РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1374
гр.Пловдив, 06 . 07 . 2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, VI състав, в открито заседание на двадесет и девети юни през две
хиляди двадесет и първа година, в състав :
Административен
съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Георгиева, като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№ 1401/2021г., за да се произнесе, взе предвид следното :
А.П.В.,***, с пълномощник адв.Ст.П.,
обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21 -1030 -
001213/18.05.2021г. на Началник група към ОД МВР-Пловдив, сектор Пътна полиция,
изразяваща се във временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на
водач до предоставяне на сключена валидна застраховка.
Становища на страните :
- Жалбоподателят твърди
незаконосъобразност и необоснованост на заповедта : От противоречиво изложените
обстоятелства в заповедта не става еднозначно ясно за какво е наложена
принудителната административна мярка /ПАМ/. В обстоятелствената част е
посочено, че жалбоподателят управлява личния си автомобил Смарт 211 с рег.№ ***, като лице по чл.483 ал.2 т.1 /без да
е отразено от кой закон или подзаконов акт/, сключило гранична застраховка
гражданска отговорност на автомобилистите на ГКПП, от който влиза на
територията на РБ няма валидна гранична застраховка гражданска отговорност до
напускане на територията на РБългария. Предвид текста се счита, че не става
ясно има ли автомобила застраховка гражданска отговорност на автомобилистите
или няма. Административният орган се позовава на АУАН № GA 364998/18.05.2021г., като в
обстоятелствената част на АУАН също са отразени противоречиво фактите, което
води до неяснота по отношение – имал ли е или не сключена застраховка
гражданска отговорност конкретния автомобил. Предвид съдържанието на нормата –
чл.171 т.1 б.“Е“ ЗДв.П, оспорената ПАМ е приложена в противоречие с
разпоредбата. Твърди се, че не е изяснено от коя държава е МПС и има ли
сключена застраховка, както и дали тази държава е членка на ЕС или не. В тази
вр. е посочено, че разпоредбата на чл.483 ал.1 т.2 КЗ се отнася до МПС, които
са регистрирани в трети страни, които не са членове на ЕС или страни по
Споразумението за Европейското икономическо пространство вр. с §1 т.7 ДР на КЗ
/дефиниция на „трета държава“/. Поради неизяснените обстоятелства ПАМ е
приложена неправилно. Оспорена е компетентността на органа-издател на
заповедта. Поискана е отмяна на административния акт.
В ход по същество адв.П. заяви, че
оспорената заповед е издадена без изясняване на фактите от значение за случая,
в нарушение на чл.35 АПК. Изтъкнато бе, че административният орган на по-късен
етап, при издаване на наказателно постановление, основано на АУАН, въз основа
на който е издадена и обжалваната заповед, е променил извода си и приема, че
оспорващото лице не е носило сключена застраховка, а не че не е имало сключена такава.
Към момента на проверката лекият автомобил е имал сключена застраховка
гражданска отговорност на автомобилистите, като това е установено по-късно от
самия административен орган. Претендирани са за присъждане разноски – за
държавна такса и на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата – адвокатско
възнаграждение в минимален размер съобразно Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
- Ответникът в производството –
Началник група към ОД МВР-Пловдив, сектор Пътна полиция – М.М. не изразява
становище по жалбата и по същество на спора. С представяне на преписката е
заявено от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР-Пловдив, че жалбата се
оспорва и следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Оспорената заповед се
счита за правилна и законосъобразна, издадена при спазване на
материално-правните и процесуалноправните изисквания на закона, вкл. издадена
от компетентен орган, с описана фактическа обстановка, която отговаря на
истината. При евентуално уважаване на жалбата е заявено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение с искане за намаляването му до
минималния размер по Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
- Окръжна прокуратура-Пловдив не
участва в съдебното производство.
Жалбата е подадена в срока по чл.149
ал.1 от АПК. Съобщаване на акта е извършено на 19.05.2021г. Жалбата е подадена
на 28.05.2021г. в деловодството на АС - Пловдив. Оспорващото лице е адресат на
ограничителен акт, поради което оспорването е с правен интерес и в срок -
допустимо.
1. На основание чл.168 ал.1 АПК
съдът дължи проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на
всички основания по чл.146 АПК и не се ограничава само с обсъждане на
възраженията, заявени от оспорващото лице. Към страните са отправени указания
по доказателствата и доказателствената тежест при насрочване на делото и се
съобразява задължението им да съдействат за установяване на истината /чл.171
ал.4 АПК/.
1.1. Ответникът представи и по
делото са приети : Заповед № 317з-391/06.02.2017г. на Директор ОДМВР-Пловдив,
I, т.7 /относно предоставени правомощия за издаване на административния акт, л.22/,
Заповед № 8121з-1542/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи относно
определяне на служби за контрол по ЗДв.П, въз основа на която е издадена
първопосочената, както и Заповед от 07.05.2020г. за преназначаване на
ст.инспектор М.М. от длъжност Началник Група „Административно-наказателна
дейност и отчет на водачите“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна
полиция” при ОД МВР – Пловдив, на ръководна длъжност Началник на Група
„Административно-наказателна дейност, информационно-аналитична дейност и отчет
на ПТП и водачите” в Сектор „Пътна полиция” към отдел „Охранителна полиция” при
ОД МВР – Пловдив; АУАН серия GA
№ 364998/18.05.2021г. /л.16/
– отразено е, че на 18.05.2021г., в 17:42ч., в гр.Пловдив, на кръстовище на
ул.Родопи и ул.Дръзки, В. управлява личния си лек автомобил Смарт 211 с рег.№***, като извършва следното нарушение :
„лице по чл.483 ал.1 т.2, сключило гранична застраховка гражданска отговорност
на автомобилистите на ГКПП, от който влиза
на територията на България, няма валидна гранична застраховка гражданска
отговорност до напускане на територията на Р.България“, с което виновно е
нарушил чл.483 ал.2 – лице по чл.483 ал.1 т.2, сключило гранична застраховка
гражданска отговорност на автомобилистите на ГКПП, от който влиза на територията на България, няма валидна
гранична застраховка гражданска отговорност до напускане на територията на
Р.България.; заверено копие на СРМПС, издадено от Кралство Великобритания №
02635043001; справка за нарушител – водач : издадени 14 бр. НП, от които11
влезли в сила и 18 влезли в сила фиша, л.19 и сл.
1.2. В обстоятелствената част от
оспорената заповед е посочено, че е взет предвид АУАН серия GA № 364998/18.05.2021г. и са отразени
следните факти : на 18.05.2021г., около 17:42ч. в гр.Пловдив на кръстовището на
ул.Родопи и ул.Лозенград, като водач на МПС – Смарт 211 с рег.№***, Държава Великобритания, Ат.В.
управлява личния си автомобил Смарт 211 с рег.№*** , като извършва следното нарушение – лице
по чл.483 ал.1 т.2, сключило гранична застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите на ГКПП, от който влиза на територията на РБългария, няма
валидна гранична застраховка гражданска отговорност до напускане на територията
на страната, с което виновно е нарушил чл.483 ал.2 от КЗ.
Фактическата установеност е
квалифицирана за нарушение на чл.483 ал.2 КЗ, като действително след посочената
норма – чл.483 ал.1 т.2 в обстоятелствената част на административния акт не е
отразено наименованието на закон, правилник или наредба, вкл. „КЗ“ е вписан в
съкращение без преди употреба на съкратеното наименование да е посочено пълното
наименование. Пропускът в конкретния случай не е съществен, тъй като е отразен
текста на цитираната норма от Кодекса за застраховането /КЗ/. Съгл. чл.483 ал.2 КЗ : „Лицето по ал. 1, т. 2 е длъжно да сключи гранична застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите на граничния контролно-пропускателен
пункт, от който влиза на територията на Република България. Лицето по ал. 1, т.
