РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 228 /
19.4.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІI състав в открито заседание на двадесет
и втори март през две хиляди двадесет и третата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ
: ЕВА ПЕЛОВА
МАРИЯ
ХУБЧЕВА
при
секретаря РАДОСЛАВА МАНОВА и участието на прокурора ПАУН САВОВ, като разгледа
докладваното от съдия ПЕТРОВ к.н.а. дело № 129 по описа на съда за 2023 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните:
1. Производството е по
реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с
чл. 63в от ЗАНН.
2.
Постъпила е касационна жалба на „СПЕЙС ЛИФТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пазарджик, ул. Георги Бенковски, № 128, ет. 4, ап. 6 с
посочен съдебен адрес ***, адв. Н.Б., срещу Решение № 27 от 10.01.2023г.,
постановено по а.н.дело № 20225220201506 по описа на Районен съд Пазарджик за 2022 г.,
в частта му с която е потвърдено Наказателно постановление
№666099-F648569 от 05.10.2022 г. на Директора на Дирекция „Контрол“ в
Териториална дирекция на Национална агенция за приходите Пловдив, съответно с
което на „СПЕЙС ЛИФТ“ ООД, ЕИК *********, за нарушение на чл. 180, ал.2 от Закона
за данък върху добавената стойност, във връзка с чл. 102, ал. 3, т. 1, чл. 86,
ал. 1 и ал. 2 и чл. 113, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, на основание чл. 180, ал. 2,
във връзка с ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ за размера над 200,00 лв.,
както и в частта с която са присъдени деловодни разноски.
3. Поддържа
се, че за периода м. 10.2021 г. данъкът
е самоначислен от дружеството след регистрацията му по ЗДДС в м. 03.2022 г.,
т.е. в рамките на установения в чл. 180, ал. 3 от ЗДДС шест месечен срок. Счита се при това
положение, че правилният размер на санкция за процесното наказателно
постановление за данъчен период м. 10.2021г. е в размер на 5% от дължимия
данък, тоест 34.18 лв., но не по-малко
от 200 лв.
Възразява
се и по отношение на присъдените с първоинстанционното решение разноски по
производството. Сочи се, че дружеството е обжалвало само размера на
определената санкция, поради което при уважаване на жалбата е следвало в негова
полза да се присъдят всички извършени разноски по производството.
Иска
се обжалваното съдебно решение да бъде отменено в частта с която административното
наказание е потвърдено зае разликата над 200,00 лв., както и в частта относно
присъдените разноски. Иска се присъждане на сторените разноски в касационното
производство.
4. Постъпила е
касационна жалба Директора на Дирекция „Контрол“ в Териториална дирекция на
Национална агенция за приходите Пловдив, срещу Решение № 27 от 10.01.2023г.,
постановено по а.н. дело № 20225220201506 по описа на Районен съд
Пазарджик за 2022 г., с което е изменено Наказателно постановление
№666099-F648569 от 05.10.2022 г. на Директора на Дирекция „Контрол“ в
Териториална дирекция на Национална агенция за приходите Пловдив, съответно с
което на „СПЕЙС ЛИФТ“ ООД, ЕИК *********, за нарушение на чл. 180, ал.2 от
Закона за данък върху добавената стойност, във връзка с чл. 102, ал. 3, т. 1,
чл. 86, ал. 1 и ал. 2 и чл. 113, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, на основание чл. 180,
ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 683,67
лв., като наложеното наказание е намалено до размер на 400,00 лв.
5. Счита се, че
решението на първоинстанционния съд е неправилно и постановено в нарушение на
материалния закон, тоест касационно основание по чл. 348, ал. 1. т. 1 от НПК, вр. чл. 63 от ЗАНН.
Според жалбоподателя,
решаващият съд неправилно е приложил правилото установено в чл. 180, ал. 4 от ЗДДС.
Поддържа се, че обжалваното
наказателно постановление е правилно и законосъобразно, постановено в
съответствие с тежестта на нарушението, при пълно и всестранно изследване на
обстоятелствата констатирани по време на проверката, поради което следва да
бъде изцяло потвърдено.
