Р Е Ш Е Н И Е

                                   

                                                 гр.София,  13.08.2019г.

В     И  М  Е  Т  О   Н А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО                                                          7-ми  състав

На осемнадесети юни                                                                          година 2019

В открито съдебно заседание в следния състав:

                                          

                                    СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева         

 

Секретар: Емилия Кривачкова

 

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 8113   по описа за 2017 год.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Производство по иск с правно основание  чл. 288, ал. 12 от Кодекса за застраховането ( КЗастр.); във вр. с чл.288 ал.1, т.2 б.„а" от КЗ (отм. ДВ. Бр.102/29.12.2015г.), чл.86 от ЗЗД

 

Производството е образувано по предявени от Г. Ф., БУЛСТАТ ****** с адрес: ***, представлявано от Б.И.М., осъдителен иск  с правна квалификация чл. 288, ал. 12 от Кодекса за застраховането /отм./ срещу М.И.Д., ЕГН **********, с  адрес: ***, за заплащане на сумата от 49 668.49 лв. представляваща сбора от изплатените от Г. Ф. суми по щета N 21 - 0179/29.09.2009г. присъдени с влязло в сила решение по гр.д.№ 2271/2010 г. на СГС, ГО, І -14 състав и в.гр.д.№4388/2011 г. на САС, на Р. И.И.– пострадала, като пешеходец при ПТП настъпило на 28.02.2005г. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 47 963,49 лв., от които: главница - 37 500 лв.; лихва- 10 875,99 лв.; прихванати дължими съд. разходи -  412,50 лв.; както и ДТ по сметка на СГС в размер на 1 705 лв. (съгласно счетоводна справка) при отчетено ¼  съпричиняване на вредоносния резултат от страна на И., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 26.06.2017г. до окончателно изплащане на сумата.

 

Претендират се още сторените по делото разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение. 

В исковата молба се твърди, че ищецът Г. Ф.   на основание чл. 288, ал. 1 т. 2, б. „а" от Кодекса за застраховане (отм.) е изплатил по щета N 21-0179/29.09.2009г. присъдени с влязло в сила решение по гр.д. № 2271/2010 на СГС и в.гр.д.№4388/2011 на САС, на Р. И.И.- пострадала като пешеходец при ПТП настъпило на 28.02.2005г. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 47 963,49 лева. Заявява, че виновен за катастрофата е ответникът М.Д., която управлявайки лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ДКН *******, в гр. София по ул. „Булина ливада“ пред бензиностанция „Петрол“ поради несъобразена с атмосферните условия и пътната настилка скорост, автомобилът на Д. се подхлъзва на заледен участък, занася и блъска намиращата се на пътното платно Р. И., като я притиска между автомобила и намиращата се там цветарска кашпа. Твърди още, че в нарушение на чл. 260 от КЗ/отм./, ответницата  управлявала процесния автомобил без за него да има действаща задължителната застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП. Заявява, че е отправил покана до ответникът, но до настоящия момент няма плащане. Прилага писмени доказателства, с искане същите да бъдат приети като доказателства по делото. 

 

Ответникът М.Д. в срока по чл. 367 ГПК е депозирала отговор на исковата молба, в който оспорва исковете. Оспорва твърдението на ищцовата страна, че ответникът не е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към 28.02.2005 г. Заявява, че към датата на настъпване на ПТП, ответницата М. Д. е имала валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при  „ЗК Левски Спартак“ АД (сега „З.Л.И.“ АД), която  Застраховка е със сериен номер № 2139033/22 3 05 - 0011800 сключена на 15.12.2004 г. Твърди се, че цитираната застраховка е била валидна към датата на настъпване на ПТП. Твърди се, че на същата дата, при същия служител на „ЗК Левски Спартак“ АД, с договор с абсолютно същия сериен номер, М.Д. е сключила друг застрахователен договор с дружеството, а именно застраховка „Каско на МПС“. Поддържа се, че е заплатена посочената в полицата застрахователна премия. Посочва, че процесният договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е регистриран в Информационния център към Г. Ф.. Заявява, че наличието на застраховка е потвърдена и с Констативен протокол от процесното ПТП с № К 302/28.02.2005 г. на С.Р., дежурен ПТП - СДВР, в който е отразено, че водачът М.Д. е представила валидна застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Заявява, че гр.д. № 2004/2006 г. по описа на СГС и последвалото го гр.д. № 1590/2008 г. на Софийски апелативен съд, М.Д. не е била привлечена като ответник или трето лице помагач, поради което и спрямо нея не е налице сила на пресъдено нещо на постановените съдебни актове, а мотивите на посочените решения нямат обвързваща сила. Представя писмени документи с искане да бъдат приети като доказателства по делото. Претендира разноски, в това число и адвокатски хонорар.

 

В срока по чл.372 ГПК, с  допълнителна искова молба ищецът оспорва изцяло твърдението, че спрямо ответника не е налице сила на пресъдено нещо на постановеното по в.гр.д. № 4388/2011 г. по описа на САС, ГО, 8-ми състав, с което е потвърдено решение  по гр.д. № 2271/2010 г. по описа на СГС, І-14 състав. Заявява, че М.Д. е участвала като евентуален ответник и е била страна в процеса, като е упражнила в пълнота правото си на защита.  Навежда твърдения, че липсата на валидно застрахователно правоотношение между  ответника в настоящото производство и З. „Л.И.“ АД, правоприемник на ЗК „Левски Спартак“ е установена с влязло в сила решение № 1590/2008 г. на САС, с което е потвърдено решение по гр.д. № 2004/2006 г. на СГС, ГК, по които дело пострадалата Р.И.е предявила пряк иск срещу застрахователя. Твърди, че по делата безспорно е установено, че застрахователната полица е нищожна поради липса на съгласие на застрахователя обективирано в подпис.   Представено е решение № 1252 от 08.10.2009 г. постановено по гр.д№1590/2008г. на САС.

 

По делото е постъпил и допълнителен отговор на исковата молба, в който се поддържа становище за неоснователност на исковата претенция.

 

            В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си юрк.П.поддържа предявените искове. Представя списък по чл.80 ГПК.

            В съдебно заседание ответникът чрез пълномощника адв.Х. оспорва предявения иск.  Представя списък по чл.80 ГПК.     

Софийски градски съд, ГО, І -7 състав, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК и  чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа  страна следното:

    От представения по делото и неоспорен от страните констативен протокол за ПТП №К302/28.02.2005г. се установява, че на 28.02.2005г. в гр.София, ул.”Булина ливада” пред бензиностанция „Петрол”, между управлявания от М.И.Д. лек автомобил „Фолксваген Голф” с ДК№******и пешеходката Р. И.И.е настъпило ПТП, при което е пострадала последната. В протокола е посочено, че ПТП е настъпило поради „занасяне” на лекия автомобил. /л.4 от делото/

Видно от приетия препис от решение от 11.06.2008г. по гр.д.№2004/2006г. на СГС, ГО, 7 състав, предявеният от Р. И.И.срещу З.”Л.и.”АД иск с правно основание чл.407, ал.1 (отм.) от ТЗ, за сумата 19 000лв. неимуществени вреди от ПТП настъпило на 28.02.2005г. по вина на водача на МПС – М.Д., и иск с правно основание чл.86 ЗЗД, са отхвърлени като недоказани./л.125-л.129 от делото/

С решение №1252/08.10.2009г. по гр.д.№1590/2008г. на САС, влязло в сила на 17.05.2010г., е оставено в сила решение от 11.06.2008г. по гр.д.№2004/2006г. на СГС, с което е отхвърлен предявеният от Р. И.И.срещу З.”Л.и.”АД иск с правно основание чл.407, ал.1 (отм.) от ТЗ за сумата от 19 000 лева, представляваща обезщетение за вреди от процесното ПТП. Със същото решение е отхвърлен като неоснователен и иска на ищцата за сума в размер на разликата от 19000 лева до 50000 лева, съгласно направено във въззивната инстанция увеличение на размера. Съдът се е мотивирал изцяло с липсата на валидно застрахователно правоотношение между виновния водач и застрахователя З.”Л.и.”АД. Прието е, че застрахователна полица № 2139033/S3/05- 0011800, относно автомобил „Фолксваген Голф” с ДК№******, не носи подпис на застрахователя, от което следва, че липсва валиден договор. /л.77- л.80 от делото/ С определение №265 /17.05.2010г. по т.д. №1130 /2009г. на ВКС, ТК, II т.о., не е допуснато касационно обжалване на решение №1252/08.10.2009г. по гр.д.№1590/2008г. на САС./л.135 –л.136 от делото/

         С  решение от 13.09.2011г.  постановено по гр.д №2277/ 2010г. по описа на СГС, ГО, 14 състав,   Г. Ф. с адрес: ***, е осъден да заплати на Р. И.И.ЕГН:**********, с адрес: ***, на основание чл.88, ал.1, т.1, б.”б”, предл.1 от ЗЗ(отм.), сумата от 37500 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило на 28.02.2005г. ПТП,  ведно със законната лихва върху тази сума от 29.10.2009г.- датата на изтичане на срока за произнасяне на ГФ по претенцията на ищцата, до окончателното изплащане, като предявения от Р. И.И.ЕГН:********** срещу М.И.Д. с ЕГН:**********, евентуален иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата от 50000 лева- обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 28.02.2005г. ПТП, е оставен без разглеждане, с оглед уважаването на предпочитания иск.

 

     С решение №676/02.05.2012г. постановено по възз.гр.д. №4388/2011г. по описа на САС, ГО, 8 с-в,  е потвърдено решение от 13.09.2011г.  постановено по гр.д №2277/ 2010г. на СГС, ГО, 14 състав. /л.14-л.17 от делото/

                           

        Видно от приетата молба вх.№24-00-276 от 16.08.2012г.  Р. И.И.заявила в Г. Ф.  искане да и бъде изплатено обезщетение по изпълнителен лист по гр.д. №2277/ 2010г. по описа на СГС издаден в нейно полза. /л.32-л.33 от делото/

        От прието неоспорено платежно нареждане от 17.08.2012 г. Г. Ф. *** е изплатил на пострадалата Р. Ив.И.обезщетение изпълнителен лист  по гр.д. №2277/ 2010г. по описа на СГС, в размер на общо 47 963,49 лв., от които 37 500лв. главница, 10 875,99лв. лихва, и 412,50 лв. разноски.  /л.38 от делото/

        С платежно нареждане от 13.09.2012г. Г. Ф. *** е изплатил и сумата  1705лв. в полза на бюджета – държавна такса по гр.д. №2277/ 2010г. по описа на СГС.  /л.39 от делото/

        На 17.02.2014 г. на ответницата М. Д. е връчена с обратна разписка регресна покана от Г. Ф., с която същия е поканен в едномесечен срок от получаването й доброволно да изплати сумата от 49668,49 лева представляваща обезщетение за виновно причинените от нея на 28.02.2005г.  неимуществени вреди на пешеходеца Р. И. И., при управление на МПС „Фолксваген Голф” с ДК№******без задължителна застраховка «ГО», която сума Ф.а е изплатил на пострадалото лице, по изпълнителен лист издаден по гр.д №2277/ 2010г. на СГС и сторените разноски. /л.40 от делото/

          В приетото  заключение по изслушаната съдебно- счетоводна експертиза с вещо лице В.С., се сочи, че   при извършената от вещото лице проверка в З.Л.И. АД се установило, че в счетоводния софтеур на дружеството не се съхраняват данни от периода 2004 и 2005 години, поради което не може да се отговори как са осчетоводени заплатените застрахователни премии по процесната застраховка ГО № 2139033/22305-0011800,сключен на 15.12.2004 г. Вещото лице С., пояснява,още,  че от същия период 2004-2005 години не се съхраняват документи и счетоводни регистри на хартиен носител за извършени операции, поради отминал давностен срок. Сочи, че в дружеството З.Л.И. АД има и извършена и смяна на счетоводния софтуер.  С оглед липсата на данни, вещото лице сочи, че не може да отговори дали са платени и осчетоводени застрахователни премии по процесната застраховка № 2139033/S3/05- 0011800 от 15.12.2004г.      

          Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:

Предявения иск е процесуално допустим - налице е активна и пасивна процесуална легитимация, както и правен интерес за воденето му. Изложеното като факти и искане за защита сочат правното основание на предявения иск – чл. 288, ал. 12 от Кодекса за застраховането във вр. с чл.288, ал.1, т.2, б.»а» от КЗ/отм/.

         Според чл. чл.288, ал.1, т.2, б.»а» от КЗ/отм/ Г. Ф. изплаща обезщетение за имуществени или неимуществени вреди, причинени от водач, който няма сключена задължителна застраховка «гражданска отговорност». В тази хипотеза ищецът, като лице, което изпълнява чужд дълг разполага с регресен иск против прекия виновен причинител на вредата - ответника. В този случай може ищецът да се суброгира в правата на увредения субект, доколкото се касае до виновно увреждащо поведение - действие или бездействие на ответника и до размера на изплатеното обезщетение на застрахованото увредено трето лице. Основателността на регресната претенция на ищеца в случая предполага съществуването на деликтно правоотношение /чл.45 от ЗЗД/, за да възникне валидно задължение на длъжника да възстанови на ищеца стойността на причинените от виновоното му противоправно поведение имуществени или неимуществени вреди. Представено е надлежно писмено доказателство - протокол за ПТП, както и в.с. решение по гр.д.№ 2277/ 2010г. на СГС, ГО, 14 с-в ,   от които се установиизвършването на деяние на 28.02.2005г. от страна на водача на л.а. „Фолксваген Голф” с ДК№ ******- ответника М.Д., както и неговата противоправност- съгласно разпоредбата на чл.20 от ЗДвП водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, както и при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Установено е, че в случая водачът на лекия автомобил е изгубил контрол върху управляваното от него превозно средство,  което от своя страна е довело до настъпване на   ПТП, при което пострадала пешеходката Р. Ив. И. - счупване на дясна подбедрица, изкълчване на двете коленни стави, посттравматичен кожен дефект на подбедрицата. Поведението и е било и виновно, поради липса на представени доказателства от тази страна за опревергаване на субективния елемент от фактическия състав на деликта /арг. ал.2 на чл.45 от ЗЗД/.