2 трябва да има валидна гранична застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите до напускането на територията на Република България.”. Лице
по чл.483 ал.1 т.2 КЗ е, което „управлява моторно превозно средство от трета
държава при влизане на територията на Република България, когато няма валидна
за територията на Република България застраховка.“. Според чл.483 ал.1 т.2 КЗ :
„Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е
длъжно да сключи всяко лице, което: 2. управлява моторно превозно средство от
трета държава при влизане на територията на Република България, когато няма
валидна за територията на Република България застраховка.“. „Трета държава“ по
дефиницията на § 1 т.7 ДР КЗ е : „държава, която не е държава членка по смисъла
на т. 6.4, а според т.6 - „6. "Държава членка" е държава – членка на
Европейския съюз, или друга държава – страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство.
Правното основание за издаване на
заповедта е чл.171 т.1 б.Е ЗДв.П : „За осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат следните принудителни административни мерки: 1. временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: б.Е - който
управлява моторно превозно средство без застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите - до предоставяне на сключена валидна
застраховка;”.
1.3. Видно от приложеното към
преписката заверено копие на СРМПС, издадено от Кралство Великобритания №
02635043001, МПС е от Кралство Великобритания. От 31 януари 2020г.
Великобритания не е член на ЕС и се оттегля от него. От посочената дата до 31
декември 2020г. започва да тече 11-месечен преходен период, в който
европейското законодателство продължава да действа на територията на
Обединеното кралство. По
време на преходния период двете страни имат възможност да договорят бъдещите си
взаимоотношения, като в случай на необходимост, периодът може да бъде удължен
еднократно при изявено желание от двете страни до 1 юли
2021г. Случаят касае дата 18.05.2021г., поради което жалбоподателят обективно е
в обхвата на лице по чл.483 ал.1 т.2 КЗ. По см. на чл.483 ал.2 КЗ задължението
е за водача и той е адресат на ограничителната мярка със срок – до предоставяне
на сключен валидна застраховка. Адресатът на заповедта е определен правилно.
Непрецизно е описано нарушението при
съпоставка с текстовете на чл.483 ал.2 вр. с чл.483 ал.1 т.2 КЗ. Административният
орган дължи яснота при описание на нарушението, за което налага принудителната
административна мярка и убедително доказване на същото, което не е налице в
разглеждания случай. Яснотата в описание на нарушението води до извод, че
волята на административния орган е конкретизирана в степен, позволяваща
разбиране относно юридическите факти на упражненото правомощие, каквато
конкретизация отсъства в случая.
От описанието в обстоятелствената част
на оспорената заповед би могло да бъде възприето, че фактическото основание
касае отсъствие на валидна за територията на Република България застраховка, но
по делото е прието Наказателно постановление /НП/ № 21-1030-004542/26.05.2021г.,
издадено въз основа на АУАН серия GA №
364998/18.05.2021г., който е посочен като фактическо основание в оспорената
заповед, като според НП нарушението е – „Не носи задължителна застраховка
гражданска отговорност на автомобилистите за МПС, което управлява”. Тоест, при
идентични факти са налице различни квалификации за нарушение. НП от
26.05.2021г. е издадено след оспорената заповед от 18.05.2021г. В НП е
отразено, че „На 24.06.2021г. са предоставени документи удостоверяващи сключването
на валидна полица „гражданска отговорност” в английско застрахователно
дружество „Адмирал”, поради което е коригирано извършеното административно
нарушение и е квалифицирано по чл.100 ал.1 т.3 от ЗДв.П, тъй като водача не е
носил задължителната застраховка „ГО” на автомобилистите”. Допуснатата
техническа грешка в месец – посочен 06, НП е издадено на 26.05.2021г., няма
последици за административното правоотношение. В НП не е посочена дата на
сключената валидна полица „ГО”, но от значение е преквалификацията на
нарушението при идентични факти в АУАН – основание за издаване на НП и на
оспорената заповед, при съобразяване с последващи, които са приети са
действителните факти.
При това положение следва извод за
отсъствие на фактическо основание за издаване на оспорената заповед, издадена и
при неяснота във волеизявлението на административния орган, наложил ПАМ.
2. Обжалваната заповед е издадена от
Началник група към ОД МВР-Пловдив, сектор Пътна полиция. Съгласно чл. 172 ал. 1
от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4 и т. 5,
буква "а", т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица. Представената Заповед №
317з-391/06.02.2017г. на Директора на ОД МВР, т.7 – Пловдив относно определяне
на длъжностни лица от ОД МВР – Пловдив да прилагат с мотивирана заповед
принудителните административни мерки по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, 5, б.А и т.6
ЗДв.П изключва съмнение за компетенции на издалия заповедта административен
орган, компетентен в пределите на неговата материална /предметна/ и
териториална компетентност.
Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите,
когато могат да се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и
начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в
съответния закон или указ и в частност според чл. 171 ал. 1 ЗДв.П
принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което са от вида на
преустановяващите ПАМ. ПАМ се
прилага без оглед на вината и не съставлява административнонаказателна санкция,
вкл. не се подчинява на режима на ЗАНН и на НК.
Срокът на действие на посочената
временна ПАМ е дефиниран в закона и се прилага пряко по силата на правна норма
- до предоставяне на сключена валидна застраховка. Поради непосредствената цел
за ограничаване на евентуално противоправно поведение, мярката се прилага под
прекратително условие. ПАМ следва да се счита за отпаднала при настъпилото
прекратително условие, с което е обвързано действието й.
По отношение мотивите - те може да се
съдържат в относими към издаването на административния акт доказателства, след
като същите са част от административната преписка и органът се е позовал на тях
/ТР № 16 от 1975г. на ОС на ГК на ВС/. Хипотезата е приложима в конкретния
случай. Оспорената заповед съдържа фактически основания, обосновали
разпоредителната й част – административният орган се е позовал на АУАН, който
същевременно е основание за издаване и на НП№ 21-1030-004542/26.05.2021г., в
което е внесена допълнителна информация относно факти и обстоятелства от
значение за административния спор.
Принудителната
административна мярка се налага с оглед обективно извършване на нарушение,
каквото в случая – от една страна не е ясно дефинирано в заповедта, а от друга
– отречено с НП, предвид внесената корекция в квалификацията на нарушението при
идентични факти, документирани в АУАН.
Жалбата е основателна. Процесуалният представител
на жалбоподателя претендира заплащане на адвокатско възнаграждение, определено
по реда на Наредба № 1 от 2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, на
основание чл. 38 ал. 1
от Закона за адвокатурата. Представен е договор за правна защита и
съдействие /л.5/ от 27.05.2021г., в който е посочено, че договореното възнаграждение
представлява безплатна адвокатска помощ и съдействие на лице в материално
затруднено положение, на основание чл.38 ал.1 от Закона за адвокатурата. В тази
вр. се съобрази, че правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на
лице от обхвата на чл.38 ал.1 от Закона за адвокатурата /ЗА/, е установено със
закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски,
съгласно чл.38 ал.2 ЗА : ”В случаите по ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския
съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да
го заплати.”. За упражняване на това право е достатъчно да се представи сключен
със страната договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че
се сключва на основание чл.38 ал.1 - т.2 ЗА в случая, при безплатна адвокатска
помощ. Претенцията е основателна, поради което следва да бъде заплатено от
ответника адвокатското възнаграждение в размер на 500лв. - чл. 8 ал. 3 от
Наредба № 1/09.07.2014г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран с изложеното и на основание
чл.172 ал.2 АПК, съдът
Р Е Ш И :
Отменя Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21 -1030 - 001213/18.05.2021г. на Началник група към ОД
МВР-Пловдив, сектор Пътна полиция.
Осъжда ОД МВР – Пловдив да заплати на А.П.В.,***,
ЕГН : ********** – съдебни разноски в размер на общо 510лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Административен съдия :