Решение по дело №15177/2019 на Районен съд - Варна

Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О      Р Е Ш Е Н И Е

 

№                            17.06.2020 г.      гр. Варна

 

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненски районен съд, гражданско отделение, на двадесет и осми май две хиляди и двадесета година, в  открито съдебно заседание в състав:

                                                                                        

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МАРТИН СТАМАТОВ

 

при секретар Ана Ангелова, като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов, гражданско дело № 15177 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление:***, ***, сграда 6, с която претендира да бъде прието за установено по отношение на  И.В.И. ЕГН ********** с адрес ***, п.к. 9181, че съществува присъденото с издадена по ч.гр.д. №  3892/2019г. на ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане за сумите от 831,54 лева, (осемстотин тридесет и един лева и петдесет и четири стотинки),  представляваща неизплатени парични задължения на длъжника за: 1/ ползвани услуги и неустойки по Договор за мобилни услуги № ********* от 08.09.2016г. изменен с Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 10.10.2016г.– 143,11лв.; Договор за мобилни услуги № ********* от 15.10.2016г.- 148,20 лв.; Договор за мобилни услуги № ********* от 09.11.2016г. - 154,23 лв.; Договор за мобилни услуги № ********* от 09.11.2016г. - 125,68лв., Договор за мобилни услуги № ********* от 13.01.2017г. - 182,83 лв., 2/ за лизингови вноски по договор за лизинг от 15.10.2016г. – 37,80 лв. и договор за лизинг от 09.11.2016г. - 39,69 лв., индивидуализирани по размер и основание в издадените фактури с № **********/05.02.2017г., № **********/05.03.2017г., № **********/05.04.2017г.,№ **********/05.06.2017г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 11.03.2019г., до окончателно изплащане на вземането.  

В исковата молба се сочи, че между ищецът и ответникът били сключени горепосочените договори за доставка на мобилни телекомуникационни услуги и предоставяне на мобилни устройства на лизинг. По този договори ищецът бил изрядна страна, а ответникът не заплатил дължимото възнаграждение за ползваните услуги и дължимите лизингови вноски посочени във фактури с № **********/05.02.2017г., № **********/05.03.2017г., № **********/05.04.2017г.,№ **********/05.06.2017г. Предвид неизпълнението на абоната е била начислена неустойки за неизпълнение на срока на договорите в размер на стандартни месечни абонаменти до края на срока на договорите, които се претендират частично. Твърди се извършено едностранно прекратяване поради неизпълнение на договорите съобразно ОУ, за което ответникът не следвало да бъде уведомяван или евентуално, че се уведомява с исковата молба. Претендират се разноските в настоящото и заповедното производство.

            В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник /по реда на чл. 46 вр. чл. 49 ГПК/. В проведеното по делото на 28.05.2020г. открито съдебно заседание представител на ответника или упълномощено от него лице не се е явил, като ищеца, чрез процесуалния си представител е направил искане съдът да постанови неприсъствено решение. С протоколно определение от същата дата искането е било уважено от съда, предвид наличието на всички предвидени в чл. 238 ал.1 от ГПК предпоставки – ответника не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие, както и общите основания за постановяване на неприсъствено решение, изрично изброени в чл. 239 ал.1 от ГПК - на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в съдебно заседание.

Съдът намира, че от приложените към исковата молба и приети по делото писмени доказателства –  ч.гр.д. № 3892/2019г. по описа на ВРС; Договор за мобилни услуги  № ********* от 08.09.2016г.;   Договор за мобилни услуги № ********* от 15.10.2016г.; договор за лизинг от 15.10.2016г.; Договор за мобилни услуги № ********* от 09.11.2016г. и Договор за лизинг от 09.11.2016г.; Договор за  мобилни услуги № ********* от 09.11.2016г.; Договор за мобилни услуги № ********* от 13.01.2017г. с Допълнително споразумение № ********* от 10.10.2016г.; Фактура № **********/05.02.2017г.; Фактура № **********/05.03.2017г.; Фактура № **********/05.04.2017г.; Фактура № **********/05.06.2017г.,  се установява  съобразно изискването на чл. 239 ал. 1 т. 2 ГПК и вероятната основателност на иска с правно основание 422 вр. чл. 415 ГПК за вземане произтичащо от чл. 79 ал.1 ЗЗД.

На основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които според доказателствата за реалното им извършване - вносни бележки за държавни такси и адвокатско възнаграждение с ДДС, са в общ размер от 935 лв. Следва да се присъди и пълния размер на разноските по заповедното производство в размер на  385 лева.

Мотивиран от горното, Варненският районен  съд

 

Р   Е   Ш  И

 

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК в отношенията между страните „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление:***, ***, сграда 6 и И.В.И. ЕГН ********** с адрес ***, п.к. 9181, че съществува присъденото с издадена по ч.гр.д. № 3892/2019г. на ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане за сумата от:  831,54 лева, (осемстотин тридесет и един лева и петдесет и четири стотинки),  представляваща неизплатени парични задължения на длъжника за: 1/ ползвани услуги и неустойки по Договор за мобилни услуги № ********* от 08.09.2016г. изменен с Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 10.10.2016г.– 143,11лв.; Договор за мобилни услуги № ********* от 15.10.2016г.- 148,20 лв.; Договор за мобилни услуги № ********* от 09.11.2016г. - 154,23 лв.; Договор за мобилни услуги № ********* от 09.11.2016г. - 125,68лв., Договор за мобилни услуги № ********* от 13.01.2017г. - 182,83 лв., 2/ за лизингови вноски по договор за лизинг от 15.10.2016г. – 37,80 лв. и договор за лизинг от 09.11.2016г. - 39,69 лв., индивидуализирани по размер и основание в издадените фактури с № **********/05.02.2017г., № **********/05.03.2017г., № **********/05.04.2017г.,№ **********/05.06.2017г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 11.03.2019г., до окончателно изплащане на вземането.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК  И.В.И. ЕГН ********** с адрес ***, п.к. 9181 да заплати на  „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление:***, ***, сграда 6 сумата от  935 лева, представляващи разноски по настоящото дело и 385 лева разноски по ч.гр.д. № 3892/2019г. по описа на ВРС.

 

Решението на основание чл. 239 ал. 4 от ГПК е окончателно.

 

   

РАЙОНЕН СЪДИЯ: