МОТИВИ към Присъда №
391/04.12.2013г., постановена по НЧХД № 4754/2013г. по описа на Пловдивски
районен съд, VI н. с.
С тъжба от 19.08.2013г. Г.Н.Й. ***, ЕГН: ********** е
повдигнала обвинение срещу И.Г.Т. - роден ***г***, живущ ***, българин,
български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, с ЕГН: **********
за това, че на 04.08.2013г. във времето между 21,00 - 22,00 часа в гр.К. е
казал нещо унизително за честа и достойнството на Г.Н.Й.,***, ЕГН: **********,
а именно „П.", „К.", „Г, М.!" в нейно присъствие - престъпление
по чл. 146ал.1 отНК.
Със тъжбата Г.Н.Й. е предявила
против подсъдимия И.Г.Т. граждански иск за сумата от 2000 /две хиляди/ лева,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди - унижение и
загуба на сън, в следствие на престъплението по чл. 146 ал.1 от НК, ведно със
законната лихва от момента на причиняването -04.08.2013г. до окончателното
изплащане на сумата. Гражданският иск е приет за съвместно разглеждане с
наказателния процес, като Г.Й. е конституирана в качеството на граждански ищец
в процеса.
Повереникът на тъжителя Г.Й. - адв.К., поддържа
тъжбата. Счита, че в хода на съдебното следствие са събрани достатъчно
убедителни доказателства, от които се установява фактическата обстановка,
описана в тъжбата. Прави анализ на събраните доказателства, като счита, че на
04.08.2013г. в периода между 21,30 - 22,00ч. тъжителката е била в двора на
къщата си заедно със съпруга си, а в една от стаите на къщата е била и нейната
майка. Тогава подс.Т. се прибрал в дома си, който бил в съседство на
тъжителката и на висок глас я обидил с думите, описани в тъжбата, като тези
действия се установяват по категоричен начин от показанията на майката и
съпруга на тъжителката. Тъй като само тези хора са присъствали на инцидента, то
и само това са свидетелите на обвинението. Прави анализ на останалите гласни
доказателства, като моли Съда да не кредитира показанията на останалите
свидетели, водени от защитата, тъй като тяхната цел е била единствено да
изградят защитна теза на подсъдимия, че в часа на обвинението не бил в дома си.
Повереникът прави анализ на показанията на св.Б., Й., Ч. и Т., като констатира
наличието на съществени противоречия в техните показания, а в частност това са
разминаване във времето, в което са потеглили от гр.К. към заведение „Л. Я.",
колко време им е отнел пътя, колко са се забавили там и съответно времето за
връщане. Счита, че свидетелите на защитата са били предварително подготвени за
тези показания, но не са научили добре урока си, което е довело и до това
разминаване. Анализирайки действията им и времето, необходимо за вземане на
разстоянието от гр.К. до комплекс „Л. Я.", то повереникът счита, че ако
свидетелите се тръгнали от гр.К. около 22,00-22,30ч., то след престоя им там е
следвало да се приберат около 00,30-01,00ч., което допълнително мотивира
повереника да приеме, че изложеното от свидетелите на защитата е единствено в
подкрепа на защитната теза и не отговаря на обективната истина. Счита също
така, че обясненията на подс.Т. също са необосновани и нелогични, поради което
моли Съда да не ги цени изцяло. С оглед на това моли Съда да кредитира
единствено показанията на свидетелите, водени от тъжителя и да признае
подсъдимия И.Т. за виновен по повдигнатото му обвинение, като му наложи
максималното по размер наказание. Моли Съда също така да уважи гражданският
иск, както и да осъди подс.Т. да заплати направените по делото разноски от
тъжителя за адвокатско възнаграждение. В този ред на мисли моли Съда да не
кредитира представения по делото от защитника втори договор за правна защита.
Тъжителят Г.Й. поддържа изложеното от повереника
си.
Защитникът на подс.И.Т. - адв.С.
счита, че в хода на съдебното производство не се събраха достатъчно
доказателства, от които по безспорен начин да се установи, че подсъдимия е
извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Анализира
събраните в хода на съдебното следствие доказателства, като счита, че подс.Т.
бил на басейн въпросния ден, след което се прибрал с приятели в дома си, много
след часа на обвинението, като разговарял с приятелите си и майка си на двора,
без да е отправял каквито и да било обиди към съседката си Г.Й.. Моли да не се
кредитират показанията на майката и съпруга на тъжителката, тъй като счита, че
последните не излагат истината. Защитникът навежда твърдения, че тъжителката Й.
и подс.Т. са имали нормални отношения и няма основание да се отправят обидни
реплики от страна на подсъдимия към тъжителката. При прибирането си от комплекс
„Л. Я.", което според защитника е след 23,00ч., но без значение за точния
час, подсъдимият и приятелите му не видели никой в двора на съседите си, който
бил тъмен, т.е. не е присъствала тъжителката, което според защитника е
съществен елемент от обективната страна на престъплението, за което подсъдимият
е подведен под наказателна отговорност. С оглед на всичко това защитникът
приема, че обвинението не е доказано по категоричен начин, поради което моли
Съда да оправдае подсъдимия изцяло по така повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият И.Т. не се
признава за виновен и поддържа изложеното от защитника му, Твърди, че враждата
между семействата им е породена от тъжителката Г.Й., че същата се държала
странно, като той редовно й помагал. Твърди, че вечерта се прибрал от комплекс
„Л. Я.", като разговарял в двора с приятели и майка му, без да отправя
обиди към съседа си. Навежда твърдения, че месец преди последното съдебно
заседание, чул изстрел и като излязъл отвън видял уплашената си майка, която му
заявила, че видяла тъжителката Г.Й. да стреля по къщата им. Заявява
категорично, че е невинен и моли Съда да го оправдае.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият И.Г.Т. е роден на ***г***,
живущ ***, българин, български гражданин, неженен, със средно образование,
неосъждан, с ЕГН: **********.
Тъжителят Г.Н.Й. живее със
съпруга си св.Р. Д. И. и тяхната дъщеря в къща в гр.К., на ул."Б. К."
N 11. През лятото на 2013г. в домът им живеели и майката на тъжителката - св.Р
. А. В. и нейната майка, която била инвалид. Съседи на тъжителя били подс.И.Т.,
който живеел заедно с майка си св.М. И. Т. в къща, граничеща с оградата на
имота на Й.,*** N 9. Двата имота били разделени с метална мрежа, през която се
виждало всичко и в двата двора. На част от границата се намирал навес, който
бил в имота на подс.Т., като покривът му бил с наклон към имота на тъжителката Й..
Когато валяло, дъждовната вода се оттичала към имота на тъжителката, което явно
не се харесало на последната, тъй като поискала от подсъдимия и майка му да
променят наклона или да поставят улуци, тъй като водата унищожавала цветята им.
Явно тази забележка не била взета на сериозно от подсъдимия и майка му, като
тъжителката продължила да настоява да се постави улук. Известно време след
забележката, на навеса били поставени улуци, но това породило и неприятни
чувства между съседите.
На 04.08.2013г. следобед св.Р . И. се прибирал към
дома си с детето си, което било оперирано, тъй като си счупило ръката. Пред
дома им бил забелязан от св.М. Т., като се поздравили.
Вечерта около 21,00ч. св.Р .
И. и тъжителката Г.Й. седели на двора си, пред къщата, като гледали телевизия,
а телевизорът бил изнесен до вратата на къщата. На първия етаж в къщата, в една
от стаите се намирала бабата на тъжителката, а на втори етаж в стая, над тази в
която била бабата, била св.Р. В., която чела книга, но прозорецът на стаята й бил
отворен и гледал към имота на Т.. Съседката им - св.М. Т. домакинствала в
своята къща по това време и всичко било спокойно. Малко след това, в периода
между 21,00ч. и 22,00ч. в дома си се прибрал и подс.И.Т., който пристигнал с
бус пред дома си, придружаван от св.И . К. Б. и св.В.А.Ч.. При слизането си от
автомобила подс.И.Т. започнал да вика на висок глас „П.!", „К.!",
като тези думи били насочени по адрес на тъжителката Г.Й.. Последната седяла на
двора си със св.Р . И., като двамата ясно чули отправените по адрес на
тъжителката думи. Св.Б. и Ч. започнали да молят подсъдимия да не вика така, но
последният не спрял, а продължил да вика на висок глас „П.!", „К.!",
„Е. К. не Е.!". От къщата на подсъдимия излязла майка му - св.М. Т., която
също се опитала да успокои сина си, но безуспешно. Подс.Т. влязъл в дома си,
качил се на втори етаж и от там излязъл на тераса, която гледала към имота на
тъжителката, като отново на висок глас извикал „Г, М.!". Св.Т. продължила
да моли сина си да престане с обидите, като казала дори, че детето им било
болно сега и да спре с това държане. Това обаче не спряло подсъдимия, който
продължил да вика на висок глас цитираните по-горе обидни думи по адрес на
тъжителката. Тогава тъжителката Г.Й. помолила св.И. да изгаси телевизора за да
не дразни съседа си, тъй като всичко в двата двора се виждало. Думите на под.Т.
били възприето от всички присъстващи в двата двора, както и от св.Р. В., която
била на втори етаж на къщата в стая, чийто прозорец бил отворен.
Тъжителката Г.Й. възприела крайно негативно
отправените й думи, като се разстроила и се прибрала в дома си, придружавана от
св.И..
На следващия ден тъжителката Й. коментирала случилото
се със св.И. на двора, като споделила, че е крайно обидена и имала намерение да
подаде жалба в гр.Пловдив. Този разговор станал на двора пред дома им, като в
това време св.М. Т. била в дома си, но чула разговора в съседския двор, поради
което решила да отиде при тъжителката и да разбере защо ще подава жалба. Така
св.М. Т. оставила домакинската си работа и отишла при съседите, за да разбере
защо тъжителката Г.Й. има намерение да подаде жалба срещу сина й подс.И.Т.. Там
били св.Р . И. и тъжителката Г.Й., която казала на св.М. Т., че има намерение
да подаде жалба срещу подс.И.Т., тъй като предната вечер я обидил и псувал.
Тогава св.М. Т. казала, че била в двора си и в тяхната къща било тъмно.
След този инцидент тъжителката
Г.Й. заминала за няколко дни до Испания, след което се върнала. Приела тежко
отправените й обиди, като за период от около две седмици станала тревожна,
раздразнителна и страдала от безсъние. За тези свои оплаквания посетила лекар,
който констатирал това и издал амбулаторен лист N 004358/12.08.2013г., като
предписал медикаментозно лечение.
Описаната фактическа
обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин изцяло от показанията
на свидетелите Р . А. В. и Р. Д. И. и частично от показанията на свидетелите М.
И. Т., И . К. Б., Р. Г. Й. и В.А.Ч..
В настоящото наказателно производство, в хода на
съдебното следствие се събраха гласни доказателства, установяващи две тези,
като свидетелите се обединиха около тезата на страната, която ги водеше и
поиска като такива. Така в подкрепа на обвинителната теза бяха свидетелите Р.
В. и Р . И.. Следва да се отбележи, че св.В. е майка на тъжителката Г.Й., а св.И.
живее на семейни начала с тъжителката, като двамата имат и дете. В конкретният
случай обаче това са единствените лица, присъствали заедно с тъжителката по
време на инцидента, довели до настоящото обвинение. Така от показанията на св.В.
се установява, че била в стая на втори етаж на къщата, където от отворен
прозорец чула пристиГ.то на подс.И.Т. и виковете му, като ясно чула обидите „П.!",
„К.!", „Г., ***, аз ще ви оправя!". Чула и майката на подсъдимия,
която го молела да спре, като му казала „Недей така сине, детето е оперирано,
счупило си е ръката!". Показанията на св.В. кореспондират и с показанията
на св.Р . И., който заявява, че видял подс.И.Т. да се прибира, придружаван от
двама свои приятели - В. и И., като в момента на прибирането си подсъдимият
започнал да вика на висок глас „П.!", „К.!", Е. К. не Е.!", като
след това се качил на тераса на къщата и от там продължил да вика „Г, М.!".
Виковете на подсъдимия били много, като той постоянно повтарял тези думи, а св.И.
заедно с тъжителката Г.Й. били на двора им, който се виждал от дома на
подсъдимия. От показанията на св.И. се установява, че майката на подс.Т. - св.М.
Т. и двамата му приятели В. и И. се опитвали да го успокоят и го молели да спре
да вика така, но опитите им останали без резултат. Св.И. предполага, че
поведението на подсъдимия било защото бил пил, защото друг такъв инцидент не е
имало. От показанията на двамата свидетели В. и И. се установява, че
тъжителката Й. се почувствала крайно обидена, като същата вечер не могла да
заспи, а на следващия ден заявила намерението си да подаде жалба, тъй като била
много засегната от обидите на подс.Т.. В подкрепа на тези свидетелски показания
и в частност за емоционалното състояние на тъжителката Й. е представеното с
тъжбата писмено доказателство - амбулаторен лист N 004358/12.08.2013г., от
който се установява, че тъжителката била неспокойна, раздразнителна и от около
две седмици страдала от безсъние.
Защитата от своя страна също ангажира гласни
доказателства, като в хода на съдебното следствие бяха разпитани в качеството
на свидетели М. И. Т., И . К. Б., Р. Г. Й. и В.А.Ч.. Св.М. Т. е майка на подс.И.Т.,
а останалите свидетели са негови близки приятели.
От показанията на св.М. Т., майка на подсъдимия, се установява, че
отношенията им със съседа й - тъжителката Й. били много добри, помагали си
взаимно и всичко било наред, до момента, в който тъжителката поискала да се
постави улук на навеса, който бил на границата на имотите им. Тъжителката била
много настоятелна, като им намеквала, че част от постройката на къщата им била
незаконна. Въпреки това св.Т. и сина й положили усилия. и в рамките на два
месеца ангажирали майстор, който да постави улук на навеса, за да не тече
дъждовна вода в имота на Й.. Последната обаче не харесала улука, като според
думите на св.Т., намеквала, че не хубав и недоволствала. Св.Т. заявява, че
вечерта на 04.08.2013г. синът й се прибрал около 23,15-23,20ч. придружаван от
двама свои приятели - И. и В. и седнали в двора да си говорят. Св.Т. също
отишла при тях, като им казала да говорят по-тихо, за да не пречат на съседите.
В съседния двор било тъмно и нямало никой отвън, къщата също била тъмна.
Разговора им бил за проблема със съседите, като подс.Т. я питал защо не спи, а
св.Т. отговорила, че се притеснявала от проблема със съседите, за улуците и
банята. Стояли на двора около 15-20 мин., след което се прибрали, а момчетата
си тръгнали с автомобила, като през това време никой от съседния имот не
излязъл отвън. На следващия ден синът й станал рано, че трябвало да пътува за
морето. Св.Т. също станала рано и се подготвила за работа, като вършела някакви
работи из дома си. Излязла на терасата и чула тъжителката Г. да говори със св.Р
. И., като му казала, че има намерение да подава жалба в Пловдив. Св.Т. се
учудила за какво ще подават жалба и бързо тръгнала към дома на тъжителката, за
да я пита защо ще подава жалба. Последната й казала, че предната вечер св.Р .
И. чул, как синът й псувал и обиждал тъжителката Г.Й.. Св.Т. казала, че била на
двора, но при тях било тъмно.
От показанията на св.И . К. Б.
се установява, че е приятел с подс.И.Т., като на 04.08.2013г. около
16,00-17,00ч. се прибрал в гр.К. от с., където празнувал рождения си ден.
Прибрал се в дома си да си почине. Около 21,30ч.-22,00ч. негов приятел му
звъннал да отидат до комплекс „Л. Я." до гр.Пазарджик за да вземат подс.И.Т.
и св.Р. Й.. Св.Б. станал, минал да вземе приятеля си - св.В.Ч. и тръгнали за
комплекс „Л. Я.", като според думите му разстоянието от гр.К. до „Л. Я."
го взимал с автомобила си за около 20-30 мин. Когато отишли в комплекс „Л. Я."
стояли около 30 минути, но не повече, след което се върнали. Няма спомен колко
му е отнело това, но св.Б. е сигурен, че в 23,00ч. се прибрали в гр.К.,
оставили св.Р. Й., след което спрели пред дома на подс.И.Т.. Там били тримата
-св.Б., св.Ч. и подс.Т.. В дома на подсъдимия били посрещнати от майка му - св.Т.,
като седнали на стълбите на къщата и си говорели. Не чул подсъдимия да казва
думите „К. ***!", като св.Б. отрича да е казвал на подсъдимия да спре да
псува. Не видял никой в съседния двор.
От показанията на св.Р. Й. се установява, че на
04.08.2013г. бил с подс.И.Т. на плаж, като отишли около 17,00-18,00ч., след
което седнали да играят карти с бармана на заведението. Там пили по две бири.
Около 22,00-22,30ч. при тях дошли св.И. Б. и В.Ч., тъй като двамата с
подсъдимия ги извикали да ги приберат. Поседели още малко в заведението, след
което тръгнали за гр.К. и около 23,00-23,20ч. вече били в града. Другите
оставили св.Й., след което отишли в дома на подс.Т.. Свидетелят не помни какво
е правил в дните около дата 04.08.2013г.
От разпита на св.В.Ч. се установява, че на
04.08.2013г. се видял през деня с подс.И.Т., който вечерта, около 22,00-22,3Оч.
му звъннал да отиде и да го вземе от комплекс „Л. Я.". Св.Ч. тръгнал от
центъра на града, минал да вземе св.И. Б. за да не е сам, след което отишли до
„Л. Я.". Разстоянието от гр.К. до „Л. Я." било около 20 км., като св.Ч.
заявява, че взел това разстояние за около 10 мин. Твърди, че около 22,15ч.
двамата със св.Б. били в заведението, където останали около 5-10 мин. за да
изпушат по една цигара и да пият по една кола. След това четиримата тръгнали
обратно за гр.К., като цялото придвижване от и до гр.К. с престоя било около 40
мин.В гр.К. първо оставили св.Р. Й., след което отишли пред дома на подс.И.Т.,
където седнали на стълбите да изпушат по една цигара и да се разберат за
следващия ден, тъй като св.Ч. и подсъдимия имали курс до морето. Докато си
говорели пристигнала майката на подс.Т. и им направила забележка да не говорят
високо, защото е късно и хората спят.
В хода на съдебното следствие,
с оглед разликата във времето, за което св.Ч. и Б. твърдят, че им е отнело да
отидат от гр.К. до комплекс „Л. Я." и да се върнат, бе назначена авто
-техническа експертиза, която да определи времето, за което се взема това
разстояние с автомобил. От заключението на вещото лице се установява, че
разстоянието от центъра на гр.К. до комплекс „Л. Я." близо до гр.Пазарджик
е 22,12 км. и се взима при нормално движение на автомобил за времето от 25 до
26 минути. За изминаване на разстоянието от комплекс „Л. Я." до гр.К.,
ул."Б. К." N 9 вещото лице е определило време около 26-27 минути или
общо разстоянието от гр.К. до комплекс „Л. Я." и обратно до дома на
подсъдимия вещото лице определя като времетраене от 51 до 53 минути. Съдът
кредитира изцяло заключението на вещото лице като обективно, пълно и съобразено
с поставената задача и специалните знания на вещото лице.
С оглед заключението на вещото
лице Съдът приема, че необходимото време за изминаване на разстоянието от гр.К.
до комплекс „Л. Я." е 25 минути. Според показанията на св.Б. след пристигането
си там със св.Ч. са стояли около 30 минути, но не повече. Св.Ч. определя това
време около 5-10 минути, като и двамата свидетели твърдят, че са пушили цигари
и са пили кола. Връщането с автомобил от комплекс „Л. Я." до гр.К.,
ул."Б. К." N 9 Съдът приема, че е с времетраене от 26 минути. Предвид
на това, ако се приеме, че св.Б. е определил като час на тръгване 22,00ч. то
същите следвало да пристигнат в комплекс „Л. Я." в 22,25ч., да престоят 30
минути и в 22,55ч. да потеглят обратно за гр.К.. След като оставят св.Р. Й., то
според показанията на св.Б. същият е следвало да пристигне пред адреса на
подсъдимия в 23,21ч. Тези данни кореспондират с показанията на св.Р. Й.. Не
така обаче заявява св.В.Ч., който всъщност е управлявал и автомобила, с който
са се придвижвали тези свидетели и подсъдимия. Св.Ч. заявява, че около
22,00-22,3Оч. получил обаждане от подс.И.Т. да го прибере, но в последствие
заявява, че във времето между 22,00 и 22,15ч. получил обаждането от подсъдимия.
Ако се приеме, че часът на тръгване е 22,15ч., то за св.Ч. е било необходимо да
отиде и да вземе св.Б. и след това да потегли за комплекс „Л. Я.". Въпреки
това ако началния час на тръгването е 22,15ч., то свидетелят Ч. следва да
пристигне пред комплекс „Л. Я." в 22,40ч. Тук св.Ч. определя престоя си
около 5-10 мин., което съществено се различава от показанията на св.Б., който
го определя около 30 минути. Ако се приеме, че престоят им е бил 30 минути, то
часът на тръгване е следвало да бъде 23,10ч. и след вземане на разстоянието до
гр.К., оставянето на св.Й., то св.Ч. е следвало да пристигне пред дома на
подсъдимия в 23,36ч. Св.Ч. обаче определя като общо време пътуването и престоят
му в комплекс „Л. Я." за 40 минути. Последното не кореспондира нито с
времето за вземане на двете разстояния, нито с времето за престой, дори и той
да е в рамките на 5 или 10 минути, както е определен от св.Ч..
Наличието на съществени противоречия относно времето
за изминаване на разстоянието от гр.К. до комплекс „Л. Я.", престоят там и
връщането до адреса на подсъдимия, мотивира Съда да приеме, че показанията на
св.И. Б., Р. Й. и В.Ч. не са обективни и не отговарят на действителността, а
свидетелите са заинтересовани, като основната им цел е да изградят защитната
теза на подсъдимия, че във времето от 21,00ч. до 22,00ч. същият не е бил в дома
си. Следващата причина тези показания, в тази им част, да не се кредитират от
Съда е и фактът, че двамата св.Б. и Ч. заявяват, че когато са били пред дома на
подсъдимия и са разговаряли, в двора на съседите е нямало никой и било тъмно.
Тук тези показания не кореспондират с показанията на св.Р . И., който
категорично сочи, че подс.И.Т. се прибрал в дома си придружен от своите
приятели В. и И., визирайки двамата свидетели, което мотивира Съда да приеме,
че св.И. е бил в двора си, както сочи в показанията си и е видял както подсъдимия,
така и двамата свидетели. В противен случай няма как св.И. да знае, че подс.Т.
се е прибрал в дома си с двамата свидетели, ако не е имал възможността да ги
види. Предвид и на това в тази им част, показанията на св.Б. и Ч. също не следва
да бъдат кредитирани, тъй като това обстоятелство също е съществен елемент от
защитната теза, градена от подсъдимия. Същата теза е градена и от св.Т., но
Съдът приема, че в тази част не следва да бъдат кредитирани показанията на св.Т.,
тъй като последната е заинтересована от изхода на делото и има интерес
подсъдимия да бъде оневинен. Наред с това св.В. и И. заявяват категорично и
независимо един от друг, че св.Т. правела забележка на подс.И.Т. да спре да
обижда, а в показанията си св.М. Т. твърди, че е предупредила подсъдимия и
приятелите му да не говорят силно, тъй като съседите им спели, което мотивира
Съда да приеме, че св.Т. действително е правела забележка на подсъдимия, но не
да не говори силно, тъй като ако не се е опитвала да спре подсъдимия да не
обижда тъжителката, то едва ли това би било чуто от св.В. и И., които са
категорични в своите показания, които си кореспондират помежду си. Тук не
следва да се пропусне и фактът, че на следващия ден св.Т. е посетила дома на
тъжителката, като е чула, че последната има намерение да подаде жалба. Това
поведение на последната мотивира Съда да приеме, че подсъдимият действително е
отправил обидни думи по начина, описан от св.В. и И., тъй като ако това не е
било така, то едва ли св.Т. би била толко любопитна и би реагирала на чутото за
жалбата така експедитивно, както по начина, по който е описала в показанията
си.
С оглед на изложеното до тук
Съдът кредитира изцяло показанията на св.Р. В. и Р . И. като пълни обективни и
кореспондиращи помежду си, и частично показанията на св.М. Т., И. Б., Р. Й. и В.Ч..
Показанията на последните свидетели не следва да бъдат кредитирани в частта им,
с която последните описват началния час на тръгването им от комплекс „Л. Я.",
времето през което са пътували от и до комплекса, както и престоят им в дома на
подс.И.Т. и темата им на разговор. В тази им част Съдът приема, че свидетелите Т.,
Б., Й. и Ч. градят единствено защитната теза, възприета от подсъдимия, като
наличието на съществени противоречия помежду им, както и с показанията на св.В.
и И., мотивират Съда да приеме, че показанията на св.Т., Б., Й. и Ч. не са
обективни, а свидетелите са заинтересовани от оневиняването на подсъдимия.
Частично следва да се
кредитират и обясненията на подс.И.Т.. Същият описва отношенията си с
тъжителката Й., това че имали добри съседски отношения и си помагали, което
Съдът приема за достоверно. Не следва да се кредитират обаче обясненията на
подсъдимия в частта им, с която последния заявява, че се прибрал в дома си,
придружен от приятелите си, като в съседния двор било тъмно и нямало никой.
Същият заявява, че разговарял с приятелите си, като не е псувал и обиждал
никой. В тази им част обясненията на подсъдимия Съдът приема за защитна теза,
която не кореспондира със събрания доказателствен материал, кредитиран и описан
от Съда по-горе. Наред с това следва да се отбележи, че от обясненията на
подсъдимия се установява, че възникнал спор с тъжителката относно поставяне на
улук, което явно е създало и негативни отношения между двете семейства, като в
деня след инцидента получил обаждане от майка си, която му казала, че съседката
имала намерение да подава жалба срещу него, което кореспондира с изложеното от
св.Т., че е чула разговора на съседите и посетила дома им. В тази им част,
както и в останалата част следва да бъдат кредитирани обясненията на подс.И.Т.,
тъй като последните не противоречат на кредитирания от Съда доказателствен
материал.
При така установената по
несъмнен и категоричен начин фактическа обстановка Съдът възприема от правна
страна, че подсъдимият И.Г.Т. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 146 ал.1 от НК за това, че на 04.08.2013г. във
времето между 21,00 - 22,00 часа в гр.К. е казал нещо унизително за честта и
достойнството на Г.Н.Й. ***, ЕГН: **********, а именно „П.", К.", „Г,
М.!" в нейно присъствие.
От обективна страна се събраха категорични данни, от
които се установява, че поде. И.Т. е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 146 ал.1 от НК. Установи се, че именно подс.И.Т. на висок
глас е викал от двора си по адрес на пострадалата Г.Й., като е използвал думите
„П.", „К.", „Г, М.!". Тези думи са били насочени по адрес на
тъжителката Й., тъй като последната е искала от подсъдимия и неговата майка да
поставят улуци на навес, находящ се на границата на двата съседни имота - на
подсъдимия и на тъжителката, което създало негативни настроения у подсъдимия и
неговата майка. Двамата приели изключително негативно тази забележка на
тъжителката, като това било и повод да го обсъждат често, като това е и
причината за отрицателното настроение на подсъдимия спрямо тъжителката. Тези
думи на подсъдимия били чути от тъжителката Г.Й. и св.Р . И., които били на
двора до тяхната къща, а подсъдимият се намирал в двора до неговата къща и ги
деляла ограда от мрежа, през която имало отлична видимост. Думите „П.", „К."
и „Г, М.!" в своя смисъл показвали изключителното негативно отношение на
подсъдимия, който сравнявал тъжителката с лека жена, нечистоплътна жена и са
били унизителни за честта и достойнството на тъжителката, тъй като била обидена
в присъствието на други хора, на мъжа, с когото живее на семейни начала и е
баща на детето й, както и на майка й, която се намирала в къщата, но имала
възможност да чуе и възприеме отправените обиди към тъжителката.
От субективна страна формата
на вината на подсъдимият е пряк умисъл с целени и настъпили общественоопасни
последици. Същият е съзнавал, че с поведението си върши престъпление, целял е
именно засягане на честта и достойнството на тъжителката, като многократно е
използвал обидни думи по неин адрес. Целта му била настъпването на
общественоопасните последици, които с изпълнението на деянието били постигнати.
В хода на съдебните прения от
страна на защитата бяха наведени доводи, че подсъдимият не е бил в дома си във
времето, за което му е повдигнато обвинение, както и това, че тъжителката не
била в двора си, а домът им бил тъмен. Съдът не приема тези доводи, като счита
последните за защитна теза, тъй като последната бе подкрепена само от
свидетели, водени от защитата, които обаче изложиха противоречиви показания, за
което Съдът изложи мотиви по-горе. Следва да се отбележи, че защитата целеше
единствено оборване на фактът, че подсъдимият не бил в дома си в периода между
21,00 и 22,00ч., както и това, че в съседния двор не е имало никой и къщата
била тъмна, но не оспорва това, че последният се е прибрал с двама свидетели,
както и това, че св.Т. направила забележка на подсъдимия. Именно това мотивира
Съда да приеме, че единствените обективни показания са на свидетелите В. и И.,
поради което и защитната теза бе отхвърлена като голословна и недоказана.
За извършване на престъпление
по чл. 146 ал.1 от НК законодателят предвижда наказание глоба от хиляда до три
хиляди лева, като може да бъде наложено и наказание обществено порицание. Видно
от представеното по делото свидетелство съдимост подс.И.Т. е с чисто съдебно
минало. Същият не е освобождаван от наказателна отговорност и от деянието не са
причинени имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване. Предвид това
са налице материално правните предпоставки за приложение на чл. 78 А ал.1 от НК,
поради което подсъдимият И.Т. следва да бъде ОСВОБОДЕН от наказателна
отговорност, като му бъде наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА. По
отношение на размера на последното Съдът отчита като смекчаващи отговорността
обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимият, добрите характеристични
данни, младата му възраст. Като отегчаващи отговорността обстоятелства следва
да бъдат отчетени упоритостта на действията му, многократното повтаряне на
обидните думи и фактът, че е извършил престъплението пред най-близките на
пострадалата. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл. 78А ал.5 от НК Съдът
счита, че най-справедливо е да се наложи наказание, ориентирано под средния
размер, а именно ГЛОБА в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева. Последното е
съобразено с целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК и ще въздействат
превантивно и възпитателно спрямо подсъдимият И.Т.. Последният ще има
възможност да преосмисли поведението си и да се поправи, като размерът на
глобата ще мотивира подсъдимия да се въздържа от други противообществени
прояви.
Предвид възприетите по-горе
изводи Съдът счита, че безспорно с виновното си поведение подс.И.Т. е причинили
на тъжителя Г.Й. неимуществени вреди, които съгласно правилата на чл.45 от ЗЗД
следва да репарира. Законното основание на претендираното от гражданския ищец
обезщетение е чл. 45 ЗЗД - непозволено увреждане, като между обвинението, по
което подсъдимия е предаден на съд и гражданския иск съществува тясна връзка.
Отговорът на въпроса за основателността на гражданския иск е в зависимост от
разрешаването на въпроса за авторството на деянието. Относно последното, Съдът
изложи съображения по-горе. Предвид и на това следва да се отчете, че гр.ищец Й.
се почувствала крайно обидена от думите на подс.Т.. Станала раздразнителна,
тревожна, с лошо настроение, започнала да страда от безсъние, което продължило
около две седмици след инцидента.
Дори и след това Г.Й.
продължила да страда от нанесените й обиди, като постоянно коментирала със свои
близки за негативното отношение на съседа си. Предвид изложеното Съдът счита,
че претърпените неимуществени вреди - унижение и загуба на сън са били
продължителни и са довели до общ дискомфорт на пострадалата, която е променила
нормалното си ежедневно поведение. Ето защо, с оглед изложеното до тук и
предвид категоричните доказателства за това, че подс.И.Т. е отправил обидите
към гражданския ищец, то Съдът счита, че предявеният иск е основателен до
размера от 1000 /хиляда/ лева, който размер отговаря на претърпените от
гражданския ищец страдания. Посоченият размер следва да бъде заплатен ведно със
законната лихва от момента на деянието - 04.08.2013г. до окончателното им
изплащане. Над уважения размер от 1000 лева до пълния предявен размер от 2000
лева, Съдът счита, че гражданския иск не бе доказан и като такъв следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
На осн. чл. 189 ал.З от НПК
подс.И.Г.Т. следва да бъде осъден да заплати сумата от 150 лева, представляваща
възнаграждение на вещо лице и държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск, в полза на Държавния бюджет по сметка на Районен съд -
Пловдив.
На същото основание поде. И.Г.Т.
следва да бъде осъден да заплати на тъжителя Г.Н.Й. сумата от 312 лева,
представляваща направените от тъжителя разноски по водене на делото и за
повереник.
Причини за извършване на
деянието - незачитане на установения в страната правов ред и неприкосновеността
на човешката личност.
По изложените мотиви съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: Д.Д.