Счита се, че нормата на чл. 180, ат. 2 от ЗДДС изрично и безпротиворечиво
препраща единствено към текста на чл. 180, ал. 1 от ЗДДС и не предвижда възможност за
прилагане на привилегирования състав на чл. 180, ал. 4 от ЗДДС.
Според административния
орган „… освен липсата на законова препратка към ал. 4 има и още една причина
да не може да се приложи привилегирования състав на чл. 180 от ЗДДС и тя се
крие във факта, че привлеченото към отговорност лице, в хипотезата, когато не е
начислило дължимия данък за минал период поради неподадено своевременно
заявление за регистрация по ЗДДС няма право да начисли този данък след
регистрацията си. Дори и да е направило нещо такова, то това не легализира
неговите действия, нито преодолява законовата разпоредба дължимия данък в тази
хипотеза да се установява с ревизия, а не чрез деклариране от лицето, още
по-малко едно второ неизпълнение на закона, му дава правото да черпи права за
себе си и да се възползва от намалената санкция по този ред….“.
Иска се решението на
районния съд да бъде отменено в обжалваната част, като в полза на администрацията
се присъди юрисконсулско възнаграждение.
5. Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че
жалбата на „СПЕЙС ЛИФТ“ ООД, ЕИК ********* е основателна. Счита се, че в случая
е приложимо правилото, възведено в чл. 180, ал. 3 от ЗДДС.
ІІ. За допустимостта :
6. Касационните жалби са
подадени в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок и при
наличието на правен интерес. При това положение същите се явяват ДОПУСТИМИ.
ІІІ. За фактите :
7. Районния
съд е бил сезиран с жалба, заявена от „Спейс Лифт" ООД, ЕИК *********, срещу
Наказателно постановление №666099-F648569 от
05.10.2022 г. на Директора на Дирекция „Контрол“ в Териториална дирекция на
Национална агенция за приходите Пловдив, с което на „СПЕЙС ЛИФТ“ ООД, ЕИК
*********, в частта с която, за
нарушение на чл. 180, ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност, във
връзка с чл. 102, ал. 3, т. 1, чл. 86, ал. 1 и ал. 2 и чл. 113, ал. 1 и ал. 2
от ЗДДС, на основание чл. 180, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗДДС е наложено
административно наказание „имуществена санкция“, за разликата над 200,00лв.
до определения от административно наказващия орган размер от 683,67лв.
8. Наказателното
постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение F648569 от 13.04.2022г., съставен от В. Д. Д., на длъжност главен инспектор
по приходите в ТД на НАП, Пловдив. Според констатациите обективирани в акта, данъчнозадълженото
по ЗДДС лице „Спейс Лифт“ ООД, не е начислило ДДС в размер на 683,67лв. по
облагаеми доставки на обща стойност 4102,00лв., извършени за периода от 01.10.2021г.
до 31.10.2021г., през който дружеството не е било регистрирано по ЗДДС, тъй
като не е подало заявление за регистрация в срок , въпреки че е било длъжно.
Срокът
за подаване на заявление от страна на „ Спейс Лифт“ ООД е бил до 07.04.2021г.,
а дружеството е подало заявление на 07.01.2022г. Регистрацията на дружеството е
извършена с Акт за регистрация по ЗДДС № 130422200260196 от 21.01.2022г., като
акта е връчен на неговия адресат на 27.01.2022г., от която дата дружеството се
смята за регистрирано по ЗДДС.
Облагаемият
оборот в размер на 4102,00лв. за периода от 01.10.2021г. до 31.10.2021г. е
установен от аналитичен регистър на счетоводна сметка 703„Приходи от продажба
на услуги“ , формиран от касови и банкови плащания по издадени фактури на
клиенти. Посочено е, че при това положение, ако дружеството е било регистрирано
по реда на ЗДДС, то е следвало да начисли косвен данък в размер на 683,67лв., като
отрази издадените документи в дневника за продажби и справката-декларация за
месец 10.2021г., на основание чл. 125 от ЗДДС. Справката-декларация и дневника
за продажби е следвало да се подадат в ТД на НАП, Пловдив, офис Пазарджик в
срок до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен период, тоест в
случая до 14.11.2021г. (включително). Това според административния орган е дата
на която в случая е извършено нарушението.
Посочено
е, че нарушението е установено на 14.01.2022г. в офис на НАП гр. Пазарджик, когато
от страна на „Спейс Лифт“ ООД са подадени документи за регистрация по ЗДДС с
Вх.№ 220#2 от 14.01.2022г.
Констатирано
е също така, че косвения данък е начислен от страна „Спейс Лифт“ ООД с протокол
по чл.117от ЗДДС № 7 от 31.03.2022г., в размер на 683,67лв. и е включен в
дневника за продажби и в СД по ЗДДС № 13001869988 от 11.04.2022г. за м. март 2022г.
Съобразено
е, че според чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, когато при договаряне на доставката не е
изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в
договорената цена, поради което размерът на данъка е определен по формулата в
чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС.
Посочено
е, че акта е съставен в отсъствие на нарушителя, по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.
Според
административния орган, с деянието си дружеството е нарушили разпоредбата на
чл. 180, ал. 2, във връзка с чл. 102, ал. 3, т. 1, чл. 86, ал. 1 и ал. 2 и чл. 113, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС.
Акта
е връчен на неговия адресат, без да са направени възражения или резерви.
9.
Описаните в акта факти и обстоятелства, както и правните изводи са изцяло и
дословно възпроизведени в Наказателно постановление №666099-F648569 от
05.10.2022 г., като на основание чл. 180, ал. 2 във връзка с ал. 1, на
дружеството е наложено административно наказание имуществена санкция в размер
на 683,67 лв.
10. В качеството на
свидетел е бил разпитан контролния орган, съставил акта за установяване на
административно нарушение. В показанията си, Д. е пресъздала обстоятелствата
при които е бил съставен констативния акт.
Представени в
първоинстанционното производство са Ревизионен доклад №
Р-16001322000579-092-001 от 23.05.2022 г. и Ревизионен акт №
Р-16001322000579-091-001 от 17.06.2022 г., в които е констатирано, че дължимият
ДДС за отчетен период м. октомври 2021 г. е начислен от страна на „Спейс Лифт“
ООД с Протокол № 7 от 31.03.2022 г. по чл.117 от ЗДДС. Протокола е включен в
дневника за продажби и справката декларация за м. март 2022 г. и е внесен в
приход на бюджета на 13.04.2022 г.
11. За да постанови
оспорения в настоящото производство резултат, първоинстанционния съд е приел,
че описаните факти в наказателното постановление са действително проявени.
Счетено е обаче, че
административно наказващия орган, неправилно е ангажирал обективната отговорност на
дружеството, като е санкционирал същото на основание разпоредбата на чл. 180
ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДДС, доколкото не са били отчетени всички
предпоставки за приложение на привилегирования състав, предвиден в нормата на
чл. 180, ал. 4 от ЗДДС.
Според решаващия съд, в
случая дължимият ДДС в размер на 683.67 лева е следвало да бъде начислен за
данъчния период от 01.10.2021 г. до 31.10.2021 г. и отразен в Дневника за
продажби и справката-декларация за данъчен период м. 10.2021г., които да се
подадат в срок до 14.11.2021г. Същият обаче е бил начислен от дружеството със
закъснение, с протокол по чл.117 ЗДДС и отразен в Дневника за продажби и СД по
ЗДДС № 13001869988 от 11.04.2022г. за данъчен период м.03.2022г., т.е. извън
рамките на 6-месечния срок по чл. 180, ал. 3 от ЗДДС, но в срока по чл. 180
ал.4 от ЗДДС, тоест не по-късно от 18 месена от края на месеца, в който данъкът
е следвало да бъде начислен. Счетено е, че при наличие на всички предпоставки,
приложима в случая е нормата на чл. 180, ал. 4 от ЗДДС, която се явява и
по-благоприятна за дружеството нарушител. Определено е, че десет процента от
неначисления данък в случая се равнява на 68.37 лева, като сумата е под
минимално определения с посочената санкционна норма размер от 400 лева. Поради
това, съдът е намерил, че в случая имуществената санкция следва да бъде
определена в законоустановения минимум, като наложената с обжалваното НП такава
в размер на 683.67 лева, следва да бъде намалена до размера от 400 лева. В този
смисъл, наказателното постановление е изменено в частта, с която е определен
размера на наложената на дружеството жалбоподател имуществена санкция.
Съразмерно са присъдени и направените от страните разноски за производството.
ІV. За правото :
12. Според чл. 86, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, регистрирано
лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: включи размера на данъка
при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията
по чл. 125 за този данъчен период.
В чл. 125, ал. 1 от ЗДДС е предвидено, че за
всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена
въз основа на отчетните регистри по чл. 124, с изключение на случаите по чл.
159б от закона, а в чл. 125, ал. 3 от ЗДДС, че заедно със справка-декларацията
по ал. 1 регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл. 124 за
съответния данъчен период.
Съобразно чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, декларациите
по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително
на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.
13. Бездействието относно неизпълнение на
задължението за подаване на справка декларация е възведено като административно
нарушение в разпоредбата на чл. 180, ал. 1 от ЗДДС, според която регистрирано
лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон
срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на
неначисления данък, но не по-малко от 500 лв. При повторно нарушение размерът
на глобата или имуществената санкция е в двоен размер на неначисления данък, но
не по-малко от 1 000 лв.
С оглед конкретиката на текущия казус, трябва да
се посочи, че според чл. 180, ал. 2 от ЗДДС, алинея 1 се прилага и когато
лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не
се е регистрирало по този закон в срок.
Предвидени в закона са и привилегировани
състави, както следва :
Според чл. 180, ал. 3 от ЗДДС, при нарушение по
ал. 1, когато регистрираното лице е начислило данъка в срок до 6 месеца от края
на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно
имуществената санкция, е в размер 5 на сто от данъка, но не по-малко от 200
лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 400лв.
Съобразно чл. 180, ал. 4 от ЗДДС пък, при
нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е начислило данъка след срока по
ал. 3, но не по-късно от 18 месеца от края на месеца, в който данъкът е
следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер
10 на сто от данъка, но не по-малко от 400 лв., а при повторно нарушение – не
по-малко от 800 лв.
14. В рамките на тази материално и
административно наказателно правна уредба и с оглед установените по делото
факти, които не са спорни между страните, следва да се посочи, че по смисъла на
чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, начисляването на
косвения данък, като осъществен фактически състав, ще следва да се счита за
завършен при подаването на декларациите
по чл. 125, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС и отчетните регистри по чл. 125, ал. 3
от ЗДДС до
14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.
Сиреч, в конкретния казус „начисляване“ на
дължимия от дружеството косвен данък, би било факт, който проявен в рамките на
установения в
закона срок, ако това е било сторено до 14.11.2011г.
Неспорно е, че дружеството е сторило това като е начислило данъка с Протокол по
чл. 117 от ЗДДС, отразило е същия в Дневника за продажби и СД по ЗДДС №
13001869988 от 11.04.2022г. Сиреч, това е сторено в рамките на шест месечния
срок предвиден в чл. 180, ал. 3 от ЗДДС, който в случая изтича на 14.05.2022 г.
Това ще рече, че по отношение на процесното
противоправно деяние е следвало да бъде приложен привилегирования състав по чл.
180, ал. 3 от ЗДДС, като размера на имуществената санкция бъде определен на
стойност 200,00лв.
15. Всичко това не е съобразено нито от
административно наказващия орган, нито от първоинстанционния съд. Казано с
други думи, предявената от „Спейс Лифт" ООД, ЕИК ********* жалба срещу
Наказателно постановление №666099-F648569 от 05.10.2022 г. на Директора на
Дирекция „Контрол“ в Териториална дирекция на Национална агенция за приходите
Пловдив е била основателна, така както е била заявена.
При това положение, ще следва решението на
първоинстанционния съд да бъде отменено, а размера на наложената имуществена
санкция изменен до сумата от 200,00лв.
16. По отношение на поддържаните касационни
доводи, трябва да се отбележи следното :
Възражението на административния орган, че
разпоредбата на чл. 180, ал. 2 от ЗДДС, препращала единствено към чл. 180, ал.
1 от ЗДДС и това изключвало приложението на чл. 180, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС в
случая, показва единствено еклектичните разбирания на жалбоподателя по
отношение на тълкуването и прилагането на закона.
Посредством правилото установено в чл. 180, ал.
2 от ЗДДС, законодателя е приравнил случаите в които данъчно задълженото лице, не
е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок и
поради тази причина не е начисли косвен данък в предвидените в ЗДДС срокове, на случаите когато същото бездействие и
неизпълнение на задълженията за начисляване на данъка в установения в закона
срок е предприето от регистрирано по ЗДДС лице.
Това по никакъв начин не означава, че при
неизпълнение на задължението за начисляване на данъка в хипотезата на чл. 180,
ал. 2, не следва да се прилагат привилегированите състави по чл. 180, ал. 3 и
ал. 4 от ЗДДС.
17. Напълно объркано и неясно е и разбирането на
административния орган по отношение на начисляването на дължимия косвен данък,
в случаите когато задълженото лице не е подало заявление за регистрация и не се
е регистрирало в рамките на срока установен в ЗДДС. Никъде в закона или в подзаконовите
актове по неговото прилагане, не е установено правило, че в тази хипотеза,
начисляването на данъка е възможно да стане само и единствено посредством
издаването на ревизионен акт. Действително, според чл. 102, ал. 5 от ЗДДС, задълженията
по ал. 3 и 4 се определят с ревизионен акт по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс, но от това не следва, че данъчния субект не може само да
декларира сам и да разчете с бюджета дължимия косвен данък, като по този начин
охрани своите интереси, включително посредством възможността да се ползва от
привилегированите състави по чл. 180, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС, респективно като
избегне заплащането на лихви за просрочие при разчитането на задължението към
бюджета, което всъщност не оспорва или като ползва други правни възможности,
които са установени в закона или в нормативните актове по прилагането му.
Разбирането, че в случаите, когато задълженото
лице не е подало заявление за регистрация в срок, задълженията му за косвен
данък могат да бъдат определени единствено и само с ревизионен акт, повече от
очевидно би лишило данъчния субект от възможността да осъществи всички свои
нормативно установени права и правни възможности.
V. За разноските:
18. С оглед констатираната основателност, както
на жалбата предявена пред първоинстанционния съд, така и на жалбата по повод на
която е сложено в ход настоящото касационно производство, съдът намира, че на
дружеството следва да се присъдят в пълен размер разноските направени и пред
двете съдебни инстанции, които се констатираха в размер на по 300,00лв. или
общо в размер на 600,00лв.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 27 от
10.01.2023г., постановено по а.н.дело № 20225220201506 по описа на Районен съд
Пазарджик за 2022 г., в частта му с която е потвърдено
Наказателно постановление №666099-F648569 от 05.10.2022 г. на Директора на
Дирекция „Контрол“ в Териториална дирекция на Национална агенция за приходите
Пловдив, съответно с което на „СПЕЙС ЛИФТ“ ООД, ЕИК *********, за нарушение на чл.
180, ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност, във връзка с чл. 102,
ал. 3, т. 1, чл. 86, ал. 1 и ал. 2 и чл. 113, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, на
основание чл. 180, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗДДС е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ за
размера над 200,00 лв., както и в частта с която са присъдени деловодни
разноски.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 27 от 10.01.2023г., постановено по а.н.дело № 20225220201506 по описа на Районен съд Пазарджик за 2022 г., в частта му с която е потвърдено Наказателно постановление №666099-F648569 от 05.10.2022 г. на Директора на Дирекция „Контрол“ в Териториална дирекция на Национална агенция за приходите Пловдив, съответно с което на „СПЕЙС ЛИФТ“ ООД, ЕИК *********, за нарушение на чл. 180, ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност, във връзка с чл. 102, ал. 3, т. 1, чл. 86, ал. 1 и ал. 2 и чл. 113, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, на основание чл. 180, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размера на 200,00 лв.
ОСЪЖДА Национална агенция за
приходите, гр. София, да заплати на „СПЕЙС ЛИФТ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. Георги Бенковски, № 128, ет.
4, ап. 6, сумата от 600,00лв.(шестстотин лева), представляваща сторени от
дружеството разноски по производството.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.