О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
гр.Враца, 22.02.2019г.
ВРАЧАНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНАТА Г. МИШОНОВА - ХАЛЬОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ АДЖЕМОВА
мл.с. ИВАН НИКИФОРСКИ
като
разгледа докладваното от мл. съдия И.Никифорски ВГД № 38 /2019г., за да се произнесе взе предвид следното
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 129, ал. 3, изр. второ от ГПК.
Образувано
е по частна жалба, подадена от Агенция за контрол на просрочени вземания, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ***, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Д.А., против Определение № 2703 / 14.11.2018 г.,
постановено по гр. д. № 4424 /2018 г. по описа на РС – гр. Враца.
С
атакуваното определение иницииралата първоинстанционното дело искова молба е
върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, а образуваното производство по делото е прекратено.
В
частната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на атакувания
съдебен акт, с оглед на които се иска неговата отмяна.
Врачанският окръжен съд, въз основа на доказателствата по делото, като
прецени становището на страните и разпоредбите на закона, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Частната
жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от страна по делото пред първа съдебна инстанция за
която определението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване по аргумент
от чл. 129, ал. 3, изр. второ ГПК първоинстанционен съдебен акт – определение, с което
исковата молба е върната, а делото е прекратено.
Освен това, жалбата отговаря и на
изискванията по чл. 275, ал. 2 вр. с чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Разгледана
по същество частната жалба е основателна, по следните съображения:
Производството
по първоинстанционното дело е образувано въз основа на искова молба, подадена
по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, с която са предявени искове с правно основание
чл. 240, ал. 1 и 2 и чл.86, вр. чл. 79 ЗЗД от Агенция за контрол на просрочени
вземания, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ***,
против О.Б.Т., ЕГН **********, с която съдът да приеме за установено, че
ответника дължи на ищцовото дружество по договор за стоков кредит №277388 от
14.07.2017 г, следните суми: гавница в размер на 1333.49 лева, договорна лихва
за периода 14.08.2017г. до 09.03.2018 г., лихва за забава / мораторна лихва/ в
размер на 32.54 лева за периода от 15.08.2017 г. до 09.03.2018 г., ведно със законната
лихва от момента на подаване на заявелнието по чл. 410 ГПК.
Първостепенният съд с определение № 2358 / 15.10.2018 г., е оставил без
движение така подадената искова молба, въз основа на която е образувано
Гражданско дело № 4424 /2018 година по описа на Районен съд – Враца.Определението
е връчено на ищеца на 31.10.2018 г.
Освен
това, с горното определение е указано на ищеца в едноседмичен срок да внесе по
сметка на Районен съд – Враца, сума в размер на 116.00 лева /сто и шестнадесет /
лева, представляваща държавна такса, както и да представи доказателства.
С атакуваното определение, първоинстанционният
съд е приел, че до момента на постановяването му - 14.11.2018 г., ищецът не е отстранил нередовностите на
исковата молба, поради което същата следва да се върне на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, а производството по делото да се прекрати.
Постановеното определението е незаконосъобразно.
При
постановяване на атакуваното определение първоинстанционния съд е процедирал в
разрез с последователно поддържаното в практиката на ВКС становище, че
връщането на исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК, е допустимо и възможно само и единствено при
условие, че съдът е дал на ищеца ясни и изчерпателни указания относно
подлежащите на отстраняване нейни нередовности. Трайна и непротиворечива е
както съдебната практика, така и правната доктрина, че за да настъпи
прекратителният ефект на чл. 129, ал. 3 ГПК, дадените указания за отстраняване нередовността на
исковата молба трябва да са конкретни, пълни и изчерпателни. В този смисъл са
напр. определение № 354 от 11.06.2003 по гр. д. № 838/2002 г. на ВКС, І Г. О. и
определение № 157 от 27.03.2013 г. по гр. д. № 540/2012 г. на ВКС, ІІ Г. О.,
постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. По – конкретно изложеното означава, че за да се
приложи санкцията по чл. 129, ал. 3 ГПК следва да са налице следните предпоставки: 1)
депозираната искова молба да не отговаря на изискванията за редовност по чл. 127, ал. 1 и/или чл. 128 ГПК; 2) страната да бъде уведомена за: 2. 1.) това какво
трябва да изпълни; 2. 2.) в какъв срок; 2. 3.) от кога започва да тече същият;
2. 4.) какви ще са последиците при неизпълнение и 3) да не са отстранени
констатираните нередовности, въпреки изтичането на законоустановения срок.
Дадените от съда указания следва да са ясни, пълни, конкретни и да не оставят
съмнение у страната относно това, което следва да направи.
С
постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 1074 от 30.11.2012 г., по ч. т. д. №
151/2012 г. на ІІ т. о. на ВКС е прието, че при нередовност на исковата молба,
частна въззивна, или касационна жалба, съдът е длъжен да даде ясни и
категорични указания на страната относно недостатъците, от които те са
засегнати, както и срок за тяхното отстраняване, а когато нередовността се
дължи на невнесена държавна такса, на подателя и следва да бъде изрично съобщен
размера и да представи по делото платежния документ, както и последиците от
непредставянето му. В същия смисъл са и постановките в определение № 484 от
30.07.2010 г., по ч. гр. д. № 409/2010 г. на ІV г. о. на ВКС, също постановено
по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Следователно за да се върне исковата молба, поради
неотстраняване на нередовността й по чл. 128, т. 2 ГПК, съдът изрично трябва да е указал на страната както
задължението й за внасяне на държавната такса, така и това за представяне на
платежния документ. Необходимостта от това указание произтича от
обстоятелството, че страната изпълнява задължението си да отстрани
нередовността на исковата молба, поради невнасяне на държавната такса, не само
с внасянето й в указания срок, но и с представянето в същия срок на документ за
внасянето й /вж. така Определение № ЗЗЗ от 10.05.2013 г. на ВКС по ч. т. д. №
1502/2013 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Л. И., Определение №
733/19.12.2009 по ч. т. д. № 551/2009 г. на I Т. О. и Определение №
257/8.03.2011 г. по ч. т. д. № 146/2011 г. на II Т. О. /.
В конкретния
случая, въззивния съд констатира, че дадените на ищеца указания не отговарят на
горепосочените изисквания, поради което неизпълнението им не води до
предвидената в чл. 129, ал. 3, изр. първо ГПК последица – връщане на исковата молба и прекратяване
на делото.
Видно е
от дадените с определение № 2358 / 15.10.2018 г. указания, че на ищцовото
дружество е указано да внесе държавна такса в размер на 116.00 / сто и
шестнадесет/ и да представи доказателства.Така дадените указания са неясни, в
смисъл, че на ищеца не е указано, че документа за внесена държавна такса следва да
бъде представена в канцеларията на съда, в посочения едноседмичен срок.
Освен това
се установява, че в своето определение първостепенният съд не е изпълнил
изискването за уведомяване на ищеца какви ще са правните последици от
неизпълнението на дадените от съда указания в посочения срок, а именно, че
исковата молба ще бъде върната, поради което и на това основание е атакуваното
определение е незаконосъобразно и следва да се отмени.
Само за
пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че от приложеното към
частната жалба платежно нареждане е видно, че в деня на получаване на определението
на съда, с което се оставя без движение исковата молба - 31.10.2018 г., ищеца е
внесъл по сметката на РС - гр. Враца сумата от 66.00 / шестдесет и шест лева/,
като посеченото основание за паричния превод е държавна такса за искова молба
по гр.д. № 4424 / 2018 година, която сума е достатъчна за покриване на
дължимата по исковата молба такса.
Предвид
гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение
следва да се отмени, а делото да се върне на районния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение
№ 2703 от 14.11.2018 година, постановено по гр. д. № 4424 /2018 г. по описа на
РС – гр. Враца.
ВРЪЩА
делото на РС – гр. Враца, за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.