Р Е Ш Е Н И Е
№……………………………………..2019 година,
гр. ВАРНА
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.
Варна, ІІ-ри касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВА ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР
МИХОВ
В съдебно заседание, проведено
на 24.10.2019 г., при секретаря Наталия Зирковска, с участието на прокурора
Силвиян Иванов, изслуша докладваното от съдия Гергана Стоянова касационно
административно дело № 2358/2019 година.
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба на Териториална дирекция Северна Морска в Агенция „Митници“ против Решение №
1401/11.07.2019 год., постановено по НАХД № 2775/2019 год. по описа на
Варненския районен съд, ХХХVІІІ състав, с което е отменено НП № №370/2018/2019 г.,
издадено от Заместник-Директор на Териториална Дирекция Северна морска в
Агенция „Митници", на основание Заповед № ЗАМ-42/32-8714/07.01.2019 г. на
Директора на Агенция «Митници», с което на „Милки Груп Био" ЕАД е наложено
административно наказание имуществена санкция
в размер на 742.17 лева, представляваща 100 % от размера на избегнатите
публични държавни вземания, на осн.чл.234, ал.1, т.1 ЗМ.
Касаторът счита решението на въззивния съд за незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на
материалния закон.
Възразява срещу констатацията на
въззивния съд, че в хода на
административнонаказателното производство липсват категорични доказателства,
обосноваващи извод, че дружеството е избегнало отчасти заплащането на дължими
държавни вземания
. Възражения са релевирани и
срещу друг извод на въззивния съд, а
именно, че при липсата на изготвен
окончателен доклад, представените доказателства имат само уведомителен характер
и нямат обвързваща доказателствена сила, предвид разпоредбата на чл.11, § 2 от
Регламент (ЕС, Евроатом) № 883/2013 на ЕП и Съвета от 11 септември 2013г.
относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите.
Изтъкнато е, че предоставената
от ОЛАФ информация потвърждава съмненията на митническите органи относно
занижената митническа стойност по конкретната митническа декларация.
Според касатора представената
Бланка на ОЛАФ, подписана от директор на отдел, писмо № ОСМ
(2018)18661/03.09.2018г. на ОЛАФ, към което са представени 23 износни
декларации за доставки на палмово масло за РБ на „Милки Груп Био“ ЕАД и
износната малайзийска декларация, дават пълна характеристика на
стоките по отношение техния вид, количество и цена и в нея е посочена стойност,
превишаваща с около 30 % стойността, декларираната в българската вносна
митническа декларация, което е посочено и в писмото на ОЛАФ. Счита ги за допустими доказателства в подкрепа
на изложеното.
Посочената в износната
декларация стойност според касатора представлява договорната
такава за стоките, продадени за износ в митническата територия на Съюза,
съобразно изискванията на чл. 128, § 1 и § 2 от Регламента за изпълнение №
2015/2447. Липсата на фактурата на по-високата стойност според него не е пречка за определяне на
по-висока митническа стойност по реда на чл.70, § 1 от Регламент (ЕС) №
952/2013, вр. чл.128, § 1 и § 2 от Регламент № 2015/2447, поради което
неправилно ВРС е приел, че от съдържанието на износната декларация не може да
се формира окончателен извод за действителната договорена или реално платена
цена.
Счита, че представените в хода на
съдебното производство обяснения от износителя FELDA IFFCO SDN BHD от 27.03.2018 г. не кореспондират със събраните от АНО доказателства.
Като процесуално нарушение
визира липсата на коментар от решаващия състав на въззвния съд на
констатациите на OLAF за систематично занижаване на стойността с около 30 % при
декларирането на внос и за уговорен максимален размер на отстъпката – до 30 %
за всяка доставка
Позовава се на представения от
дружеството търговски договор, в който
търговската отстъпка не е конкретизирана
като размер за всяка отделна доставка между страните към момента на приемане на
митническата декларация, поради което по аргумент от чл.130, § 1 от Регламента
за изпълнение № 2015/2447 не следва да се взема предвид отстъпката при
определяне на митническата стойност по чл.70, § 1 от Кодекса.
По изложените съображения
касаторът счита, че нарушението е безспорно установено, пледира за отмяна на
въззивното решение и за потвърждаване на НП.
Ответникът„Милки Груп Био“ ЕАД, оспорва
касационната жалба като в представен по делото писмен отговор развива обширни
доводи в подкрепа на взетите от въззивния съд изводи.
Позовава на Решение на СЕС от 15 септември
2011г., ДП Груп, С-138/10, EU:C:2011:587, т.35. Относно установеното
разминаване в стойностите с около 30 % твърди, че същото се дължи на договорената
търговска отстъпка, която не е отразена в износната декларация. В открито
съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа изразеното становище, като изтъква,
че не са събрани доказателства дружеството да е платило или договорило по-висока от
декларираната стойност - износната
декларация не е придружена от фактура за такава (по-висока) стойност. Позовава
се на приложен по делото доклад за последващия контрол, който установява обратното
- обстоятелство , служебно
известно на „Митница „ Варна
Въз основа на изложеното моли
обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура-Варна
намира касационната жалба за неоснователна. Счита решението на въззивния съд за правилно, тъй събраните по делото доказателства не са доссатъчни да обосноват извод за извършено нарушение по чл.234,ал.1, т.1 от ЗМ.
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна, в законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА.
Фактите по случая са следните:
На 24.01.2018г. на пристанище Варна
Запад с м/к C А са разтоварени контейнери №№ MRSU0168705, TCLU1444970 и TCLU1991197 , натоварени с общо
3399 колета, бруто тегло 70 223.340 кг., „палмова мазнина" на заповед на
изпращача и страна за нотификация „Милки Груп Био“ ЕАД, ЕИК ********, .Стоката
в контейнерите била представена пред митническите органи с Декларация за
временно складиране № 2002/93/24.01.2018, ст. 241,242 И 243.
На
30.01.2018 г. за стоката в трите контейнера
е подадена митническа
декларация за поставяне под режим „митническо складиране“ MRN
18BG002002J0001153. В митнически склад - тип С, идентификационен номер
BG00200000076 със складодържател „Милки Груп Био“ ЕАД, ЕИК ******** били поставени на митническо складиране:3399 колета
по 20 кг нето тегло палмова мазнина IFFCO HQPO 36/39, с обща декларирана
фактурна стойност 36 879.15 долара,
бруго тегло 70 223.340 кг., нето – 67 980 кг- ТК ********** и държава
на произход –Малайзия. Към нея са приложени
Коносамент № MAEU********* за трите контейнера, Фактура № 37637729 от
22.12.2017 г.; опаковъчен лист № PL/SI 8910-3 от
същата дата; Сертификат за анализ на стокова партида № 8910-3/22.12.2017 г.
към цитираните фактура и коносамент;
здравен сертификат № FSQD 0469917/22.12.2017 г.,
заверен от Министерството на здравеопазването на Малайзия.
На
08.02.2018 г. част от стоката, поставена под режим „митническо складиране“, била освободена под режим„допускане за свободно обращение на стоки,
предмет на освободена доставка по ДДС за друга държава членка“ с митническа
декларация № 18BG002002J0001153/08.02.2018 г. - освободени са за
внос 1120 колета по 20 кг. нето тегло палмова мазнина IFFO HQPO36/39
В кл.22 Е посочена обща фактурна стойност 12 152.00 USD, митническа стойност
20 609.32 лв.
Към декларацията от 08.02.2018г. били
приложени същите
документи, приложени и към MRN 18BG002002J0001153, както и фитосанитарен
сентификат от 18.12.2017 г., сертификат за произход; фактура за транспорти
разходи № **********/19.01.2018 г.; Договор за продажба № BUL/SV 171120/254/01 от 20.11.2017 г.; проформа
фактура; потвърждение за плащане по апликация № 1209 по абонаментна
застрахователна полица за м. декември
2017 г. , превод на търговска фактура № 37637729/22.12.2017 г.
Поради съмнения, че декларираната в
митническа декларация стойност е действителната продажна цена, митническите
органи предприели проверка и извършили анализ на митническата стойност на стоки
с код по КН на ЕС **********
В последствие била отправена и молба до
OLAF да потърси митническите органи на Малайзия за получаване на информация за
стойността, на която стоките били изнесени от Малайзия.
От изпратените от Агенция Митници до Митница Варна с писмо вх. № 32-267756/17.09.2018г. документи, касаещи разменена кореспонденция с Европейската служба за борба с измамите /OLAF/, между които и писмо от OLAF № ОСМ(2018) 18661/03.09.2018 г. с приложени към него 23 износни декларации за доставка на палмово масло за България на „Милки груп био“ ЕАД, между които и процесната малайзийска износна декларация № J33212000419/08.12.2017г., е видно систематичното занижаване на стойността на стоката с около 30% при вноса й в България.
След допълнителен анализ на митническата стойност на стоки с код по КН
на ЕС ********** с
произход Малайзия въвсички държави
членки за периода октомври 2013 – септември 2017 г. било установени, че
митническата стойност на процесните
стоки е значително по-ниска от тази на сходни стоки в останалите държави –
членки. Според наличната информация в европейските системи THESEUS и GTA в периода януари
2107- януари 2018 г. определената честна цена за стоки с код по КН на ЕС
********** била между 0.74-0.82 евро/кг; износните
статистики в GTA
за стоки, класирани в същия код изнасяни от Малайзия за България
показали единична стойност от 0.77
евро/кг.
АНО приел за доказано обстоятелството, че износът по малайзийска износна декларация № В18212018574/20.12.2017г. и вносът по митническата декларация за допускане за свободно обращение и крайна употреба MRN 18BG002005Н0002110/08.02.2018г. касаят една и съща доставка, като при вноса стоката е декларирана на по-ниска от реалната й стойност. Установена е идентичност в реквизитите на документите по доставката, които са посочени в митническата декларация за допускане за свободно обращение малайзийската износна декларация № В18212018574/20.12.2017г., с изключение на посочения номер на фактурата и обявената стойност на стоката.
Прието е, че липсата на фактура за по-високата от двете стойности не е пречка за определянето на по-висока митническа стойност на стоката по реда на чл. 70 пар. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета вр. чл. 128 пар. 1 и 2 от Регламент № 2015/2447 на Комисията, според които базата за определяне на митническата стойност е договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, която се определя в момента на приемане на митническата декларация въз основа на продажбата, извършена непосредствено преди въвеждането на стоките в посочената митническа територия.
Въз основа на данните от износната декларация било прието, че
декларираната пред митническите органи стойност на палмовия олеин е занижена
спрямо платената при износа от Малайзия, с което дружеството е извършило
нарушение по чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ. За същото му бил съставен АУМН №
307/24.11.2018г., а въз основа на него било издадено и процесното
НП № 368/2018/2019/15.05.2019г., с което на дружеството е наложена имуществена
санкция в размер на 742.17 лв., представляваща 100 % от размера на избегнатите
публични държавни вземания.
От правна страна ВРС е приел, че АУМН и НП са
издадени от компетентни длъжностни лица и отговарят на изискванията на чл.42,
чл.43 и чл.57 от ЗАНН, но от анализа на разпоредбите на чл.234, ал.1, т.1 от
ЗМ, чл.70, пар.1 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл.128, §1 от Регламент №
2015/2447 следва, че събраните доказателства не установяват по несъмнен начин
извършването на административно нарушение. Посочил е, че в хода на проведеното АНП не са
събрани категорични доказателства, обосноваващи извод, че „Милки груп био“ ЕАД е избегнало да заплати отчасти дължими държавни вземания, посочвайки
във вносната декларация занижени стойности на декларираната стока.
Според решаващия състав на ВРС Бланката на ОЛАФ, подписана
от директор на отдел В1 – Митнически и търговски измами към ОЛАФ №
ОСМ/2018/18661 от 03.09.2018г., на която се позовава наказващият орган,
представлява само кореспонденция и има уведомителен характер, няма
характеристиките на официален документ, който да има обвързваща материална доказателствена
сила, каквато би имал окончателния доклад по чл.11 от Регламент (ЕС, Евроатом)
№ 883/2013 на ЕП и Съвета от 11 септември 2013г. относно разследванията,
провеждани от Европейската служба за борба с измамите.
Извел е извод, че
доколкото процесната бланка не съдържа реквизитите, посочени в цитираната
разпоредба и не е подписан от генералния директор, същата не представлява
окончателен доклад по смисъла на посочената разпоредба от Регламент (ЕС,
Евроатом) № 883/2013 на ЕП и Съвета от 11 септември 2013г. относно
разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите.
В подкрепа на
този си извод, въззивният съд се позовал
и на писмо № ОС/2018/0052 LC/2018/0247 от 28.02.2019г. на Генералния Директор
на ОЛАФ до „Милки груп био“
ЕАД, според което проверката не е приключила и не е
издаден окончателен доклад.
Според изложените
от въззивния съд мотиви, износната митническа декларация, на която се основава
АНО, не е документ, който удостоверява действителната договорена или реално
платена цена. Този си извод съдът обосновава
с нормата на чл.5, т.12 от МК, според която митническата декларация е
актът, с който дадено лице изразява в установена форма и по установения начин
желанието си за поставяне на стоки под определен митнически режим, като посочва
където е уместно специфични мерки, които следва да бъдат приложени.
Изтъкнал е още и
че наказаното лице не е титуляр на режима „износ“ по смисъла на чл.5 т.35 от
МК, освен това приемането на износната декларация по чл.172 от МК - поради
естеството й на едностранен акт, не представлява „решение“ по смисъла на чл.5,
т.39 от МК - Решение от 15 септември 2011г., ДП Груп, С-138/10, EU:C:2011:587,
т. 35. Износната декларация според съда се съставя едностранно от
износителя на стоките и вносителят не може да носи отговорност за верността на
данните, отразени в нея, като вносителят може да отговаря единствено за
верността на данните във вносната декларация, която кореспондира със стойността
в договора, фактурата и извършените плащания на дружеството. В настоящия казус, вносната декларация е
придружена с всички търговски документи и плащания, аргументиращи декларираната
митническа стойност, докато износната декларация не е придружена от такива
документи.
Така постановеното решение настоящата
инстанция намира за правилно.
ВРС е установил вярно фактическата
обстановка, обсъдил е събраните доказателства и доводите на страните, и е
стигнал до обоснован извод за незаконосъобразност на наказателното
постановление.
Неоснователни са оплакванията на касатора
за допуснати от ВРС процесуални нарушения и липсата на изложени мотиви досежно
обстоятелства, въз основа на които митническите органи са стигнали до извод за
невярно декларирана митническа стойност, респ. за извършено нарушение по
чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ.
Въпреки обемността на административната
преписка и множеството изнесени факти в АУМН и НП досежно съмненията относно
достоверността на декларираната митническа стойност, проведената процедура по
чл.140, пар.2 от Регламента за прилагане и акта, с който същата е приключила,
на практика изводът, че от страна на „Милки Груп Био“ ЕАД е извършена
„митническа измама“ е обоснован единствено с данните от представената от ОLAF
износна митническа декларация.
Всички изложени в АУМН и НП съображения
досежно констатираното занижаване на стойността при вноса с около 30%, за
установените данни за стойността на идентични стоки с произход Малайзия,
декларирана при внос на територията на ЕС от трети лица, както и данните от
кореспонденцията с OLAF, са относими към процедурата по чл.140, пар.2 от
Регламента за прилагане.административното производство, приключило с Решение №
32-101934/10.04.2018г. (приложено към административнонаказатената преписка) към MRN 18BG002005H0001843/05.02.2018г.,
e несъотносимо към производството, приключило с обжалваното наказателно
постановление.
За да обосноват извод, че е
извършена митническа измама, митническите органи се позовават само на износната декларация,
която по арг. от чл.12, §4 от Регламент (ЕС, Евроатом) № 883/2013 е годно
доказателство.
Това обаче не е достатъчно за да обоснове
извод, че митническата стойност на процесната стока по смисъла на чл.70, пар.1
и 2 от МК – т.е. че действително платената или подлежаща на
плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в
митническата територия на Съюза, е именно тази, посочена в износната митническа
декларация.
Правилно ВРС е приел, че
в подкрепа на декларираната при износа стойност не са събрани никакви
доказателства, вкл. цитираната фактура, както и че износната митническа
декларация не е документ, който според МК удостоверява действителната
договорена или реално платена цена.
Съгласно чл.5, т.12) от МК митническата декларация
е актът, с който едно лице изразява в установена форма и по установения начин
желанието си за поставяне на стоки под определен митнически режим, като посочва
където е уместно специфични мерки, които следва да бъдат приложени.
„Милки Груп Био“ ЕАД не е титуляр на режима
„износ“ по смисъла на чл.5, т.35) от МК, освен това приемането на износната
декларация по чл.172 от МК - поради естеството ѝ на едностранен акт, не
представлява „решение“ по смисъла на чл.5, т.39 от МК – Решение от 15 септември
2011г., ДП Груп, С-138/10, EU:C:2011:587, т.35.
Изложеното води до извод, че стойността на
стоката декларирана при износа не обвързва българските митнически власти с
удостоверителна сила и подлежи на преценка, каквато в случая не е извършена.
Наличието на фактура, представена от вносителя с различна стойност на стоката
от стойността, която е декларирал износителят, не
може да обоснове извод, че заявеното от
износителя документира действително договорената и подлежаща на плащане цена, а
фактурата на вносителя е с неистинска стойност. Фактурите са частни
свидетелстващи документи и изцяло в тежест на митническата администрация е да
докаже, че стойността на стоката, посочена от износителя е действително
договорената и подлежаща на плащане стойност по смисъла на чл.29 §1 от
Регламента. Доказателства за това не се съдържат в административнонаказателната
преписка, такива не са ангажирани и в
хода на въззивното производство, приключило с решението – предмет на съдебен контрол. Липсва и валидно установяване с
окончателен доклад на ОЛАФ, че фактурата, представена при вноса е неистинска.
Предвид горното приетите от въззивния съд изводи за правилни, кореспондиращи със
събраните доказателства, поради което се споделят изцяло от касационната
инстанция в настоящия и състав.
Релевираните в касационната жалба
доводи съдът преценява като неоснователни и недоказани.
Решението е постановено при
спазване на процесуалните правила и при правилно приложен материален закон.
Мотивиран от изложеното на основание
чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Административният съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1401/11.07.2019 год., постановено по НАХД № 2775/2019 год. по
описа на Варненския районен съд, ХХХVІІІ състав, с което е отменено НП № №370/2018/2019 г.,
издадено от Заместник-Директор на Териториална Дирекция Северна морска в
Агенция „Митници", на основание Заповед № ЗАМ-42/32-8714/07.01.2019 г. на
Директора на Агенция «Митници», с което на „Милки Груп Био" ЕАД е наложено
административно наказание имуществена санкция
в размер на 742.17 лева, представляваща 100 % от размера на избегнатите
публични държавни вземания, на осн.чл.234, ал.1, т.1 ЗМ.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.