Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 277 16.10.2020 г. гр. Стара Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на седемнадесети септември и през
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретаря Минка Петкова
и с участието на прокурора Маргарита Димитрова
като
разгледа докладваното от съдия Галина
Диннкова КАН дело № 226 по описа за 2020 год, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на А.П.А.,
представляван от редовно упълномощен адвокат, против Решение № 47/ 10.06.2020г,
постановено по АНД № 56/ 2020г. по описа на Районен съд Раднево, с което е
потвърдено Наказателно постановление /НП/ №20-0327-000023/22.01.2020г.,
издадено от Началник РУ Раднево с наложена на касатора глоба в размер на
3 000лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание
чл.175А ал.1 предл. трето от ЗДвП за това, че на 12.01.2020г в 17.50ч в град
Раднево, на ул. Заводска в посока юг-север, управлява лек автомобил БМВ 320Д с
рег. № хххх, собственост на И.Х.Я., като не използва пътя по предназначението му
за превоз на хора и товари, а го използва с цел демонстративно опасно шофиране,
изразяващо се в рязко покачване оборотите на двигателя, с което превърта
задвижващите колела на автомобила и навлиза изцяло в лентата за насрещно
движение, с което създава предпоставка за ПТП с останалите участници в
движението. С деянието осъществил
нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП, наказуемо по чл.175А ал.1 предл. трето от ЗДвП. Съставен е АУАН GA№142571
от 12.01.2010г в присъствието и на свидетеля Е.В.В., връчен на нарушителя на
същата дата.
С въззивната жалба е поискана отмяна на НП с
доводи, че изложеното не отговаря на истината, а в хода на съдебното дирене
процесуалният му представител не поддържа твърдението, че фактическите
констатации не отговарят на обективната действителност. Поддържана е тезата, че
нарушение на ЗДвП безспорно е допуснато, като водачът се е движил с
несъобразена скорост при завой и така е навлязъл в насрещното платно за
движение, създавайки опасност за ПТП. Следвало е да се подведат фактите като
нарушение на чл.20 от ЗДвП и да се наложи административно наказание на
основание друг състав на административно наказателна разпоредба. Поискано е от
съда да приеме обясненията на нарушителя и да се допусне до разпит един
свидетел на защитата. Процесуалният представител е признал, че водачът е
навлязъл в насрещната лента за движение, но не го е направил с цел „дрифт“, а
поради неопитност и мокра пътна настилка, поради което деянието следва да се
подведе под чл.104 от ЗДвП. Според показанията на актосъставителя и свидетеля
по извършване на нарушението, същите са възприели шум от форсиран двигател,
което ги накарало да погледнат към кръстовището на ул.„Заводска“ и ул.“Г.
Димитров“. Видели въпросния автомобил да се завърта обратно на 180 градуса като
навлязъл в насрещното движение с въртене на гуми. След секунда отново форсирал
двигателя и още един път се завъртял в неговото си платно. Тогава контролните
органи отишли с патрулния автомобил до него и му съставили акт. Пътят бил
хлъзгав, поради което пушилка не се е вдигнала. Автомобилът е направил
завъртане пълно два пъти след форсиране на двигателя като първия път
завъртането е в насрещното платно, а втория път след форсиране в неговото
платно за движение. Автомобилът е задвижван с много газ, а не за да се върне в
неговото платно на движение с високи обороти на двигателя, което е типично и за
модела и марката на автомобила. Когато са отишли на проверка водачът бил спрял
до бордюра. В колата му е имало още един пътник. Свидетелят-очевидец по акта потвърждава
извършеното форсиране на двигател и последвало завъртане на автомобила в
насрещното платно веднъж, след което последвало второ форсиране на двигател и
ново завъртане, но в платното по посока на движението. Форсирането на
двигателя, което е възприето по слух, преди да се обърнат контролните органи
към кръстовището е преди видяното и чуто форсиране за завъртане. Предвид
второто форсиране на двигателя и последвало завъртане, контролните органи са
приели, че не се касае за несъобразена скорост и загуба на контрол, а за
умишлено поведение, сочещо на друга цел на управление на автомобила, а не за
превоз на пътници и товари. Свидетелят на защита заявява, че не знае защо са
карали така, но го правили без да искат.
За да потвърди наказателното постановление, Радневският
районен съд приема, че описаното поведение се установява от показанията на
разпитаните свидетели, то и не се отрича от водача, но тезата му, че се касае
за загуба на контрол върху управлението, поради несъобразена с атмосферните
условия и пътната настилка скорост на движение, не се подкрепя от фактическите
обстоятелства по извършване на нарушението. Обърнал е внимание, че ако се касае
за навлизане в насрещното движение при завиване с несъобразена скорост и загуба
на контрол върху автомобила, то водачът не би форсирал двигателя при връщане в
своята лента на движение, след като не е имало други обстоятелства като идващи
насреща автомобили, които да го принудят максимално бърза да се върне в лентата
си на движение. Освен това след първото завъртане на автомобила, водачът е
спрял и после отново форсира двигателя, завръща се в лентата си и се завърта.
Умишленото и съзнателно опасно управление на автомобила сочи на използване на
пътя с други цели, а не за да се превозват хора и товари. Няма значение как е
въздействано върху автомобила, за да се постигне ефекта „поднасяне на задната
му част“ и последвалото му завъртане, а че управлението му е осъществено върху
път за обществено ползване точно с цел да се завърти, а не да придвижи пътници.
Възприетите от водача фактически обстоятелства – мокър път, оживено градско
кръстовище, ведно с преминаването му от едната в другата лента и завъртане, показват
желанието за демонстрация и оттук умишленото форсиране на автомобила в търсене
на опасния ефект на завъртането му тоест не се касае за случайно деяние.
С касационната жалба се поддържа тезата, че
материалният закон е приложен неправилно при потвърждаване на наказателното
постановление, поради което се иска отмяна на въззивното съдебно решение.
Касаторът счита, че правната квалификация е несъответна, а обстоятелствата по
извършване на деянието сочат на друг административно наказателен състав.
Касаело се за типичен случай на загуба на контрол върху управлението на
автомобила, а не за дрифт, тъй като и завъртане на 360 градуса не е установено,
а само при такова има дрифт. Съдът не правилно игнорирал показанията на
спътника на водача, които би приел, ако автомобилът на касатора бе пострадал по
вина на друг нарушител, което било едно и също с настоящата хипотеза. Иска от
съда да се приеме, че е нарушен чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН и да се отмени
въззивното съдебно решение и потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба – Районно
управление - Раднево при ОД на МВР – Стара Загора, не изпраща представител и не
изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура дава
заключение за законосъобразност на въззивното съдебно решение и предлага на
съда да бъде потвърдено.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Разпоредбата на чл.175а ал.1 от ЗДвП
съдържа три състава на административни нарушения, като третото предложение е за
използване на пътищата за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на пътници и товари. Нормата е административнонаказателна,
поради което се състои от диспозиция, очертаваща поведение, което се отклонява
от дължимото поведение, уредено в хипотеза на правно задължаваща разпоредба и
санкцията, която се налага при неизпълнение на задължението за ползване на
пътищата само по предназначението им за превоз на пътници и товари. Всички
действия на водачите, които не са насочени към преместване на пътници и товари,
чрез пътно превозно средство тоест когато управлението му се извършва не с тази
цел, са съставомерни по разпореждане на чл.175а ал.1 от ЗДвП. Описаното
поведение на водача – рязко покачване оборотите на двигателя, при това на
място, спрял пред пешеходна пътека съвсем не сочат на водач, който е загубил
управление над автомобила при завой и
поради това да е навлязъл в насрещното платно. При завой може да се навлезе в
насрещното платно без да е нужно автомобила да се завърти, а оборотите на
двигателя на място, съчетани с рязко потегляне на мокър път водят до
подхлъзване на автомобила, тоест причината за подхлъзването и завъртането са
умишлените действия на водача, който е целял да се загуби контрол над
автомобила и после рязко да спре и отново го е повторил. Деянието е извършено
при съзнаване на всички фактически обстоятелства и причинно-следствената връзка
между поведението и ефекта от действията при форсиране на двигателя. Форсиране
при завиване с несъобразена скорост няма. В този случай водачът управлява със
скорост, при която в завоя губи контрол и би следвало да спря рязко, в резултат
на което рязко спиране да се завърти и да навлезе обратно в своята лента. Ето
защо тезата е несъстоятелна и не следва да бъде обсъждана като възможно
вероятна. Тя е само защитна, но противоречи на фактите по случая. Демонстративното
управление следва като извод от мястото на нарушението, времето и условията на
неговото извършване, а тези обстоятелства отричат да е съобразена разпоредбата
на чл.104б т.2 от ЗДвП, а именно пътните превозни средства да се привеждат в
движение за превоз на пътници и товари, а не за опасни ефекти. Тази друга цел на
управлението на автомобила, сочи на пряк умисъл към извършване на деянието и е
необходимия елемент на всеки формален състав на правонарушение. Опасността на
поведението представлява обстоятелство по извършване на нарушението по чл.175а
ал.1 от ЗДвП, която определя неговата тежест, наред с мястото и времето за
конкретния случай. Задължението на водача да управлява МПС по пътищата за
обществено ползване само с цел превоз на пътници и товари е правило,
гарантиращо безопасността на движението, както впрочем и всички правила за
поведение на водачите на пътни превозни средства. Ето защо, когато
неизпълнението му не представлява механизъм на причиняване на съставомерен
резултат от друга административнонаказателна разпоредба, а остава в рамките на
формалното изпълнително деяние по чл.175а ал.1 от ЗДвП, създадената опасност за
движението следва да се определи като обстоятелство по неговото извършване,
очертаващо тежестта на деянието. При причиняване на ПТП в резултат на умишлено
нарушаване на чл. 104б т.2 от ЗДвП, целта ще бъде мотив, имащ значение отново
за тежестта, но вече на друг административнонаказателен състав или идентичното
по съдържание престъпление. Последното има значение за преценката по чл.28 от ЗАНН. След като формалното деяние по чл.175а ал.1 предл. трето от ЗДвП е
представлявало опасност за останалите участници в движението, то заключението
на АНО, че същото не е маловажно е обосновано и в съответствие с чл.28 от ЗАНН,
и задължението му за преценка на случая с оглед освобождаване от
административно наказателна отговорност.
С оглед гореизложените съображения касационният състав
намира, че не са налице наведените в касационната жалба основания за отмяна на
решението на районния съд, което следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от изложеното, Административен съд
Стара Загора
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 47/ 10.06.2020г., постановено
по АНД № 56/ 2020г. по описа на Районен съд Раднево.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.