РЕШЕНИЕ
№ 1014
гр. Пловдив , 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20205330110408 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на И.К. срещу „Изи асет
мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД.
Ищецът твърди, че е сключил договор за заем с първия ответник за сумата от
400 лева с уговорена лихва от 41.84 лева. В договора било уговорено, че следва да бъде
осигурено обезпечение от 2 физически лица поръчители, банкова гаранция или
одобрено от заемодателя дружество поръчител. Наред с договора за заем подписал и
договор за гаранция с втория ответник, по който се задължил да плати възнаграждение
в размер на 206.16 лева. Намира, че клаузата от договора за заем, задължаваща го да
предостави обезпечение и самият договор за предоставяне на поръчителство са
нищожни поради противоречието с добрите нрави и въз основа на тях не са възниквали
задължения. По договора за заем платил сумата от 448 лева, с която твърди да е
погасил всичките си задължения. Въпреки това получил покана от първия ищец за
съществуващо задължение в размер на 400 лева: 200 лева с включена неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение и разходи за събиране на
просрочени вземания и 200 лева просрочени задължения по договора за заем. Иска да
бъде установено, че не дължи на „Изи асет мениджмънт“ АД сумата от 400 лева, както
и че не дължи на „Файненшъл България“ ЕООД възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство.
1
С определение от 23.10.2020г. производството по делото е прекратено по
отношение на ответника „Файненшъл България“ ЕООД.
От страна на ответника „Изи асет мениджмънт“ АД е постъпил отговор на
исковата молба, с който се оспорва претенцията. Твърди, че „Файненшъл България“
ЕООД е финансова институция, която предоставяла гаранционни сделки и в това си
качество дружеството следвало да получи възнаграждение за предоставената услуга.
Договорът с нея бил сключен поради интересът на ищеца за изпълнение на
задълженията по договора за заем с ответника и за да се избегнат последиците на чл. 4
от договора. Счита, че твърденията са сключване на договора в противоречие са
добрите нрави са неоснователни. Правоотношението било сключено предвид
задълженията на ищца и на дружеството гарант се дължало възнаграждение за
предоставената услуга. Счита, че договорът за заем също е действителен, като не били
нарушени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Иска се отхвърляне на
исковете и присъждането на разноски.
Правната квалификация на предявените искове е чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Относно допустимостта на иска:
Съгласно разпоредбата на чл. 2 ГПК съдилищата са длъжни да разгледат и
разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени
права, а съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови
правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес
от това. В случая е безспорно, че ответникът е изпратил покана дo ищцата, с която е
изразил становището си, че той му дължи процесните суми и е поискал да бъдат
платени, като в писмото е изразено намерение при липса на плащане да се
прибегне до съдебно събиране на дълга. Освен това е отразено, че е била подадена
информация за неизпълнението и в централния кредитен регистър, до който има достъп
всички банкови и небанкови финансови институции. Предвид горното се налага
изводът, че между страните е налице правен спор за дължимостта на сумите,
възникнал преди завеждането на делото, който подлежи на разрешаване от съда,
което обуславя и правния интерес на ищеца от предявяване на иска. В този смисъл е и
определение № 1035 от 03.05.2017г. по в.ч.гр.д. № 977/2017г. на ПОС. Ищецът въвежда
възражения за изначално несъществуване на задълженията поради това, че договорът
никога не е породил действие.
2
По същество на спора:
С доклада на делото, обективиран в определение от 25.01.2021 г. като признати
и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че между ищеца и
ответника е бил сключен договора за заем, по който била усвоена сумата от 400 лева.
Ответникът не излага конкретни съображение за основанието, на което са
възникнали процесните задължения в размер на общо 400 лева: 200 лева с включена
неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение и разходи за
събиране на просрочени вземания и 200 лева просрочени задължения по договора за
заем. С отговора се позовава общо на сключения договор за заем и свързаното с него
правоотношение за предоставяне на поръчителство.
В тази насока, от представените документи се установява, че страните са
сключили договор за заем от 18.10.2019г., по който „Изи Асет Мениджмънт“ АД, е
предоставило сумата в размер на 400 лева, която е следвало да бъде върната в срок до
15.04.2020 г. с плащането на 6 месечни погасителни вноски. Уговорен е фиксиран
годишен лихвен процент от 35%, а ГПР е 41.91%. В чл. 4 е уговорено задължение за
предоставянето на обезпечение чрез поръчителство на две физически лице, банкова
гаранция или одобрено от заемодателя дружество поръчител.
Установява се и сключването на договор за предоставяне на поръчителство от
същата дата между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД, според който ищецът е
възложил на третото лице да сключи договор за поръчителство с ответника за всички
задължения по договора за заем. За така предоставената услуга е уговорено
възнаграждение в размер на 206.16 лева, което е следвало да бъде плащано на ищеца,
заедно с погасителните вноски по заема.
От представения погасителен план се установява, че ищецът е направил общо 4
вноски, с които е платил сумата от общо 448 лева.
Ответникът представлява финансова институция по ЗКИ, поради което може да
отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя
кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Въз основа
изложеното се налага извод, че сключеният между страните договор по своята правна
характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради
което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на
специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
3
Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК сочи, че договорът трябва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Според дадената дефиниция в § 1, т. 2 от ДР
на ЗПК– "Обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и
общите разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита,
или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия.
Като обща дължима сума по договора е записана 441.84 лева, но в нея не е
включено допълнителното плащане от 206.16 лева по договора за предоставяне на
поръчителство, което съгласно чл. 4, т. 3 от договора за заем е задължително условие
за предоставянето му. С това допълнително плащане се покриват разходи във връзка
със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР,
съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би надхвърлил законовото ограничение,
вземайки предвид сегашния му размер и съотношението между главницата,
възнаградителната лихва от 35.00 % и възнаграждението за поръчителя,
представляващо 51.5% от заема.
Поради изложеното, посочения в договора годишен процент на разходите от
41.91% и обща дължима сума– 441.84 лева не отговарят на действителните такива.
Посочените в договора за заем по-ниски стойности, представляват невярна
информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща
търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя
подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не му позволява да прецени реалните
икономически последици от сключването на договора. В този смисъл: Решение № 682
от 7.07.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 880/2020 г.; Решение № 1375 от
22.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1983/2019 г.; Решение № 220 от 18.02.2020
г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.; Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС -
Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г.; Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив
по в. гр. д. № 2373/2019 г. и Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д.
№ 2344/2019 г.
4
Следователно процесният договор е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК.
За разлика от унищожаемостта, която се инициира от съответната страна, за
нищожността съдът следи служебно и при констатиране се позовава на същата в
мотивите при обсъждане основателността на исковете.
След като договорът за заем е недействителен, недействителен се явява и
договорът за предоставяне на поръчителство, който има акцесорен характер спрямо
първия. Поради недействителността, няма задължения по договора за заем, които да
бъдат обезпечени от поръчителя.
Ето защо посочените от ответника договори не могат да обосноват дължимостта
на претендираните от ответника с изпратеното писмо задължения за неустойка и
разходи за събиране на просрочени вземания.
Имайки предвид последиците на тази недействителност, съгласно разпоредбата
на чл. 23 ЗПК, потребителят дължи връщане само на чистата стойност по кредита. От
представения погасителен план се установява плащането на общо 448 лева, които
напълно покриват получената в заем сума (400 лева), а дори и посочената в договора
лихва. Ето защо не се установява съществуване и на просрочено задължение в размер
на 200 лева, съгласно изпратеното писмо.
Ответникът не въвежда други обстоятелства, с които да обосновава основание за
възникване на задълженията, поради което предявените искове са основателни и
следва да бъдат уважени.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените разноски за държавна такса- 100 лева и за адв.
възнаграждение в размер на 600 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ИЛ. Г. К.,
ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, оф.
40-46, сумата от 200.00 лева, включваща неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение и разходи за събиране на просрочени вземания и сумата
от 200.00 лева- просрочено задължение и двете по договора за заем от 18.10.2019г.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, да заплати на ИЛ. Г.
5
К., ЕГН **********, сумата 700.00 лева- разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд– Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
6