Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 219
гр.Д. 09.10.2019 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Д.кият окръжен съд гражданско
отделение
На шестнадесети септември 2019 год.
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ДИАНА
ДЯКОВА
Г. ЖЕЧЕВА
Секретар:ПЕПА МИТЕВА
Прокурор:………………………
като разгледа докладваното от съдия Г. ЖЕЧЕВА
въззивно гражданско дело №383 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава
ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от „ВиК-Д“ АД-гр.Д. срещу решение №427/12.04.2019 г. по гр.д.№4903/2018
г. на Д.кия районен съд,с което е признато за
незаконно наложеното на С.Р.С. с ЕГН **********
*** дисциплинарно наказание «предупреждение за уволнение»,като е отменена заповед №****/16.11.2018
г. на изпълнителния директор на «ВиК-Д" АД-гр.Д. като незаконосъобразна;ответното
дружество-въззивник е осъдено
да заплати на С.Р.С. сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв
и по бюджетната
сметка на РС-Д. държавна такса в размер на 80 лв.Сочи
се,че атакуваното първоинстанционно решение е
неправилно като постановено в противоречие на материалния закон и в нарушение
на процесуалните правила.Неправилни били изводите на съда,че според
длъжностната характеристика за заеманата от ищеца С. длъжност липсвал разписан
регламент за разпределение на проверките,извършвани от инспекторите,за
възлагането им с нарочен акт или по предварително разрешение от прекия
ръководител;че липсвала нарочна заповед за реда за възлагане на проверките на
конкретни инспектори.От друга страна се сочи,че в дружеството били приети
вътрешни нормативни актове,указващи изпълнението на трудовия процес,поради
което не се изисквало за всяка конкретна длъжност издаване на нарочен писмен
акт.Необоснована била преценката,че вмененото на С. дисциплинарно нарушение не
е извършено от последния,с оглед мотивите на първоинстанционния
съд,че в дружеството няма приет разрешителен регламент за възлагане на
инцидентни проверки на инспекторите.Извършването на нарушението било доказано
чрез събраните писмени и гласни доказателства.Настоява се за отмяна на
обжалваното решение и за отхвърляне на иска.Претендират се сторените от въззивника разноски в двете инстанции.
В писмен отговор
и в хода на въззивното производство въззиваемият С.Р.С. изразява становище за неоснователност
на жалбата и настоява за потвърждаване на атакуваното решение.Претендира
сторените от него разноски в настоящата инстанция.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Д.кият окръжен
съд установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното
решение на 16.04.2019 г.,а жалбата е подадена на 30.04.2019 г. при изтекъл за
страната срок за въззивно обжалване на 30.04.2019
г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно
легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от
атакуване на неизгодното за него първоинстанционно
решение.Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав
на районния съд в рамките на правомощията му,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо
като постановено по предявения допустим иск.По същество е правилно и следва да
бъде потвърдено при следните съображения:
Гр.д.№4903/2018 г. на ДРС е образувано
по повод искова молба,с която е предявен иск на основание чл.357 ал.1 от КТ от С.Р.С.
*** срещу „ВиК-Д“ АД-гр.Д.,с който се настоява за
отмяна като незаконосъобразна на заповед №***/16.11.2018 г. на изпълнителния
директор на ответното дружество за налагане на ищеца по делото на дисциплинарно
наказание по чл.188 ал.1 т.2 от КТ „предупреждение за уволнение” на основание
чл.187 ал.1 т.3 от КТ-„неизпълнение на възложената работа”.
В исковата молба са наведени следните
основания за незаконосъобразност на атакуваната заповед:нарушения на
дисциплинарната процедура като 1./неспазване от работодателя при издаване на
заповедта на разпоредбата на чл.195 ал.1 от КТ /налагане на наказанието с
мотивирана писмена заповед,в която се посочва нарушението и кога е извършено/,като
се подчертава липса на изискуеми реквизити на заповедта /описание на
нарушението и време на извършването му/ и позоваване на докладна записка от
19.10.2018 г.,която не била връчена на ищеца и 2./несъблюдаване разпоредбата на
чл.193 ал.1 от КТ,а именно се визира,че от ищеца С. не били поискани писмени
обяснения за вмененото му в заповедта нарушение-отсъствие от планова проверка
на водомери в с.П.,общ.Г.Т. на 19.10.2018 г. и несъгласувано с прекия му
ръководител посещение на с.Р. в същия ден;като по същество се твърди,че ищецът
не е извършил вмененото му нарушение на трудовата дисциплина.
В отговора на исковата молба ответното
дружество-работодател изразява становище за неоснователност на иска и настоява
за отхвърлянето му.Излага доводи за спазване на процесуалните правила в
процедурата по налагане на дисциплинарното наказание,а по същество настоява,че
заповедта е материално законосъобразна и че ищецът С. е извършил визираното в нея
нарушение.
Не е спорно по делото,че ищецът С.Р.С. е
зает по трудов договор с ответното дружество на длъжност „инспектор услуги“.Със
заповед №***/16.11.2018 г. на изпълнителния директор на дружеството на С. е
наложено дисциплинарно наказание по чл.188 ал.1 т.2 от КТ „предупреждение за
уволнение” на основание чл.187 ал.1 т.3 от КТ-„неизпълнение на възложената
работа”- за това,че на 19.10.2018 г. между 10,17 ч. и 10,57 ч. не е бил на
проверка на засечените водомери в с.П.,общ.Г.Т.,каквото разпореждане е получил
от прекия си ръководител Р.Г.,а без знанието и разрешението на прекия си
ръководител и ръководството на дружеството отишъл в с.Р..В мотивите към
заповедта работодателят се е позовал и на докладна записка вх.№ВиК-**/19.10.2018 г. на Р.Г.Г.-началник
отдел „Приходи“,визирана като неразделна част от заповедта.
Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел,че процедурата по налагане
на дисциплинарното наказание е спазена от работодателя.Не се констатира
несъблюдаване на разпоредбата на чл.195 ал.1 от КТ,тъй като в процесната заповед №***/16.11.2018 г. се съдържат
изискуемите по закон реквизити и същата е достатъчно мотивирана.Посочен е
нарушителят;нарушението е описано от субективна и обективна страна;визирано е
на коя дата вкл. в какъв времеви диапазон е извършено;посочени са наказанието и
законният текст,въз основа на който се налага.Без значение е дали на ищеца С. е
била връчена цитираната в заповедта докладна записка на прекия му ръководител
Радослав Георгиев,защото частта от заповедта,в която нарушението е описано,е
достатъчно мотивирана и ясна,за да сведе до знанието на работника извършването
на какво дисциплинарно нарушение му се вменява.Заповедта е достатъчно
мотивирана и без позоваването на цитираната докладна записка /на лист 5 от
делото на ДРС/,която и с оглед съдържанието си не внася някакви допълнителни
детайли към описанието на нарушението.
Спазена е от работодателя и разпоредбата
на чл.193 ал.1 от КТ,тъй като преди налагане на наказанието с цитираната
по-горе заповед /забел. не е спорно връчването й на С.
на 16.11.2018 г.-в тази насока признание на ищеца в исковата молба,от която
дата и наказанието се счита за наложено съгласно разпоредбата на чл.195 ал.3 от КТ/ с покана изх.№ВиК-**-1/24.10.2018 г. /на лист 6
от делото на ДРС/ субектът на дисциплинарна власт е поискал от С. писмени
обяснения именно във връзка с констатацията,че на 19.10.2018 г. същият не е
изпълнил възложената работа по разпореждане на прекия си ръководител Р.Г.да
извърши проверка на водомери в с.П.,общ.Г.Т.,респ. е поискано и становището му
по въпроса по разпореждане ли и на кого евентуално е извършвал друга работа
извън с.П..Обясненията очевидно са поискани във връзка с конкретното вменено му
дисциплинарно нарушение.Че същият е разбрал какво нарушение му се вменява,личи
от съдържанието на депозираните от него в отговор на горната покана писмени
обяснения вх.№ВиК-**-2/02.11.2018 г. /на лист 7 от
делото на ДРС/,адресирани до субекта на дисциплинарна власт.Ищецът С. обяснява
защо се е наложило на 19.10.2018 г. да отиде първо в с.Р. и по-късно през деня
да се яви в с.П. за изпълнение на възложената му проверка на водомери.Горните
писмени обяснения и докладната записка на прекия ръководител на ищеца са били
преценени от работодателя преди налагане на наказанието,което личи от
цитирането на двата документа в заповедта за налагане на наказанието.В този
смисъл са изпълнени в цялост изискванията на чл.193 ал.1 от КТ.Наказанието е
наложено и в рамките на изискуемия двумесечен срок от откриване на нарушението
/за нарушението работодателят е уведомен чрез докладната записка на Р.Г.на
19.10.2018 г.,а заповед №*** е издадена на 16.11.2018 г.-преди изтичане на един
месец от откриване на нарушението/,респ. в рамките на 1-годишен срок от
извършването му-чл.194 ал.1 от КТ.Липсата на процесуални нарушения при издаване
на заповедта за дисциплинарно наказание налага разглеждане на спора по същество
и даване отговор на въпроса извършил ли е ищецът С. вмененото му нарушение на
трудовата дисциплина.
Не е спорно по делото,че в съдържанието
на трудовата функция на ищеца С.С. като заемащ
длъжността „инспектор услуги“ се включват две основни задължения-от една страна
извършване на планови проверки по нареждане на прекия му ръководител /в случая Р.Г.-началник
отдел „Приходи“/ на вече засечени от инкасатори водомери с оглед контролиране
дейността на последните,респ. с цел откриване на кражби на
вода,нерегламентирано присъединяване към водопроводната мрежа и пр. нарушения и
от друга страна осъществяване на инцидентни проверки на отделни абонати за
различни нарушения,вкл.кражби на вода,по подадени от граждани сигнали /в тази
насока показанията на свидетеля Р.Г.,снети в съдебно заседание на 14.03.2019 г.
пред ДРС,и обясненията на процесуалния представител на работодателя юрисконсулт
П.П. в съдебно заседание на 14.02.2019 г. пред
ДРС-така П.П.:“Неговите /на ищеца/ задължения са да
проверява абонати и при констатирани нарушения-кражби,нерегламентирано
присъединяване или други нередности-своевременно да уведомява прекия си
ръководител…Той прави планови проверки по нареждане на прекия си
ръководител.;така Р.Г.:“Всеки ден им задаваме определени адреси в града и
селата за извършване на проверки за кражба на вода,следят правилното инкасиране
на абонатите,участват в групи за прекъсване на нередовни платци.В зависимост от
различните сигнали понякога ги пращам на сигнали по жалби от клиенти.Работата
им е свързана с извършване на проверки от всякакво естество.“/.В представената
по делото длъжностна характеристика за заеманата от ищеца длъжност /на лист 40
от делото на ДРС/ са визирани няколко „основни“ задължения на „инспектор
услуги“,сред които контролна дейност във връзка с правилното попълване на
данните в карнетите на отчетниците и инкасаторите по
експлоатационни райони;проверка на достоверността на засечените водни
количества чрез насрещни проверки;проследяване отразяване на информацията от
констативните протоколи в карнетите на отчетниците и
инкасаторите;контролиране състоянието и експлоатацията на водомерните
инсталации;участие в проверки по подадени жалби и сигнали за дейността по
засичане на изразходваните водни количества от абонатите и пр.Дейността на
ищеца очевидно е била изцяло контролна,като е включвала освен планови проверки
на дейността на отчетници и инкасатори по достоверното засичане и отразяване на
изразходените количества вода,също така и инцидентни проверки по сигнали на
граждани за нередовности,допускани от отделни
абонати.В длъжностната характеристика /р.ІІІ-Организационни връзки и
взаимоотношения/ е посочено единствено,че длъжността е пряко подчинена на
мениджър "Клиентски сметки“,но не е разписан изрично механизмът на
възлагане на планови или инцидентни проверки на инспекторите.Във въззивната жалба за първи път ответното дружество-въззивник
излага,че работодателят имал изготвени и приети „вътрешни нормативни
актове,указващи изпълнение на трудовия процес“,но такива актове не са
представени по делото.Не се е твърдяло да е бил действащ към датата на
вмененото дисциплинарно нарушение някакъв нормативен акт от категорията на
правилник за вътрешния трудов ред,който строго и ясно да е регламентирал
начина,механизма,поредността на изпълнение на
трудовите задължения,в частност тези на „инспектор услуги“.Не е имало издадени
и нарочни писмени заповеди от работодателя в тази насока.Прекият ръководител
също не е издавал писмени заповеди за регламентиране контролната дейност на
инспекторите,а е действал изцяло и единствено с устни разпореждания /така
свидетелят Р.Г.:“Аз като началник съм им казал да ме уведомяват за всичко и да
ме държат в течение.Ако говорите за писмена заповед,няма такава.“/.
От показанията на свидетелите И.А.Н.,инспектор-услуги
в ответното дружество,който бил в екип с ищеца С.С.
по време на проверките на 19.10.2018 г.,и Р.Г.Георгиев,пряк ръководител на
ищеца и свидетеля Н.,става ясно,че на въпросната дата 19.10.2018 г.
инспекторите са имали устно задание от прекия ръководител да извършат планова
проверка на засечените водомери в с.П.,общ.Г.Т..При тръгване от гр.Д. в посока
с.П. свидетелят Н. получил на служебния си телефон сигнал от абонат от с.Р. за
извършвана кражба на вода.Той и ищецът С. се отзовали веднага на сигнала и
отишли първо в с.Р.,за да го проверят.Посетили въпросната къща,която се
оказало,че е на кметицата на селото.Къщата била заключена и,тъй като не успели
да извършат проверка и да констатират нарушения,двамата отишли в с.П. да
осъществят възложената им планова проверка.Не е спорно по делото,че на датата
19.10.2018 г. С. е изпълнил задължението си да се яви в с.П.,общ.Г.Т. за
извършване на плановата проверка,като според прекия му ръководител Р.Г.на този
ден работата по тази планова проверка е била свършена изцяло,като не е имало
друга работа,която е следвало да се възложи и изпълни от С.,чието извършване да
е било възпрепятствано от посещението му в с.Р. и закъснението му за проверката
в с.П..На практика дисциплинарното наказание е наложено не за неизпълнение на
възложената работа по проверката в с.П.,а за това,че С. е отишъл в началото на
работния ден на инцидентна проверка в с.Р.,без да уведоми за това прекия си
ръководител /в заповедта е посочено,че го е сторил „без знанието и разрешението
на прекия си ръководител и на ръководството на дружеството“/.Очевидно при
отзоваването си на сигнала в с.Р. С. не е нарушил,а напротив е изпълнил
служебните си задължения,сред които е и извършване на контролни проверки за
кражба на вода по сигнали на граждани.Основният въпрос е дали същият е нарушил
трудовите си задължения,отивайки на инцидентната проверка в с.Р. в деня,когато
е следвало да извършва планова проверка в с.П.,респ. дали при отзоваването на
сигнала за с.Р. е следвало да уведоми веднага и предварително за това прекия си
ръководител и ръководството на дружеството и да получи съответното разрешение
да се отклони от първоначално възложената работа в с.П..
Както бе посочено,в съдържанието на
трудовата функция на ищеца се включват задължения за извършване от същия както
на планови проверки,така и на инцидентни такива по жалби и сигнали на
граждани.Липсват писмени правила в ответното дружество,които да регламентират поредността на изпълнение на горните задължения и механизма
на това изпълнение,вкл. нуждата или липсата на нужда от уведомяване
предварително или след изпълнението на прекия ръководител или ръководството на
дружеството.Показанията на двамата разпитани свидетели за установената в
дружеството практика в тази насока са напълно противоречиви.Според И.Н. няма
разпореждане на работодателя при получаване на инцидентен сигнал от граждани
първо да се уведомява за него пряк или друг ръководител,респ. да се предприема
проверката след изрично разрешение от ръководителя.Много често инспекторите
първо се отзовавали на сигнала,защото в случая се изисквала бързина,за да може
на момента да се установят нередностите,а по преценка по време на
проверката,ако има нужда от предприемане на някакви действия,или при
прибирането си уведомявали за нея прекия си ръководител.Според свидетеля Р.Г.установеният
ред бил при получаване на такъв сигнал първо да бъде уведомен той и след негово
разрешение инспекторите да отидат на проверка.Показанията и на двамата свидетели
не са годни за изводи в едната или другата насока,защото са емоционално и
йерархически обосновани-на свидетеля Нейчев от факта,че и той е наказан за
същото нарушение,извършено от него съвместно със С.,което го мотивира да изложи
обстоятелства в своя защита,а свидетелят Г. е в йерархическа зависимост от
работодателя и поведението му да подкрепи тезата на последния е житейски и
логически обусловено.След като установената в дружеството практика по устно
разпореждане на работодателя не е надлежно установена и липсват разписани
вътрешни нарочни правила в тази насока,не може да се обоснове извод,че ищецът С.
не е изпълнил трудовите си задължения на 19.10.2018 г.На посочената дата той е
изпълнил първо вмененото му по длъжностна характеристика задължение да се
отзове на инцидентен сигнал на гражданин за кражба на вода в с.Р. /наличието на
такъв сигнал не е оспорено от работодателя/,а после е изпълнил в цялост и
задълженията си по извършване на плановата проверка в с.П..Не е доказано
извършване на вмененото му дисциплинарно нарушение,поради което налагането на
наказание е незаконосъобразно.Предявеният иск за отмяна на заповедта за
налагане на наказанието „предупреждение за уволнение“ е основателен и подлежи
на уважаване.
Първоинстанционното решение е законосъобразно и обосновано и следва да
бъде потвърдено,вкл. в частта,с която на основание чл.78 ал.1 от ГПК в полза на
ищеца са присъдени сторените от него разноски в първата инстанция,които изрично
са претендирани от същия,респ. в частта,с която на
основание чл.78 ал.6 от ГПК работодателят-ответник е осъден да заплати по
сметка на ДРС държавната такса за водене на делото в размер на 80 лв,доколкото такава не е платена предварително от
ищеца,който е освободен от същата на основание чл.83 ал.1 т.1 от ГПК.
Във въззивното
производство са претендирани съдебно-деловодни
разноски от въззиваемия С.С.
с отговора на въззивната жалба и от въззивника „ВиК-Д“ АД-гр.Д. с въззивната жалба.С оглед изхода от спора право на разноски
за настоящата инстанция има въззиваемият С..Следва да
му се присъдят такива в размер на 400 лв адвокатско
възнаграждение,изплатено от същия в брой на упълномощения му адвокат съобразно
отразеното в договора за правна защита и съдействие на лист 18 от делото на
ДОС.Въззивникът няма право на разноски нито за
първата,нито за въззивната инстанция,доколкото искът
срещу него е уважен.
Водим от гореизложеното,Д.кият окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №427/12.04.2019 г.
по гр.д.№4903/2018 г. на Д.кия районен съд.
ОСЪЖДА „ВиК-Д“
АД-гр.Д. с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр.Д.,бул.“Т.М.“ №**
да заплати на С.Р.С. с ЕГН ********** *** сторени във въззивната
инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 400 лв
/четиристотин лева/ адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.3 т.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.