РЕШЕНИЕ № 2
гр.Силистра, 16.01.2020 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра, в открито
заседание на петнадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Маргарита Славова
ЧЛЕНОВЕ: Павлина Георгиева-Железова
Елена Чернева
при
секретаря Стефка Димитрова и с участието на Окръжния прокурор при ОП-Силистра Т.Ж.,
като разгледа докладваното от съдия М.Славова КАНД № 137 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение № 72/07.11.2019 г., постановено по
АНД № 111/2019 г., Дуловският районен съд е потвърдил Наказателно постановление
№39-0000056/09.05.19 г., издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ гр.Силистра, с което на „ЕМСА“ ООД гр.Дулово, с ЕИК:*********, на
основание чл.96г ал.1 пр.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/, е
наложено административно наказание, по вид „имуществена санкция“ в размер на 3000
лева, за нарушение на чл.7а ал.2 пр. 3 от ЗАвтП.
Производството е образувано по касационна жалба на “ЕМСА“ООД гр.Д., подадена от управителя
А.С.Г., с искане да бъде отменено обжалваното решение на ДРС и след произнасяне
по същество от настоящата инстанция, да бъде отменено и процесното пред
районния съд НП. Оплакванията в жалбата сочат на доводи за допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на
материалния закон /чл.248 ал.1 т.1,т.2 НПК/. Доминират съображенията, че съдът в
противоречие със закона бил приел, че няма допуснато нарушение от
административнонаказващия орган на чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН, защото в НП не било
посочено мястото на извършеното нарушение, което е обективен признак от неговия
състав и според жалбата, представлява съществено нарушение на процесуалните
правила, засягащо правото на защита на санкционирания превозвач. Отделно от
това се счита, че правната квалификация не е изчерпателно посочена, което също
накърнило процесуалните права на касатора и е преценено като нарушение на чл.57
ал.1 т.6 ЗАНН. Това било така, защото посочената за нарушена разпоредба на
чл.7а ал.2 ЗАвтП била бланкетна, препращаща към Наредба на министъра на транспорта,
която не просто не била посочена, а изобщо не е спомената в НП, а още по-малко
текстовете от нейния нормен състав, които се считат за нарушени.
Ответникът
по касация - Областен отдел „Автомобилна
администрация“ гр.Силистра, не изразява становище по жалбата.
Окръжният
прокурор при ОП гр.Силистра поддържа законосъобразност на обжалваното
съдебно решение и неоснователност на касационната жалба. Дава заключение за
оставяне в сила на съдебния акт като съответен на фактите и закона.
Производството
е по реда на Глава XII /чл.208 u сл./ АПК,вр.с чл.63 ал.1 ЗАНН. Силистренският административен съд, след обсъждане на
жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, прие следното: Касационните основания, които са заявени
пред настоящата инстанция са за допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон /чл. 63 ал.1 ЗАНН, вр.с
чл.348 ал.1 т.1 и т.2 НПК/. Процесуалните нарушения се били изразили, от една
страна, в липса на обективен признак, респ. непълнота на фактическото обвинение
както в АУАН, така и в НП, защото не било посочено мястото на нарушението и, от
друга - релевираните факти били получили непълна и неясна юридическа
квалификация, въпреки което ответникът по касация, бил издал процесния пред ДРС
юрисдикционен акт, нарушавайки закона. Всичко това било засегнало правото на
защита на касатора и като не било установено от въззивната инстанция, опорочило
крайния й акт. Настоящият контрол следва да се извърши на терена на касационните
оплаквания и в параметрите, зададени с чл.218 ал.2 от АПК.
С процесното пред Дуловския РС наказателно
постановление на касатора, в качеството му на превозвач, притежаващ лиценз на
ЕО за обществен превоз на товари №. /09.04.2015 г., е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 лева на основание чл.96г ал.1 пр.2 ЗАвтП, затова че е
допуснал на 09.11.2018 г. да бъде извършен обществен превоз на товари, с
товарен автомобил марка „ДАФ“ ХФ 460, с рег.№ ., от водача М.А.Г., без същият
да притежава валидно удостоверение за психологическа годност.
Решаващият
съд е провел законосъобразно съдебното следствие /арг. чл.13 и чл.107 ал.2 НПК/,
като е изслушал показанията на актосъставителя Й. и свидетеля по установяване
на нарушението и съставянето на АУАН - св.П., които впоследствие е обсъдил, ведно
с писмените доказателства по делото. В резултат на законосъобразно проведената
процесуална дейност въззивната инстанция установила, че контролните органи на
Кралство Великобритания са уведомили българските власти за извършени нарушения
от водачи на товарни автомобили на български превозвачи на територията на Англия
/л.12/. В резултат на това била възложена и извършена проверка по документи за
периода 01.07.2018 г. - 01.03.2019 г. на превозвача „ЕМСА“ООД гр.Д., в хода на
която длъжностните лица констатирали, че на 09.11.2018 г., същият е допуснал да
бъде извършен обществен превоз на товари с негов товарен автомобил от водача М.А.Г.,
без последният да притежава валидно удостоверение за психологическа годност. Главният
съставомерен факт е бил установен след извършване на справка в Регистъра на
психологическите изследвания на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“.
Съдът е приел за безспорно, че санкционираното ООД е „превозвач“
по смисъла на §1 т.5 ДР ЗАвтП; притежава лиценз на ЕО за обществен превоз на
товари, съгласно регулацията от чл.6 и сл. ЗАвтП и следователно е субект на
релевираната отговорност. Приел е, че не са допуснати съществени нарушения на
административно-наказателните производствени правила, обсъждайки въведените в
процеса пред него доводи на жалбоподателя, вкл. за спазване на сроковете от
чл.34 ЗАНН, както и за посочване на обективните елементи на фактическия състав
на санкционираното нарушение. Съответно на закона е приел, че непосочването на
място на неговото извършване, в случая, е без съществено значение, доколкото
става въпрос за допускане от
превозвача да бъде извършен обществен превоз на товари от водач, който не притежава
валидно удостоверение за психологическа годност, което може да бъде само в
предприятието на търговеца. По хипотеза, нарушението на чл.7а ал.2 ЗАвтП може
да бъде извършено само от превозвач по неговото седалище, откъдето той ръководи
деловата си дейност, вкл. допуска или изрично разпорежда извършването на
съответните превози от конкретни водачи със съответните автомобили и т.н. В
този контекст преценено възражението на касатора е неоснователно, защото
началният и краен пункт на превоза, вкл. и когато е международен, са без правно
значение за определяне на мястото на нарушението, доколкото релевантният факт
за отговорността по чл. 96г ЗАвтП е, че превозвачът е допуснал неговото
извършване от водач, който не отговаря на някое от нормативните изисквания.
Като неоснователно следва да бъде
отклонено и възражението на касационния жалбоподател за непълна, неточна, респ.
несъответна на фактите, правна квалификация на деянието, защото приетата за
нарушена разпоредба на чл.7а ал.2 ЗАвтП била бланкета и ответникът по касация
не е посочил конкретно нарушените правила и от кой нормативен акт са те, което било
накърнило правото на защита на превозвача касатор. Действително както в АУАН,
така и в НП, не е посочена изрично Наредба
№ 36/15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда
за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни
комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на
психологически изследвания /Загл.доп.ДВ,бр.89/10г.-обн.ДВ,бр.46/06г.,посл.изм.ДВ,
бр.36/16г/, която съгласно §2 от нейните ПЗР, е издадена на основание чл.152
ал.1 т.2 ЗДвП. Последният предвижда, че
министърът на МТИТС определя изискванията за психологическа годност на
водачите, извършващи обществен превоз на товари /чл. 152 ал.1 т.2 б.“б“ ЗДвП/. Отделно
от това и по силата на същата законова делегация, материята е регулирана и с Наредба №33/03.11.99 г.за обществен превоз
на пътници и товари на територията на РБ /Обн.ДВ,бр.101/99г.,посл.изм.ДВ,бр.51/18г./;
Наредба №11/31.10.02г. за международен
автомобилен превоз на пътници и товари /Обн.ДВ,бр.108/02 г.,посл. изм.ДВ,бр.51/18г./,
съгласно §5 от чиито ПЗР, тя е издадена на основание чл.7 ал.3, чл.25 ал.2 и
други от ЗАвтП. Съгласно регулацията от чл.7 ал.3 ЗАвтП, условията и редът за
установяване на изискванията по ал.2 и за издаване на лиценз, се определят с
наредба на МТИТС в съответствие с чл.5 Регламент
(ЕО) №1071/2009 на ЕП и Съвета. Обстоятелството, че всички посочени по-горе нормативни
актове от различен ранг, не се споменават в процесното пред ДРС наказателно
постановление, не може да бъде преценено като нарушение на закона в ракурса на
твърденията в касационната жалба, тъй като не са относими към възведеното с НП нарушение,
което с свежда до това, че превозвачът е допуснал да бъде извършен обществен
превоз на товари от водач, който не притежава валидно удостоверение за
психологическа годност, а не защото е психологически негоден, или защото не му
е издадено по съответния ред удостоверението или каквото и да е друго от тази
широко регламентирана материя в областта на автомобилните превози.
Нещо повече, както правилно е приел въззивният съд,
съгласно приложената законова разпоредба на чл.7а ал.2 ЗАвтП, лицензираните
превозвачи могат да осъществяват превоз на товари само с водачи, които
отговарят на изискванията за психологическа годност, определени с наредбите по
чл.7 ал.3 и чл.12б ал.1 ЗАвтП и чл. 152 ал.1 т.2 ЗДвП. Изпълнението на тези
изисквания за всеки отделен водач се удостоверява със завършващия процедурите
по горепосочените нормативни актове, документ, а именно - Удостоверение за
психологическа годност, каквото валидно към релевираната дата, водачът,
ангажиран с обществения превоз на товари, е нямал.
Преценявайки доказателствата, съдът е формирал верния
извод, че шофьорът, извършил превоза за дружеството на 09.11.2018 г. е имал
удостоверение за психологическа годност /УПГ/, което е било валидно до 04.10.2018
г. Последното с категоричност потвърждава крайния решаващ извод за консумиран
състав на нарушение на чл.7а ал.2 ЗАвтП, което е следвало да не бъде допускано
от лицензирания превозвач, чиято отговорност в случая е обективна /безвиновна/
и е ангажирана по специалния чл.96г ал.1 ЗАвтП. Последният представлява
предвиден в закон /арг.чл.10 ЗАНН/ случай на допустителство и е от категорията на продължените деяния като се
осъществява чрез бездействие, посредством допускането от превозвача да бъде извършван
обществен превоз на товари от водач, който не притежава валидно УПГ.
Настоящият състав, при служебната проверка
от чл.218 ал.2 АПК, установи, че оспореният съдебен акт е валиден; постановен е
в допустим процес и е съответен на материалния закон. Правилно районният съд е
издирил приложимата в случая санкционна материалноправна разпоредба на чл.96г
ал.1 ЗАвтП, чиито субект на нарушение е превозвачът, с каквото качество поначало
участва в административнонаказателното производство касаторът. Приложеният
чл.96г ал.1 ЗАвтП, макар и да започва с „който“, е насочен към „[…] назначи на
работа или допусне водач […] да управлява превозно средство за обществен превоз […]“,
което с оглед на нормативната регулация на обществените превози, сочи
единствено и само на “превозвач“ по смисъла на §1 т.5 ДР ЗАвтП. Съдът е изложил
самостоятелни мотиви относно правилната юридическа квалификация на процесното
деяние, както и относно неговата степен на обществена опасност, преценена като
значителна, вследствие на което е извел верния извод, че материалният закон е
приложен правилно от ответния по касация АНО.
Изцяло следва да бъде отклонено
възражението на касатора, че щом превозът е извършен в чужбина, макар и на
територията на държава-членка на ЕС, нямало нарушение, защото там не
съществувало изискване за психологическа годност на водача, извършващ обществен
превоз на товари, а единствено за правоспособност и компетентност, поради което
настоява да бъде отменена имуществената санкция, наложена му по националното
законодателство. Съгласно чл.7а ал.2 пр.3 ЗАвтП, лицензираните превозвачи могат
да осъществяват превоз на товари само с водачи, които отговарят на изискванията
за […] психологическа
годност, определени с наредбите по чл.7 ал.3 и чл.12б ал.1 по този закон и
чл.152 ал.1 т.2 ЗДвП. Според т.9 от Преамбюла на Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
20.12.2006г. относно свидетелства за управление на превозни средства,
транспонирана в Закона за движението по пътищата /Вж.§35 т.3 ДР на ЗИД ЗДвП - обн.ДВ,бр.60/12
г./- доказателство за наличие на съответствие на водачите на превозните
средства, които се използват за транспорт на пътници и стоки, с минималните
стандарти за физическа и умствена годност за управление на превозно средство, следва
да се предоставя, когато свидетелството се издава и периодично след това. В
този контекст именно е уредена законовата делегация от чл.152 ал.1 т.2 ЗДвП за
издаване на наредба за определяне на изискванията за психологическа годност на
водачите на МПС и условията и реда за психологическото изследване, на министъра
на МТИТС, каквато е коментираната по-горе Наредба № 36/06 г. Следователно, като
несъстоятелно, оплакването на касатора следва да бъде отклонено, съобразявайки още
и, че изискванията за психологическа годност на водачите, при превози на
територията на общността, са безусловни и завишени, но е оставена на преценката
на националните държави регулацията на медицинските прегледи като гаранция за
спазване на минималните стандарти за физически и умствена годност за управление
на МПС.
В обобщение, настоящият съд намира, че оспореното
решение на ДРС е постановено при вярно установяване на относимите към предмета
на доказване факти и правилно приложение на съответните на тях правни
разпоредби, при отсъствие на касационни основания за неговата отмяна, воден от
което и на основание чл.221 ал.2 пр.1 АПК, вр.с чл.63 ал. ЗАНН
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 72/07.11.2019
г., постановено по АНД № 111/2019 г. по описа на Дуловския районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.