РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 16.06.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното
от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 325 / 2022 год. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, във връзка с гл. Десета, раздел І от АПК.
Със Заповед за прилагане на ПАМ № 22-0359-000118/08.08.2022 г. на Полицейски инспектор в РУ – Троян, към ОДМВР - Ловеч, издадена на основание чл. 171, т. 2а, б. „а” от ЗДвП е наложена ПАМ „прекратяване регистрация на ППС” за срок от 6 месеца, като са отнети: 2 бр. регистрационни табели с номер ОВ **** ВС, на Х.Х.М., ЕГН: **********,***.
Недоволен от заповедта е останал жалбоподателят Х.Х.М., ЕГН: **********,***, който чрез адв. Е.Ц. ЛАК със съдебен адрес: *** в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, е подал настоящата жалба с твърдение, че заповедта е незаконосъобразна, като при постановяването и са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, издадена е в несъответствие с императивните изисквания за съдържание на акта, както и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. В заключение се моли съда да отмени оспорената заповед, като се претендират разноски по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява, като е депозирана молба вх. № 1600/05.06.2023 г. от адв. Е.Ц. ЛАК, упълномощен процесуален представител на жалбоподателя, който поддържа жалбата и представя писмени бележки. Сочи се, че от събраните доказателства по делото е установено, че към 08.08.2022 г. – датата на извършеното нарушение от водача на МПС И.К., същият не е бил лишен от право да управлява МПС по посоченото в заповедта наказателно постановление, тъй като наказанието по него е било изтекло. Счита, че не е доказана и компетентността на административния орган да издава такива административни актове. Претендира разноски за адвокатска защита и за платена държавна такса общо в размер на 410 лв.
Ответникът Полицейски инспектор в РУ – Троян, към ОДМВР – Ловеч, не се явява и не се представлява.
Окръжна прокуратура – Ловеч не изпраща представител и не ангажира становище.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
Жалбата е основателна.
При цялостната проверка на законосъобразността на процесния ИАА, на основание чл. 146 и чл. 168 от АПК съдът намира същият за незаконосъобразен.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП - принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
Заповедта е издадена от материално и териториално компетентния орган съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и Заповед № 295з-31/07.01.2022 г. на Директора на ОДМВР – Ловеч /на л. 46-47 от делото/.
Обжалваната заповед е издадена на 08.08.2022 г., поради което и като съобрази т. 1.8 и т. 1.13. на Заповед № 295з-31/07.01.2022 г. на Директора на ОДМВР – Ловеч /на л. 46-47 от делото/, с която са оправомощени да прилагат ПАМ служители на изчерпателно посочени в заповедта длъжности, както и удостоверение на л. 23 от делото, съдът намира, че издателят на заповедта е бил надлежно оправомощен към датата на издаването на обжалваната заповед по см. на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, видно и от удостоверение на ОДМВР – Ловеч /на л. 23 от делото/, поради което не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Относно спазването на установената форма съдът намира, че заповедта е издадена в установената от закона форма съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59 от АПК.
Видно е, че
процесната заповед отговаря на всички изисквания на чл. 59, ал. 2 от АПК - съдържа
наименование на органа, който я е издал, наименование на акта, адресат на акта,
фактически и правни основания за издаването на ИАА, които с оглед предмета на
заповедта за налагане на ПАМ не следва да бъдат по-подробни, като съдържа и
разпоредителна част, а също и
реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 7 и т. 8 от АПК.
Видно от обстоятелствената част на обжалваната
Заповед за прилагане на ПАМ №
22-0359-000118/08.08.2022 г. на Полицейски
инспектор в РУ – Троян, към ОДМВР - Ловеч, издадена на основание чл.
171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП,
описано е следното:
„На 08.08.2022 г. около 13:25 ч. в с.****, ул. „****, посока към с. ****, лицето И.С.К.с ЕГН **********, управлява товарен автомобил ****с табели рег. № ОВ****ВС, собственост на Х.Х.М. с ЕГН **********, след като е лишен от това право по административен ред с НП № 16-0359-000489/10.08.2016 г. на РУ – Троян, установено след справка в ОДЧ при РУ – Троян, не представя СРМПС част 2.
Във връзка с горепосочената фактическа обстановка е издадена и процесната заповед, с която на жалбоподателят е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП, като е прекратена регистрацията на ППС за 6 месеца, като са отнети 2 бр. рег. табели № ОВ****ВС.
Ето защо предвид достатъчно подробните с оглед предмета на ЗПАМ мотиви /фактически основания/ съдът намира, че не е нарушена формата на административния акт.
Достатъчно конкретно е индивидуализиран и собственикът на ППС, както в обстоятелствената част, така и в диспозитива на заповедта, като няма съмнение, че жалбоподателят Х.Х.М., е посочен като собственик по см. на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, като самата норма изрично сочи – прекратяване на регистрация на ППС на собственик. Жалбоподателят М. е собственик на процесния автомобил, което не се оспорва от него и в това му качество е приложена процесната ЗПАМ.
В допълнение следва да се посочи, че всички състави на чл. 171, т. 2а от ЗДвП /в приложимата редакция - ДВ, бр. 2/2018 г., в сила от 03.01.2018 г./ са относими към „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик”, независимо от отделните разновидности на конкретни изпълнителни деяния в б. „а” и б. „б”, поради което и като съобрази, че няма спор и е установено от всички доказателства, че жалбоподателят е собственик, а също и че конкретното изпълнително деяние е описано достатъчно подробно с думи в обстоятелствената част на ЗПАМ, съдът намира, че няма нарушение на изискванията за форма по чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
При това положение установи се по делото, че заповедта отговаря на всички изисквания за форма съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК. Ето защо при липса на каквото и да било нарушение относно реквизитите за форма на това основание искането за отмяна на заповедта е неоснователно.
По отношение на изискването на чл. 146, т. 3 от АПК съдът съобрази, че не всяко нарушение на административнопроизводствените правила води до отмяна, а единствено съществено такова. По делото, видно от приложената административна преписка, не се установи съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В жалбата не се и релевират доводи за нарушение на административнопроизводствените правила, като липсва отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.
Съдът служебно извърши проверка и за наличие на основанието по чл. 146, т. 4 от АПК, като констатира, че обжалваната заповед не съответства на материалния закон.
Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „а” от ЗДвП - За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство:
а) без да е правоспособен водач,
не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от
право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен
ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4
или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както
и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за
което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година;
Безспорно е, видно и от писмените доказателства, че жалбоподателят Х.М. е собственик на процесния автомобил, което не се оспорва от него и в това му качество е приложена процесната ЗПАМ.
От събраните писмени и гласни доказателства се установява по безспорен начин, че процесният автомобил на посочената в заповедта дата и място е бил управляван от лицето И.К., а не от собственика – жалбоподателя М.. Това се потвърждава от писмените доказателства и от показанията на И.А.Б. – младши полицейски инспектор в РУ – Троян, който е установил извършеното от К. нарушение, за което е съставил АУАН № 420/2022 г. /лист 15 от делото/, който е част от административната преписка. В показанията си св. Б. сочи, че при извършената проверка е установил, че водачът на МПС е бил неправоспособен, като свидетелството му за управление е било отнето по административен ред, което е установил след извършена справка чрез дежурната на РУ – Троян. Посочва, че е съставил акт на водача, като е иззел регистрационните табели на МПС.
Както в процесната заповед, така и в съставения АУАН е посочено, че водачът на процесното МПС И.К. управлява товарния автомобил ****с рег. № ОВ****ВС след като е лишен от това право по административен ред с НП № 16-0359-000489/10.08.2016 г. на РУ – Троян.
В хода на съдебното дирене е изискано и е представено от РУ – Троян заверено копие на горепосоченото НП № 16-0359-000489/10.08.2016 г. на РУ – Троян /л. 48 от делото/, от което е видно, че едно от наказанията, които са наложени с наказателното постановление на И.К. на основание чл. 174, ал.3 от ЗДвП, е глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца. Изискана е и е представена справка от РУ – Троян /л. 45 от делото/, както и разпечатка на Картон на НП № 16-0359-000489/10.06.2016 г. на РУ – Троян /л. 49 от делото/, от които е видно, че НП № 16-0359-000489/10.08.2016 г. на РУ – Троян е влязло в законна сила на 05.12.2016 г., като срокът за лишаване от право да управлява МПС е 24 месеца и същият е изтекъл на 05.12.2018 г.
В обжалваната заповед се сочи, че И.К. на дата 08.08.2022 г. управлява процесното МПС, след като е лишен от това право по административен ред с НП № 16-0359-000489/10.08.2016 г. на РУ – Троян, което от фактическа и правна страна е неправилно.
Видно от справката на РУ – Троян и разпечатката на картон, НП № 16-0359-000489/10.08.2016 г., с което К. е лишен от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, НП е влязло сила на 05.12.2016 г., като срокът е изтекъл на 05.12.2018 г., много по – рано от момента на извършеното нарушението, посочено в оспорената заповед за прилагане на ПАМ. Няма как К. на 08.08.2022 г. да е лишен по административен ред с НП № 16-0359-000489/10.08.2016 г. на РУ – Троян от правото да управлява МПС, поради факта, че наказанието, наложено с наказателното постановление е изтекло на 05.12.2018 г.
Административният орган не е изследвал в пълнота цялата фактическа обстановка, не е анализирал кога е влязло в сила посоченото в заповедта наказателно постановление и кога е изтекъл срокът, за който К. е бил лишен от право да управлява МПС.
Към дата 08.08.2022 г. К. не е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред с НП № 16-0359-000489/10.08.2016 г. на РУ – Троян. Налични са данни за друга ЗППАМ № 19-0906-000432/01.10.2019 г. ОДМВР Ловеч, сектор Пътна полиция, връчена на 28.10.2019 г., с която на К. временно му е отнето свидетелството за управление по реда на чл. 171, т.4 от ЗДвП – изземване на свидетелство за управление на МПС, на лице което са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал.4 от ЗДвП, видно от докладна записка /л. 8 от делото/ и справка за нарушител/водач / л. 9 - 14 от делото/, но съдът не дължи мотиви относно тази друга ЗПАМ, поради това, че същата ЗПАМ не е послужила за издаване на настоящата обжалвана заповед.
Административният орган не е установил относимото правно основание, с което е лишен от право да управлява МПС И.К., като, посочвайки в оспорената заповед, невалидно правно основание – наказателно постановление, чийто срок на наложено наказание е изтекъл много преди датата на извършеното нарушение, е постановил незаконосъобразен административен акт.
С оглед съображенията, изложени по-горе, съдът намира, че Заповед за прилагане на ПАМ № 22-0359-000118/08.08.2022 г. на Полицейски инспектор в РУ – Троян, към ОДМВР – Ловеч е издадена в противоречие с разпоредбите на материалния закон, поради което следва да бъде отменена.
При този изход на спора съдът намира искането на оспорващия за присъждане на направените разноски за основателно и ОД на МВР - Ловеч /като юридическо лице, в чиято структура е издателят на заповедта/ на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да бъде осъдено да заплати на Х.Х.М. реално направените от последния, своевременно поискани и доказани съдебни разноски в общ размер на 410 лв., от които 400 лв., представляващи договорено и платено възнаграждение за един адвокат, видно от договор за правна защита и съдействие на л. 29 от делото и заплатена държавна такса от 10 лв., видно платежно нареждане на л. 5 от делото.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, Ловешки административен съд, трети административен състав,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Х.Х.М., ЕГН: **********,***, подадена чрез адв. Е.Ц. ЛАК със съдебен адрес: ***, Заповед за прилагане на ПАМ № 22-0359-000118/08.08.2022 г. на Полицейски инспектор в РУ – Троян, към ОДМВР - Ловеч, издадена на основание чл. 171, т. 2а, б. „а” от ЗДвП, с която е наложена ПАМ „прекратяване регистрация на ППС” за срок от 6 месеца, като са отнети: 2 бр. регистрационни табели с номер ОВ **** ВС, на Х.Х.М., ЕГН: **********,***.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Ловеч да заплати на Х.Х.М., ЕГН: **********,***, сумата от 410 лв. /четиристотин и десет лева/ разноски по делото.
Решението е окончателно съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП /ДВ
бр.77 от
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: