Р Е Ш Е Н И Е
град Ловеч, 10.07.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в открито заседание на четвърти юли, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ШОЛЕКОВА
при секретаря: ВАНЯ КИРИЛОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 555 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:
С Електронен фиш Серия К № 1474109 на ОД на МВР Ловеч на
И. Н.И., ЕГН: ********** е наложена на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, глоба в размер на 200.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 23.09.2016 г. в 07:01 часа на Път І - 4 км. 65+700, бензиностанция „Петрол”, посока гр.Варна, землището на с.Малиново, извън населено място при въведено ограничение на скоростта с п.з.В-26 60 км/ч и ПЗ Е-24, заснето с АТС тип стационарна SITRAFFIC Lynx и отчетен толеранс от минус 3% с МПС ******е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №003059047ВВВ. Посочено е, че при разрешена скорост от 60 км/ч е установена скорост от 104 км/ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 44 км/ч.
Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателят И. Н.И., който го обжалва чрез адв.А. в срок и излага, че е незаконосъобразен, тъй като от извършване на нарушението са минали повече от две години и съгласно чл.82, ал.1 от ЗАНН административното наказание не следва да се изтърпява. Излага, че липсва информация от страна на ОД на МВР Ловеч да е правен опит да се връчи ЕФ на доверителя й на постоянния му адрес или с обратна разписка и едва ако не е намерен да се приложи чл.58, ал.2 от ЗАНН. Сочи,че доверителят й е получил ЕФ в ОД на МВР Варна и то при заявяване на друга услуга – издаване на паспорт на сина му. Освен това изтъква, че при връчване на ЕФ, същият не е бил придружен от снимки на нарушението и копие от протокола по чл.10, ал.1 от наредбата за проверка, от който да се установява, че техническото средство отговаря на метрологичните изисквания. Поради изложеното моли съда да отмени обжалвания електронен фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява.Не се явява и адв.А.. Представени са писмени бележки.
Ответникът – ОД на МВР Ловеч, редовно призовани не изпращат представител.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, тъй като ЕФ е връчен на жалбоподателя на 09.05.2019 г., жалбата е подадена по пощата на 21.05.2019 г. и входирана в ОД на МВР на 22.05.2019 г., но по същество е неоснователна.
Съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средства не са допуснати сочените в жалбата и писмените бележки нарушения. От формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно извършеното от жалбоподателя административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, като е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 104 км/ч при ограничение на скоростта 60 км/ч, с превишение от 44 км/ч. Посочено е и мястото на извършване на нарушението - ПП-І-4, км.65+700, бензиностанция „Петрол”,землището на с.Малиново,извън населено място, което е именно този пътен участък, автоматично изписан в снимковия материал. Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от техническото средство и приложения снимков материал, като същата е годно доказателствено средство. В приложената разпечатка изрично е отразено, че превишената скорост е 104 км/ч, след като е приспаднат автоматично 3% толеранс, като тази скорост е отразена и в ел.фиш, в същия изрично е отразено, че е отчетен толеранс от минус 3%, т.е. при издаване на ЕФ наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на техническото средство. Рег.номер на автомобила отговаря на марката и модела, посочени в справката за собственост. Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Правилна е и квалификацията на нарушението, тъй като именно разпоредбата на чл.21,ал.2 от ЗДвП е специалният текст,въз основа на който се санкционират водачите на МПС за управление с превишена скорост при забрана за превишаване на определена скорост, въведена с пътен знак. Тук следва да се отбележи, че неправилно наказващият орган е добавил към нарушената разпоредба, тази на чл.21,ал.1 от ЗДвП, тъй като същата представлява самостоятелна хипотеза на административно нарушение, но с оглед пълното и точно описание на нарушението в обстоятелствената част на ел.фиш, както и изричното посочване на чл.21,ал.2 от ЗДвП като нарушена разпоредба, съдът приема, че не е налице засягане или ограничаване правото на защита на жалбоподателката да разбере какво е вмененото й във вина нарушение.
От обективна страна жалбоподателят като водач на МПС по смисъла на &6, т.11 от ДР на ЗДвП е управлявал моторно превозно средство, с превишена скорост от 104 км.ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да се превишава е била въведена с п.з. В-26 и е важало ограничение от 60 км/ч, видно от приложената схема, от която освен наличието на ограничителен знак за скорост е видно и местоположението на автоматизираното техническо средство, както и че е имало табела с обозначение “камера за контрол на скоростта”.
Безспорно установено е по делото, че управлявания от жалбоподателя автомобил е бил засечен с с техническо средство - стационарна система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID №003059047ВВВ, одобрен на 06.10.2009 год., със срок на валидност до 06.10.2019 година, който фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателство по делото - удостоверение за одобрен тип средство за измерване №09.10.4823 издаден от БИМ на 06.10.2009 год, протокол за проверка № 129 – ИСИ/14.05.2016 год. на ГД „МИУ”, схема за контрол на скоростта с техн. средство, от който се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство, поради което съдът не приема за основателни възраженията в жалбата. Видно от електронния фиш вида, наименованието и номера на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от стационарната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението, а от приложената схема е видно,че във въпросния пътен участък присъства нестандартна табела с обозначение-камера за контрол на скоростта. Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ел.фиш,тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението. ЕФ се приравнява на АУАН и НП,но само по отношение на правното му действие,не и по форма,съдържание,реквизити и процедура по издаване,поради което изискванията за форма,съдържание и реквизити,поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Според Тълкувателно решение № 1/ 26 февруари 2014 година по т.д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите, легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От последното следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове).
Видно от ел.фиш същият е издаден от ОД на МВР-Ловеч и именно тази дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението, а видно от приложената разпечатка от информационната система ел.фиш е издаден на 06.01.2017 г. В ел.фиш е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички елементи на твърдяното административно нарушение - дата и час, място на извършване, рег.номер на автомобила, с който е извършено нарушението, посока на движение, въведено ограничение на скоростта, разрешена и установена скорост, както и превишението на разрешената скорост. Обстоятелството, че нарушението е извършено извън населено място е отразено изрично в ел.фиш при описание на мястото на нарушението и чрез посочване на санкционната норма. При издаване на ел.фиш е спазена и процедурата, същият да бъде предявен на собственика на автомобила. Жалбоподателят, срещу когото е издаден ЕФ не е възразил и не е заявил да е предоставял автомобила на друго лице. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП регламентира, че „Електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.” Видно от събраните по делото писмени доказателства жалбоподателят, след получаване на ел.фиш не е депозирал визираната в чл.189, ал.5 от ЗДвП писмена декларация, като в дадения от закона срок, както и към настоящия момент не е подал писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Последният, видно от събраните по делото доказателства е получил ел.фиш, не е оспорил констатациите по него и не е депозирал декларация от която да се установява, че друго лице е управлявало процесното МПС на процесната дата. Не е направил и възражение по смисъла на чл.189,ал.6 от ЗДвП. По тези съображения съдът приема, че правилно е санкциониран жалбоподателят, чиято собственост е автомобила, с който е извършено нарушението.
Съдът не споделя и изложените възражения, че към ЕФ не са приложени снимки и за неспазване на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 2015 г. Направеното от жалбоподателя възражение, че е получил единствено електронния фиш, не и снимков материал в подкрепа на описаното в него нарушение, не сочи на нарушение на процесуални правила, тъй като в нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП е разписано задължение единствено за изпращане на електронния фиш на лицето по чл.188 ал.1 или 2 от ЗДвП. На това лице са предоставени съответни законови гаранции за осъществяване на защита, както по реда на чл.189 ал.5 и 6 от ЗДвП, така и в хода на съдебното производство, в т.ч. да се запознае с всички материали, съдържащи се в преписката, с доказателствата, събрани в подкрепа на обжалвания електронен фиш и да направи съответни възражения и искания. В случая жалбоподателят не се е възползвал от това си право. Не споделя и възражението относно начина на връчване на ЕФ на жалбоподателя, тъй като към момента на връчването му закона е допускал това да става или с писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. От значение е обстоятелството, че жалбоподателят е получил лично ЕФ и е упражнил правото си на жалба в законоустановения срок, поради което по никакъв начин не е засегнато или ограничено правото му на защита.
Настоящата инстанция не споделя възражението, че на основание чл.82, ал.1 от ЗАНН наложеното наказание не следва да се изпълнява, тъй като са изтекли повече от 2 години от извършване на нарушението. Следва да се има предвид, че посочената от жалбоподателя давност съгласно чл.82, ал.2 от ЗАНН започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, а не от извършване на нарушението. В конкретния случай наказанието е наложено с ЕФ, който е обжалван, т.е. не е влязъл в сила, поради което и не са налице основанията за приложение на чл.82, ал.1 от ЗАНН. От друга страна не е изтекла предвидената в чл.81, ал.3, във връзка с чл.80, ал.1,т.5 от НК абсолютна давност за наказателно преследване, при която определяща е датата на извършване на нарушението.
Предвид на изложените съображения,съдът приема за безспорно доказано, че жалбоподателят е извършил нарушението, за което е санкциониран, както и че не са налице процесуални нарушения при издаването на ел.фиш.
Настоящата инстанция не счита, че са налице условията за приложение на чл.28 от ЗАНН. Действително към преписката не са ангажирани доказателства за налагани наказания по ЗДвП на водача, но само това обстоятелство не може да обоснове извод за маловажност на нарушението. Не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с други нарушения от същия вид, а такива не са и изтъкнати от жалбоподателя. Следва да се има предвид и това, че нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят най-общо казано през последните години е една от основните причини за настъпването на пътно транспортни произшествия с тежък резултат/телесни повреди или смърт/, което завишава обществената опасност на деянието и всеки компромис по отношение на такова деяние би бил неуместен.
При определяне на наказанието наказващият орган е съобразил правилно основанието за налагането му и е наложил единственото предвидено в закона наказание за това нарушение.
По изложените съображения съдът намира, че обжалвания електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш - Серия К № 1474109 на ОД на МВР Ловеч, с който на И. Н.И., ЕГН: ********** е наложена на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, глоба в размер на 200.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :