РЕШЕНИЕ
№ 348
гр. Враца, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 26.09.2023
г. /двадесет и шести септември две хиляди двадесет и трета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ
ЖИТАРСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
КРАСИМИР
ГЕОРГИЕВ
при секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА и с участието на
прокурора веселин вътов, като разгледа докладваното от съдия ЖИТАРСКА КАНД № 427 по описа на АдмС –
Враца за 2023г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл.63в ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на И.С.И. от ***, против Решение № 52 от 11.05.2023г.,
постановено по АНД № 42 по описа за 2023 г. на Районен съд – Мездра, с което е
потвърден Електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 6822908 на ОДМВР
Враца, издаден на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.
В жалбата се развиват
съображения за неправилност на обжалваното решение, като постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон – касационни основания по чл.348,
ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК. Релевирани са доводи, че съдът е постановил решение в
противоречие на установените факти по делото. Твърди, че автомобилът от
снимковия материал е семейна имуществена собственост, както и че не е
управляван от жалбоподателя. Оспорва се квалификацията на извършеното от
жалбоподателя нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП в условията на повторност. Иска
се отмяна на решението и на потвърдения с него ЕФНГ. Не претендира разноски.
Ответникът
по касационната жалба, ОДМВР – Враца, редовно призован не се представлява в
съдебно заседание и не изразява становище по същата.
Участващият в
касационното производство прокурор от ОП – Враца ангажира становище за
допустимост, но неоснователност на касационната жалба, а оспореното решение
намира за правилно. Желае съдът да уважи частично жалбата по отношение на
повторността.
В настоящото производство от страните
не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните
основания.
Административен съд –
Враца, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в
жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 АПК, приема следното:
Касационната жалба е
подадена в установения с чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен срок, от надлежна страна,
срещу подлежащ на касационна проверка валиден и допустим съдебен акт, при което
същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.
Предмет на
касационнен контрол за законосъобразност е Решение № 52 от 11.05.2023г.,
постановено по АНД № 42 по описа за 2023 г. на Районен съд – Мездра, с което е
потвърден Електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 6822908 от 02.01.2023
г. на ОДМВР Враца, с който на основание чл.
189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, на касатора е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лв. за нарушение на чл.
21, ал. 1 от същия закон.
За да стигне до този извод, въззивният съд е приел, че процесният ЕФ е
издаден в съответствие с утвърдения образец на министъра на вътрешните работи и
съдържа лимитативно посочените в чл. 189, ал. 4 ЗДвП реквизити. По съществото на спора районният съд е приел,
че с обжалвания електронен фиш правилно е приложен и материалният закон, тъй
като е наложено законосъобразно по вид и размер административно наказание за
безспорно доказано, извършено от наказаното лице и при сочените обстоятелства
нарушение, именно на посочените разпоредби на ЗДвП, поради което санкционният
акт е потвърден.
Решението е валидно,
допустимо и правилно. Наведените с касационната жалба доводи са неоснователни.
При постановяване на
съдебния си акт районният съд не е допуснал съществени нарушения на
процесуалния закон, довели до ограничаване правото на защита на наказаното
лице, нито е допуснал нарушения на
материалния закон, които да са довели до постановяване на неправилно
решение. Съдът е проявил процесуална активност, като е събрал всички относими
към спора доказателства, които е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност и
изключително подробно се е мотивирал защо е достигнал до крайния си извод за
законосъобразност на оспорения пред него електронен фиш. Противно на изложеното
в касационната жалба, съдът е обсъдил възраженията на оспорващия и е формирал
изводи за несъстоятелността на същите, които изводи се подкрепят от
доказателствата по делото и изцяло се възприемат от настоящия касационен
състав. В съответствие със събраните доказателства и при правилното прилагане
на материалния закон, въззивният съд е приел, че нарушението е установено с
автоматизирано техническо средство, което е преминало първоначална проверка в Б.
и. по м., видно от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126 от 07.09.2017 г., със срок на валидност до 07.09.2027 г.,
съответства на изискванията и е одобрен тип мобилно средство за измерване на
скорост, като е преминало и последваща проверка, съгласно приложения по делото
и Протокол, валиден към 02.01.2023 г. В съответствие с този протокол от
проверката на мобилната система за видеоконтрол, органът е съобразил
допустимата грешка при измерване на скоростта от плюс минус 3 % над 100 км/ч и
е редуцирал фактически измерената скорост, като при установена скорост от 122
км/ч за наказуема е посочена 118 км/ч, което намаление е в интерес на
наказаното лице.
От друга страна в
съответствие с чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата, е представен и Протокол за използване на
АТСС. Този Протокол с рег. № 967р-51/03.01.2023 г. (л.17
от АНД № 42/2023 г.) е коректно попълнен, с посочена дата,
начален и краен час на работа, наименование на пътя – I-1/Е79/
и точно местоположение на контролирания участък – км 159+000, разклона за ***, общото
ограничение на скоростта – 90 км/ч, брой установени нарушения и е подписан от
съставилия го служител. В същия е отразена посоката на движение на
контролираните МПС – от *** към ***, а в графата „посока за задействане“ е
посочено „П“, като в легендата е пояснено, че „П“ означава приближаващ
автомобил. От представената по делото фотоснимка с установена скорост е видно,
че автомобилът е заснет отпред, т.е. приближаващ се, което напълно съответства
на отразеното в Протокола. На самата фотоснимка са посочени конкретни GPS координати,
индивидуализиращи с изключителна точност мястото на нарушението, датата и
точния час. Към протокола е приложена и снимка на разположението на
автоматизираното техническо средство спрямо контролирания пътен участък.
Предвид изложеното
правилни са изводите на районния съд, че липсва нарушение на изискванията на
чл.189, ал.4, относно съдържанието на електронния фиш, който се издава в
съкратено и специално производство. За разлика от общия процес регламентиран в
ЗАНН, в хипотезата с издаване на електронния фиш, не са предвидени два етапа,
каквито съдържа общия процес по ЗАНН – обвинение чрез предявяване и връчване на
АУАН и налагане на наказание чрез издаване и връчване на наказателно
постановление. В това производство голяма част от общите правила на ЗАНН и ЗДвП
не намират приложение, което разрешение абсолютно обективно е обосновано от
изключително високата степен на обществена опасност на нарушенията, свързани с
несъобразяване на правилата на ЗДвП, въвеждащи ограничаване на скоростта на
движение при управление на МПС. Затова, след като в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП са
регламентирани реквизитите на електронния фиш, това изброяване следва да се
възприема като изчерпателно, т.е. достатъчно е електронния фиш да съдържа тези
реквизити и да е издаден според образеца утвърден със Заповедта на Министъра на
вътрешните работи, а в случая процесния електронен фиш е именно такъв.
Неоснователни са възраженията
на оспорващия за ненадлежно връчен ЕФ серия К № 5421646, установяващ
квалифициращ признак на „повторност“ в настоящето производство. На л.32 от АНД
№42/2023 г. по описа на РС – Мездра е приложен този ЕФНГ, с отбелязване, че е
влязъл в сила на 11.07.2022 г. Жалбоподателят не е оспорил датата на влизане в
сила на този електронен фиш пред първоинстанционния съд, поради което правилно
е прието, че процесното нарушение е извършено в годишен срок от влизане в сила
на ЕФ серия К № 5421646, с който е наложено наказание за същото по вид
нарушение, което определя „повторност“ на процесното нарушение и е наложено
административното наказание „глоба“ в размер на 200,00 лв.
Липсват данни, а и не
се твърди от страна на И.И. да е депозирал декларация,
съобразно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, в която да посочи данни за лицето,
извършило нарушението – доводи посочени в касационната жалба. След като не
е упражнил правото си да възрази и да посочи
конкретно физическо лице, което е управлявало на посочената дата автомобила,
с който е извършено нарушението, следва да понесе неблагоприятните
последици, които законът свързва с това бездействие, а именно -
издаване на електронен фиш за ангажиране отговорността на
собственика на автомобила, с който автомобил е извършено
конкретното административно нарушение, а
това е именно жалбаподателя.
Районният съд при
правилно установена и основана на доказателствата по делото фактическа
обстановка е направил съответни на приложимия към процесното деяние материален
закон правни изводи.
Доводите на
оспорващия за противното са неоснователни, резултат от превратно тълкуване на
закона.
Достигайки до тези
изводи и приемайки оспореният пред него ЕФНГ за законосъобразен, районният съд
не е допуснал нарушение на материалния закон и е постановил правилен съдебен
акт.
При служебна проверка
на решението съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК на основания извън посочените в
касационната жалба, съдът не намира такива, които да сочат на отмяна на
оспорения съдебен акт. Същият е постановен от законен състав, в рамките на
заявения спор, при правилно прилагане на материалния закон.
По тези съображения
касационната жалба следва да се
отхвърли, като неоснователна, а оспореното решение като правилно да бъде
оставено в сила.
От страните не са
претендирани разноски и такива не следва да бъдат присъждани.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 218 от АПК, Административен съд Враца.
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 52/11.05.2023
г., постановено по АНД № 42 по описа на Районен съд – Мездра за 2023 г., с
което е потвърден ЕФНГ серия К, № № 6822908, издаден от ОДМВР Враца.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.