 

         Причинителя на вредата не е притежавал валидна  застраховка «гражданска отговорност», което е установено с влязло в сила решение гр.д.№1590/2008г. на САС.

 

        Не е спорно,  ищецът е изплатил на увреденото лице обезщетение, представляващо стойността на причинената неимуществена вреда. С факта на плащането ищецът се е суброгирал по силата на закона в правата на увреденото лице. Налице е в пълнота и фактически състав на непозволеното увреждане по см. на чл. 45 от ЗЗД по отношение на десйствието на ответната страна, поради което е налице основание за търсене от ответника на регресна отговорност и осъждането му да възстанови на ищеца сумата от 47 963,49 лв., представляващо изплатено обезщетение за стойността на присъдените неимуществени вреди, както и 1705лв. съдебни разходи за държ. такса платени от ГФ по гр.д.№ 2277/ 2010г. на СГС, ГО, 14 с-в.    По изложените съображения предявения регресен иск е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен.

        По правилата на доказателствената тежест /арг. чл.154, ал.1 от ГПК/ всяка страна следва да докаже твърденията и възраженията си.  В случая ответницата Д. не  доказа твърдението си, за наличие на  валидна застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към момента на застрахователното събитие.  В случая не бе доказано възражението наведено в отговора, че ответницата е трето лице по споровете, приключили с влезли в сила решения, на които се позовава ищеца, поради които формираната СПН не я обвързва.

 

        Принципът, че силата на пресъдено нещо важи между страните (res judicata jus facit inter рartes), не противоречи на зачитането на СПН от всички, прогласено с чл. 297 ГПК. Трети лица, които не са взели участие в делото в качеството си на страни или помагачи, също са длъжни да зачетат силата на пресъдено нещо. Разпореденото от закона тяхно задължение се изчерпва в неоспорване на факта, че между страните по делото е постановено решение, което със сила на пресъдено нещо е установило правното положение на последните, стига същото да не противоречи на претендирани от самите тях права.

 

          Установи се, че ответницата М.Д., не е трето лице, а е участвала, в процесуалното качество на ответник по гр.д.№ 2277/ 2010г. на СГС, ГО, 14 с-в, с оглед на което попада в субективните предели на пресъдено нещо на постановеното решение по иск с пр. основание чл.88, ал.1, т.1. буква.»б» от Закона за застраховането/отм./, по което Г. Ф. е осъден да заплати процесното обезщетение.  Ответница Д. е била главна страна в посочения процес, като е имала възможност да упражни в пълнота правото си на защита и да въведе всички възражения, включително и за наличие на валидно правоотношение по  застраховка «гражданска отговорност». Предвид изложеното наведеното възражение за неучастие в процеса, в който ищецът Г. Ф. е осъден да заплати процесните суми е неоснователно.

 

          Като последица върху главното вземане се дължи и законна лихва от датата на предявяване на иска - 26.06.2017г.  до окончателното изплащане на дължимото.      

 

По разноските:

При този изход на спора и по аргумент на чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените в хода на делото разноски от 2136,74 лв., съразмерно на уважената част от исковете, в т.ч. 1986,74 лв. държавна такса и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.

 

           Водим от горното и  в същия смисъл, съдът

 

Р Е Ш И :

 

          ОСЪЖДА М.И.Д., ЕГН **********, с  адрес: ***, да заплати на "Г. Ф."***, представляван от Председателя на УС Б.И.М., на основание чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.), сумата от 49 668.49 лв. представляваща сбора от изплатените от Г. Ф. суми по щета №21 - 0179/29.09.2009г. присъдени с влязло в сила решение по гр.д.№ 2271/2010 г. на СГС, ГО, І -14 състав и в.гр.д.№4388/2011 г. на САС, на Р. И.И.– пострадала, като пешеходец при ПТП настъпило на 28.02.2005г. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 47 963,49 лв., от които: главница - 37 500 лв.; лихва - 10 875,99 лв.; дължими съд. разходи -  412,50 лв.; както и ДТ в размер на 1 705 лв.,  ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 26.06.2017г. до  окончателното изплащане.

           

         ОСЪЖДА  М.И.Д., ЕГН **********, да заплати на "Г. Ф."***, на основние чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 2136,74 лева, представляваща направени от ищеца разноски пред СГС, съобразно уважената част от исковете.   

           

           Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред  Софийски апелативен съд.

 

                                                                          СЪДИЯ: