Р Е Ш Е Н И Е
№2045/1.6.2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ,
тридесет и пети състав, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и шести май,
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 16874 по описа
за 2019
г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано въз основа на искова молба вх. № 75926/17.10.2019 г. от П.И.К.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез процесуален представител срещу Областна Дирекция на МВР – гр.
Варна, с която са предявени обективно съединени искове, както следва: 1. иск по чл. 178, ал. 1,
т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР за заплащане на сумата 1727.36 лева,
представляваща сбор
от незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 248
часа, за периода 17.10.2016 г. - 30.09.2019 г., формирана, както следва: сумата 126.19 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден
(нощен) труд от 21
часа, за периода от 17.10.2016 г. до месец декември 2016 г.; сумата 140.41 лева, представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 23 часа, за периода от месец януари 2017 г. до месец март
2017 г.; сумата 134.31 лева, представляваща допълнително възнаграждение за
положен извънреден (нощен) труд от 22 часа, за периода от месец април 2017 г. до месец юни 2017 г.; сумата 140.41
лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен)
труд от 23
часа, за периода от месец юли 2017 г. до месец септември
2017 г.; сумата 109.89 лева, представляваща допълнително възнаграждение за
положен извънреден (нощен) труд от 18 часа, за периода от месец октомври 2017 г. до месец декември 2017 г.;
сумата 182.75 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен
извънреден (нощен) труд от 25 часа, за периода от
месец януари 2018 г. до месец март 2018 г.; сумата 116.96 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 16 часа, за периода от месец април 2018 г. до месец юни 2018
г.; сумата 138.90 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен
извънреден (нощен) труд от 19 часа, за
периода от месец юли 2018 г. до месец септември 2018 г.; сумата 138.90 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд
от 19
часа, за периода от месец октомври 2018 г. до месец
декември 2018 г.; сумата 209.10 лева, представляваща допълнително възнаграждение
за положен извънреден (нощен) труд от 26 часа, за периода от месец януари 2019 г. до месец март 2019 г.; сумата
144.77 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден
(нощен) труд от 18 часа, за периода от
месец април 2019 г. до месец юни 2019 г.; сумата 144.77 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 18 часа, за периода от месец юли 2019 г. до месец септември
2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 17.10.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението; сумата 230.53 лева, представляваща сбор от мораторните лихви за забава върху
главниците за неизплатено трудово обезщетение в общ размер от 1727.36 лева за периода от 17.10.2016 г. до 30.09.2019 г., изчислена за периода от
първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане до 30.09.2019 г.,
формирана, както следва: сумата от 35.12 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за неизплатено трудово
обезщетение в размер на 126.19 лева, за периода от 17.10.2016 г. до месец декември 2016 г., изчислена за периода от 01.01.2017 г. до 30.09.2019 г.; сумата от 35.57 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за неизплатено
трудово обезщетение в размер на 140.41 лева, за периода от месец януари 2017 г. до месец март 2017
г., изчислена за периода от 01.04.2017 г. до 30.09.2019 г.; сумата от 30.63
лева, представляваща мораторна лихва за забава върху
главницата за неизплатено трудово обезщетение в размер на 134.31 лева, за периода от месец април 2017 г. до месец юни 2017 г., изчислена за
периода от
01.07.2017 г. до 30.09.2019 г.; сумата от 28.43 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за неизплатено
трудово обезщетение в размер на 140.41 лева, за периода от месец юли 2017 г. до месец септември 2017
г., изчислена за периода от 01.10.2017 г. до 30.09.2019 г.; сумата от 19.44 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за неизплатено
трудово обезщетение в размер на 109.89 лева, за периода от месец октомври 2017 г. до месец декември
2017 г., изчислена за периода от 01.01.2018 г. до 30.09.2019 г.; сумата
от 27.77 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата
за неизплатено трудово обезщетение в размер на 182.75 лева, за периода от месец януари 2018 г. до месец март 2018
г., изчислена за периода от 01.04.2018 г. до 30.09.2019 г.; сумата от 14.81
лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата
за неизплатено трудово обезщетение в размер на 116.96 лева, за периода от месец април 2018 г. до месец юни 2018 г.,
изчислена за периода от 01.07.2018
г. до 30.09.2019 г.; сумата от 14.04 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за неизплатено
трудово обезщетение в размер на 138.90 лева, за периода от месец юли 2018 г. до месец декември 2018
г., изчислена за периода от 01.10.2018 г. до 30.09.2019 г.; сумата от 10.49
лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата
за неизплатено трудово обезщетение в размер на 138.90 лева, за периода от месец октомври 2018 г. до месец декември
2018 г., изчислена за периода от 01.01.2019 г. до 30.09.2019 г.; сумата
от 10.57 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата
за неизплатено трудово обезщетение в размер на 209.10 лева, за периода от месец януари 2019 г. до месец март 2019
г., изчислена за периода от 01.04.2019 г. до 30.09.2019 г.; сумата от 3.66
лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата
за неизплатено трудово обезщетение в размер на 144.77 лева, за периода от месец април 2019 г. до месец юни 2019 г.,
изчислена за
периода от 01.07.2019 г. до 30.09.2019 г. Претендират се
и направените съдебно-деловодни разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че за периода от 17.10.2016 г. до 30.09.2019 г. ищецът е полагал труд на длъжност „* *“ в Ч. р. у., което
е на структурно подчинение към Областна
Дирекция на МВР – гр. Варна, поради което е бил със статут на държавен
служител. Твърди, че за процесния период е положил общо 1736 часа нощен труд,
който преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 1984,24 часа. Преизчисляването
на нощния към дневен труд води до извънреден труд от още 248 часа, който
твърди, че следва да бъде допълнително заплатен от ответника, като дължимата
сума е в размер на 1539.13 лева.
Ответникът
– Областна Дирекция на МВР, депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с
който оспорва, предявения иск като неоснователен. Не оспорва съществувалото
служебно правоотношение в релевирания период на сочената от ищеца длъжност.
Оспорва предявения иск с довод, че е платил всички отработени от ищеца часове
извънреден труд. Счита не могат да се прилагат общите норми на НСОРЗ при
положение, че има действащи специални норми. В условията на евентуалност,
оспорва изчисленията на ищеца на положените от ищеца часове нощен труд.
Съдът, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени
са обективно съединени искове, с правно основание по
чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
приобщената на л. 16 кадрова справка, въз основа на Заповед № 342/29.03.1984 г., ищецът е назначен на длъжност “*“ в * при МВР - Варна, считано от 01.04.1984 год. В периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019
год. е заемал длъжности, както
следва: „* *“ (ВПА) в група „* *“ към * * при ОД на МВР – Варна, считано от
15.04.2015 год.; „* *“ (ВПА) в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „* *“
към * * при ОД на МВР – Варна, считано от 31.08.2018 год. до настоящия момент.
От
заключението на вещото лице П.И. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза,
кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, се установява,
следното: че за периода от 01.10.2016
г. - 30.09.2019 г. ищецът е положил, респ. му е заплатен извънреден труд от 598 часа, за
което е получено възнаграждение в размер на 4029.74 лв. (за 598 часа); стойността на дължимото допълнително
възнаграждение, при преобразуване на
нощните часове с коефицент 1.143, за процесния период е общо 1727.36 лв.; размерът на обезщетението за забава, върху претендираното
допълнително възнаграждение за извънреден труд, за времето от първо число на
месеца, следващ месеца на дължимото плащане до 30.09.2019 год., е 230.53 лв.
Установява
се от гореописаната кадрова справка, назначаването на ищеца
на работа в ОД МВР-Варна на длъжност „полицай“ и
като такъв е държавен служител, съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Не се спори
и че за процесния период ищецът е полагал труд на 12-часови смени, включващи и
нощен труд.
Спорния
по делото въпрос е дължи ли се превръщане на часовете положен нощен труд в
дневни, респ. заплащане на извънреден труд за така
преобразуваните часове труд.
Съгласно
чл. 142, ал. 2 ЗМВР, статутът на държавните служители в МВР се урежда от Закона
за Министерство на вътрешните работи, който в чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР
предвижда, че на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение и
за извънреден труд. Според нормата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън работното време,
режимът на дежурства, времето за отдих и почивките за държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните
работи.
В
процесния период, от 17.10.2016 г. до
30.09.2019 г., е действала
издадената от министъра на вътрешните работи, в
изпълнение на законово вмененото му задължение с разпоредбата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР, Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г., в
сила от 02.08.2016 г.
Текстовете
на чл. 3, ал. 3 на Наредбата предвижда, че при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредбата липсва
изрична норма, предвиждаща превръщане на часовете положен нощен труд в дневни,
за разлика от действалата до 31.03.2015 г. Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014
г., която в нормата на чл. 31, ал. 2 регламентира, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. за
отчетния период се умножава по 0.143. Липсата на такава норма не следва да се
тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в
специалната уредба касаеща служителите в МВР следва субсидиарно да се приложи
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.). Обратното разбиране би поставило в
неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо работниците и
служителите по трудови правоотношения (макар и по повод въпроса освободени ли
са държавните служители в МВР от заплащане на държавни такси в този смисъл и
мотивите към т. 23 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/ 2012 г.
на ОСГТК на ВКС).
В чл. 9
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, е предвидено
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място.
От
събраните по делото доказателства се установи, че ищецът за периода 17.10.2016 г. до 30.09.2019 г. е положил извънреден труд, от които, след
преизчисляване с коефициент 1.143 за превръщането им в дневен труд, неизплатени
са 248
часа, на обща стойност 1727.36 лв.
Ето защо, предявеният иск се явява
основателен и следва да бъде уважен съобразно заявения размер.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
основателна е и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забава в
размер на 230.53 лева,
представляваща сбор от мораторните лихви за забава върху главниците за
неизплатено трудово обезщетение в общ размер от 1727.36 лева за периода от 17.10.2016 г. до 30.09.2019 г., изчислена
за периода от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане до 30.09.2019
г.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед
отправеното искане в полза на ищеца следва да се присъдат сторените от същия
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. В предвид релевираното възражение за
прекомерност, след съобразяване фактическата и правна сложност на спора,
извършените от страните процесуални действия, а също и минималните размери,
определени в Наредба № 1/ 2004 год., се налага извод за наличие на
предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК за редуциране на претендираното адвокатско
възнаграждение. В тази връзка, в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата
от 400.00 лева.
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответната
страна също следва да се присъдят разноски. Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза
на юридическите лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния такъв за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Отчитайки, че в
настоящото производство ответникът е защитаван от юрисконсулт, вида и
количеството на извършените от последния процесуални действия и в съответствие
с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за правната помощ, съдът намира, че следва да бъде
определено възнаграждение в размер на 100.00
лева.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати
в полза на ВРС сумата от 319.09 лева, формирана както следва: 119.09 лева, представляваща дължимата държавна такса за
производството и 200.00 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - гр. Варна, с адрес: * да заплати на П.И.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата 1727.36 (хиляда седемстотин
двадесет и седем лева и тридесет и шест стотинки) лева, представляваща сбор
от незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 248
часа, за периода 17.10.2016 г. - 30.09.2019 г., формирана, както следва: сумата 126.19 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден
(нощен) труд от 21 часа, за периода от
17.10.2016 г. до месец декември 2016 г.; сумата 140.41 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен
извънреден (нощен) труд от 23 часа, за периода от месец януари 2017 г. до месец март 2017 г.; сумата
134.31 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден
(нощен) труд от 22 часа, за периода от
месец април 2017 г. до месец юни 2017 г.; сумата 140.41 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 23 часа, за периода от месец юли 2017 г. до месец септември
2017 г.; сумата 109.89 лева, представляваща допълнително възнаграждение за
положен извънреден (нощен) труд от 18 часа, за периода от месец октомври 2017 г. до месец декември 2017 г.; сумата
182.75 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден
(нощен) труд от 25 часа, за периода от
месец януари 2018 г. до месец март 2018 г.; сумата 116.96 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 16 часа, за периода от месец април 2018 г. до месец юни 2018
г.; сумата 138.90 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен
извънреден (нощен) труд от 19 часа, за
периода от месец юли 2018 г. до месец септември 2018 г.; сумата 138.90 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 19 часа, за периода от месец октомври 2018 г. до месец
декември 2018 г.; сумата 209.10 лева, представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 26 часа, за периода от месец януари 2019 г. до месец март
2019 г.; сумата 144.77 лева, представляваща допълнително възнаграждение за
положен извънреден (нощен) труд от 18 часа, за периода от месец април 2019 г. до месец юни 2019 г.; сумата 144.77
лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен)
труд от 18
часа, за периода от месец юли 2019 г. до месец септември
2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба - 17.10.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187,
ал. 5, т. 2 ЗМВР; сумата 230.53
(двеста и тридесет
лева и петдесет и три стотинки) лева, представляваща
сбор от мораторните лихви за забава върху главниците за неизплатено трудово
обезщетение в общ размер от 1727.36 лева за периода от 17.10.2016 г. до 30.09.2019 г., изчислена
за периода от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане до 30.09.2019
г., формирана, както следва: сумата от 35.12 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху
главницата за неизплатено трудово обезщетение в размер на 126.19 лева, за периода от 17.10.2016 г. до месец декември 2016
г., изчислена за периода от 01.01.2017 г. до
30.09.2019 г.; сумата от 35.57 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за неизплатено
трудово обезщетение в размер на 140.41 лева, за периода от месец януари 2017 г. до месец март 2017
г., изчислена за периода от 01.04.2017 г. до 30.09.2019 г.; сумата
от 30.63 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху
главницата за неизплатено трудово обезщетение в размер на 134.31 лева, за периода от месец април 2017 г. до месец юни 2017 г.,
изчислена за периода от 01.07.2017 г. до 30.09.2019 г.; сумата
от 28.43 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата
за неизплатено трудово обезщетение в размер на 140.41 лева, за периода от месец юли 2017 г. до месец септември 2017
г., изчислена за периода от 01.10.2017 г. до 30.09.2019 г.; сумата от 19.44 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за неизплатено
трудово обезщетение в размер на 109.89 лева, за периода от месец октомври 2017 г. до месец декември
2017 г., изчислена за периода от 01.01.2018 г. до 30.09.2019 г.; сумата
от 27.77 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата
за неизплатено трудово обезщетение в размер на 182.75 лева, за периода от месец януари 2018 г. до месец март 2018
г., изчислена за периода от 01.04.2018 г. до 30.09.2019 г.; сумата
от 14.81 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата
за неизплатено трудово обезщетение в размер на 116.96 лева, за периода от месец април 2018 г. до месец юни 2018 г.,
изчислена за периода от 01.07.2018 г. до 30.09.2019 г.; сумата
от 14.04 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата
за неизплатено трудово обезщетение в размер на 138.90 лева, за периода от месец юли 2018 г. до месец декември 2018
г., изчислена за периода от 01.10.2018 г. до 30.09.2019 г.; сумата
от 10.49 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата
за неизплатено трудово обезщетение в размер на 138.90 лева, за периода от месец октомври 2018 г. до месец декември
2018 г., изчислена за периода от 01.01.2019 г. до 30.09.2019 г.; сумата
от 10.57 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата
за неизплатено трудово обезщетение в размер на 209.10 лева, за периода от месец януари 2019 г. до месец март 2019
г., изчислена за периода от 01.04.2019 г. до 30.09.2019 г.; сумата
от 3.66 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата
за неизплатено трудово обезщетение в размер на 144.77 лева, за периода от месец април 2019 г. до месец юни 2019 г.,
изчислена за
периода от 01.07.2019 г. до 30.09.2019 г., на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. Варна, с
адрес: *, да заплати на П.И.К., ЕГН:
**********, с адрес: ***, сумата от 400.00 (четиристотин) лева, представляваща извършени в производството разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА П.И.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на Областна дирекция на МВР - гр. Варна, с адрес: *, да заплати на сумата от 100.00
(сто) лева, представляваща извършени в производството разноски за
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - гр. Варна, с адрес: *, да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна сумата от 319.09 лв. (триста и деветнадесет лева и девет стотинки), на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: