Решение по дело №1246/2023 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1403
Дата: 24 октомври 2023 г.
Съдия: Евелина Иванова Попова
Дело: 20237050701246
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 юни 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

1403

Варна, 24.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - VI тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател:

ЕВЕЛИНА ПОПОВА

Членове:

ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН

При секретар АЛЕКСАНДРИНА ЯНЕВА и с участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА кнахд № 20237050701246 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на глава ХІІ АПК вр. чл. 63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Митница Варна, подадена чрез процесуален представител юрисконсулт Г., срещу решение № 34/10.03.2023 г. по н.а.х.д. № 316/2022 г. на Районен съд – Девня, с което е отменено НП № BG2022/2000-107/НП от 20.07.2022 г. на директора на ТД Митница Варна, с което на „Котура“ ЕООД за нарушаване на чл. 28, ал. 5 ППЗАДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, на основание чл. 126а ал. 1 ЗАДС. По подробни съображения за допуснато с решението неправилно приложение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила се иска отмяната му и постановяването на ново от касационната инстанция по съществото на спора, с което наказателното постановление да се потвърди. Отправя се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В условие на евентуалност се предявява възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната по делото страна.

В с. з. на 28.09.2023 г. касаторът се представлява от гл. юрисконсулт Д.., която изцяло поддържа подадената жалба.

Ответникът „Котура“ ЕООД се представлява от адв. Б., която желае да се остави в сила обжалваното решение, в подкрепа на което излага подробни доводи за неоснователността на касационната жалба. Претендира за присъждане на сторените по делото разноски.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

След преценка на процесуалната допустимост и основателност на касационната жалба, извършена в рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, съдът намира следното:

По допустимостта на касационната жалба: Предявена е срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт съгласно изричната разпоредба на чл. 63в ЗАНН, от процесуално легитимирано лице съгласно чл. 210 ал. 1 АПК и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211 ал. 1 АПК – съобщение за изготвеното въззивно решение е получено редовно от касатора на 21.03.2023 г. /л. 30 от н.а.х.д. 316/2022 г. на ДРС/, а касационната жалба според пощенското клеймо върху плика, с който е изпратена до ДРС, е подадена на 04.04.2023 г. С нея е сезиран родово и местно компетентният да се произнесе по реда на глава ХІІ АПК вр. чл. 63в ЗАНН съд. Кумулативното наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки и липсата на отрицателни такива обуславят извод за допустимост на касационното производство.

Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218 ал. 2 АПК, касационният състав намира жалбата за основателна.

С отмененото от районния съд наказателно постановление на „Котура“ ЕООД, на основание чл. 126а ал. 1 ЗАДС, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за това, че на 28.03.2022 г. като данъчнозадължено лице по ЗАДС – лицензиран складодържател с ИНЛС BGNCA00371000, притежаващ лиценз № 539/15.10.2013 за управление на данъчен склад, находящ се в гр. Суворово, УПИ I, кв. 196, не е спазило задължението съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 5 ППЗАДС като е използвало транспортно средство – цистерна с рег. № Е2073ЕЕ, за съхранение в данъчния склад на гориво в количество от 18 580 кг. GLP TIP III.

Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 5 ППЗАДС транспортни средства и части от тях не могат да бъдат използвани като съдове и резервоари за съхранение в данъчен склад. По-нататък в разпоредбата е пояснено, че не се счита за съхранение използването/държането на транспортните средства в рамките на данъчния склад до приключването на операциите по разтоварване съгласно изискванията на закона.

От „Котура“ ЕООД не се оспорва факта, а се потвърждава и от писмените обяснения на л. 10 от преписката, дадени от представляващия дружеството в хода на административнонаказателното производство, че процесната стока действително е разтоварената чак на 13.04.2022 г., въпреки че е постъпила в данъчния склад на 28.03.2023 г. Обяснението е обективна невъзможност да се събере горивото в свободен резервоар, както и липсата на влекач, с който да се маневрира до мястото на разтоварване.

Касационният състав не споделя решаващият извод на ДРС, послужил за отмяна на наказателното постановление, че няма нищо необичайно в подобен начин на задържане/съхраняване на стоката в превозното средство поради липса на място в резервоарите на данъчния склад. След като дружеството е било наясно, че не разполага с необходимото място в резервоарите си за съхранение на стоката, е могло да се възползва от възможността, която предоставя разпоредбата на чл. 73г, ал. 2 ЗАДС. Съгласно тази правна норма, по време на движението под режим отложено плащане на акциз изпращачът може чрез компютърната система да промени мястото на получаване или получателя на акцизните стоки на едно от местата на получаване по чл. 73а, с изключение на лицата по чл. 21, ал. 1, т. 1, 3 и 3а. За тази цел изпращачът подава чрез компютърната система проект на електронен документ за промяна на мястото на получаване до митническите органи на държавата членка на изпращане.

Освен това съгласно чл. 65, ал. 11 ЗАДС лицензираните складодържатели, включително тези, които нямат достатъчен складов капацитет за съхранение на собствените си енергийни продукти по смисъла на чл. 47, ал. 13, до 19,00 ч. на всеки работен ден изпращат по електронен път уведомление с актуални към часа на изпращането данни до Агенция „Митници“, което се публикува до 9,00 ч. на следващия работен ден в регистъра по ал. 12. По преписката не са налице доказателства ответникът по касация да е уведомил своевременно ТД Митница Варна за липсата на складов капацитет, в каквато насока са твърденията му.

Не може да се споделят мотивите на въззивния съд, че законодателят не е предвидил срок за разтоварване на акцизната стока, поради което няма нищо необичайно стоката да се разтовари в рамките на няколко дни от получаването й. Нормата на чл. 73а, ал. 3, т. 1 ЗАДС гласи, че движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз приключва: в случаите по ал. 1, т. 5, какъвто именно е настоящият случай, когато получателят получи акцизните стоки. От представените по преписката доказателства се установява, че стоката е пристигнала в данъчния склад на лицензирания складодържател още на 28.03.2022 г., като при извършване на проверката от страна на митническите органи на 09.04.2022 г., т.е. 12 дни по-късно, е установено, че същата не е разтоварена. Разтоварването е извършено 16 дни след пристигането на стоката – на 13.04.2022 година. Съгласно разпоредбата на чл. 73д, ал. 2 ЗАДС съобщението за получаване се подава незабавно и не по-късно от 5 работни дни след приключване на движението. При наличие на извънредни обстоятелства и по искане на получателя компетентното митническо учреждение може да удължи срока за подаване на съобщението за получаване. Според приложеното на чл. 27 от преписката съобщение за получаване то е подадено едва на 13.04.2022 г. като липсват доказателства да е отправено искане до ТД Митница Варна за удължаване на срока за подаване на съобщението.

Действително, чл. 28, ал. 5, предл. 2 ППЗАДС гласи, че не се счита за съхранение използването/държането на транспортните средства в рамките на данъчния склад до приключването на операциите по разтоварване съгласно изискванията на закона, но не може да се приеме тезата на касационния ответник, че операциите по разтоварване могат да продължат половин месец.

Неоснователно е твърдението на процесуалния представител на ответника по касация, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като са връчвани книжа на лице без представителна власт. На стр. 8-9 от преписката е приложено нотариално заверено пълномощно от 27.01.2022 г., с което Р. К. Д. е упълномощен от едноличния собственик на капитала, представляващ и управляващ „Котура“ ЕООД, да представлява дружеството пред Агенция Митници като извършва всички необходими фактически и правни действия, съответно съставя, попълва, подава, изисква и получава документи, молби, справки, декларации, данъчни декларации, удостоверения, разрешения и други. Ето защо касационната инстанция счита, че административнонаказващият орган не е допуснал процесуално нарушение като е връчил поканата за съставяне на АУАН на упълномощеното за целта лице Р. Д.. Съдът приема, че по този начин са изпълнени изискванията на закона за уведомяване на дружеството. Не е допуснато нарушение и със снетите обяснения по случая от Драгиев, тъй като е налице надлежно учредена представителна власт, включваща в обхвата си извършването и на тези действия от страна на пълномощника. На стр. 6-7 от преписката е приложено нотариално заверено пълномощно от 04.05.2022 г., с което Д. е упълномощен да получава и подписва НП и АУАН от името на дружеството, поради което той разполага с представителна власт в производството по ангажиране на административнонаказателната отговорност на „Котура“ ЕООД.

Като не е съобразил всичко това и е отменил, наместо да потвърди, издаденото наказателно постановление, районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да се отмени от касационната инстанция съгласно правомощието й по чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК, вр. чл. 63в ЗАНН и наместо него тя следва да постанови нов по съществото на правния спор, на основание чл. 222, ал. 1 АПК, с който оспореното по реда на чл. 59 ЗАНН наказателно постановление да се потвърди.

При този изход на спора и предвид изрично направеното в касационната жалба искане, ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на ТД Митница Варна, на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 5 ЗАНН, юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 160 лв. за двете съдебни инстанции, в които Митницата е представлявана от юрисконсулт /по 80 лева за всяка съдебна инстанция/, определено предвид невисоката фактическа и правна сложност на делото, в минималния размер по чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.

Воден от изложеното, съдът

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ решение № 34/10.03.2023 г. по н.а.х.д. № 316/2022 г. на Районен съд – Девня, с което е отменено НП № BG2022/2000-107/НП от 20.07.2022 г. на директора на ТД Митница Варна, с което на „Котура“ ЕООД за нарушаване на чл. 28, ал. 5 ППЗАДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, на основание чл. 126а ал. 1 ЗАДС, КАТО НАМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА НП № BG2022/2000-107/НП от 20.07.2022 г. на директора на ТД Митница Варна, с което на „Котура“ ЕООД за нарушаване на чл. 28, ал. 5 ППЗАДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, на основание чл. 126а ал. 1 ЗАДС.

ОСЪЖДА „Котура“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Териториална дирекция Митница Варна при Агенция „Митници“ сума в размер на 160 лв. /сто и шестдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: