Определение по дело №112/2019 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 241
Дата: 21 март 2019 г. (в сила от 21 март 2019 г.)
Съдия: Милена Рангелова Даскалова
Дело: 20191700500112
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 26 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 241

гр. Перник, 21 .03.2019 г.

 

Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание на 21 март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

Председател: Милена Даскалова

Членове: Кристиан Петров

Роман Николов

 

като разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело № 112 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

В установения от закона срок адв. З. като пълномощник на С.М.С. е обжалвал определение от 23.01.2019г., постановено по гр.д. № 5090/2018г. по описа на Пернишкия районен съд.

"Топлофикация - Перник" АД, гр. Перник не е изразило становище по частната жалба.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и направените с частната жалба оплаквания, намира за установено следното :

Производството пред ПРС е образувано по предявен от "Топлофикация - Перник" АД, гр. Перник против С.М.С. установителен иск по чл. 415 ГПК.

В срок е постъпил отговор на исковата молба, подаден от Г.А.М. като пълномощник на ответницата.

С определението си по чл. 140 ГПК, районният съд е констатирал, че в приложеното пълномощно не е вписано дали пълномощникът е сред лицата, изброени в чл. 32 ГПК. Посочено е, че в представеното нотариално заверено пълномощно упълномощителката е положила отпечатък от левия си палец поради недъгавост, което е удостоверено по надлежния ред от нотариуса, а положеният подпис под възражението срещу заповедта за изпълнение може да се определи като идентичен с подписа на пълномощника, под отговора на исковата молба.

Съдът е дал указания на ответницата на основание чл. 101, ал.1 ГПК в срок до първото съдебно заседание да удостовери, че пълномощникът й Г.А.М. има качеството на адвокат или е неин родител, дете или съпруг, или да потвърди действията по подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение и на отговор на исковата молба от нейно име, като страната е предупредена, че при неизпълнение на указанията, опорочените процесуални действия ще се считат за неизвършени.

Съобщението, изпратено лично до ответницата, е върнато в цялост с отбелязване, че същата се намира в дом за възрастни хора и не е в състояние да получи призовката.

За указанията на съда е изпратено и второ съобщение – до ответницата чрез представителя й Г.М. и последният е получил съобщението в качеството му на пълномощник на страната.

В съдебно заседание от 23.01.2019г. като процесуален представител на ответницата се е явил адв. З., който видно от приложеното пълномощно, е упълномощен от С.С. чрез нейния пълномощник Г.М..

При тези обстоятелства районният съд е приел, че упълномощеният от Г.М. адвокат не разполага с надлежно учредена представителна по съображения от чл. 43 ЗЗД, съдържащ изрично изискване пълномощникът да е овластен с правото да преупълномощава, а в пълномощното, с което се легитимира Г.М., не е упоменато такова овластяване. В тази връзка съдът е приел, че адв. З. не разполага с представителна власт да потвърди опорочените действия по подаване на възражението против заповедта и отговора на исковата молба и тези действия на основание чл. 101, ал.3 ГПК се считат за неизвършени, предвид на което и се налага извод, че против заповедта няма подадено възражение и съответно и предявеният иск е недопустими. По тези съображения с обжалваното определение производството по делото е прекратено, а заповедта е обявена за влязла в сила.

Против определението е постъпила частна жалба от адв. З. като пълномощник на С.С.. Приложено е нотариално заверено пълномощно, с което адв. З. е оправомощен да представлява упълномощителя по дела пред всички съдилища и да извършва всякакви процесуални действия, вкл. и да подава жалби. Върху пълномощното е направено отбелязване, че поради напреднала възраст и недъгавост на лицето С.С., е положен отпечатък от палеца на дясната ръка.

Въззивният съд намира, че е надлежно сезиран с частна жалба против определението на ПРС и следва да се произнесе по съществото на същата.

В частната жалба се поддържа, че ответницата по иска не е била редовно уведомена за указанията на съда .

За да се приложи нормата на чл. 101, ал.3 ГПК е необходимо указанията на съда да са връчени надлежно на страната.

Принципът, визиран в чл. 45  ГПК, е че съобщенията се връчват лично, а несъмнено установено е, че ответницата не е получавала съобщение от съда. На лично връчване по силата на цитираната разпоредба, се приравняват и връчванията чрез представител. Представители по смисъла на чл. 39 ГПК могат да бъдат посоченият от страната съдебен адресат или пълномощникът по делото. В случая Г.М., който е получил съобщението с указанията по чл. 101 ГПК, не притежава нито едно от тези качества – не е посочен от ответницата за съдебен адресат, както и не е надлежно упълномощен да я представлява по делото, което е констатирано и от районния съд. Следователно получаването на съобщението от Г.М., като пълномощник на ответницата, не може да се приравни на редовно уведомление по смисъла на чл. 45 ГПК и да има за последица прилагане разпоредбата на чл. 101, ал.3 ГПК.

Във връзка с изложеното, съдът намира, че обжалваното определение е  постановено преди на страната да са съобщени указанията, дадени от съда, което е основание за неговата отмяна.

Наред с горното, въззивният съд намира, че първоинстанционният съд  е следвало да извърши и преценка дали преупълномощаването е валидно на основание чл. 43, ал.1, предл. 2 ЗЗД. Съгласно чл. 43 ЗЗД пълномощникът може да преупълномощава в две хипотези - при изрично овластяване или ако преупълномощаването му е станало необходимо за запазване на интересите на упълномощителя. Според настоящия състав, въз основа на наличните по делото данни относно състоянието на ответницата, се налага извод, че преупълномощаването е изцяло в неин интерес и в този смисъл е следвало да се зачете представителната власт на упълномощения адвокат, което не е сторено и с това страната е лишена от възможността да изпълни дадените указания.

По изложените съображения обжалваното определение като незаконосъобразно следва да се отмени и делото да се върне на ПРС за продължаване на производството.

Предвид горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА определение от 23.01.2019г., постановено по гр.д. № 5090/2018г. по описа на Пернишкия районен съд.

ВРЪЩА делото на Пернишкия районен съд, същия състав, за продължаване на производството.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател:                                   Членове: