№ 897
гр. *****, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20244430101421 по описа за 2024 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното
Иск с правно основание чл.43 ГПК
Подадена е искова молба от Н. Г. П. с ЕГН ********** от гр.**** бл.39
вх.Б ап.1 против **** ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
гр.****** №260 и ***** ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.****** №6. Ищецът твърди, че по издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по ч.гр.д. №2349/2012г. бил
издаден изп.лист в полза на ***** за дължима сума в размер на 12877,90 лева,
от които 11000 лева главница, 1877,90 лева лихви, законна лихва и разноски.
Сочи, че през 2012г. при ***** било образувано изп.дело №472/2012г. и по
него са провеждане изп.действия. През 2013г. на длъжника бил наложен
запор върху трудовото възнаграждение. През месец юни 2019г. изп.дело било
прекратено поради перемпция, тъй като от юни 2017г. по делото не били
извършвани изп.действия. Твърди, че през ноември 2016г. и април 2019г.
ищецът получавал от ответника ***** писмо с един същ текст, с което бил
уведомен за прехвърленото вземане. Твърди, че през август 2019г. е
образувано ново изп.дело и на длъжника била изпратена покана за
доброволно изпълнение от 29.08.2019г. По същото изп.дело **** наложила
запор със запорно съобщение от 30.11.2023г., по което били удържани суми.
Сочи, че общият срок на бездействие на кредитора е в период от юни 2017г.
1
до 30.11.2023г., поради което още през юни 2022г. била изтекла петгодишна
давност. Отделно от това сочи, че първото изп.дело било образувано при
*****, а през юни 2019 било прекратено поради перемпция.
Второто изп.дело било образувано през август 2019г от „*****, по
което дружество се е представило като правоприемник на *****. Сочи, че към
длъжника „***** се е представил като правоприемник на ***** едва с
уведомление от 12.02.2024г. и с него се съобщава че от 18.01.2016г. с договор
за цесия ***** е прехвърлило вземанията си от ищеца. Твърди, че това
уведомление не е връчено на ищеца срещу подпис. Твърди, че длъжникът
трябва да бъде уведомен за прехвърляне на вземанията си от първоначалния
кредитор, а не от новия кредитор. Твърди, че с уведомлението на длъжника не
е представено пълномощно, с което първоначалния кредитор е упълномощил
цесионера да уведоми длъжника.
Сочи, че е изтекла погасителна давност за вземането и едновременно с
това длъжникът не е редовно уведомен за цесията.
В заключение моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ищецът Н. Г. П. не дължи на „***** сумата от 11000 лева
главница поради погасяване на вземането по давност.
В едномесечния срок е постъпил писмен отговор, с който ответникът
„***** оспорва иска. Сочи, че давност не е текла до 26.06.2015г., а през 2019г.
е подадена молба за образуване на изп.дело, в което е посочен способ и
давността е прекъсната. Впоследствие през 2021г. и 2023г. взискателят е
правил искания за налагане на запор върху трудово възнаграждение, като тези
действия също прекъсват давността. Твърди, че когато в изп.дело е поискан
нов способ, след като е настъпила перемпция, съдебният изпълнител е длъжен
да образува ново изп.дело, тъй като старото е прекратено по право. Отделно
от това навежда доводи, че с изтичане на погасителната давност не се
погасява самото вземане, а възможността да бъде принудително събрано.
Вземането продължава да съществува като естествено задължение и
длъжникът продължава да дължи, но възможността е ограничена само до
доброволното изпълнение.
Ответникът **** ЕИК ********** не представя писмен отговор в
едномесечния срок и не ангажира становище по исковата молба.
Съдът приема, че искът е предявен както срещу „***** така и срещу
*****, тъй като същият е посочен като ответник в исковата молба. Съдът
приема, че искът, предявен срещу ***** е недопустим и в тази част,
производството по делото следва да бъде прекратено поради недопустимост.
Надлежни страни в производството по чл.439, ал.1 ГПК са страните по
изпълнителното дело. В случая е налице частно правоприемство в резултат на
прехвърляне на едно право след издаването на изпълнителен лист и като
взискател активно легитимиран е частния правоприемник. Възникналата, след
влизане в сила на решението изпълнителна сила се разпростира и спрямо
правоприемниците на страните.
2
Изпълнителният лист е издаден в полза на „**** на 18.04.2012г. и
изпълнително дело № 472/2012г. е образувано на 02.07.2012г. по молба на
„****.
След сключване на Договор за цесия от 18.01.2016г., на 25.06.2019г. по
молба на „***** е образувано изп.дело № 383/2019г.
Надлежна пасивна процесуална легитимация по делото има само
взискателят, който е придобил вземането след прехвърлянето, а именно
цесионерът. При наведени в исковата молба твърдения за настъпили след
влизане в сила на изпълнителното основание факти (в случая се навеждат
доводи за погасителна давност), с които се свързва недължимост на
претендираното от конституирания като взискател ответник, предявеният от
ищеца иск по чл.439 ГПК се явява допустим само спрямо цесионера, тъй като
установяването на тези факти е в състояние да рефлектира върху
дължимостта на процесното вземане, като в случая, дали ответникът е
кредитор или не, е въпрос по съществото на спора. (Определение
№504/18.10.2016г. на ВКС по ч.т.д.№1819/2016г., II т.о.) В настоящето
производство участниците са страните по изпълнителното дело, а именно
взискателят и длъжникът, поради което е недопустимо субективно
съединяване на искове, при условие, че „******** не е взискател по делото.
Ето защо, съдът счита, че предявеният срещу „******** иск по чл.439 ГПК е
недопустим и производството в тази част следва да се прекрати поради липса
на правен интерес.
По отношение твърденията на ищеца, че не е уведомен за цедиране на
вземането, съдът приема, че това обстоятелство има отношение само към
противопоставимостта на договора спрямо длъжника и трети лица.
Съобщаването по чл.99, ал.4 от ЗЗД има за цел да създаде достатъчна
сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и
ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му спрямо лице, което е
легитимирано по смисъла на чл.75, ал.1 ЗЗД. Длъжникът може успешно да
възразява за липсата на уведомление, само ако едновременно с това твърди,
че вече е изпълнил на стария кредитор до момента на уведомяването /в този
смисъл Определение № 978/18.07.2011г., IV г.о. на ВКС/. В случая ищецът не
навежда доводи, че е изпълнил на стария кредитор.
Към делото са приети приложените в копия две изпълнителни дела, в
които следва да се проследят извършените действия и съответно да се
установи налице ли е настъпила погасителна давност по отношение на
правото да се претендира вземането.
Видно е, че с молба от 02.07.2012г. е образувано изп.дело №472 на
***** с рег.№ на НК 814 и район на действие ОС *****. В молбата за
образуване взискателят е посочил, че желае налагане на възбрана върху
недвижим имот, собственост на длъжниците и запор върху трудовите им
възнаграждения. На 12.01.2013г. е изпратено запорно съобщение до
работодателя на ищеца „****“ **** гр.*****.
3
Според Тълкувателно решение №3/28.03.2022г. постановено по
т.д.№3/2020г., ОСГТК на ВКС, докато е траел изпълнителният процес
относно вземанията по образувани изпълнителни дела преди обявяването на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г ., ОСГТК, ВКС,
давност за тези вземания не е текла. Следователно и по настоящето дело
давността е започнала да тече от 26.06.2015г., от когато е обявено за загубило
сила ППВС №3/1980г. Следователно относно процесното вземане давност е
започнала да тече от 26.06.2015г.
На 25.06.2019г., новият взискател „***** образувал изпълнително дело
№383/2019 по описа на **** *****, peг.№ 814 при К****, преди да изтече
петгодишния давностен срок като още с молбата поискал изпълнителни
действия, които да обезпечат и удовлетворят вземането и заплатил
съответните такси. Видно от приложеното изп.дело, взискателят поискал
налагане на запор върху активи на длъжника, за което заплатил такса по т.9
от ТТРЗ****.
Видно е, че на 29.08.2019г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника.
Установява се, че на 23.04.2021г. взискателят с писмена молба по
делото поискал справки за трудови договори, налични банкови сметки и
налагане на запори върху установените активи на длъжника.
На 20.05.2021г. поискал налагане на запор върху банкова сметка на
длъжника в Те-Дже Зират Банкасъ.
На 17.03.2023г. поискал налагане на запор върху банкова сметка на
длъжника в Общинска банка АД.
На 30.11.2023г. бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника, получавано от ****
Видно е, че с всяка от двете молби за образуване на изп.дело
взискателят е посочил изпълнителен способ, с което съдът приема, че е
прекъсната давността. Това се отнася и до подадените от взискателя молби, с
които посочва способ на принудително изпълнение. По този въпрос съдът
споделя доводите на ответника, че в Решение №3/04.02.2022г. по гр.д.
№1722/2021г. на ВКС, е разгледано даденото с т.10 от ТР №2/26.06.2015г. по
т.д.№2/2013г. ОСГТК на ВКС тълкуване по отношение на валидните
изпълнителни действия като действия за принудително събиране на
паричното притезание, предприети от съдебния изпълнител по редовна молба
за изпълнение. Съдебната практика приема, че редовна е молбата за
изпълнение, в която взискателят е посочил изпълнителен способ за
осребряване на имуществото на длъжника (чл.426 ал.2 ГПК), включително
когато първоначалната й нередовност е била поправена в срок, както и
молбата при възлагане по чл.18 З****. Съдът споделя доводите на ответника,
че действието на принудително изпълнение, предприето въз основа на
редовната молба, е валидно в смисъла на тълкувателния акт и прекъсва
погасителната давност за паричното притезание, съгласно чл.116 б.„в“ ЗЗД.
4
Основанието по чл.116 б.„в“ ЗЗД не изисква изпълнителните действия да са
част от изпълнителен способ, приключил с осребряване на имуществото на
длъжника преди настъпилата перемпция по чл.433 ал.1 т.8 ГПК, нито трети
лица да са придобили права поради запори и възбрани, наложени преди
перемпцията. Обявяването на допълнителни условия към това основание за
прекъсване на погасителната давност, които не произтичат от фактическия
състав на разпоредбата, неоправдано би ограничило приложното й поле.
Видно от приложените в копия изпълнителни дела, в периода
25.06.2019г. до 30.11.2023г. между действията на принудително изпълнение
не е изтичал срок по-дълъг от 2 години и съдът приема, че изпълнителното
дело не е било прекратявано по силата на закона.
Следва да се отбележи за пълнота, че изтеклата давност не води до
погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително
изпълнено. Вземането продължава да съществува като естествено и
длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е
ограничена само до доброволното му изпълнение.
Следователно за по-голяма прецизност, следва да се посочи, че
претенцията на ищеца е да бъде признато за установено, че поради давност не
съществува правото на принудително изпълнение за сумата за дължима
главница частично в размер на 11000 лева, произтичащи от договор за банков
кредит № FL 525077 /22.04.2020г. по влязлата в сила заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 2349/2012г. по описа на Рс *****.
При така изложеното, съдът приема, че предявеният иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника разноски в размер на 100 лева за юрк.възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството в частта относно предявения от Н. Г. П.
с ЕГН ********** от гр.**** бл.39 вх.Б ап.1 против **** ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление гр.****** №260 иск с правно основание
чл.439 ГПК поради недопустимост.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Г. П. с ЕГН ********** от гр.**** бл.39
вх.Б ап.1 против ***** ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.****** №6, иск с правно основание чл.439 ГПК, че поради давност не
съществува правото на принудително изпълнение частично за сумата 11000
лв. – главница, произтичаща от договор за банков кредит от № FL 525077
/22.04.2020г. по влязлата в сила заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по
ч.гр.д. № 2349/2012г. по описа на РС *****.
ОСЪЖДА Н. Г. П. с ЕГН ********** от гр.**** бл.39 вх.Б ап.1 да
5
заплати на ***** ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.****** №6 разноски в размер на 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните, а в частта за прекратяване има характер на
определение и подлежи на обжалване в едноседмичен срок с частна жалба.
Съдия при Районен съд – *****: _______________________
6