Р
Е Ш Е Н И Е
Номeр
VI-9 Година 2021, 8 март гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, шести
въззивен граждански състав, на единадесети февруари две хиляди двадесет и първа
година в открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛКА
УЗУНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ТАНЯ ЕВТИМОВА
2. МЛ.С. АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
при
секретаря Тодорка Стоянова разгледа докладваното от съдия Евтимова въззивно
гражданско дело № 2785/2020г. по описа на Окръжен съд - Бургас. За да се
произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение
№ 260240/21.09.2020г., постановено от Районен съд– Бургас по гр.д. № 9108/2019г.
С това решение съдът е приел за установено по отношение на Е.А.А., ЕГН: **********
***, че в полза на В.К.К., ЕГН: ********** *** съществува вземане по ч.гр.д. №
7644/2019г. по описа на БРС , по което е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК за сумата от 300 лева, представляваща невърнат депозит по
прекратен договор за наем от 05.02.2019г.
Подадена е въззивна жалба от Е.А.А.
против решение № 260240/21.09.2020г.
Въззивникът твърди, че решението е недопустимо
и неправилно. Според него съдът необосновано е приел, че оспорването на подписа
му в приложената по делото разписка е извършено при настъпила преклузия. А.
твърди, че фалшифицирането на подписа му компрометира производството и
решението в полза на ищеца. Позовава се на свидетелските показания, според
които депозитът служи като обезщетение за предварителното прекратяване на
договора за наем и заявява, че не е получил наемът за месец март 2019г. Иска от
съда да отмени процесното решение и да постанови друго, с което да отхвърли
иска по чл.422 от ГПК.
В съдебно заседание Е.А. се явява
лично и пледира за отмяна на решението. Представя писмени бележки.
Ответната страна – В.К.К. представя
писмен отговор, в който оспорва основанията за отмяна на решението, въведени в
жалбата. Иска от съда да потвърди първоинстанционното решение.
В съдебно заседание В.К. се
представлява от адвокат Костадинов, който пледира за отхвърляне на жалбата и за
присъждане на разноски. Адвокат Костадинов представя писмени бележки.
Като взе
предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Бургаският
окръжен съд намира за установено следното:
ФАКТИ:
Производството
пред Районен съд – Бургас е образувано по искова молба на В.К.К. против Е.А.А..
Предявен е иск с правно основание чл.422, вр. чл.55, ал.1, предл.III от ГПК. Ищецът иска от съда да приеме за
установено по отношение на ответника, че последният му дължи сумата от 300 лева,
представляваща невърнат депозит по прекратен договор за наем от 05.02.2019
год., за което е издадена заповед № 3414 от 12.09.2019г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 7644/2019г. по описа на
Бургаски районен съд. Ищецът твърди, че на 05.02.2019г. е сключил договор за
наем с ответника и е платил депозит от 300 лева, който подлежи след
прекратяване на договора. На 01.04.2019г. договорът е прекратен по взаимно
съгласие, но наемодателят не е върнал получения депозит.
Ответникът депозира писмен отговор извън срока по чл.133 от ГПК, в който
оспорва основателността на иска и подписа си, положен в разписка за получен
наем за месец март 2019г.
В хода на
първоинстанционното производство са представени копие от договор за наем, разписка
за получено капаро от 300 лева, споразумение за прекратяване на договора по
взаимно съгласие от 01.04.2019г., удостоверение от „ЕВН Електроснабдяване” ЕАД
за издадени и платени фактури за месец февруари и март 2019г., разписка за
получен наем за месец февруари и март 2019г. Изслушани са свидетелите Биляна
Баева и Таня Чакърова. Въз основа на тези доказателства, съдът приема, че между
страните е съществувало валидно наемно правоотношение, че ответникът е приел
депозит от 300 лева и не е възстановил същия на ищеца-наемател.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна, за която решението поражда
неблагоприятни правни последици. Поради това, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Предметният обхват на въззивното
произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК. Според правилото на
цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на
чл.269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено
е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в
предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е
при наличие на правен интерес от търсената защита и при определен съобразно с
принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Решение № 260240/21.09.2020г. е
правилно. Този извод се налага по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.228 от ЗЗД
с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една
вещ за временно ползване, а наемателят – да му плати определена цена. Анализът
на цитираната правна норма обосновава извод, че договорът за наем е неформален,
консенсуален договор, чиито съществени елементи са вещта и наемната цена. В
настоящия случай от представения по делото договор за наем е видно, че страните
са постигнали съгласие относно съществените елементи на сделката. Извън тях,
страните са се споразумели, че наемателят ще депозира при наемодателя гаранция
в размер на 300 лева, с която да обезпечи задълженията си по договора /чл.3,
ал.5/. Не се спори между страните, че наемателят е платил тази сума. Спорният
по делото въпрос е има ли основание наемодателят да задържи тази сума.
Отговорът на този въпрос е отрицателен и се извежда от събраните по делото писмени
и гласни доказателства.
От представеното по делото
удостоверение изх.№ 8438674-1-23/04.10.2019г. и от показанията на свидетелите Б
и Ч се установява, че наемателят К. е изпълнил задълженията си по договора и е
платил консумираната електрическа енергия. Въззивникът твърди, но не установява
К. да е имал други задължения. При това положение, гаранционната функция на
депозита е неприложима и А. неоснователно задържа сумата.
Възражението на въззивната страна, че
подписът му върху разписката за получен наем за месец март, е неистински, е
неоснователно. Според чл.133 от ГПК отговорът на исковата молба се подава в
1-месечен срок от получаването й. В конкретния случай А. е получил препис от
исковата молба на 09.11.2019г., а отговорът му е депозиран на 13.12.20219г.
Последицата от това забавяне, е преклузия на оспорването, както правилно е
приел районният съд. След като е преклудирана възможността на ответника да
докаже неистинността на подписа си, съдът няма основание да приема твърдението
му за установено. Недоказани остават и останалите основания за задържане на
депозита, въведени от ответника като извършени разходи за смяна на електрическа
партида, смяна на входна врата и други.
Неоснователно е и позоваването на
факта, че депозитът е обезщетение за предсрочното прекратяване на договора за
наем. Действително, срокът на действие на договора е 2 години и същият е
прекратен след първите два месеца. Прекратяването обаче, е настъпило по взаимно
съгласие на страните, а не едностранно от наемателя. Поради това, задържането
на сумата на това основание, е неправомерно.
Предвид гореизложеното, жалбата на Е.А.
е неоснователна и трябва да се отхвърли със следващото от това потвърждаване на
първоинстанционното решение.
По делото е направено искане за
присъждане на съдебни разноски от въззиваемата страна. След като се съобрази с
разпоредбата на чл.78, вр. чл.81 от ГПК и с изхода на спора пред настоящата
инстанция, съдът намира, че трябва да присъди в полза на въззиваемата страна извършените
от нея разноски пред въззивната инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 350 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският
окръжен съд, VІ въззивен състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260240/21.09.2020г., постановено от Районен съд – Бургас
по гр.дело № 9108/2019г.
ОСЪЖДА Е.А.А., ЕГН: ********** *** да заплати на В.К.К., ЕГН: ********** *** съдебно-деловодни
разноски в размер на 350 лева.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: