Р
Е Ш Е Н И Е
гр.
Кюстендил, 11.06.2021 г
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен
съд, в открито съдебно заседание
на
четиринадесети
октомври
през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ БОГОЕВА
при участие на съдебния
секретар Симона Циков
, като разгледа
докладваното от съдия Ваня Богоева гр.д.
№ 450
по описа на съда за
2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по подадена от Б.К.К., с адрес: ***,
чрез процесуалният му представител по пълномощие адв. Д.М., със съдебен адрес:***
против М.Е.Д., с адрес: *** и Г.Д.А., с адрес: *** искова молба, с която при
условията на обективно комулативно съединяване са предявени два осъдителни
иска, първият от които за сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на телесно увреждане,
причинено от двамата ответници и вторият за сумата от 3 018 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на същото
деяние. Предявени са и две акцесорни претенции за присъждане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата от 50 000 лева, считано от
датата на увреждането – 20.06.2018 г. до окончателното й заплащане и върху
сумата от 3 018 лева, считано от 07.08.2018 г.
С уточнителна молба ищецът е конкретизирал исковата
претенция за заплащане на имуществени вреди като сбор от отделни суми, общият
размер на които възлиза на 3 066 лева, за която сума да се счита предявен иска
за имуществени вреди. Уточнена е и началната дата, от която се претендира
обезщетение за забава, а именно 02.07.2018 г.
Изложените фактически обстоятелства, на които иска
се основават исковете са, че на 20.06.2018 г. в село Блажиево, община Бобошево,
област Кюстендил ищецът станал жертва на нападение от страна на двамата
ответници М.Е.Д., ЕГН ********** и Г.Д.А., ЕГН **********, които го нападнали и
двете лица заедно му нанесли средна
телесна повреда, изразяваща се в закрито счупване на костите на скулите и
долната челюст. Травми му били нанесени
от страна на ответниците чрез нанасяне на удари с ръце-юмруци и крака в
областта на главата. Така причинените му телесни повреди, изразяващи се в
закрито счупване на костите на скулите и долната челюст, съгласно приложената
по делото епикриза, му причинили постоянно разстройство за здравето. Твърди, че
възстановяването му продължило един изключително продължителен период от време,
като и към настоящия момент не се е възстановил изцяло от причинените му вреди
в следствие на това противоправно нападение.
Сочи, че дълго време след така нанесения му побой се
възстановявал. Изпитвал изключително силни болки, не можел да се храни
нормално, повече от месец бил на течна храна, която приемал със сламка. Не
можел също така изключително дълго време да приказва. Изтъква, че изпитва
непрекъснат страх от бъдеща саморазправа на тези лица с него. Чувствал
неудобство от състоянието си и изключително безсилие да направи каквото и да
било.
Сочи, че в следствие на подадената от негова страна
жалба в полицията, а след това и в прокуратурата, било образувано досъдебно
производство. Посоченото досъдебно производство завършило с внасяне на
обвинителен акт в Районен съд град Дупница, като било образувано НОХД № 1580 по
описа на съда за 2018 г., приключило на основание чл. 382, ал. 7 НПК, със
споразумение, като М.Е.Д. бил признат за виновен за това, че на 20.06.2018 г. в
село Блажиево, община Бобошево, област Кюстендил е причинил другиму като
извършител в съучастие с Г.Д.А. средна телесна повреда, изразяваща се в закрито
счупване на скулите и горната челюст. За същото деяние споразумение с органите
на прокуратурата е постигнал и другия съизвършител на тези телесна повреда, а
именно Г.Д.А..
В следствие на нанесената му травма ищецът претърпял
и имуществени вреди, като от негова страна били сторени множество разходи,
които били необходими и неизбежни, за да се възстанови и да получи навременна и
адекватна медицинска помощ. Направени са разходи в размер на 100 лева по
фактура от 20.06.2018 г. и сумата е заплатена на МБАЛ „Иван Рилски“. Сума в
размер на 2 842 лева направени разходи по фактура от 26.06.2018 г. във връзка с
операция на челюстта. Посочени са и направени разходи в размер на 100 лева по
фактура от 29.06.2018 г., разходи в размер на по 12 лева по две фактури от 02.07.2018
г.-, които били необходимо и свързани с проведеното лечение на ищеца.
Общата сума претендирана като обезщетение за
претърпените от него имуществени вреди е в размер на 3 066 лева.
Ищецът претендира горепосочените суми да бъдат
заплатени солидарно от двамата ответници на основание чл.53 от ЗЗД и при
наличие на всички елементи от състава на непозволеното увреждане, съгласно
чл.45 от ЗЗД – противоправно виновно поведение на двамата ответници в резултат
на което са възникнали телесните увреждания, причинили имуществени и
неимуществени вреди. Обезщетението за сумата от 50 000 лева според ищеца е
справедливо по размер.
Ответника Г.Д.А. оспорва обстоятелството, че ищеца е
лекуван в МБАЛ „Св. Иван Рилски" гр. Дупница и в тази връзка оспорва
съдържанието на приложената към исковата молба фактура № **********/20.06.2018
г. на стойност 100 лв. разходи за болничен престой на неосигурен пациент, тъй
като на 20.06.2018 г. същият бил настанен за лечение в друго лечебно заведение - УМБАЛСМ ,,Н. И. Пирогов" гр. София,
видно от приложената като доказателство епикриза. Отрича ищецът да е сторил
разход в размер на 100 лева, платен от него по фактура №**********/29.06.2018
г., издадена от МБАЛ „Св.. Иван Рилски" гр. - Дупница с основание
„Потребителска такса в лицево-челюстна хирургия". Оспорва и
обстоятлествата относно последващи лечението оплаквания свързани със
здравословното състояние и изразяващи се в световъртежи, както и изпитва последващ страх и притеснения, от
това, какво може да му причинят ответниците, които продължават и към настоящия
момент.
Оспорва по размер претендираното обезщетение за
неимуществени вреди за сумата от 50 000 лева, като твърде завишен. Сочи,
че според горепосочената епикриза от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов" гр. София се
установява, че ищецът е бил на лечение там в периода 20.06.2018 г. -29.06.2018
г., а причинената му фрактура на челюстта е от закрит тип. Операцията е
извършена на 25.06.2018 г., следоперативния период е протекъл гладко
- 2
-
и на 29.06.2018 г. е изписан с умерени болки, без насрочена
рехабилитация. Бил е във временна нетрудоспособност за 40 дни във връзка с
увреждането му. Хоспитализацията е продължила за период от 9 /девет/ дни. Не
оспорва, че и след този период ищецът е търпял болки, но те са били умерени и
отшумяващи.
Не оспорва, че е налице виновно и противоправно
поведение от негова страна, от което е настъпил твърдения вредоносен резултат
(травматично увреждане на челюстта) за ищеца, за да се обоснове отговорността
му по чл. 45 ЗЗД и да дължи обезщетение за причинени му неимуществени вреди, но
не в претендирания размер. Оспорва и размера на имуществените вреди.
Твърди, че претенцията в размер на 100 лева по
фактура № ********** от 29.06.2018 г., издадена от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов"
гр. София, е частично основателна и доказана за сумата 52.20 лв. с ДДС, поради
което моли, в останалата й част да бъде отхвърлена. Оспорва изцяло претенцията
в размер на 100 лева по фактура № **********/20.06.2018 г., издадена от МБАЛ
„Св. Иван Рилски" гр. Дупница с основание „Платен болничен престой на
неосигурен пациент". Счита, че претенцията са основава на частен документ
с невярно съдържание относно обстоятелствата посочени в него. В тази връзка и с
изложените твърдения и възражения на по-горе в отговора моли да се изключи от
доказателствата оспорваната фактура.
Ответника М.Е.Д., чрез назначения му особен
представител, адв. Г.П., не оспорва конкретни факти и обстоятелства в изложените
в исковата молба твърдения. Оспорва исковете по размер.
В съдебно заседание исковите претенции се поддържат, а ответната
страна ги оспорва по размер.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното по делото НОХД №1580/2018 г. по описа на Районен съд –
Дупница е постигнато и одобрено от съда със съдебен протокол №235 от 15.11.2018
г. споразумение между Районна прокуратура – Дупница и обвиняемите М.Е.Д. и Г.Д.А..
По силата на така постигнатото и одобрено споразумение подсъдимият М.Е.Д., ЕГН **********,
роден на *** *** се признава за виновен в това, че на 20.06.2018 г. в село
Блажиево, общ. Бобошево, обл. Кюстендил, като съизвършител в съучастие с Г.Д.А.
/чрез нанасяне на удари с ръце – юмруци и крака в областта на главата/ е
причинил средни телесни повреди на повече от едно лице, а именно: на Б.К.К. ***
/изразяваща се в закрито счупване на костите на скулите и горната челюст/ и на Д.
Х. С. от с. Блажиево, общ. Бобошево /изразяваща се в закрито счупване на
костите на носа/, довела до постоянно разстройство на здравето, неопасно за
живота, като телесните повреди са причинени по хулигански подбуди –
престъпление по чл.131, ал.1, т.4, пр. 3-то и т.12, пр.1, вр. чл.129, ал.2,
пр.3, алт.1 и пр.5алт.1 във вр. чл.20, ал.2 НК, като страните са се съгласили
на основание чл.381, ал.4 НПК във вр. с чл.55, ал.1, т.1, във вр. с чл.37,
ал.1, т.1а, във вр. чл.39, ал.1 НК подсъдимият М.Е.Д. да изтърпи наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 5 /пет/ месеца, което да бъде изтърпяно при
първоначален „общ“ режим. За същото деяние при същата фактическа обстановка и
еднородност на вината с постигнатото споразумение се е признал за виновен и
подсъдимия Г.Д.А., ЕГН **********, роден на *** ***, общ. Дупница, ул. ***за
извършено от него срещу лицата Б.К.К. ***
и на Д. Х.С.от с. Блажиево, общ. Бобошево престъпление по чл.131, ал.1, т.4,
пр. 3-то и т.12, пр.1, вр. чл.129, ал.2, пр.3, алт.1 и пр.5алт.1 във вр. чл.20,
ал.2 НК, като страните са се съгласили на основание чл.381, ал.4 НПК във вр. с
чл.55, ал.1, т.1, НК подсъдимият Г.Д.А. да изтърпи наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 5 /пет/ месеца, като на основание чл.66, ал.1 НК
изтърпяването на това наказание е отложено за срок от 3 /три/ години.
Споразумението, като необжалваемо, е влязло в сила на 15.11.2018 г.
За всестранно и пълно изясняване на фактическата
обстановка са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите
Ц.В.Я., Й.К.К., М.В.Я.и М.С.Г..
Свидетелката Ц.Я.– съжителстваща съвместно с брата
на ищеца, свидетелства за това, че през месец юни 2018 г. ищеца е бил пребит от
двамата ответници. Травматичните увреждания били счупен нос и челюст, което
наложило да му се направи операция. След операцията челюстта му била фиксирана
с ластици за период повече от месец. През това време Б. не можел да се храни,
приемал само течна храна през сламка, което се отразило на цялото му
здравословно състояние и същият отслабнал с около 10-15 кг. Не можел да спи.
Възстановяването продължило около 5 – 6 месеца, през което време ищеца изпитвал
силни болки и дискомфорт, за които приемал обезболяващи. Здравословното му
състояние налагало за него постоянно да се полагат грижи от близките му,
свързани с даване на лекарства, поставяне на капки в окото, което също било
засегнато след побоя и към настоящия момент още било уголемено. Инцидента се
отразил на ищеца и психически – станал по-нервен, агресивен, изпитвал постоянни
страхове от последваща саморазправа с него. Отказал да излиза навън.
Показанията на свидетеля Й.К. – брат на ищеца, се
припокриват с показанията на свидетелката Я.. Същият потвърждава за тежкото
здравословно състояние на ищеца след побоя, необходимостта за него постоянно да
бъдат полагани грижи, невъзможността да се храни самостоятелно, както и да
говори. Твърди, че след побоя окото му се е изкривило и все още било така.
Потвърждава за разстроеното му психично състояние след случилото се – страхувал
се да излиза сам, драстично намалил контактите си.
Свидетелят М.Я.от своя страна установява, че след
побоя ищеца К. имал много външни травми. Били му затворени почти и двете очи,
бил посинен. В болницата бил около 10 дни. Твърди, че след операцията и
изписването от болницата се чувствал много зле, изпитвал силни болки, почти не
се хранел заради ластиците на челюстта, която била счупена, налагало се
постоянно някой да полага грижи за него. Имал усилен световъртеж и проблеми със
зрението, отдаващ ги на полученото комоцио. Инцидента коренно го променил,
започнал да страни от хората, не смеел да излиза.
Свидетелят М.Г.в своите показания излага, че знаел
за инцидент между Б. и Г.. Твърди, че лятото преди две години се видял с Г. на
кафе, като на съседна маса седял ищеца. Свидетелят имал добра видимост към
него. Оглеждайки лицето му не забелязал да има отоци по него. Не бил запознат с
медицинската документация, свързана с здравословното състояние на ищеца.
Прието е заключение по допусната медицинска
експертиза, изготвено от д-р Л.Д. – специалист по орална и лицево – челюстна
хирургия, от което е установимо, че в следствие на инцидента станал на
20.06.2018 г., ищецът е получил фрактура на горната челюст по типа Ле Форт II, което включва фрактура на носните
кости, предна стена на синусите, инфраорбиталния ръб двустранно, пода на
орбитата в дясно и фрактура на твърдото небце. Вещото лице уточнява, че
двустранната фрактура
- 3 -
на
горната челюст е тежка травма, която винаги е съчетана с черепно-мозъчна
травма, в случая - с комоцио церебри и представлява разстройство на здравето
временно опасно за живота. В „Пирогов“ бил приет и изписан с диагноза „Закрито
счупване на костите и скулите на горната челюст“. Описаните травми на лицето
предизвикват затруднение в дишането, храненето, говора, зрението, естетиката на
лицето. Крият опасност от кръвоизливи, възпаление на околоносните кухини и
трайни затруднения в говор, хранене, дишане и естетика при недобро зарастване
на фрактурните фрагменти. Отбелязано е, че възстановителния период за
мекотъканните увреди при отсъствие на възпаление и правилно медицинско
поведение, е около 15-20 дни. Фрактурите на костите, след добра репозиция и
фиксация, заздравяват след 45 – 90 дни. Следва период от 30 дни на захранване и
раздвижване на продължително фиксираните челюсти. Уточнено е, че болките в
лицевата област са силни и трудно повлияващи се от медикаменти, като периодът на
възстановяване след такава травма изисква специален режим на обгрижване. Налага
се продължителен период на прием на антимикробни средства и обезболяващи. При
конкретната травма били засегнати и очите, което налагало продължително
възстановяване с капки. В експертизата е отразено, че при осъществения личен
преглед на ищеца, е установена незначително нарушена лицева симетрия,
изразяваща се в хлътване на дясна скула. Налични били болки в дясна зигоматична
област, болки при движение на десния очен булб надолу, изтръпнала дясна лицева
половина, вследствие притискане на подочния нерв. Няма видими белези по лицето,
отваря и затваря устата добре, като поставя зъбите в централна оклузия. Сочи,
че пациента съобщава за често изтичане на воднист секрет от дясна ноздра, затруднено
дишане през дясна ноздра и болки в лицевите кости при захлаждане. На
направената контролна рентгенова графия от 06.10.2020 г. се установява
постоперативно състояние, с метална остеосинтеза на долен контур на дясна
орбита и ос зигоматикус, нехомогенно воалирани, повече десните кухини, като
липсвали данни за нива, оточност, повече на дясна носна лигавица, девиация на
носната преграда. Пансинуитис билатералис екз. – главно десните кухини и левия
фронтален синус. Вещото лице заключава, че като последица пострадалия има
незначителна лицева деформация, хронично възпаление на околоносните кухини и
трайно намалена сетивна чувствителност на дясна лицева половина, като тези
последици ще го съпровождат дълги години. В съдебно заседание д-р. Д. пояснява,
че констатираната нарушена лицева симетрия е невъзможно да се възстанови с
течение на времето. Възстановяване можело да се получи само ако се рефрактурира
с тежки операции, които сами по себе си ще доведат до други асиметрии или
белези. По-сериозното трайно нарушение е необратимото увреждане на един лицев
нерв, който е сетивен и е подочен нерв. Въпросното увреждане е свързано с
изтръпване на цялата дясна лицева половина, което само по себе си не крие
опасност за живота, но е една сериозна неприятност. Това е пожизнена увреда,
която не може да търпи обратен процес на възстановяване. Опасността в случая се
криела от липсата на сетивност, доколкото нямало усещане за студ, топлина и
допир. Вещото лице сочи, че самото счупване и хлътването на дясната скула,
което е репонирано, изтеглено и фиксирано по нов начин с метална пластина, води
до леко намаляване обема на кухината на миксиларния синус. По този начин се
намалявал обема на синуса и имало дефицит на проводимостта на въздуха свързано
с незначително ограничаване на дишането. Това състояние не можело да изтърпи
обратно развитие и щяло да води до съответен дискомфорт. Пояснено е, че при
фрактура на средно лицев етаж, каквато е установена при пациента, същата била
винаги съпътстваща с черепно мозъчна травма. Заключава, че основните последици,
които ще съпровождат ищеца дълги години, са хронично възпаление на околоносните
кухини и необратимо намалената чувствителност на дясната лицева половина.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
Според нормата на 45 ЗЗД всеки е длъжен
да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да се породи
задължението за обезвреда, регламентирано с тази обща норма, следва да са се
осъществили кумулативно всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане – деяние
(действие или бездействие), което да е противоправно, извършено виновно и от
него да са налице вреди, които са в причинна връзка с извършеното деяние.
При тази законова уредба страните не спорят и е
установимо от доказателствата по делото, че е постигнато и одобрено от съда със
съдебен протокол №235 от 15.11.2018 г. на Дупнишкия районен съд по НОХД
№1580/2018 г. споразумение между Районна прокуратура – Дупница и обвиняемите М.Е.Д.
и Г.Д.А., по силата на което същите са се признали за виновни в това, че на 20.06.2018 г. в село Блажиево,
общ. Бобошево, обл. Кюстендил, като съизвършители /чрез нанасяне на удари с ръце – юмруци и
крака в областта на главата/ са причинили средни телесни повреди на повече от
едно лице, а именно: на Б.К.К. *** /изразяваща се в закрито счупване на костите
на скулите и горната челюст/ и на Д. Х.С.от с. Блажиево, общ. Бобошево
/изразяваща се в закрито счупване на костите на носа/, довела до постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота, като телесните повреди са
причинени по хулигански подбуди – престъпление по чл.131, ал.1, т.4, пр. 3-то и
т.12, пр.1, вр. чл.129, ал.2, пр.3, алт.1 и пр.5алт.1 във вр. чл.20, ал.2 НК за
което деяние са им наложени наказания както следва: за подсъдимият М.Е.Д. - „лишаване
от свобода“ за срок от 5 /пет/ месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален
„общ“ режим, а за подсъдимия Г.Д.А. - „лишаване
от свобода“ за срок от 5 /пет/ месеца, като на основание чл.66, ал.1 НК изтърпяването
на това наказание е отложено за срок от 3 /три/ години. Споразумението, като
необжалваемо, е влязло в сила на 15.11.2018 г.
На
основание чл.383, ал.1 НПК одобреното от съда споразумение за решаване на
делото има последиците на влязла в сила присъда. По указанията на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд, е задължителна за гражданския съд относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца
- елементите на деликтната отговорност. (Така
ТР №5 от 05.04.2006 г. по т.д. № 5/2005 г. на ОСГК на ВКС, Решение № 14 от
04.05.2011 г. по гр.д. № 1493/2009 г. по описа на ВКС, IV г.о. и мн.др.).
В този аспект може да се приеме, именно при условията на чл. 300 от ГПК, че на
процесната дата ответниците са осъществил деянието, предмет и на настоящия иск,
което е противоправно и което е настъпило по тяхна вина.
Вредата
за пострадалия се изразява в получени травматични увреждания - фрактура на
горната челюст по типа Ле Форт II, което включва фрактура на носните кости,
предна стена на синусите, инфраорбиталния ръб двустранно, пода на орбитата в
дясно и фрактура на твърдото небце, които се
установяват и със заключението по приетата по делото съдебна медицинска
експертиза, което съдът цени като пълно и обективно.
Претърпените вреди следва да бъдат
репарирани, т.к. са в причинна връзка с деянието.
Относно
размера на желаното обезщетение следва да се вземе предвид принципното
разбиране, че неимуществените вреди, с оглед естеството им, не могат да бъдат
поправяни. Именно заради това предназначението му е да улесни увредения в друга
област, като законът овластява съда да определи неговия размер по
справедливост.
- 4 -
При
определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди следва да бъде
съобразено ППВС № 4/1968 г., т.11, според което същите се възмездяват от съда
по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
каквито са степента и начина на увреждането, претърпените от увреденото лице
болки и страдания, техния интензитет и продължителност, последиците от
събитието и отражението им върху ищеца.
Съобразно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на
претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и
тежестта на уврежданията, степента и продължителността на увреждането,
очакваното развитие на страданието, наличието на трайни увреждания, интензитет на негативните преживявания,
допълнителното влошаване на здравето на пострадалия, загрозявания и др.
Състоянието
при инцидента, с оглед установените физически травми, е квалифицирано като „разстройство
на здравето временно опасно за здравето“, респ. попада в изчерпателно изброените
от законодателя в разпоредбата на чл.129 от НК хипотези на средна телесна
повреда.
В
случая, според заключението на експерта и към настоящия момент пострадалото
лице не е напълно възстановено от получената травма. Вещото лице установява, че констатираната
нарушена лицева симетрия при ищеца вследствие на получената травма е невъзможно
да се възстанови с течение на времето. Като по-сериозно трайно нарушение сочи необратимото
увреждане на един лицев нерв, който е сетивен и е подочен нерв. Въпросното
увреждане е свързано с изтръпване на цялата дясна лицева половина, което само
по себе си не крие опасност за живота, но е една сериозна неприятност. Пояснено
е, че при фрактура на средно лицев етаж, каквато е установена при пациента,
същата била винаги съпътстваща с черепно мозъчна травма. Основните последици,
които ще съпровождат ищеца дълги години, са хронично възпаление на околоносните
кухини и необратимо намалената чувствителност на дясната лицева половина.
Установено е, че травмата е причинила на ищеца силни и продължителни болки и
страдания, като някой продължават и към настоящия момент и ще го съпътстват и в
бъдеще без конкретна прогноза за тяхната продължителност във времево отношение.
Въпреки възможната заинтересованост с оглед близките
отношения с ищеца, показанията на разпитаните свидетели Я., К. и Я., които се
потвърждават и от приетата съдебно – медицинска експертиза, ценени при
условията на чл.172 от ГПК, но и с оглед на това, че пресъздават лични и
непосредствени впечатления, които не са опровергани от другите доказателства по
делото, дават яснота досежно обективното състояние на пострадалия след
инцидента. Естеството на травматичните увреждания наложило рекомпозиция на
счупената челюст посредством оперативна интервенция. След операцията челюстта
му била фиксирана с ластици за период повече от месец. През това време Б. не
можел да се храни, приемал само течна храна през сламка, което се отразило на
цялото му здравословно състояние. Отслабнал с около 10-15 кг. Не можел да спи.
Възстановяването продължило около 5 – 6 месеца, през което време ищеца изпитвал
силни болки и дискомфорт, за които приемал обезболяващи. Здравословното му
състояние налагало за него постоянно да се полагат грижи от близките му,
свързани с даване на лекарства, поставяне на капки в окото, което също било
засегнато след побоя и към настоящия момент още било уголемено. Инцидента се
отразил на ищеца и психически – станал по-нервен, агресивен, изпитвал постоянни
страхове от последваща саморазправа с него. Отказал да излиза навън.
Съдът кредитира свидетелските показания като
логични, последователни и непротиворечиви /както вътрешно, така и с останалите
доказателства по делото/, като приема, че свидетелите в най-голяма степен имат
непосредствени впечатленията за негативните изживявания на ищеца причинени от
травматичните му увреждания.
Съдът не кредитира показанията на св. Г. относно
здравословното състояние на ищеца след инцидента, доколкото от една страна
същите се само визуални възприятия и то без нужната сигурност за точното им
възприемане, а от друга са в противоречие както с установеното от съдебно –
медицинската експертиза, така и от показанията на останалите свидетели.
В
същото време самото негативно изживяване, като болки, страдания и неудобства,
имайки предвид характера, степента и продължителността им, дори не е необходимо
да бъде доказвано, защото се формира като обективна последица от причинените
телесни повреди, поради което следва да се приеме, че уврежданиятао и
трудностите, които е имал ищеца, безспорно са дали негативно отражение на
общото му физическо и душевно състояние. Установено е също така, че някои от
негативните последици от травмата ще съпътстват ищеца през целия му живот. В
случая се касае за млад мъж на 25 годишна възраст при получаване на
травматичните увреждания. Установено е, че получената травма – двустранна
фактура на горната челюст е тежка такава, винаги съпроводена с комоцио церебри
и представляваща разстройство на здравето временно опасно за здравето.
Установено е и че при ищеца се наблюдава и към момента нарушена лицева симетрия
поради хлътване на дясна скула, което състояние според вещото лице е
необратимо. Необратимо е и установеното увреждане на лицев нерв водещо до
позижнена увреда, която не може да претърпи обратен процес на възстановяване.
Вещото лице като съпътстващо ищеца посттравматично състояние сочи и хроничното
възпаление на околоносните кухини. Безспорно така установените конкретно вреди,
довели претърпени болки и страдания от физическо естество, обемът и
интензитетът им, както и съпътстващите неудобства при възстановителния процес
–невъзможност за хранене в период на един месец и трудно впоследствие
захранване, невъзможност за говорене, загуба на сън и отражение на травмата
върху психическото състояние на потърпевшия, като и съпоставено с посочените
по-горе необратими травматични увреждания, които макар и неопасни за живота, ще
съпътстват ищеца през целия му живот, напомняйки му за преживените травматични
увреждания и негативни емоции, отнесени към
принципа за справедливост, заложен от законодателя при определяне на размера на
дължимото обезщетение в чл.52 ЗЗД, налагат извод, че със сумата от 50 000 лв.
ще бъдат компенсирани неимуществените вреди, макар и в човешки план те да не
подлежат на остойностяване. На основание чл.53 ЗЗД съдът ще осъди двамата
ответници солидарно да заплатят присъдената сума.
С
оглед разпоредбите на чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД
деликвентите дължат солидарно и законната лихва върху приетото за дължимо
обезщетение от деня на увреждането – 20.06.2018 г. до окончателното изплащане
на задължението.
Що
се касае за исковата претенция за имуществени вреди заявена в размер от 3066 лева съдът ще уважи за сумата от 2918
лева, като доказана с оглед приложените към исковата молба фактури, както
следва: сумата от 2 842.00 лева по фактура №**********; сумата от 52.00
лева по фактура **********; сумата от 12.00 лева по фактура №********** и
сумата от 12.00 лева по фактура №**********, като за сумата над уважения размер
от 2918.00 лева до претендирания такъв в размер на 3066.00 лева, ще отхвърли
иска като неоснователен. Претендираната сума от 100 лева по фактура
№**********/20.06.2018 г. с основание „платен болничен престой на неосигурен
пациент“, издадена от МБАЛ „Св. Иван Рилски“ гр. Дупница съдът приема за
недоказана,
- 5 -
доколкото за същия
времеви интервал се доказа, че пациента е бил на лечение в УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов“ гр. София, видно от приложената към делото епикриза.
С
оглед разпоредбите на чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД
деликвентите дължат законната лихва върху приетото за дължимо обезщетение за имуществени
вреди от деня на последния отчетен разход и както е заявено искането от ищеца,
а именно – 02.07.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищцеца
се следват деловодни разноски в размер на 566 лева заплатено възнаграждение на
вещото лице, която сума с оглед частичното уважаване на исковата претенция
следва да бъде редуцирана до сумата от 564.42.
Ответниците следва да бъде осъдени по
правилата на чл. 78, ал.6 ГПК солидарно да заплатя и дължимата държавна такса в
размер общо на 2 122.64 лв. (4% върху размера на иска - чл. 72, ал. 1 ГПК)
и сумата от 1600 лв. възнаграждение на особения представител, доколкото ищецът е бил освободен от заплащането
им по правилото на чл. 83, ал. 1, т. 4 и чл.83, ал.2 от ГПК.
Воден от горното,
Кюстендилският окръжен съд
ОСЪЖДА М.Е.Д., с адрес: *** и Г.Д.А., с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на Б.К.К., с адрес: ***,
обезщетение в размер на 50 000 /петдесет
хиляди лева/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди в резултат на телесно увреждане, причинено от двамата
ответници, за което деяние същите са се признали за виновни по силата на постигнато
и одобрено от съда със съдебен протокол №235 от 15.11.2018 г. по НОХД 1580/2018
г. по описа на Дупнишкия районен съд споразумение между Районна прокуратура –
Дупница и обвиняемите М.Е.Д. и Г.Д.А., за това, че на 20.06.2018 г. в село
Блажиево, общ. Бобошево, обл. Кюстендил, като съизвършители /чрез нанасяне на удари с ръце – юмруци и
крака в областта на главата/ са причинили средни телесни повреди на повече от едно
лице, а именно: на Б.К.К. *** /изразяваща се в закрито счупване на костите на
скулите и горната челюст/ и на Д. Х.С.от с. Блажиево, общ. Бобошево /изразяваща
се в закрито счупване на костите на носа/, довела до постоянно разстройство на
здравето, неопасно за живота, като телесните повреди са причинени по хулигански
подбуди – престъпление по чл.131, ал.1, т.4, пр. 3-то и т.12, пр.1, вр. чл.129,
ал.2, пр.3, алт.1 и пр.5алт.1 във вр. чл.20, ал.2 НК,
ведно със законната лихва,
считано от 28.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 2918 /две хиляди деветстотин и
осемнадесет/ лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца
имуществени вреди в резултат на телесното увреждане, причинено от двамата
ответници, ведно със законната лихва,
считано от 20.07.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като за
разликата до пълния претендиран размер от 3066 лева, ОТХВЪРЛЯ иска за
обезщетение за имуществени като неоснователен.
ОСЪЖДА М.Е.Д., с адрес: *** и Г.Д.А.,
с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на Б.К.К., с адрес: ***, сумата в размер на 564,42
лв. (петстотин шестдесет и четири лева и 42 ст.) лева за сторените деловодни
разноски за заплатено възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА М.Е.Д., с адрес: *** и Г.Д.А., с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, чрез
сметката на Окръжен съд- Кюстендил, държавна такса в размер на 2 122.64 лв.
(две хиляди сто двадесет и два лева и 64 ст),
и 1600 лв. (хиляда
и шестстотин лева) заплатено от Бюджета на съда възнаграждение на назначения
особен представител, както и 5,00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд -София в
2-седмичен срок от връчването му на страните.