Мотиви на присъда № 133/27.10.2021 г. по НОХД №1333/2019г.
по описа на Окръжен съд - Бургас.
Съдебното производство по делото е образувано по внесен
обвинителен акт от прокурор при Окръжна прокуратура - Бургас, с който срещу
подсъдимите Л.Б.Д., ЕГН ********** и И.К.П., ЕГН **********, е повдигнато
обвинение за това, че на 18.02.2015 г., около 15:50 часа, в гр. Бургас, на ул.
„12-та“ в квартал Минерални бани, на строителен обект „Интегриран проект за
подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води на
кварталите Банево, Ветрен и Минерални бани на гр. Бургас“, Л.Д. в качеството си
на „***“ в „**“ * и И.П. в качеството си на „**“ в „**“ *, причинили по непредпазливост смъртта на Б. Ш. К., ЕГН **********
(строителен работник към „**“ *), поради немарливо изпълнение на правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност -
извършване на строително - монтажни работи, състоящи се в подмяна на нарушена
водопроводна тръба, размер Ф-90, обработване на краищата на тръбите, поставяне
на муфа и свързване на тръбите, когато се срутила земна маса, която затрупала Б.
Ш. К., ЕГН **********, като нарушили:
·
чл. 33 от Закон за
здравословни и безопасни условия на труд;
·
чл. 2, ал. 1, т. 1
и т. 3 и ал. 2, чл. 26, т. 1 и чл. 49, т. 2 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи;
·
т. 1.1., т. 1.1.2.,
т. 1.24., т. 2.2. и т. 2.3. от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 2 от Наредба №
2/22.03.2004 г. - „Извършване на земни работи“;
·
т. 1.1.6., т. 2.2.
и т. 2.3. от „Инструкция за безопасност и здраве при работа, пожаро и аварийна
безопасност и опазване на околната среда при изпълнение на траншеен изкоп -
ИЗБЕ 110“;
·
стр. 1/4, ред 23,
24, 25 и 26 от „Инструкция за безопасност и здраве при работа, пожаро- и
аварийна безопасност и възстановяване на околната среда при земни работи -
ръчно - ИЗБЕ 011“;
·
стр. 2/4, ред 8, 9,
10 от „Инструкция за безопасност и здраве при работа, пожаро и аварийна
безопасност и опазване на околната среда при механизирано извършване на земни
работи - ИЗБЕ 010“;
·
т. 1.4.2.3. от
Работен проект Част: Конструктивна на обект Инженеринг /Проектиране и
строителство/ на ПСОВ в кв. Ветрен, гр. Бургас и квартали Ветрен, Банево и
Минерални бани, Подобект: водоснабдяване на кв. Минерални бани, Раздел IV „План
за безопасност и здраве“и
·
т. 3 и т. 4.2. от
Длъжностна характеристика на „Технически ръководител на строеж“ – престъпление
по чл. 123, ал. 1 от НК.
На основание чл. 248, ал. 2, вр. чл. 76 и чл. 84 НПК,
съдът прие за съвместно разглеждане в наказателния процес предявените от М.Е.К.
и А.Б.К., действащ лично и със съгласието на майка си М.Е.К., А.М.К. и Н.А.П. граждански
искове срещу подсъдимите И.К.П. и Л.Б.Д. за осъждането им солидарно да заплатят
на М.Е.К. и А.Б.К. сумата от по 100 000 (сто хиляди) лева на всеки един от тях,
а на А.М.К. и Н.А.П. сумата от по 75 000 (седемдесет и пет хиляди) лева на
всяка една от тях, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от непозволено увреждане, ведно със законната лихва от датата на настъпилото
увреждане – 18.02.2015 г., до окончателното изплащане на сумите, и ги
конституира като частни обвинители и граждански ищци по делото.
Съдебното производство се проведе и приключи по
предвидения в глава ХХ от НПК общ съдопроизводствен ред.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвиненията
спрямо двамата подсъдими, счита ги за съставомерни от обективна и субективна
страна, и доказани по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото
доказателства. Описва подробна фактическа обстановка, представя детайлен анализ
на доказателствените източници с акцент на задълженията на подсъдимите Д. и П. като
**, съответно ** към „**“ *. Пледира за постановяване на осъдителна присъда,
като наказанията на подсъдимите Д. и П. бъдат определени при превес на
смекчаващите вината обстоятелства, а именно две години лишаване от свобода, чието
изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 НК, да бъде отложено за изпитателен срок
от 4 години. По отношение на предявените граждански искове, прокурорът счита
същите за доказани по основание и размер, поради което предлага да бъдат
уважени изцяло.
Повереникът на частните обвинители и граждански ищци М.Е.К.,
А.Б.К., А.М.К. и Н.А.П. - адв. Нели Боянина от АК - Благоевград, поддържа
повдигнатото от прокурора обвинение, като се присъединява към становището за
съставомерност и доказаност на извършеното от подсъдимите престъпление.
Солидаризира се с изложеното от държавния обвинител относно вида и размера на
наказанието лишаване от свобода, с приложение на чл. 66 от НК, както и
за уважаване на предявените граждански искове. Моли за присъждане на направените в хода на производството разноски.
Частният обвинител и граждански ищец М.К. се присъединява
към позицията, изразена от повереника й.
Защитникът на подсъдимия И.П. - адвокат Радиян Гичев от АК - София, пледира
за постановяване на оправдателна присъда, с която подзащитният му да бъде
признат за невинен по повдигнатото обвинение, поради обстоятелството, че
неговото поведение не стои в причинна връзка с настъпилия резултат. Защитата
сочи, че посочените в обвинителния акт допуснати нарушения, които са в причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат, касаят задълженията на техническия
ръководител, а неговият подзащитен е изпълнявал друга функция - „**“ и
съответно задълженията му, съгласно длъжностната характеристика, са били други.
По отношение на предявените граждански искове от М.Е.К. и А.Б.К., видно от представените
съдебно решение, споразумение и платежни документи, двамата са получили
обезщетения за претърпените неимуществени вреди на основание чл. 200 от КТ,
поради което защитата намира същите за неоснователни. В тази връзка цитира
Решение № 478/22.07.2010 г. по гр.д. № 943/2009 г. на ВКС, IV-то гражданско
отделение.
Защитникът на подсъдимия Л.Д. – адв.
Капка Гергинова от АК – София, моли да бъде постановена
оправдателна присъда, като излага подробни аргументи в подкрепа на своето
искане. На първо място се твърди, че по делото няма трудов договор и длъжностна
характеристика, подписана от подс. Д., която да дава рамките на неговите права
и задължения към процесния период. Представената такава е от 2009 г. с друг
работодател и за друга длъжност, различна от тази по трудовия договор, който е
от 31 май 2014 г. На следващо място защитникът счита, че е допусната грешка от
експертите при изчисляване обема на изваденото количество пръст и струпването й
на едно място, тъй като по делото е установено, че пръстта първоначално е
струпвана от св. А.Г. от едната страна, а след това от другата страна. Неизяснен
е останал и въпросът за дълбочината на изкопа, предвид необходимостта от
укрепването му. Отговорността за устойчивостта на откосите преди започване на
работа в изкопи с дълбочина по-голяма от 1,5 метра е дадена алтернативно на
техническите ръководители или бригадирът, а видно от свидетелски показания, бригадир
е бил пострадалият Б. К., респ. въпросът за откосите е и негова отговорност. По
отношение на работата на багера, видно от приложено по делото споразумение за
съвместни мерки по осигуряване на здраве и безопасност при работа между „**“ * и
„**“ * (това е фирмата, извършваща изкопната работа с техническо средство),
отговорността за надлъжно извършване на изкопа и всичко, свързано с него, е на
дружеството – изпълнител, а именно на „**“ *. Предвид изложеното защитата
счита, че подс. Д. не може да бъде приет за субект на наказателна отговорност
по чл. 123 от НК, поради което моли за неговото оправдаване. По отношение на
гражданските искове, защитата се присъединява към становището на адв. Радиян Гичев от АК – София. Акцентира на изрично заявеното от страните, че
след като са постигнали споразумение за размера и основанието за обезщетението
за неимуществени вреди, няма да имат други претенции нито към дружеството, нито
към служителите на това дружество. Прави и възражение за давност относно
гражданските искове. Относно претенциите за присъждане на направените от
частните обвинители и граждански ищци разноски за адвокатски възнаграждения, защитникът
на подс. Д. пледира за отхвърлянето им и прави възражение за прекомерност на
същите.
В лична защита подсъдимият И.П. заявява, че се
присъединява към изложеното от защитника си. В последната си дума, моли за оправдателна
присъда.
Подсъдимият Л.Д. поддържа казаното от своя защитник. В
последната си дума, моли за оправдателна присъда.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Съдът, като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
всички допустими и относими доказателства, приобщени към доказателствения
материал по делото, съобразно разпоредбите на чл. 14 и чл. 18 НПК, прие за
установено от фактическа страна следното:
С Договорно споразумение № 23-ОП-26/61 от 27.12.2012 г. между
Община Бургас, като „възложител“ и „**“ *, със седалище и адрес на управление в
гр. **, обл. **, ЕИК **, като „изпълнител“ било договорено извършването на
строително-монтажни работи (СМР) по проект: „Инженеринг (проектиране и
строителство) на ПСОВ в квартал Ветрен, гр.Бургас и канализация и водопровод в
кварталите Ветрен, Банево и Минерални бани, гр.Бургас (том I, л. 113-114 от ДП).
След подписването на Договорното споразумение,
изпълнителят „**“ *, ЕИК ** е приел и подписал
работната част на „Интегриран проект за подобряване и развитие на
инфраструктурата за питейни и отпадъчни води на кварталите Ветрен, Банево и
Минерални бани, гр.Бургас, като съобразно т.1.4.2.3. от Работен проект Част:
Конструктивна на обект „Инженеринг (проектиране и строителство) на ПСОВ в
квартал Ветрен, гр.Бургас и квартали Ветрен, Банево и Минерални бани, Подобект:
водоснабдяване на кв. Минерални бани, Раздел IV „План за безопасност и здраве“
(том II, л. 55-58 от ДП), изпълнителят е следвало да вземе следните мерки:
„...преди започване на изкопни работи задължително трябва да бъдат монтирани
всички предвидени ограждащи и предпазни съоръжения; ... за влизане и излизане
от изкопа да се поставят стълби; ... забранено спускането и качването по откоса
на изкопа без използване на стълба при неукрепени изкопи; разполагането на
земна маса, да се извършва само извън зоната на естественото срутване на
изкопите и на разстояние не по-малко от 1 м от горния им ръб“.
С Договор за строителство от 03.01.2013 г., сключен между
„**“ *, със седалище и адрес на управление в гр. **, обл. **, ЕИК **, като
„възложител“ и „**“ *, със седалище и адрес на управление в гр. **, ЕИК **,
като „изпълнител“, последният е приел да извърши СМР – строително-монтажни
работи на обект „Инженеринг (проектиране и строителство) на ПСОВ в квартал
Ветрен, гр.Бургас и ВиК мрежи в кварталите Ветрен, Банево и Минерални бани,
гр.Бургас“ (том I, л. 119 от ДП).
На същата дата, между същите страни - „**“ *, ЕИК **,
като „възложител“ и „**“ *, ЕИК **, като
„изпълнител“, е сключено споразумение към договор от 03.01.2013 г. за съвместни
мерки по осигуряване опазването на околната среда, здраве и безопасност при
работа и противопожарни охрана при едновременна работа на обект „Инженеринг
(проектиране и строителство) на ПСОВ в квартал Ветрен, гр.Бургас и ВиК мрежи в
кварталите Ветрен, Банево и Минерални бани, гр.Бургас“ (том I, л. 130-133 от ДП).
С това споразумение, от страна както на възложителя, така и на изпълнителя,
координацията, отговорността и контрола по изпълнението му, било възложено на подс.
И.П..
Подсъдимият И.К.П. е дългогодишен служител на „**“ *. С трудов
договор № 01130/31.05.2014 г. е назначен в „**“ *, на длъжност „**“ (том I, л. 153-175
от ДП).
Подсъдимият Л.Б.Д. също е дългогодишен служител на „**“ *.
С трудов договор № 01132/31.05.2014 г. е назначен в „**“ *, на длъжност „**“
(том I, л. 176-184 от ДП).
Пострадалият Б. Ш. К. също е работил в „**“ *. С трудов
договор № 04017 от 31.05.2014 г., е бил назначен в „**“ *, на длъжност „**“
(том I, л. 206-208 от ДП). Съобразно длъжностната характеристика, подписана от
него, част от трудовите задачи и задължения са били: „оформя и укрепва изкопи; реже
тръби по указани размери; подготвя тръби и фитинги за свързване; участва при
полагането на тръби и фитинги; участва в монтажа на тръбите и направа на връзки
и разклонения“.
Съобразно договора за изграждане на канализационни мрежа
и корекция на водоснабдителната мрежа в кварталите Банево, Ветрен и Минерални
бани на гр.Бургас и изграждане на пречиствателна станция за отпадни води (ПСОВ)
в кв.Ветрен, в квартал Минерални бани първо е бил изпълнен водопровод по
безизкопна технология. При изпълнението на канализацията в този квартал, на ул.
„12-та“ била нарушена целостта на водопроводната тръба с размер ф90 в края на
улицата. Тъй като водата все още не била пусната в наранената тръба,
работниците, изграждащи канализацията, сигнализирали за нарушената й цялост и
за изпращането на екип по ВиК за отстраняване на аварията.
На 18.02.2015 г., около обяд, за отстраняване на
аварията, подс. Д. и подс. П. изпратили екип в състав пострадалият Б. К. и св. Г.Г., както и втори екип - свидетелите С.Б. и Д.Д., които да работят на същата улица. На пострадалия и на
свидетелите от двата екипа е бил проведен начален и ежедневен инструктаж по
безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана, документиран в
инструктажните книги (том I, .л. 215- 219, том III, л. 190-198 от ДП).
За разкопаване на участъците на ул. „12-та“, участвал
нает с договор за наем от 20.01.2014 г. (том I, л.74-78 от ДП) от „**“ * багер
с peг. № **,
собственост на „**“ *, с управител св. С.Я. и съдружник в дружеството - св. Н.С..
Багерът по принцип се управлявал от св. Н.С., но тъй като на инкриминираната
дата той не се чувствал добре и щял да ходи на медицински изследвания, помолил
св. А.Г. да го замести. Това било обичайна практика между двамата. С оглед на
това на инкриминираната дата - 18.02.2015 г., багерът се управлявал от св. А.Г..
Около 13:30 часа св. А.Г. отишъл на ул. „12-та“, където
вече били двата екипа на „**“ * и започнал работа. Изкопал изкоп с дълбочина ~
1,50 м, ширина ~ 0.80 м и дължина – 10 метра, като изсипвал загребваната земна
маса (пръст) вляво на изкопа, непосредствено до оградна мрежа, до самия ръб на
изкопа, поради малкото разстояние между ръба на изкопа и оградната мрежа. След като
свършил с изкопа, св. А.Г. изключил багера, а св. Г.Г.
и пострадалият Б. К. влезли в изкопа и започнали да копаят на ръка за
разкриване на водопроводната тръба. След около 40-50 минути, двамата разкрили
водопроводната тръба и св. Г. Г. отразял тръбата в единия край, непосредствено
до стената на изкопа. Около 15:30 - 15:40 часа пострадалият К. казал на св. Г. Г.
да отиде в другия край на изкопа (към багера) и да отреже и там тръбата, а
самият той започнал да чисти края на тръбата. Свидетелят Г. Г. отишъл до другия
край на изкопа и започнал да реже тръбата, заставайки с гръб към пострадалия.
Докато режел, св. Г. Г. чул изохкване „Оу“. Обърнал се и видял, че в другия
край на изкопа пръст е затрупала пострадалия К.. Свидетелят Г. Г. се изплашил и
започнал да вика багериста - св. А. Г.. След това св. Г. Г. побягнал към другия
екип, които били на около 100-200 метра от него, за да ги извика за помощ. Тримата
се върнали на мястото, където бил затрупан пострадалият. По пътя св. С. Б. се
обадил на подс. Д. и му казал за случилото се. Той от своя страна се обадил на подс.
П. и потеглил към мястото на инцидента. Подс. П. в този момент бил във фургона
на фирмата, който се намира в кв.Ветрен – база на „**“ *, заедно със свидетелите
С.С. (** „инфраструктурно строителство“ към „**“ *) и
А.К. (** на „**“ *). След като разбрали за злополуката с работник, тримата
веднага се отправили към мястото на инцидента. С тях тръгнал и св. В.С..
Междувременно св. А.Г. чул св. Г. Г. да вика и виждайки,
че пострадалият К. е затрупан от пръстта, започнал с багера да я отравя встрани
от пострадалия, за да не го нарани с греблото. Свидетелите Г. Г., С. Б., Д. Д. и
подс. Д. започнали да опитват да го изровят, като в рамките на няколко минути
го чували да вика за помощ изпод пръстта, след което пострадалият спрял да
вика. След като успели да открият главата и кръста му, установили, че той е
присвит и приведен надолу с глава към шахтата, като не давал признаци на живот.
Изнесли тялото му извън изкопа и св. А.К. предприел изкуствено дишане и
сърдечен масаж, но без успех. В това време подс. П. вече бил подал сигнал за
случилото се до ЕЕНСП 112.
Пристигналият в 16:16 часа на място медицински екип
извършил преглед, след което установил смъртта на пострадалия К. и издал фиш за
спешна медицинска помощ (том I, л. 31-32 от ДП). Тялото било откарано в
„МБАЛ-Бургас“ АД, отделение „Съдебна медицина“, за извършване на оглед и
аутопсия на труп.
На мястото на инцидента пристигнала и дежурна
следствено-оперативна група от 02 РУ – гр. Бургас, която извършила статичен и
динамичен оглед на местопроизшествие, а на следващия ден - 19.02.2015 г., и
допълнителен оглед на местопроизшествие (том I, л. 13-29, л. 101-102-преписи от
ДП) със съответните фотоалбуми, където били описани и фиксирани обстоятелства
от значение за делото, както и иззети веществени доказателства - кожен черен
портфейл, СУМПС и лична карта на пострадалия К., сума от 37 лева, мобилен
апарат „Нокиа“, ведно със СИМ-карта на „Виваком“ и батерия, както и синя
плетена шапка, белачка с оранжева ръкохватка и торбичка с пръст от изкопа.
С извършеното от разследващ полицай при 02 РУ - гр.
Бургас действие по разследването - оглед на местопроизшествие, на основание чл.
212, ал. 2 от НПК било образувано досъдебното производство.
На 19.02.2015 г. в секционната зала на „МБАЛ-Бургас“ АД, бил
извършен оглед и аутопсия на трупа на пострадалия Б. К. (том I, л. 103-108 от
ДП), като не са били установени травматични увреждания, а при отварянето на
гръдната и черепната кухини, експертът е установил отток на белия дроб и тежък
мозъчен оток.
Видно от заключението на назначената и извършена в хода
на разследването съдебномедицинска експертиза на труп № 43/2015 г. (т. I, л. 96-98
от ДП), при огледа и аутопсията на трупа на пострадалия Б. К. вещото лице е установило
тежък мозъчен и белодробен оток, точковати кръвоизливи по плевралните листове,
лигавицата на клепачите и легенчетата, остър кръвен застой на вътрешните
органи, тъмна течна кръв. Непосредствената причина за смъртта на К. е остра
дихателна недостатъчност, развила се от обездвижване на гръдния кош, причинено
от затрупалата го земна маса.
При извършения химически анализ
на иззетата при аутопсията кръвна проба от трупа на Б. К. не е установено
наличие на етилов алкохол - протокол за химическа експертиза № 124/19.02.2015
г. (том I, л. 94 от ДП).
Видно от извършената проверка от служители на Дирекция
„Инспекция по труда“ - Бургас, са констатирани нарушения на нормите и
изискванията за здравословни и безопасни условия на труд от страна на
работодателя „**“ **, гр. * и са издадени АУАН (Протокол № 796/08.04.2015 г. –
том III, л. 4-10 от ДП).
Доклад за разследване на злополуката е изготвен и от комисия
от ТП на НОИ – Бургас. От приложения по делото Протокол № 9/14.04.2015 г. и
документите към него се установява, че причината за свличането на част от
извадената земна маса обратно в траншейния изкоп, която е затрупала пострадалия
Б. К. в изкопа, е обстоятелството, че не е използвано подходящо укрепване на
изкопа и разполагане на земна маса в зоната на естественото срутване на откоса
на изкопа на по-малко от 1 метър от горния ръб (том I, л. 196-200 от ДП).
За изясняване механизма и
причините на настъпилата трудова злополука в хода на разследването са назначени
първоначална (том IV, л. 2-13 от ДП) и допълнителна
технически експертизи (том V, л. 53-58 от ДП), изготвени от
вещите лица инж. Георги Тимнев и инж. Анета Сталева. Експертите
са възприели следния механизъм на
възникналия инцидент:
На 18.02.2015 г., около 15:50 часа, на строителен обект
„Интегриран проект за подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и
отпадъчни води на кварталите Ветрен, Банево и Минерални бани, гр.Бургас“, по
време на изпълнение на строително-монтажни работи – подмяна на нарушена
водопроводна тръба ф90 – обработване на краищата на тръбите, поставяне на муфа
и свързване на тръбите – се срутва земна маса, която затрупва строителния работник
Б. К.. При срутването, земната маса го е избутала встрани от мястото, където е
тръбата и където е трябвало да работи. Като причини за настъпване на
злополуката вещите лица посочват, че изкопът не е бил укрепен и обезопасен. Земната
маса е натрупвана между ръба на изкопа и оградата на имот, граничещ с улицата,
въпреки недостатъчното пространство. Поради малкото разстояние между оградата и
изкопа, не е спазено изискването за отстояние на натрупваната изкопана пръст
извън откоса на изкопа, с което е създадена възможност за нейното връщане
обратно в изкопа. Задачата на работната
група, поставена от ** - подс. Л.Д., в която е
работил Б. К., е била да подменят полиетиленова тръба за питейна вода в края на
улица „12-та“ в кв. Ветрен. Подмяната е трябвало да стане след изкопаване и
разкриване на тръбата с багер, довършване изкопните работи ръчно, до разкриване
на авариралата тръба. Вещите лица посочват, че при изпълнението на задачата по
подмяната на тръбата, не са били спазени технологичните норми за изкопните
работи, тъй като при изкоп с минимална дълбочина 1,5 метра, същият не е бил
укрепен, не са осигурени стълби за влизане и излизане от изкопа, не е било
осигурено също така и безопасното разстояние между изкопаната земна маса и ръба
на откоса. Нарушенията, които са в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилата смърт, според експертите, са: допускане на работници в неукрепен
изкоп и разполагането на земни маси в зоната на естествено срутване на откосите
на изкопите и на разстояние по-малко от 1 метър от горният му ръб.
Доколкото извършените на досъдебното производство
първоначална и допълнителна строително-технически експертизи са отговаряли и на
правни въпроси, които незаконосъобразно са им били поставени, което поражда
съмнение за правилността им, съдът в съдебно заседание на 02.06.2021 г., на
основание чл. 153 от НПК назначи повторна съдебна строително-техническа
експертиза по формулирани от страните въпроси, с цел изясняване на причините и
механизма на трудовата злополука, задълженията на пострадалия, допуснатите нарушения,
които са в причинно-следствена връзка с настъпилия резултат, която възложи на
вещите лица инж. Неделко Неделков и инж. Гроздан Цветанов.
Видно
от представеното пред съда заключение (л. 413-480, том II на съдебното
производство), злополуката е в резултат на неспазване на правилата за
безопасност на труда при работа в изкопи.
Подробно
е изяснен механизмът на настъпилата трудова злополука. Касае се за внезапно
увреждане на здравето, станало по време и по повод на извършваната работа от
пострадалия К., на когото са били възложени конкретни задачи по подмяна на
водопроводна тръба на ул. „12-та“ в кв. Минерални бани, гр. Бургас.
Първоначално багер е направил траншеен изкоп над повредената тръба. Изкопът е
бил с дължина 10 метра, дълбочина – 1,5 метра и ширина – 0,80 метра, с
вертикални стени. Поради стеснените условия на площадката и недостатъчно
разстояние до оградите на имотите, изкопната земна маса е била депонирана на
отвал (купчина), непосредствено до ръба на изкопа. След приключване на механизирания
изкоп, в него влизат пострадалият К. и свидетелят Г. Г., като тяхната задача е
била изваждане на повредената част от тръбата и подмяната й с нова такава. В
този момент багерът е бил с изгасен двигател, а багеристът – извън машината. След
40-50 минути работниците разкриват положената тръба и започват действия по
нейното рязане и изваждане от изкопа. В този период от време двамата са били в
неукрепен изкоп. Не е имало друго лице, което да наблюдава и да контролира
тяхната работа. Около 15:00 часа на мястото е бил техническият ръководител –
подс. Д., който след като не забелязал нищо нередно по работата в изкопа, го
напуснал.
Около
15:30 – 15:40 часа двамата работници са се намирали в изкопа и са работили по
отрязването на тръбата, когато внезапно се свлича земна маса, която затрупва К..
Свидетелят Г. Г. излязъл от изкопа и сигнализирал на други свои колеги, които
били на около 100-200 метра от мястото на злополуката.
Експертите
са разгледали причините за самосрутването (естественото срутване) на
вертикалния откос на траншеята като две групи. Първа група – вид и технически
параметри на направената траншея посредством извършените механизирани и ръчни
изкопни работи в конкретния случай. Те са в зависимост от избраното и
реализирано техническо решение. Втора група – физико-механични показатели на
строителната почва в обсега на линията на влияние на силите, отбелязани на
статистическата силова схема. Те са увеличили вероятността за естественото
срутване на вертикалния откос от натоварването G, предизвикано от тежестта на
отвала (купчината), когато петата му съвпада с вертикалния ръб на откоса (в
процесния случай няма изпълнена стъпка на земната повърхност – т.нар. берма).
На следващо място от
експертното заключение се установява механизмът на
срутването на земната маса. Според вещите лица, изкопната земна почва на отвала
е поставена от дясната страна на изкопа по посока на движението на водата във
водопровода. Повърхността на улицата е земна настилка – не е асфалтирана.
Земният натиск на повърхността от естественото тегло на отвала започва да
създава вертикална деформация на повърхността под него. В резултат на това
земната повърхност на натоварения ръб на траншеята започва да става по-ниска от
земната повърхност на ненатоварения ляв ръб на земния откос. На границата между
допълнително натоварената и деформирана повърхност и недеформираната допираща
се повърхност се получава гънка от огъването. Там се създават силови напрежения
на опън от огъване. В резултат на тях се получава повърхностна пукнатина под
отвала – невидима, която постепенно се увеличава във времето. В пукнатината се
създава концентрация на напреженията на опън, респ. те започват да нарастват
много бързо от земното притегляне и се получава внезапно откъсване на откоса,
който не е укрепен. Това внезапно откъсване се получава тогава, когато
напреженията на опън се изравнят или превишат моментната свързаност на почвата
под отвала.
Както
всички останали фактори, деформацията от тежестта на отвала и влажността на
почвата само повишават ефекта на естественото срутване (самосрутване) на
откоса. Те променят механизма на предварително многогодишно създадения устойчив
на огъване земен скелет на неукрепения откос. Това най-много се дължи на
включването във взаимодействие на земния натиск от теглото на отвала. Най-напред
се създава деформация и огъване на част от повърхностната земна настилка под
отвала. В образуваната крайна траектория на деформацията се активизира
огъващият момент и напреженията на опън при огъване стават по-високи от
вътрешните напрежения на спояване, съответно кохезията и съпротивлението от
триене. В такъв случай лесно се образува пукнатина срещу вертикалния ръб на
откоса и откосът от устойчив се превръща в самосрутващ се. При ненатоварените
неукрепени откоси най-напред се образува козирка или хоризонтална пукнатина под
вертикалния ръб на откоса. Причините за това са изпарение от вертикалната
повърхност, съсъхването и парното налягане от вътрешността. Тогава откосът
става изключително опасен от самосрутване. В конкретния случай това не е било
налице, не е забелязано, че траншеята започва най-напред да се самостеснява с
последващо незнайно кога във времето внезапно самосрутване.
Нормативно
при извършването на земни работи – траншейно полагане, се изисква: укрепването
и разкрепването на вертикалните откоси да се извършва съгласно действащият
правилник – до 4,00 метра по типов проект, а за по-голяма дълбочина по
индивидуален проект. Укрепването трябва да излиза над нивото на терена
най-малко 15 см. При работа трябва да се използват изправни и подходящи за
съответния вид строителна почва инструменти.
Относно задълженията на пострадалия К., вещите лица са
установили, че в конкретния случай те се състоят в извършване на следните
работи: направа на ръчен изкоп за разкриване на повредената водопроводна тръба;
отрязване с ръчни инструменти на повредената част от тръбата; изваждане от
изкопа на повредената водопроводна тръба; поставяне на нова водопроводна тръба
в изкопа, заваряване и снаждане с положения водопровод. По изпълнението на тази
задача пострадалият К. е работил съвместно със своя колега – св. Г.Г..
С оглед причината на злополуката, експертите считат, че
организацията на работа на процесната дата в участъка на ул. „12-та“ не е била
правилна. Не е проектирано и прието обосновано техническо решение, въз основа
на което да бъдат организирани трудовите и техническите ресурси по време и
място на изпълнение на подмяната на повредената водопроводна тръба. Допуснати
са нарушения на изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд, а именно: допуснато е работници да извършват определени дейности в
неукрепен (необезопасен) изкоп; допуснато е земни маси да са складирани
(натрупани) до ръба на откоса/изкопа, с което се създава опасност от
натоварване на изкопа, загуба на устойчивост и свличане на земни маси. Подценен
е рискът от затрупване при работа на дъното на траншейния изкоп.
За този изкоп най-важното действие по отношение на
безопасната работа е било неговото укрепване преди работниците да влязат в него
и да предприемат действия по подмяна на тръбата. Това е залегнало в проектната
документация (проекта по част ВиК и план за безопасност и здраве), както и в
правилата и разпоредбите на Наредба № 2/22.03.2004 г. в частта „Извършване на
земни работи“.
На следващо място експертите описват безопасния начин на
работа при извършване на подмяна на повредената водопроводна тръба, който се
изразява в следното:
-
извършване на
машинен изкоп с багер за достигане до повредената водопроводна тръба;
-
изкопаните земни
маси да се складират на разстояние min 1 метър от ръба на откоса/изкопа, а при
невъзможност – да се извозват на депо;
-
направа на укрепен
изкоп в участъка, в който ще се подменя водопроводната тръба;
-
ръчен изкоп за
разкриване на повредената водопроводна тръба. Работниците се допускат за работа
в изкопа, след като е извършено укрепването;
-
изрязване и
отстраняване на нарушената водопроводна тръба;
-
поставяне на нова
водопроводна тръба, заваряване и снаждане с положения водопровод;
-
изпитване на
участъка и направа на обратен насип.
Вещите лица са категорични, че от техническа гледна точка
настъпилата злополука с пострадал Б. К. е била предотвратима, ако работите са
били извършени в посочения порядък и са били взети всички други мерки за
безопасност.
В заключение експертите посочват, че допуснатите
нарушения на изискванията за осигуряване на безопасни и здравословни условия на
труд и/или на строителните норми при извършване на СМР, състоящи се в подмяна
на нарушена водопроводна тръба, на 18.02.2015 г. на ул. „12-та“ в кв. Минерални
бани, гр. Бургас, са в причинно-следствена връзка с настъпилия резултат.
Възприетите в горния смисъл изводи на вещите
лица категорично се поддържат от същите при изслушването им в съдебно заседание
пред настоящия съдебен състав.
По делото е назначена и изготвена
съдебно-криминалистическа /почеркова/ експертиза на писмени доказателства (т.
VII, л. 75-80 от ДП). Обект на експертизата са ръкописен текст и подписи на св.
В.С. в трудов договор № 01155 от 09.06.2014 г. и трудов договор № 01155 от 09
Юни 2014 г., както и в длъжностна характеристика в „**“ *, за технически
ръководител на строеж – общостроителна дейност, в сила от 01.05.2012 г. Установено
е, че подписите от името на В.Н.С. в двата трудови договора са изпълнени него.
Подписът от името на В.Н.С. в длъжностната характеристика, не е изпълнен от него,
а от друго лице чрез имитация на подписа му. Ръкописният текст от две имена „В.С.“
в длъжностната характеристика също не е изпълнен от св. В. С..
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност:
- гласни доказателствени
средства: обясненията на подс. И.К.П. в съдебното следствие; показанията
на св. А.В.К. в съдебно заседание; показанията на св. Г.Н.Г. в съдебно
заседание и тези, дадени пред орган на досъдебното производство, съдържащи се в
протокол за разпит на свидетел от 18.02.2015 г., л. 6-7, том I от ДП в следните
части: на стр. 2 от протокола, първи абзац: „** е Л.Д., който е пряк ръководител на работниците по ВиК системите, а
ръководител на целия обект е И.П.“, приобщени чрез прочитането им на
основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК; показанията на св. А.Т.Г. в
съдебно заседание и тези, дадени на досъдебното производство, съдържащи се в
протокол за разпит на свидетел от 18.02.2015 г. (л. 9-10, том I от ДП), в
следните части: на стр. 2 от протокола, първи абзац: „Изкопах ров с дължина около 10 метра и ширина около 0,8 метра.
Дълбочината на рова се определи, когато се показа част от тръбата на 1,5 метра.
Тогава спрях да копая, за да не нараня тръбата“; на стр. 2 от протокола: „Аз в това време се опитвах да говоря с Б.,
като го питах в какво положение се намира, за да не го нараня когато започна да
копая с багера. Той ми каза, че е приклекнал и не може да диша. Като разбрах в
какво положение е, се качих на багера и започнах да откопавам пръстта, като
прецених, че трябва да копая на около 1 метър от мястото, където предполагах,
че е Б.“, както и показанията на свидетеля, дадени на досъдебното
производство, съдържащи се в протокол за разпит на свидетел от 14.05.2015 г.
(л. 90, том І от ДП), в следните части: „Спомням
си, че само първия път, когато ми се наложи да замествам Н., И.П. ме
инструктира за деня и се подписах някъде. За деня на инцидента никъде не съм се
подписвал за инструктаж, нито ми е правен такъв, както казах няколко пъти този
ден работниците ми казаха какви са ми задълженията. След инцидента с Б., когато
съм замествал Н., съм бил инструктиран от И.П.“, приобщени чрез прочитането
им на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК; показанията на
св. С.Г.Б. в съдебно заседание и тези, дадени пред орган на досъдебното
производство, съдържащи се в протокол за разпит на свидетел от 24.02.2015 г.
(л. 66, том I от ДП) в следните части: „На
18 февруари тази година следобед аз, Б. (Б.), Г. и Д., отидохме на ул. „12-та“
в кв. „Минерални бани“, за да подадем вода на къщите, които са от лявата страна
на улицата, тъй като водата беше спряна“. Имаше два багера. Единият копаеше в
горната част на улицата, в този багер беше А., а другия багер беше по средата
на улицата, като него го управляваше – В.“, приобщени чрез прочитането им
на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, предл. второ от НПК, както и
тези, дадени пред орган на досъдебното производство, съдържащи се в протокол за
разпит на свидетел от 24.02.2015 г. (л. 66, том I от ДП) в следите части: „Обядвахме, след това Б. отиде с неговата
кола, за да вземе машината за запояване на електромуфи. Аз отидох с камион до
базата за да взема камъни и огради, за да заградим дупките, да не падне някой.
Дупките бяха три – едната, която беше в началото на улицата, втората по
средата, където копаеше с багера В. и третата – в края, където копаеше с багера
А.“, приобщени чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1,
т. 1 от НПК; показанията на св. С.А.М. в съдебно заседание и тези, дадени пред
орган на досъдебното производство, съдържащи се в протокол за разпит на
свидетел от 25.02.2015 г. (л. 67, т. I от ДП) в следните части: „Приготвяхме се да си тръгваме, когато се
обадиха на И.П., който е **, че има затрупан човек на Минерални бани. Аз, С. и А.
тръгнахме с една кола на там, а И. и В. с друга. Пристигнахме за около 4-5
минути. Отидохме на място и видях, че тримата работници, които са били там С., Г.
и Д. ровеха с ръце, за да откопаят затрупания работник“, приобщени чрез
прочитането им на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, предл. второ от
НПК; показанията на свидетелите Н. А. Р., М.Е.К. и С.И.Я., дадени в съдебно
заседание; показанията на св. Д.Д.Д. в съдебно
заседание и тези, дадени пред орган на досъдебното производство, съдържащи се в
протокол за разпит на свидетел от 24.02.2015 г., находящ се на л. 65, том I от
ДП, приобщени чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1
и т. 2 от НПК; показанията на св. Н.С.С. в съдебно
заседание и тези, дадени пред орган на досъдебното производство, съдържащи се в
протокол за разпит на свидетел от 04.03.2015 г., находящ се на л. 68, т. I от
ДП, приобщени чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1
и т. 2, предл. второ от НПК; показанията на св. В.Н.С. в съдебно заседание и
тези, дадени на досъдебното производство, съдържащи се в протокол за разпит на
свидетел от 09.03.2015 г., л. 79, т. 1 от ДП, приобщени чрез прочитането им на
основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. второ от НПК; показанията
на св. С.П.С., дадени на досъдебното производство - протокол за разпит на
свидетел от 18.02.2015г., л. 11-12, том 1 от ДП; показанията на св. А.М.К.,
дадени на досъдебното производство - протокол за разпит на свидетел от
06.03.2015 г., л. 83, том 1 от ДП и протокол за разпит на свидетел от
26.02.2019 г., л. 177, том 6 от ДП и показанията на св. Н.А.П., дадени на
досъдебното производство - протокол за разпит на свидетел от 26.02.2019г., л.
190, том 6 от ДП, приобщени чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 5,
вр. ал. 1, т. 5 от НПК.
- писмени
доказателствени средства,
събрани на досъдебното производство и прочетени по реда на чл. 283 от НПК: протоколи
за оглед на местопроизшествие от 18.02.2015 г. (л. 13 – л. 14, том I от ДП) и
от 19.02.2015 г. (л. 21 – л. 23, том I от ДП), протокол за оглед на труп
(аутопсия) от 19.02.2015 г. (л. 103 – л. 104, том I от ДП);
- писмени
доказателства, прочетени и
приети по реда на чл. 283 от НПК: „Инженеринг (проектиране и строителство) на
ПСОВ в квартал Ветрен, гр. Бургас и на канализация и водопровод в кварталите
Ветрен, Банево и Минерални бани, гр. Бургас“, Работен проект, Подобект:
Водоснабдяване на квартал Минерални бани, Част: Технологична (л. 33 – л. 58,
том I от ДП), удостоверение за сключен граждански брак (л. 87, том I от ДП),
удостоверение за раждане от 13.11.2002г. (л. 88, том
I от ДП), удостоверение за наследници №41/23.02.2015 г. (л. 89, том I от ДП),
писмо изх. № 05022/26.02.2015 г. от „**“ * с приложени към него документи по
опис (л. 111 – л. 186, том I от ДП), препис – извлечение от акт за смърт на Б.
Ш. К. (л. 191, том I от ДП), писмо изх. № 04-25-5#2/04.05.2015
г. от ТП на НОИ гр. Бургас с приложени към него
документи по опис за резултатите от извършено разследване на трудова злополука,
станала на 18.02.2015 г. с Б. Ш. К. (л. 195 – л. 225, том I от ДП), писмо изх.
№ 47/25.02.2015 г. от Хидрометеорологична обсерватория – гр. Бургас при НИМХ –
РЦ – Варна към БАН (л. 227 – 228, том I от ДП), удостоверение изх. №
20150319153142/19.03.2015 г. за актуално състояние на „**“ *, издадено от
Агенция по вписванията (л. 231 – л. 234, том I от ДП), разписка от 20.02.2015
г. (л. 235, том I от ДП), постановление за връщане на веществени доказателства
от 31.03.2015 г. на наблюдаващия делото прокурор при Окръжна прокуратура –
Бургас (л. 242, том I от ДП), писмо изх. № 05044/26.03.2015 г. от „**“ * с
приложени към него документи по опис (л. 3 – л. 197, том II от ДП), писмо изх.
№ 135952/14.05.2015 г. от Дирекция „Инспекция на труда“ - гр. Бургас с
приложени към него документи по опис (л. 2 – л. 198, том III от ДП), писмо изх.
№ 05103/08.08.2019 г. от „**“ * с приложени към него документи по опис (л. 6 –
л. 12, том VII от ДП), писмо изх. № 05116/25.09.2019 г. от „**“ * с приложени
към него документи (л. 15 – л. 22 и л. 24 - 25, том VII от ДП), трудов договор
№ 01155/09.06.2014 г. (л. 52, том VII от ДП), писмо изх. № 05120/08.10.2019 г.
от „**“ * с приложени към него документи (л. 61 – л. 72, том VII от ДП),
постановление за прекратяване на обвинение спрямо обвиняемо лице по досъдебно
производство от 01.11.2019 г. на наблюдаващия делото прокурор при Окръжна
прокуратура – Бургас (л. 98 – л. 115, том VII от ДП), справки за съдимост на
подсъдимите И.П. и Л.Д., искова молба с вх. № 2034299/18.12.2018 г. (л. 61 – л.
62, том I от НОХД № 1333/2019 г. на БОС), споразумение от 07.02.2020 г.,
платежно нареждане от 07.02.2020 г., 2 бр. служебни бележки, писмо от ТП –
София град на НОИ и удостоверение (л. 119 – л. 125, том I от НОХД № 1333/2019
г. на БОС), решение № 774/30.06.2020 г. по к.а.н.д. № 958/2020 г. по описа на
Административен съд – Бургас (л. 198 – л. 202, том I от НОХД № 1333/2019 г. на
БОС), решение № 52814/26.02.2020 г. по гр.д. № 79930/2018 г. по описа на Софийски
районен съд и 2 броя платежни нареждания (л. 358 – л. 365, том II от НОХД №
1333/2019 г. на БОС);
- веществени
доказателства – 1 брой синя
плетена шапка, работна ръкавица и белачка с оранжева ръкохватка, както и
торбичка с пръст от изкопа;
- изготвени по делото и приети в съдебно заседание експертни заключения на:
съдебномедицинска експертиза на труп № 43/2015 г. (т. I, л. 96-98 от ДП), протокол за химическа експертиза №
124/19.02.2015 г. (том I, л. 94 от ДП), първоначална (том IV, л. 2-13 от ДП) и
допълнителна технически експертизи (том V, л. 53-58 от ДП), повторна съдебна
строително-техническа експертиза (л. 413-480, том II на съдебното
производство), съдебно - криминалистическа /почеркова/ експертиза на
писмени доказателства (т. VII, л. 75-80 от ДП).
За изясняване на мястото на инцидента, отделни епизоди от
трудовия процес и от затрупването на пострадалия, за функциите на подсъдимите П.
и Д. допринасят показанията на разпитаните по делото свидетели и обясненията на
подс. П.. Обсъждайки гласните доказателствени източници, съдът не констатира съществени
противоречия по основните факти, значими за правилното решаване на делото.
Въпреки това оценката за достоверност на същите бе извършена при внимателно
изследване както на вътрешната им логичност и последователност, така и във
връзка с останалите доказателства по делото.
Безспорно установено е по делото, че трудовата злополука
е станала на 18.02.2015 г., около 15:50 часа, в гр. Бургас, на ул. „12-та“ в
квартал Минерални бани, на строителен обект „Интегриран проект за подобряване и
развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води на кварталите Банево,
Ветрен и Минерални бани на гр. Бургас“, изпълняван от „**“ *, при извършване на
строително-монтажни работи, състоящи се в подмяна на нарушена водопроводна
тръба, размер Ф-90, обработване на краищата на тръбите, поставяне на муфа и
свързване на тръбите. Безспорно също така е установено, че ** на обекта е бил
подс. И.П., назначен с трудов договор № 01130/31.05.2014 г. (том I, л. 153-175
от ДП), а подсъдимият Л.Д. е изпълнявал длъжността “**“, видно от трудов
договор № 01132/31.05.2014 г. (том I, л. 176-184 от ДП). Пострадалият Б. К. е
работил като строителен работник с трудов договор № 04017/31.05.2014 г. в „**“ *
(том I, л. 142 от ДП). На пострадалия са били проведени начален, периодичен,
както и ежедневен (за 16-18.02.2015 г.) инструктажи по безопасност и здраве при
работа, хигиена на труда и противопожарна охрана от подс. П., документирани в
инструктажните книги, приложени по делото (том I, л. 52-53, 54-55 и 56-58 от
ДП). За длъжността, която са изпълнявали подсъдимите и пострадалия, както и за извършени
инструктажи на работещите на обекта свидетелстват Г.Г.,
А.Г., С.Б., Д.Д., А.К., С.С.,
С.М., В.С.. В този смисъл са и обясненията на подс. П.. Това се потвърждава и
от приобщените по делото писмени доказателства.
Висока информативна и доказателствена стойност притежават
показанията на свидетелите Г.Г. и А.Г.. Съпоставянето
на показанията на тези свидетели помежду им и с останалите гласни и писмени
доказателствени източници мотивира съда да приеме същите като непротиворечиви,
логични и убедителни по отношение на фактите, необходими за правилното решаване
на настоящото дело. Въпреки, че не са възприели самото срутване на земната
маса, поради местоположението, в което са се намирали – Г. Г. е бил с гръб към
пострадалия, а А. Г. е бил около багера, те описват поведението на лицата преди
и след възникване на инцидента. Освен това св. Г.Г. е
единственият, който е възприел пострадалия К. непосредствено преди затрупването
му със свличащата се пръст. На основата на тези показания съдът приема за
безспорно, че на инкриминираната дата на мястото на аварията са били заедно с
пострадалия, като св. А.Г. е направил изкоп с багера, а св. Г.Г. и Б. К. – влезли да работят по смяната на тръбата. Това
се потвърждава и от показанията на свидетелите С.Б. и Д.Д..
В този смисъл са и обясненията на подс. И.П., който съобщава за две групи с по
двама работници и с по един багерист, които са извършвали дейност по
отстраняване на аварии по ВиК тръбата на ул. „12-та“ в „Минерални бани“. На
участъка, където е възникнал инцидентът, са работили пострадалият Б. К., св. Г.
Г. и св. А. Г. (**). Друг екип в състав свидетелите С.Б., Д.Д.
и В. Т. (*) са работили по-надолу на същата улица. Към този момент св. А.Г. е
работил като ** към „**“ ** със съдружници свидетелите
С.Я. и Н.С.. Именно с багер на тази фирма той е извършил изкопните дейности на
обекта, като изхвърлял пръстта от двете страни на самия изкоп. В дясно земната
маса била непосредствено до оградата на съседен имот. Свидетелят заявява, че не
е получавал указания къде да изсипва земната маса, действал е по своя преценка.
Наличието на пръст от двете страни на изкопа се потвърждава и от показанията на
свидетелите Г.Г. и А.К..
Съдът констатира известни несъвпадения в показанията на
св. А.Г. и св. Г.Г., които могат да бъдат обяснени с
изминалото време, индивидуалните възприятия на свидетелите, емоционалната
повлияност от случилото се и които бяха успешно преодолени чрез останалите,
разпитани по делото свидетели. Свидетелят А. Г. не си спомня дали подс. Д. е
бил на обекта преди възникване на злополуката, но заявява, че е видял и двамата
подсъдими след това на мястото на инцидента. В показанията си свидетелят Г.Г. съобщава, че техническият ръководител Л.Д. е бил при тях
на обекта, докато пристигне тръбата, която трябвало да сменят, след което се
отправил към долния изкоп. Уточнява, че в момента на срутването на земната
маса, подс. Д. не е бил на мястото на инцидента, а е бил на долния изкоп.
Свидетелите А. К. и С.М. заявяват, че и двамата подсъдими са били на мястото на
инцидента, а св. В.С. е чакал на улицата, за да посрещне линейката и полицията.
Противоречие съдът откри в показанията на св. А.Г.
относно местоположението на св. Г.Г. преди и по време
на инцидента. В тази част показанията му не се кредитират като достоверни, тъй
като не се подкрепят от останалия доказателствен материал. За посоченото
по-горе обстоятелство съдът дава вяра на съобщеното от св. Г.Г., който заявява, че заедно с пострадалия са почиствали
тръбата в изкопа.
Относно дължината на направения от св. А.Г. изкоп, както
и разменени реплики с пострадалия К., докато е бил затрупан от земната маса,
съдът приобщи показанията му от досъдебното производство, които той заяви, че
поддържа. Докато св. Г.Г. изтичал да извика на помощ
намиращите се на другия изкоп работници, св. А.Г. се опитал да говори с
пострадалия, като го попитал в какво положение се намира, за да не го нарани,
когато започне да копае с багера. Видно от показанията на притеклите се на
помощ свидетели С.Б. и Д.Д., както и тези на св. Г.Г., тримата откопавали с ръце затрупания работник и около 5
минути чували гласа на К., който викал „Помощ!“. Включил се и втори багер,
управляван от В. Т.. Това се потвърждава и от показанията на свидетелите А.Г., В.С.,
С.М., С.С. и А.К..
Последният е оказал първа помощ на пострадалия – изкуствено дишане и сърдечен
масаж, въпреки че след извеждането му на повърхността не е давал признаци на
живот. В този смисъл са и показанията на св. С.Б., както и обясненията на подс.
П..
Настоящият съдебен състав след внимателен прочит и анализ
на събраните по делото гласни доказателствени средства, пресъздаващи
обстоятелства от значение за предмета на доказване в настоящото наказателно
производство, прецени че показанията на разпитаните свидетели не разкриват
противоречия относно липсата на укрепителни елементи на изкопа, на който е
работел и пострадалият К.. В този смисъл са показанията на свидетелите С.Б. и А.
К.. Според подс. П., въпреки че както фирмата, така и подизпълнителите на
обекта са разполагали с укрепителни елементи и достатъчно друг материал, който
при необходимост да се ползва за укрепване – дървени греди, платна, дъски,
телескопични подпори и други, изкопът не е бил укрепен. Видно от приобщените
показания на св. Г.Г., дадени на досъдебното
производство, в този ден те не са ползвали стълба за влизане и излизане в
изкопа. За тази цел багеристът А.Г. изкопал две стъпала.
Анализирайки обясненията на подсъдимия И.П. самостоятелно
- от гледна точка на тяхната логическата убедителност и при съпоставката им с
останалите доказателства по делото, както и при съобразяване на специфичната им
процесуална природа, а именно, че освен доказателствено средство, са и средство
за защита, съдът възприе, че същите възпроизвеждат обективно обстановката на
инкриминираното деяние. С оглед на това съдът счете, че наред с характера им на
средство за защита, обясненията на подсъдимия в случая представляват годен и
достоверен източник на фактически данни за обстоятелствата по чл. 102 от НПК и
ползването им ще допринесе за установяване на обективната истина по случая,
поради което ги кредитира и включи в доказателствената основа при установяване
на представената в началото на изложението фактическа обстановка.
За съществувалите приживе отношения в семейството на
пострадалия и преживяванията им след научаване за злополуката съобщават свидетелите
А.К. (**), Н. П. (*), М.К. (*) и Н. Р. (*). От показанията им се установяват
добрите лични качества на починалия Б. К. като син, брат, съпруг и баща,
радостта му от раждането на детето му и полаганите от него грижи, както и
ангажирането му изцяло с издръжката и грижите на семейството си.
Показанията на всички разпитани по делото свидетели,
обсъдени по-горе, са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду
си по отношение на фактите, включени в главния предмет на доказване, като
настоящият съдебен състав не констатира наличието на данни, които да налагат
тяхното изключване от доказателствената съвкупност.
По отношение на писмените доказателствени средства и
тяхната процесуална годност, съдът намира, че приложените по делото протоколи
за оглед на местопроизшествие от 18.02.2015 г. (л. 13 – л. 14, том I от ДП) и
от 19.02.2015 г. (л. 21 – л. 23, том I от ДП), протокол за оглед на труп
(аутопсия) от 19.02.2015 г. (л. 103 – л. 104, том I от ДП) са годни
доказателствени средства, удостоверяващи процесуално-следствени действия,
извършени от компетентен орган, като съставените протоколи отговорят на
изискванията за съдържание по чл. 129 от НПК. В тази връзка следва да се
отбележи и това, че защитниците на подсъдимите не правят възражения по
доказателствената годност на същите.
Относими към предмета на доказване и имащи значение за
изясняване на фактическата обстановка по делото са и приобщените в процеса
писмени доказателства – трудови договори, протоколи за резултатите от извършено
разследване на трудова злополука, заверени копия от книги за инструктаж по
безопасност и др. При служебната им проверка, съдът не откри допуснати
нарушения при събирането на същите, които да обосновават изключването им от
доказателствения материал по делото. Освен това, те съответстват изцяло на
останалите, събрани по делото, доказателства, като по този начин потвърждават
изводите на съда досежно стеклите се събития.
В изводите си относно причините и
механизма на трудовата злополука, задълженията на пострадалия, допуснатите
нарушения, които са в причинно-следствена връзка с настъпилия резултат, съдът
изцяло възприе изготвената в хода на съдебното производство повторна съдебна строително-техническа
експертиза (том II, л. 413-480 на съдебното производство) като пълна,
ясна и обоснована. Същата се базира на всички събрани от досъдебното
производство доказателства, като експертите са отговорили аргументирано и
компетентно на всички зададени въпроси. Следва да се отбележи, че представеното
от инж. Гроздан Цветанов „особено мнение“ всъщност представлява
съкратен вариант на отговорите на поставените въпроси и не е в противоречие с
изготвената по делото експертиза от двамата експерти. При формиране на изводите
си по тези въпроси, съдът се довери по същество на заключенията на вещите лица
по повторната съдебна
строително-техническа експертиза, като взе предвид професионалната
компетентност на двамата експерти, изчерпателното отчитане на всички обективно
налични по делото доказателствени материали, както и данните от извършения
оглед на мястото, където е станал инцидентът.
Съдът възприема в пълнота и заключенията на извършените
по делото съдебномедицинска, химическа и криминалистическа /почеркова/
експертизи, тъй като счита, че вещите лица, изготвили същите, са дали
компетентни и професионални отговори на всички поставени въпроси, като
заключенията им са обосновани и категорични.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
По отношение обвинението срещу подс. Л.Д.:
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира, че подс. Л.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК, тъй като на 18.02.2015 г., около 15:50
часа, в гр. Бургас, на ул. „12-та“ в квартал Минерални бани, на строителен
обект „Интегриран проект за подобряване и развитие на инфраструктурата за
питейни и отпадъчни води на кварталите Банево, Ветрен и Минерални бани на гр.
Бургас“, в качеството на „**“ в „**“ *, причинил по непредпазливост смъртта на
Б. Ш. К., ЕГН ********** (строителен работник към „**“ *), поради немарливо
изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на
повишена опасност - извършване на строително-монтажни работи, състоящи се в
подмяна на нарушена водопроводна тръба, размер Ф-90, обработване на краищата на
тръбите, поставяне на муфа и свързване на тръбите, когато се срутила земна
маса, която затрупала Б. К., като нарушил:
·
чл. 26, т. 1 и чл.
49, т. 2 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни
и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи;
·
т. 1.1., т. 1.1.2.,
т. 1.24., т. 2.2. и т. 2.3. от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 2 от Наредба №
2/22.03.2004 г. - „Извършване на земни работи“;
·
т. 1.1.6., т. 2.2.
и т. 2.3. от „Инструкция за безопасност и здраве при работа, пожаро и аварийна
безопасност и опазване на околната среда при изпълнение на траншеен изкоп -
ИЗБЕ 110“;
·
стр. 1/4, ред 23,
24, 25 и 26 от „Инструкция за безопасност и здраве при работа, пожаро и
аварийна безопасност и възстановяване на околната среда при земни работи -
ръчно - ИЗБЕ 011“;
·
стр. 2/4, ред 8, 9,
10 от „Инструкция за безопасност и здраве при работа, пожаро и аварийна
безопасност и опазване на околната среда при механизирано извършване на земни
работи - ИЗБЕ 010“; и
·
т. 1.4.2.3. от
Работен проект Част: Конструктивна на обект Инженеринг /Проектиране и
строителство/ на ПСОВ в кв. Ветрен, гр. Бургас и квартали Ветрен, Банево и
Минерални бани, Подобект: водоснабдяване на кв. Минерални бани, Раздел IV „План
за безопасност и здраве“.
Доколкото нормата на чл. 123, ал. 1 от НК е
бланкетна, за съставомерността на деянието по този текст, е необходимо да се
установи, че деецът е допуснал нарушения на определени правила и норми за
охрана на безопасността на труда от съответен нормативен или подзаконов
нормативен акт, както и да се установи наличието на причинна връзка между тях и
настъпилия вредоносен резултат.
Правно регламентираното занятие или дейност, представляващо
източник на повишена опасност, може да обхваща както действия на пряко
изпълнение, така и дейност от организационен, ръководен и контролен характер.
Ето защо, съгласно т. 2 от Постановление № 2 от 27.09.1979 г. на Пленума на ВС,
субекти на престъплението по чл. 123, ал. 1 от НК могат да бъдат не само
преките изпълнители на правно регламентираното занятие или дейност, така и
лицата, които имат нормативни задължения по организирането, ръководенето или
контролирането на тази дейност за нейното правилно и безаварийно осъществяване.
Следва да се има предвид, че наказателноправната отговорност на субекта на престъплението по чл. 123 НК не
зависи от наличието или липсата на изрядно документално възлагане за осъществяваната
от него дейност, а от установяването на фактическото й извършване. Следователно
за качеството на подс. Д. като ** на конкретния обект не е наложително това да
става с трудов договор, какъвто в случая е налице. От значение за качеството на
субект на престъплението е обстоятелството, че подс. Д. фактически е изпълнявал
тази дейност и тя му е била възложена от ръководството на дружеството.
Сключването на трудов договор за технически ръководител е свързано преди всичко
с отговорностите по Кодекса на труда и е без значение за наказателната
отговорност.
С оглед на това, съдът прие, че подсъдимият Л.Д. се явява годен
субект на престъплението по чл. 123, ал. 1 от НК. Безспорно е установено по
делото, че подс. Д. е бил назначен на длъжността “**“ в „**“ * (трудов договор
№ 01132/31.05.2014 г. - том I, л. 176-184 ДП). От фактите по делото, безспорно
се изясни, че към инкриминираната дата – 18.02.2015 г., подс. Д. е изпълнявал
длъжността **, включително и по отношение осигуряването на безопасни и
здравословни условия на труд, като е инструктирал работниците и е контролирал
спазването на тези условия на труда. Обстоятелството, че и други лица,
ангажирани с процесния обект са имали задължения, свързани с безопасните и
здравословни условия на труд на работещите, е ирелевантно към отговорността на
подсъдимия Д., доколкото същата е лична и произтича от собствените му
нормативни задължения в тази връзка.
Изпълнявайки функциите на технически ръководител на
обекта, подсъдимият Д. се явява адресат на разпоредбата на чл. 26, т. 1 от
Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на СМР, като е бил длъжен да изпълнява и
контролира спазването на изискванията на Закона за здравословни и безопасни
условия на труд /ЗБУТ/. Като ** на обекта подс. Д. е нарушил и чл. 49, т. 2 от
същата наредба, задължаваща го да предприеме подходящи мерки за безопасност,
включващи оформяне на откоси или използване на подходящо укрепване. Въвеждането
на такива изисквания от законодателя се извежда от това, че извършване
на строително-монтажни работи, състоящи се в подмяна на нарушена водопроводна
тръба, размер Ф-90, обработване на краищата на тръбите, поставяне на муфа и
свързване на тръбите е правно регламентирана дейност, източник на повишена
опасност. За упражняването на тази дейност се изискват специални знания или
опитност по силата на нормативен акт, като същевременно тази дейност
представлява източник на повишена опасност, защото и най-малкото отклонение от
правилата за дейността създава опасност за живота и здравето на други лица. В този смисъл подс. Д.
е имал задължения по силата на закона във връзка с организацията,
ръководството и контрола на правно регламентираната дейност, съставляваща
източник на повишена опасност.
За този изкоп най-важното действие по отношение на
безопасната работа е било неговото укрепване преди работниците да влязат в него
и да предприемат действия по подмяна на тръбата. Това е залегнало в проектната
документация (проекта по част ВиК и план за безопасност и здраве), в правилата
и разпоредбите на Наредба № 2/22.03.2004 г. в частта „Извършване на земни
работи“, както и в стр. 1/4, ред 23, 24, 25 и 26 от „Инструкция за безопасност
и здраве при работа, пожаро- и аварийна безопасност и възстановяване на
околната среда при земни работи - ръчно - ИЗБЕ 011“.
Това немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник
на повишена опасност, е намерило израз и в нарушаване от страна на подс. Д. и нормите
на т. 1.1, т. 1.1.2. и т. 1.24. от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 2 от Наредба №
2/2004 г., съдържащи нормативните изисквания, които е необходимо да се спазват
при извършване на земни работи, а именно преди започване на изкопните работи,
трябва да се извърши монтиране на ограждащи и предпазни съоръжения. В настоящия
случай това не е сторено. Съгласно т. 1.24. от същото приложение, разполагането
на земна маса, строителни продукти, съоръжения и други, както и движението на
строителни машини се допуска извън зоната на естественото срутване на откосите
на изкопите на разстояние не по-малко от 1,0 метър от горния им ръб. В случай
на укрепени изкопи тези дейности могат да се извършват и в зоната на
естественото срутване на откосите на изкопите, когато при оразмеряване на
укрепването им са взети предвид съответните натоварвания. Тези изисквания са
залегнали и в стр. 2/4, ред 8, 9, 10 от „Инструкция за безопасност и здраве при
работа, пожаро- и аварийна безопасност и опазване на околната среда при
механизирано извършване на земни работи - ИЗБЕ 010“ и т. 1.4.2.3. от Работен
проект Част: Конструктивна на обект Инженеринг /Проектиране и строителство/ на
ПСОВ в кв. Ветрен, гр. Бургас и квартали Ветрен, Банево и Минерални бани,
Подобект: водоснабдяване на кв. Минерални бани, Раздел IV „План за безопасност
и здраве“.
В случая безспорно се установи липсата на укрепителни елементи на изкопа,
на който е работел и пострадалият К.. В този смисъл са показанията на
свидетелите Г.Г., С.Б., А. К.. За липсата на такова
укрепване сочи и фотоалбумът, изготвен при извършения оглед на
местопроизшествие на 18.02.2015 г. (т. I, л. 13-20 от ДП). Без значение е
причината, поради която ** – подс. Д., не е наредил такова укрепване на изкопа
- дали за икономия на материали, дали за икономия на време или на финансови
средства. Необходимо е да се отбележи, че според подс. П. с укрепителни
елементи и с достатъчно друг материал, който при необходимост да се ползва за
укрепване, са разполагали както фирмата изпълнител, така и подизпълнителите на
обекта, но въпреки това изкопът не е бил укрепен.
Според експертите от приетата от съда повторна съдебна
строително-техническа експертиза, безопасният начин за извършване на подмяна на
повредената водопроводна тръба, е следният:
-
извършване на
машинен изкоп с багер за достигане до повредената водопроводна тръба;
-
изкопаните земни
маси да се складират на разстояние min 1 метър от ръба на откоса/изкопа, а при
невъзможност – да се извозват на депо;
-
направа на укрепен
изкоп в участъка, в който ще се подменя водопроводната тръба;
-
ръчен изкоп за
разкриване на повредената водопроводна тръба. Работниците се допускат за работа
в изкопа, след като е извършено укрепването;
-
изрязване и
отстраняване на нарушената водопроводна тръба;
-
поставяне на нова
водопроводна тръба, заваряване и снаждане с положения водопровод;
-
изпитване на
участъка и направа на обратен насип.
Именно
подс. Д., в качеството си на „**“, е следвало да провери укрепването на изкопа
и разстоянието на изкопаната пръст от ръба на изкопа и ако всичко е изпълнено
според нормативните изисквания, да разреши навлизането на работници в
обезопасения изкоп. Като е допуснал работници да
извършват определени дейности в необезопасен изкоп, без да е извършил проверка
за устойчивостта на откосите и при поява на опасност от свличания, да разпореди
на работещите незабавно излизане от изкопа, подс. Д. е нарушил правилата за
изпълнение на строителни и монтажни работи в неукрепени изкопи, съгласно които
такива се извършват, след като техническият ръководител установи изправното и
безопасно състояние на стените на изкопите - т. 2.2. и т. 2.3. от Приложение № 1
към чл. 2, ал. 2 от Наредба № 2/2004 г. и т.
1.1.6., т. 2.2. и т. 2.3. от „Инструкция за безопасност и здраве при работа,
пожаро- и аварийна безопасност и опазване на околната среда при изпълнение на
траншеен изкоп - ИЗБЕ 110“.
Вещите лица са категорични, че от техническа гледна точка
настъпилата злополука с пострадалия Б. К. е била предотвратима, ако работите са
били извършени в посочения порядък и са били взети всички други мерки за
безопасност.
Констатираните по-горе нарушения на подзаконовите нормативни актове от
страна на подс. Д., целящи да осигурят здравословни и безопасни условия на
труд, са в причинно-следствена връзка с настъпилия общественоопасен резултат -
смъртта на пострадалия Б. К.. Съгласно заключението на
съдебномедицинската експертиза, непосредствената причина за смъртта на Б. К. е
острата дихателна недостатъчност, развила се от обездвижване на гръдния кош,
причинено именно от затрупалата го земна маса.
От субективна страна
деянието е осъществено от подсъдимия Д. по непредпазливост по смисъла на чл.
11, ал. 3, предл. първо от НК, като деецът не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Подсъдимият е съзнавал, че той е ** на обекта, от когото зависи съхраняване
живота и здравето на работниците на този строителен участък и при неизпълнение
на вменените му задължения от посочените нормативни актове, регламентиращи
дейността му, източник на повишена опасност, ще настъпят предвидените
съставомерни последици. Налице е немарливо изпълнение на тези задължения по
посочените по-горе съображения.
Според настоящия съдебен състав, неотносимо към
отговорността на подсъдимия Д. се явява общото задължение по чл. 33 от ЗЗБУТ,
изискващо всеки работещ да се грижи за здравето и безопасността си, както и за
здравето и безопасността и на другите лица, пряко засегнати от неговата
дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя
инструкции. Разпоредбата няма конкретен адресат, а вменява това общо задължение
към неограничен кръг работещи лица. Неотносими към отговорността на подс. Д. са
и текстовете на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 от Наредба № 2/22.03.2004 г.
за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи, както и т. 3 и т. 4.2. от
Длъжностна характеристика на „Технически ръководител на строеж“. Предвид на
това, съдът призна подсъдимия Д. за невиновен в това да е осъществил
престъплението по чл. 123, ал. 1 от НК, след като е нарушил посочените
разпоредби.
По отношение обвинението срещу подсъдимия И.П.:
По делото не се установяват два от задължителните
обективни признаци на престъпния състав по чл. 123, ал. 1 от НК. На първо място
отсъства деяние (действие или бездействие), осъществено конкретно от подс. И.П.,
което да представлява нарушение или неизпълнение на посочените от прокурора в
обвинителния акт закони и подзаконови нормативни актове, уреждащи задължителни правила за безопасни и
здравословни условия на труд. Казаното
дава основание на съда да счита, че установеното по делото поведение на подс. П.
не е довело, нито е способствало или подпомогнало настъпването на съставомерните
престъпни последици.
На следващо място, поради липса на конкретни действия и
бездействия на подсъдимия П., които да представляват немарливо изпълнение на
правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - извършване
на строително - монтажни работи, състоящи се в подмяна на нарушена водопроводна
тръба, размер Ф-90, обработване на краищата на тръбите, поставяне на муфа и
свързване на тръбите, съдът констатира отсъствие на доказана
причинно-следствена връзка между поведението на подсъдимия П. и престъпните
последици, настъпили в резултат от трудовата злополука. Една част от посочените
от прокурора допуснати нарушения, визират общи задължения за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд (чл. 33 от ЗЗБУТ;
чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи. Друга част от текстовете, посочени като нарушени,
касаят преки задължения на техническия ръководител, а не
на ръководителя на обекта, на каквато длъжност е бил назначен подс. И.П. в „**“
* – чл. 26, т. 1 и чл. 49, т. 2 от Наредба №
2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд при извършване на строителни и монтажни работи; т.
1.1., т. 1.1.2., т. 1.24., т. 2.2. и т.
2.3. от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 2 от Наредба № 2/22.03.2004 г. -
„Извършване на земни работи“; т. 1.1.6., т. 2.2. и т. 2.3. от „Инструкция за безопасност и здраве
при работа, пожаро- и аварийна безопасност и опазване на околната среда при
изпълнение на траншеен изкоп - ИЗБЕ 110; стр. 1/4, ред 23, 24,
25 и 26 от „Инструкция за безопасност и здраве при работа, пожаро- и аварийна
безопасност и възстановяване на околната среда при земни работи - ръчно - ИЗБЕ
011“; стр. 2/4, ред 8, 9, 10 от „Инструкция за безопасност и здраве при работа,
пожаро- и аварийна безопасност и опазване на околната среда при механизирано
извършване на земни работи - ИЗБЕ 010“; т. 1.4.2.3. от Работен проект Част:
Конструктивна на обект Инженеринг /Проектиране и строителство/ на ПСОВ в кв.
Ветрен, гр. Бургас и квартали Ветрен, Банево и Минерални бани, Подобект:
водоснабдяване на кв. Минерални бани, Раздел IV „План за безопасност и здраве“);
т. 3 и т. 4.2. от Длъжностна характеристика на
„Технически ръководител на строеж“. В посочените разпоредби
не се съдържат конкретни правила за поведение или задължения, които да се
вменят за изпълнение от ръководителя на обекта.
Причинно-следствената връзка (пряка или под формата на
причинно-следствен процес, започнат, развит или завършен с престъпно действие
или бездействие на дееца) е задължителен обективен признак на разглежданото
престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК. В този контекст, не всяко нарушение или
отклонение от правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на
труд може да обоснове наказателна отговорност за професионална непредпазливост,
а само тези нарушения, които са обусловили и довели до смъртта или тежката
телесна повреда на работника, и които, ако не са били допуснати, такъв резултат
не би настъпил. По делото е безспорно установено, че подсъдимият П. е извършил
нормативно вмененото му задължение по осигуряване безопасността на труда и
здравето на работниците на строителен обект „Интегриран проект за подобряване и
развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води на кварталите Банево,
Ветрен и Минерални бани на гр. Бургас“, на който е бил ръководител. От анализа
на събраните доказателства и доказателствени средства се установи, че на
пострадалия и на свидетелите от двата екипа подс. П. е провел начален и
ежедневен инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана,
документиран в инструктажните книги (том I, .л. 215- 219, том III, л. 190-198
от ДП).
Предвид
липсата на задължителни обективни елементи от състава на престъплението, съдът
намира за безпредметно обсъждането на субективната му страна.
По изложените съображения и на основание чл. 304 от НПК съдът
призна подсъдимия И.П. за невиновен и го оправда по обвинението за извършено
престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА
НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по
чл. 123, ал. 1 от НК, законодателят е предвидил наказание от една до шест
години лишаване от свобода.
При определяне на
наказанието на подсъдимия Л.Д., съдът се съобрази с императивните критерии на
чл. 54 от НК, ръководейки се от степента на обществена опасност на деянието и
дееца и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Съдът съобрази
принципно високата степен на обществена опасност на деянието и конкретната
индивидуална тежест на извършеното от подс. Д. престъпление, характеризираща се
с множеството нарушения на разпоредби на нормативни и ненормативни актове,
предписващи осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. Обществената
опасност на личността му, преценена с оглед чистото му съдебно минало и
отсъствието на данни за други противообществени прояви, съдът прецени като
ниска. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът съобрази трудовата му
ангажираност, семейното му положение и добросъвестното процесуално поведение. Настоящият съдебен състав счита, че продължителният период
от време, изминал от извършване на деянието и до налагане на наказанието,
следва да се отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство, но не и като
изключително такова. Продължителността на настоящото наказателно производство,
макар и да е значителна, не следва да се цени като прекомерна и не придобива
изключителен характер. Нарушаване правото на справедлив съдебен процес по чл. 6,
§ 1 от ЕКПЧ, включващ и разглеждане на делото в разумен срок, подлежи на
компенсация чрез намаляване на наказанието. Доколко продължителността на едно
производство е разумна, следва да се преценява в светлината на конкретните
обстоятелства по делото, като се прилагат критериите, изведени в практиката на
Европейския съд по правата на човека, а именно сложността на делото, поведението
на подсъдимите лица и това на компетентните органи, а не само с оглед времевата
продължителност на процеса.
Съвкупната обективна преценка на очертаните и изложени по-горе от съда
факти, характеризиращи в позитивен план подс. Д., не дават основание за
индивидуализиране на наказанието при условията на чл. 55 НК, тъй като изброените
смекчаващи отговорността обстоятелства не са нито многобройни, нито
изключителни, а и при наличието на отегчаващи такива, не могат да обосноват
несъразмерност между извършеното престъпление и най-лекото предвидено в закона
наказание.
При тези данни и
съобразно изискванията на чл. 54 от НК, съдът прие, че наказанието по отношение
на подсъдимия Д., за извършеното от него престъпление, следва да се определи
при превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, поради
което и определи като справедливо наказание лишаване от свобода за срок от една
година.
Като взе предвид, че
са налице законовите предпоставки за приложение разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК и като съобрази изложените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, съдът намери, че за постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК и най-вече за поправянето и превъзпитаването на подсъдимия Д., не е
наложително той ефективно да изтърпи наложеното му наказание. До момента подсъдимият не е имал
противообществени прояви. По мнение на съда воденото наказателно
производство срещу него само по себе си е започнало да оказва върху него
поправящо и превъзпитаващо въздействие. Наред с това установените по делото
положителни характеристични данни за личността на подсъдимия, налагат извод за
постижимост на основната цел на наказанието лишаване от свобода - поправянето
на дееца, без да се налага подсъдимият да бъде изолиран от обществото, като
чрез подходящ изпитателен срок ще се реализира напълно предупредителния
потенциал на условното осъждане. При преценка на справедливото наказание трябва
да бъде отчетен превесът на специалната над генералната превенция и това, че
наказанието служи за превъзпитание на извършилия престъплението и за защита на
обществото от подобни посегателства. По делото не съществуват доказателства, че
за превъзпитанието на подс. Д. е необходимо той да бъде изолиран от обществото,
която е целта на ефективното наказание, нито, че е налице реална опасност при
отлагане на изпълнението му той да извърши ново престъпление. В настоящото
производство данните по делото характеризират подс. Д. като личност с много
ниска степен на обществена опасност и постановяване на изтърпяването на
наложеното наказание ефективно би било неоправдано с оглед постигане на целите
по чл. 36 НК. Поради изложеното и за да се постигне принципът за справедливост
на наказанието, чрез неговата индивидуализация, настоящият състав счита, че на
основание чл. 66, ал. 1 НК изтърпяването на наказанието една година лишаване от
свобода следва да се отложи за срок от три години.
Съдът счита, че така наложеното наказание е справедливо, съответства на
обществената опасност на деянието и на дееца, достатъчно е за оказване на
предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие както върху самия
подсъдим, така и върху останалите членове на обществото.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:
Съдът приема, че
предявените от М.Е.К. и А.Б.К., действащ лично и със съгласието на майка си М.Е.К.,
А.М.К. и Н.А.П. граждански искове срещу подс. И.П. се явяват недоказани по
основание, тъй като не е налице деяние, осъществяващо състава на чл. 123, ал. 1
от НК, с което подсъдимият П. да е осъществил фактическия състав на
непозволеното увреждане по чл. 45, вр. чл. 52 от ЗЗД, както и виновно да е
причинил на пострадалия претендираните от наследниците неимуществени вреди. Не
е налице и причинна връзка между противоправно осъществено от подсъдимия П. деяние
и причинени на пострадалия в резултат от това деяние вреди. Предвид изложеното съдът
изцяло отхвърли гражданските искове, предявени срещу подсъдимия И.П. като
неоснователни.
Предявените от М.Е.К.
и А.Б.К., действащ лично и със съгласието на майка си М.Е.К., А.М.К. и Н.А.П.
граждански искове срещу подсъдимия Л.Д. са доказани по основание при условията
на чл. 45 от ЗЗД. Гражданските ищци са материално легитимирани да участват в
наказателния процес и да претендират обезщетение за неимуществени вреди от
причинената смърт на техния близък. Поведението на подсъдимия Д., осъществяващо
състава на престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК, е елемент от фактическия
състав на непозволено увреждане, обуславящ основателност на претенция за
обезвреда по чл. 45 от ЗЗД. С оглед данните по делото, безспорно гражданските
ищци са претърпели душевни болки и страдания от внезапната и неочаквана смърт
на близък човек – техния съпруг, баща, син и брат Б. К., и това обуславя извод за
основателност на гражданската им претенция.
В конкретния случай
по делото се установи, че между починалия и ищците са съществували отношения на
привързаност, грижа и разбирателство. Отношенията в семейството на пострадалия
са били много добри. Той е бил стожерът на семейството, на чиято помощ са
разчитали съпругата и детето му. След смъртта му, съпругата и детето на
починалия завинаги са били лишени от възможността да получават неговата
подкрепа - духовна и материална, да разчитат на съветите му, да споделят с него
щастливите събития и трудностите в своя живот. Настъпилата внезапна смърт на Б.
К. най-тежко се е отразила на сина му. Поради крехката му възраст, се е
наложило да пие успокоителни хапчета, предписани от детски психолог, за да може
да приеме загубата на своя баща. Невъзвратима е загубата и за майката и
сестрата на пострадалия К.. След неговата смърт те също са лишени от моралната
опора и подкрепа на най-близкия си човек, като до края на живота си ще трябва
да живеят с болката от шокиращата и нелепа загуба на син и брат.
При определяне на
размера на неимуществените вреди, съдът изхожда от критериите за справедливост,
визирани в чл. 52 ЗЗД. Предвид необратимия характер на получените увреди, при
отчитане на внезапността на загубата на съпруг, баща, син и брат на ищците,
обстоятелството, че са лишени завинаги от неговите грижи и подкрепа, и съобразявайки
обстоятелството, че смъртта на пострадалия се дължи на непредпазливи, а не на
умишлени действия на подсъдимия Д., съдът намира, че справедливо и съответно на
понесените от гражданските ищци М.К. и А.К. болки и страдания се явява
обезщетение в размер на по 100 000 (сто хиляди) лева за всеки един от тях и в
размер на по 20 000 (двадесет хиляди) лева за А.К. и Н.П., ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането.
Същевременно при
определяне обезщетението за всеки един от гражданските ищци, съдът взе предвид
постигнато споразумение от 07.02.2020 г. между М.К. и А.К., последният действащ
лично и със съгласието на своята майка, и „**“ * гр. ** (работодател на
починалия), с което на наследниците на К. е изплатена сума в размер на 150 000 (сто
и петдесет) лева, представляваща обезщетение за претърпени от тях неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на трудовата злополука –
18.02.2015 г., до пълното изплащане на сумата, както и сторените по гр.д. №
79930/2018 г. по описа на СРС разноски. Получените
обезщетения са въз основа на предявен иск с правно основание чл. 200 от КТ и не
касае правосубектността и съответната имуществена отговорност, която следва да
понесе подсъдимият Д. в настоящия процес. Предвид горното, при
определяне размера на дължимото се такова за М.К. и А.К., съдът съобрази реално
полученото обезщетение, заплатено от работодателя на починалия, за репариране
на вредите и осъди подсъдимия Л.Д. да заплати на двамата сумите от по 25 000 (двадесет
и пет хиляди) лева, като отхвърли гражданските искове за неимуществени вреди за
разликата над тази сума до предявения размер от по 100 000 лева за всеки един
от тях.
Съдът осъди
подсъдимия Л.Д. да заплати на гражданските ищци А.К. (майка) и Н.П. (сестра),
сумите от по 20 000 (двадесет хиляди) лева на всеки един от тях, представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно
със законната лихва от датата на настъпилото увреждане – 18.02.2015 г. до
окончателното изплащане на сумата, като отхвърли гражданските искове за неимуществени вреди за разликата над 20 000
лева до предявения размер от по 75 000 лева за всеки един от тях.
ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
По отношение на веществените доказателства по делото,
съдът постанови след влизане в сила на присъдата 1 брой синя
плетена шапка - да се върне на М.К.; работна ръкавица и белачка с оранжева
ръкохватка - да се върнат на „**“ **; торбичка с пръст от изкопа - да се
унищожи като вещ без стойност.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
Съдът, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, осъди подсъдимия Л.Д.
да заплати на частния обвинител и граждански ищец М.К. сумата от 1200 (хиляда и
двеста) лева, представляваща направени от същата разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение за повереника й адв. Стоян Иванов от АК – Бургас,
както и да заплати на частните обвинители и граждански ищци М.К., А.К., А.К. и Н.П.
сумата от 4300 (четири хиляди и триста) лева, представляваща направени от същите
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за повереника им адв. Нели Боянина от АК – Благоевград.
Съдът, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, осъди
подсъдимия Л.Д. да заплати в полза на държавата, по сметка на ОД МВР – Бургас -
сума в размер на 606,77 лева, и по сметка на Окръжна прокуратура – Бургас –
сума в размер на 655,62 лева, представляващи направени по делото разноски в
досъдебната фаза, както и по сметка на Окръжен съд – Бургас сума в размер на
2648 лева, представляваща направени по делото разноски в съдебното
производство, и сума в размер на 3 600 лева, представляваща дължима държавна
такса върху уважения размер на гражданските искове.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: