо,
размерът на неустойката следва да се определи върху стойността на цялото
неизплатено задължение. Соченото разбиране произтича от целта на
разпоредбата, функциите на неустойката и правилата за добросъвестност.
Разглежданата неустойка санкционира забавеното плащане на дължими
възнаградителни лихви по договора, а размерът й се определя по
математически алгоритъм, включващ като множител цялата неиздължена
главница. При този договорен регламент неустойката е една и съща
независимо от обема на забавеното изпълнение и величината на просрочения
аксесорен дълг. Така например според заключението на вещото лице при
просрочена възнаградителна лихва, натрупана постепенно до общ размер от
6000 лева, в исковия период следва да се начисли мораторна неустойка в
размер на 1 684, 06 лева за приблизително годишна продължителност на
забава. Неустойката би била същата дори забавената възнаградителна лихва
да възлиза на 1 лев. Подобно разрешение, при което размерът на мораторна
неустойка не зависи от размера на просроченото парично задължение, е
несъвместимо с правилата за добросъвестност. Подобна неустойка има
прекомерен характер, тъй като излиза извън присъщите функции -
обезпечителна, обезщетителна и санкционна / ТР № 1/15.06.2010 год. по т.д.
№ 1/2009 год. на ОСТК на ВКС/. Предвидената неустойка е много над
размера на предвидимите вреди от неизпълнение на парично задължение.
Чрез нея се формира размер на вземане, която води до неоснователно
разместване на парични средства извън целите на кредитната дейност на
банката. Обезщетението за неизпълнение, следва да е в рамките на
уговорените цели и да не създава нови задължения, които да правят
невъзможно погасяване на кредита. С така уговореното задължение се създава
обременяване на задълженията на длъжника, произтичащи от договора за
кредит.
Наличието на предоставени обезпечения – вещни и лични, и
възможността кредиторът да получи удовлетворение на вземанията си, също
води до извод, че предвидената неустойка е извън обезпечителната функция,
следваща от чл. 92 от ЗЗД.
7
Не на последно място, кредиторът претендира мораторна
неустойка, начислявана върху редовна и просрочена главница, която при
сключване на договора е предвидено да се кумулира и с мораторната
неустойка за просрочен главен дълг, разгледана по-горе.
Съвкупната преценка на гореизложеното обуславя извода, че
процесната неустойка е в несъответствие с основните принципи, на които е
изградена правната система в страната: добросъвестност в гражданските и
търговските взаимоотношения, недопускане на необосновано
облагодетелстване на кредитора и пр. Тази неустойка излиза извън присъщите
ѝ функции и като нарушаваща добрите нрави е нищожна, на основание чл. 26,
ал. 1, изр. 3 ЗЗД. Основанието за нищожност е видно и се извлича от самото
съдържание на договорната разпоредба /ТР №1/27.04.2022 г. по тълк. д.
№1/2020 г., ОСГТК, ВКС/. Наличието на основание за прогласяване на
нищожност води до пречка за присъждане на исканата сума.
Разноски: На основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на въззивника
„Уникредит Булбанк“ АД следва да се присъдят сторените разноски за
въззивното производство, съразмерно на приетите за основателни претенции
или 792, 15 лева. С оглед изхода от спора пред въззивната инстанция към
тази сума следва да се добавят и допълнителни разноски, сторени в
първоинстанционното и заповедното производство. РОС е присъдил
разноски в размер на 6 076, 09 лева при общо сторени от банката в исковото и
заповедното производство разноски от 6 811, 76 лева. Допълнително на
страната следва да се присъди и сумата от 224,62 лева, съразмерна на
уважените претенции. Общият размер на отговорността за разноски възлиза
на 1016, 77 лева /792,15+224,62/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 222 от 13.12.2022 г., постановено по гр. дело
№ 77/2022 г. на Разградския окръжен съд, в частта с която е отхвърлен
предявеният от „Уникредит Булбанк“ АД установителен иск за признаване за
установено, че Е. А. А., ЕГН ********** и Г. А. А., ЕГН **********, двамата
от с. Я., ул. „Д.“ № хх, обл. Р., дължат солидарно на „Уникредит Булбанк“ АД
сумата в размер на 4 196, 66 лева - договорна лихва от 03.10.2020 г. до
30.07.2021 год. и 842.92 лв. - лихва за просрочена главница от 03.10.2020 г.
до 14.10.2021 г. като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е. А. А., ЕГН ********** и Г. А. А.,
8
ЕГН **********, двамата от с. Я., ул. „Д.“ № хх, обл. Р., дължат солидарно на
„Уникредит Булбанк“ АД сумата от 4 196, 66 лева - договорна лихва от
03.10.2020 г. до 30.07.2021 год. и 842.92 лева - лихва за просрочена главница
от 03.10.2020 г. до 14.10.2021 г., дължими по договор за стандартен кредит за
оборотни средства № 0006/615/29012018 от 29.01.2018 год., за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по образувано ч.гр.д.№
2139/21 год по описа на РС – Разград, на основание чл. 422, ал.1 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана отхвърлителна
част, с която съдът е отхвърлил предявеният от „Уникредит Булбанк“ АД
установителен иск за признаване за установено, че Е. А. А., ЕГН **********
и Г. А. А., ЕГН **********, двамата от с. Я., ул. „Д.“ № хх, обл. Р., дължат
солидарно на „Уникредит Булбанк“ АД , както следва:
разликата от 4 196, 66 лева до претендираните 6 556.04 лева,
съставляващи договорна лихва от 03.10.2020 г. до 21.08.2021 г.,
сумата от 668.82 лв. - наказателна лихва за просрочие от 03.10.2020 г. до
14.10.2021 г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Е. А. А., ЕГН ********** и Г. А. А., ЕГН **********, двамата
от с. Я., ул. „Д.“ № хх, обл. Р. ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на „Уникредит
Булбанк“ АД сумата от 1016, 77 лева – допълнителни разноски за
заповедното, първоинстанционното и въззивното производство, на основание
чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчване на
страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9